Решение по дело №259/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 28 юни 2019 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20197140700259
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

317/28.06.2019 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 259 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на К.М.Ц. с ЕГН * *** против Заповед №ЗЦУ – 513 от 05.04.2019год. издадена от Изпълнителен директор на НАП в качеството на дисциплинарно – наказващ орган, с която за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл.89, ал.2,т.1 и т.5 от ЗДСл, на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл. му е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по- долен ранг” за максималния срок от една година. Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при съществени нарушения на административно производствените правила, свързани с необсъждане на писмените обяснения на служителя, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при липса на нарушение от страна на държавния служител, тъй като същият е изпълнил по надлежния ред служебните си задължения и не е уронил престижа на държавната служба. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.91 от ЗДСл, тъй като при определяне на наказанието липсват мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите последици, липсват мотиви за вината, като е нарушен основен принцип на административното производство за съразмерност на наложеното наказание. Иска се да бъде отменен изцяло оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващата страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат М*** Е*** от САК, която поддържа жалбата с искане да бъде уважена по изложените в нея доводи, като моли за отмяна на оспорената Заповед. Подробни съображения излага в писмена защита.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответника Изпълнителният директор на Националната агенция по приходите /НАП/ се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Бойка Димитрова, която оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и подлежаща на отхвърляне, а оспорената заповед – законосъобразна. Поддържа спазване на процесуалните правила при издаване на административния акт и съответствие с приложимите норми от ЗДСл. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък с разноски в случай на отхвърляне на жалбата и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Развива подробни аргументи за законосъобразност на оспорената заповед в писмено становище.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № ЗЦУ – 513 от 05.04.2019год. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /НАП/, с която на основание чл. 92 и чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСЛ, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по - долен ранг за срок от една година" за нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, – неизпълнение на служебни задължения и за нарушения на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване правилата на КПСДА.

По делото са приложени докладни записки с вх.№ФК-41 и ФК-42 от 22.01.2019год. от Д*** Л*** И*** – началник на сектор ГКПП и И*** С*** Л*** – старши инспектор по приходите, ръководител на екип с месторабота ФКП ГКПП Видин – Дунав мост-2, отдел „Оперативни дейности – Велико Търново”, дирекция „Оперативни дейности”, главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП адресирани до Началник отдел „Оперативни дейности” гр. В. Търново, дирекция „Оперативни дейности”, главна дирекция „Фискален контрол”, в които са изложени данни във връзка с извършена внезапна проверка на 21.01.2019год. за времето от 05,20 до 07,00часа на ФКП ГКПП Оряхово, относно изпълнението на служебните задължения по контрол върху движението на стоки с висок фискален риск за установени нарушения на трудовата дисциплина от служителите на работа по утвърден график, в случая по отношение на К.М.Ц. – главен инспектор по приходите, които е установен да спи на работното си място – трасе „Вход”, в кабинка предоставена за изпълнение на служебните му задължения в ГДФК. Като е отразено, че около 06,10часа на ФКП ГКПП Оряхово на трасе „Вход”, транспортно средство с рег. №DB28VTG/DB84REL управлявано от румънски гражданин е спряно за проверка от Д*** И*** и И*** Л*** , след което са предприети действия по събуждане на служителя – К.Ц. в присъствието на водача на транспортното средство, за предприемане на действия по изпълнение на служебните му задължения. При проверката е установено, че в транспортното средство се превозват цигари за Република Гърция и на основание утвърден план с рег. №1266-р-22919/19.10.2018год. за провеждане на мероприятия, насочени към осъществяване на контрол на стоки, суровини и съоръжения, предназначени за производства в тютюневата промишленост, при осъществяване на вътреобщностно движение на рискови стоки, предназначени за потребление в страната и преминаваща през нея, ГДФК създава организация за проследяване на доставката до крайния получател, а в случаите на транзитно преминаване – до напускане на територията на страната на стоките.

Във връзка с докладните записки е изготвено становище от Ж*** А*** Началник отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности”, главна дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП до С*** Ш*** - Главен директор ГД „Фискален контрол”.

От главен директор на ГД „Фискален контрол” - С*** Ш*** е изготвена докладна записка с вх. №93-00-473-1/05.02.2019год. по описа на ЦУ на НАП, след резолюция от зам. Изпълнителен директор на НАП, адресирана до Изпълнителния директор на НАП – Г*** Димитрова на л.38 от делото в която са отразени докладните записки от проверяващите служители и становището на Началник отдел „ОП”, за започване на процедура по образуване на дисциплинарно производство.

Въз основа на доклада от главен директор на ГД „Фискален контрол” - С*** Ш*** Изпълнителният Директор на НАП е издал Заповед № ЗЦУ-304/01.03.2019г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДСл, с които е наредено срещу служителя К.М.Ц. – главен инспектор по приходите, отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „ОП”, да бъде образувано дисциплинарно производство и след разглеждането му от Дисциплинарният съвет /ДС/ на Изпълнителния Директор на НАП да се представи решение заедно с дисциплинарната преписка.

Видно от приложения към административната преписка Протокол от проведено заседание на ДС, назначен със заповед №ЗЦУ-1045/06.08.2018год. на ИД на НАП приложена на л.49 от делото, същото е проведено на 15.03.2019 г. След запознаване с всички събрани доказателства колективният орган е достигнал до извод, че жалбоподателя е спал на работното си място, трасе „Вход” в кабинка предоставена за изпълнение на служебните му задължения, като около 06,10часа на ФКП ГКПП Оряхово на трасе „Вход” е спряно за проверка от проверяващия екип транспортно средство управлявано от румънски гражданин превозващо цигари за Република Гърция, като са били предприети действия по събуждане на Ц. с цел изпълнение на служебните му задължения, прието е, че за служителя действително са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание „понижение в по -долен ранг” за максималния срок от една година.

Предвид изложеното ДС е приел, че допуснатото от служителя К.М.Ц. на длъжност главен инспектор по приходите, отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „ОП”, представлява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, с което е нарушил преките си задължения по утвърдената процедура за работа на ГД „Фискален контрол”, а именно №ФК2, Версия Г „Поставяне на стоки под фискален контрол” в т.4.2; т.4.4.2. и т.4.4.4., и длъжностната характеристика като „..осъществява фискален контрол, чрез спиране на транспортните средства на територията на страната. Извършва действия по проверка на документите, придружаващи стоката, събира данни за изпращача и получателя, датата и часа на получаване на стоката и др....” и нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ и по - специално на чл.1, чл.2,ал.1 и ал.4, чл.11, ал.1 и чл.17, ал.1 от същите. Като по чл.1 от КПСДА, служителите в държавната администрация следват поведение, което има за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и да издигне престижа на държавната служба. В чл.2 от КПСДА се регламентира, че дейността на служителите се осъществява при спазване на принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност, като в зависимост от функциите, които изпълнява, служителят осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции, като в ал.4 от КПСДА се вменява задължение на служителя да извършва дейността си компетентно, обективно и добросъвестно, като се стреми непрекъснато до подобрява работата си в интерес на гражданите. В чл.11 от КПСД се предвижда, че служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения и в чл.17, ал.1 от КПСД при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарният съвет е приключил работата си с Решение № РЦУ-42 от 20.03.2019 г., с което на Изпълнителния Директор на НАП в качеството му на орган по назначението и като дисциплинарно наказващ орган е предложено на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл да наложи на К.М.Ц. дисциплинарно наказание „понижение в по - долен ранг” за максималния срок от една година.

До жалбоподателя е изпратено писмо изх. № 93-00-473# 5 от 20.03.2019 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с което е уведомен за откритата процедура за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и е поканен да се яви на 26.03.2019 г. в 15, 00 ч. в административната сграда на НАП в София, бул. "К*** Д*** " № 52 за запознаване с дисциплинарната преписка и изслушване във връзка с висящото дисциплинарно производство от Изп. Директор на НАП. Изслушването на К.М.Ц. е проведено в посочения ден от 16,22 ч. до 16,34 ч., за което е съставен протокол по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Даден му е срок до 17, 30 ч. на 29.03.2019 г. да представи писмени обяснения и му е връчена и покана. Такива обяснения са представени от оспорващия в срок с изх. № ИТ1-01-15/29.03.2019год.. По съществото в тях се отрича твърдяното нарушение, като се излагат доводи, че е изпълнил служебните си задължения, обсъжда се вида на предложеното за налагане дисциплинарно наказание, твърди се липсата на настъпили щети и се излагат доводи за лично отношение от страна на проверяващите служители Д*** И*** и И*** Л*** , във връзка с инциденти през м.ноември и декември 2018год., в това число, че лично И*** е докладвал на Ш*** за отличните впечатления от неговата работа. Не се съобщават нови факти. По същество е изразено несъгласие със становището на Дисциплинарния съвет на НАП.

След като се запознал с цялата дисциплинарнонаказателна преписка, на 05.04.2019 г. Изпълнителният Директор на НАП издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗЦУ-513/05.04.2019 г., с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения, нарушил преките си задължения по утвърдената процедура за работа на ГД „Фискален контрол”, а именно №ФК2, Версия Г „Поставяне на стоки под фискален контрол” в т.4.2; т.4.4.2. и т.4.4.4., и длъжностната характеристика като „..осъществява фискален контрол, чрез спиране на транспортните средства на територията на страната. Извършва действия по проверка на документите, придружаващи стоката, събира данни за изпращача и получателя, датата и часа на получаване на стоката и др....” и нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ и по - специално на чл.1, чл.2,ал.1 и ал.4, чл.11, ал.1 и чл.17, ал.1 от КПСДА, на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл. на държавния служител К.М.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по - долен ранг” за максималния срок от една година. В заповедта е посочено, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено, писмените обяснения и цялостното служебно поведение на държавния служител, включително, че същият е дългогодишен служител в приходната администрация, като работи от 01.01.2010год., а при последното годишно оценяване за 2018год. е получил оценка „Изпълнението напълно отговаря на изискванията”, съгл. изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл.

В хода на настоящото съдебно производство пред съда са разпитани двама свидетели, с оглед доводите на жалбоподателя, по отричане на извършеното дисциплинарно нарушение.

Свидетелят Д*** Л*** И*** на длъжност Началник сектор ГКПП В. Търново, ГДФК заявява, че заедно със св.Илиян Л*** извършили внезапна проверка на 21.01.2019год. в 05,20 на ФКП ГКПП Оряхово, относно изпълнението на служебните задължения по контрол върху движението на стоки с висок фискален риск за установяване на нарушения на трудовата дисциплина от служителите на работа по утвърден график, като установили К.М.Ц. – главен инспектор по приходите да спи на работното си място – трасе „Вход”, в кабинка предоставена за изпълнение на служебните му задължения в ГДФК, чиято врата била заключена. Около 06,10часа на ФКП ГКПП Оряхово на трасе „Вход” е пристигнало за проверка транспортно средство управлявано от румънски гражданин превозващо цигари за Република Гърция, като са били предприети действия по събуждане на Ц. с цел изпълнение на служебните му задължения. Свидетелят твърди, че с оспорващия има колегиални отношения, като дори му предложил в края на 2018год. да заеме по-висок пост, тъй като е дългогодишен служител.

От показанията на свидетелят И*** С*** Л*** на длъжност старши инспектор по приходите и ръководител екип с месторабота ФКП ГКПП Дунав мост 2 се установява, че заедно със св.Димитър И*** извършили проверка на 21.01.2019год. в 05,20 на ФКП ГКПП Оряхово, като установили, че К.М.Ц. – главен инспектор по приходите спи на работното си място – трасе „Вход”, в кабинка предоставена за изпълнение на служебните му задължения в ГДФК. Вратата била заключена, като след почукване по нея от св.Иванов и пристигане за проверка на транспортно средство управлявано от румънски гражданин превозващо цигари за Република Гърция, около 06,10чада Ц. е събуден с цел изпълнение на служебните си задължения.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подписана, подадена е в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителния директор на НАП, назначен с Решение № 269 от 11.05.2017 година на Министерски съвет /на л. 44/, който има качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл. 13, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 13а, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя. В съответствие с чл. 13, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителния директор на НАП упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение, в администрацията на агенцията, а според чл. 13а, ал. 1 от същия закон дисциплинарните наказания на държавните служители в агенцията се налагат от органа по назначаването, а на служителите, заемащи длъжност по трудово правоотношение - от техния работодател.

Съобразно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. – актът е в писмена форма, съдържа правни и фактически основания, реквизити от обхвата на ал. 1, от т.1 до т.7. Освен описаните актове и документи, съдържащи се като наименования в обстоятелствената част на оспорената заповед, представената по делото преписка съдържа и процедура №ФК2, Версия Г „Поставяне на стоки под фискален контрол” и длъжностната характеристика с която жалбоподателя лично се е запознал и му е връчена на 11.05.2018год.

Поради това не са налице основания за отмяната по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК

Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като дисциплинарното производство е започнало въз основа на докладни записки от проверяващите служители - Д*** Л*** И*** и И*** С*** Л*** , придружени със становището на Началник отдел „ОП”, изпратени с докладна записка от главен директор на ГД „Фискален контрол” - С*** Ш*** до Изпълнителния директор на НАП – Г*** Димитрова. Въз основа на докладната записка ответникът е предприел действия по реда на чл.96, ал.1 от ЗДСл, като със Заповед №ЗЦУ-304/01.03.2019год. е наредил на ДС да образува дисциплинарно дело, като разгледа същото и представи свое решение.

Видно от приложените по делото доказателства ДС е провел заседание и е изготвил надлежен протокол, след което е приключил работата си с Решение № РЦУ-42 от 20.03.2019 г., с което на Изпълнителния Директор на НАП в качеството му на орган по назначението и като дисциплинарно наказващ орган е предложено на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл да наложи на К.М.Ц. дисциплинарно наказание „понижение в по - долен ранг” за максималния срок от една година. Дисциплинарния съвет е назначен със съответната Заповед №ЗЦУ-1045/06.08.2018год. на ИД на НАП приложена на л.49 от делото в която са определени и правилата за работа на дисциплинарния съвет. Спазени са изискванията на чл. 95 от Закона за държавния служител (създаден е дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители, като най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет е с юридическо образование, дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години, в заповедта за назначаването са определени председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета, дисциплинарният съвет е разгледал дисциплинарното дело в състав от всички редовни членове на съвета). Становището на дисциплинарния съвет е обективирано в решение, което е подписано от председателя и останалите шестима членове на дисциплинарния съвет. Решението на дисциплинарния съвет е в съответствие с чл. 96, ал. 3 от Закона за държавния служител - съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.

Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Ответникът е приел писмените обяснения на жалбоподателя, относно провежданото против него дисциплинарно производство преди налагане на наказанието, поради което съдът приема, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Неснователни са наведените доводи в жалбата за допуснати нарушения и необсъждане на обясненията на оспорващия, тъй като видно от самите обяснения в тях се отрича твърдяното нарушение, като се излагат доводи, че е изпълнил служебните си задължения, което по делото не се отрича, но след намесата на проверяващия екип и установяване на дисциплинарното нарушение, обсъжда се вида на предложеното за налагане дисциплинарно наказание, твърди се липсата на настъпили щети и се излагат доводи са лично отношение от страна на проверяващите служители Д*** И*** и И*** Л*** , във връзка с инциденти през м.ноември и декември 2018год., в това число, че лично И*** е докладвал на Ш*** за отличните впечатления от неговата работа. Не се съобщават нови факти по дисциплинарното нарушение, а по същество е изразено несъгласие със становището на Дисциплинарния съвет на НАП, поради което и ответника в оспорената заповед е посочил, че ....писмените обяснения не променят извода за нарушаване на действащите в НАП правила за спазване на установеното работно време за изпълнение на служебните задължения”.

Заповедта съответства на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двумесечният срок се включва в едногодишния. В случая откриването на нарушението от ДНО е станало на 20.03.2019 година, когато дисциплинарния съвет е представил всички доказателства за извършените нарушения, а заповедта е издадена на 05.04.2019 година, поради което е спазен двумесечния срок. Спазен е и едногодишния срок от извършване на нарушението.

Между страните по делото няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че оспорващият е назначен на длъжността главен инспектор по приходите, отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „ОП”.

По отношение на извършеното нарушение, съдът кредитира показанията на свидетелите - Д*** Л*** И*** и И*** С*** Л*** , като непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му. Безспорно от събраните гласни доказателства кореспондиращи с приложените писмени такива се установява, че на 21.01.2019год. в 05,20 на ФКП ГКПП Оряхово, жалбоподателя К.М.Ц. – главен инспектор по приходите спи на работното си място – трасе „Вход”, в кабинка предоставена за изпълнение на служебните му задължения в ГДФК, като около 06,10часа от проверяващите служители са предприети действия по неговото събуждане с цел изпълнение на служебните му задължения за проверка на транспортно средство управлявано от румънски гражданин превозващо цигари за Република Гърция. В тази връзка твърденията на жалбоподателя за липса на извършено от него нарушение са изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото, поради което и настоящият съдебен състав не споделя изложените от него доводи в т.2 от жалбата му.

Заповедта съответства и на материалноправните норми, посочени като правно основание за издаването й. Освен излагането на факти в заповедта органът следва да посочи точно и ясно законовите разпоредби които вменяват определени задължения на лицето и които са нарушени от него, за да може съдът да упражни контрол за законосъобразността на заповедта, което ответника е сторил, като правилно и законосъобразно е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в нарушаване от страна на оспорващия на преките му задължения по утвърдената процедура за работа на ГД „Фискален контрол”, а именно №ФК2, Версия Г „Поставяне на стоки под фискален контрол” в т.4.2; т.4.4.2. и т.4.4.4., и длъжностната характеристика, която лично е получил и е запознат с преките си служебни задължения като „..осъществява фискален контрол, чрез спиране на транспортните средства на територията на страната. Извършва действия по проверка на документите, придружаващи стоката, събира данни за изпращача и получателя, датата и часа на получаване на стоката и др....”.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗДСл предвижда, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА. Оспорващия е извършил нарушение почл.1, чл.2,ал.1 и ал.4, чл.11, ал.1 и чл.17, ал.1 от КПСДА, тъй като съгласно чл.1 от КПСДА, служителите в държавната администрация следват поведение, което има за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и да издигне престижа на държавната служба. В чл.2 от КПСДА се регламентира, че дейността на служителите се осъществява при спазване на принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност, като в зависимост от функциите, които изпълнява, служителят осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции. В ал.4 от КПСДА е регламентирано задължение на служителя да извършва дейността си компетентно, обективно и добросъвестно, като се стреми непрекъснато до подобрява работата си в интерес на гражданите, а в чл.11 от КПСД е разписано, че служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения и чл.17, ал.1 от КПСД, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Тези нарушения правилно са квалифицирани от ДНО като виновно нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Същите са безспорно доказани от представените към административната преписка доказателства и са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Неоснователни са възраженията относно неспазване формата на оспорената заповед и противоречието и с материалния закон, тъй като съдържанието й съответства на изискванията на чл.97, ал.1, т.1-7 ЗДСл. Квалификацията на нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. - неизпълнение на служебните задължения и чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. – неспазване на правилата на КПСД са коректни спрямо описанието на нарушението и обхватът на служебните задължения на държавния служител.

От съдържанието на заповедта нарушението е ясно и точно описано и индивидуализирано с дата и място на извършването, както и са посочени точно задълженията, които жалбоподателят е нарушил.

Не се споделят и доводите за липсата на виновно поведение у държавния служител, тъй като фактическото описание на дисциплинарното нарушение установява именно, че същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, по см. на чл.11, ал.2 от НК посочени и в оспорената заповед, тъй като оспорващия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им. За наличието на умисъл при осъществяване на дисциплинарното нарушение установените факти поотделно и в своята съвкупност, водят на извода, че при наличие на познание за вероятното настъпване на последиците оспорващия е спал на работното си място, където е следвало да изпълни служебните си задължения, като извърши надлежна проверка, съгласно процедура за работа на ГД „Фискален контрол”, а именно №ФК2, Версия Г „Поставяне на стоки под фискален контрол” в т.4.2; т.4.4.2. и т.4.4.4., длъжностната характеристика, както и да спазва правилата на КПСД. Индиция за това е и факта, че входната врата на кабинката в която е изпълнявал служебните си задължения е била заключена, от което също се обосновава извода за наличието на пряк умисъл. Нарушението на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правно дължимото поведение на служителя, каквото в случая е налице.

Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл.91 от ЗДСл., визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган, настоящия съдебен състав намира, че е сторил. Такива доводи се съдържат и в протокола на ДС.

В заповедта е посочено, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид създадената потенциална опасност от негативно влияние върху фиска и имиджа на НАП, като същото се явява тежко и уврежда интересите на НАП. Обсъдено е цялостното поведение на държавния служител, включително, че същият е дългогодишен служител в приходната администрация, където работи от 01.01.2010год., както и че при последното годишно атестиране за 2018год. е получил оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията”.

Наличието на тези съпоставки между цялостното поведение на служителя към момента на издаване на заповедта и конкретното нарушение, ведно с настъпилите от него последици, респективно тяхното индивидуализиране, обосновават извод за съобразяване с установените критерии в нормата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл., противно на твърденията изложени в жалбата. ДНО има правомощия да избере кое от предвидените дисциплинарни наказания да наложи, като неговата преценка по целесъобразност настоящия съдебен състав намира за мотивирана и подкрепена със съответните доказателства.

Неоснователно е и възражението, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Вярно е, че проверката дали оперативната самостоятелност на органа се упражнява в определените от закона граници е такава за законосъобразност на акта и е допустима, но в настоящия случай няма основание да се приеме, че са преминати пределите на законосъобразното действие и са нарушени принципите за упражняване на правомощията по разумен начин, добросъвестно, справедливо и в съответствие с преследваната цел. В случая е целено осигуряване на условия за една оперативна и ефективна администрация, като преценката за вида на наложеното наказание не превишава границите за законосъобразно упражняване на оперативната самостоятелност и е съобразена с целта на закона.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.

От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски. При съобразяване обстоятелството по отхвърляне на жалбата като неоснователна и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК, това искане е основателно и на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500.00 лв. на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Ц. с ЕГН * *** против Заповед №ЗЦУ – 513 от 05.04.2019год. издадена от Изпълнителен директор на НАП в качеството на дисциплинарно – наказващ орган, с която за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл. му е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по- долен ранг” за максималния срок от една година.

 

ОСЪЖДА К.М.Ц. с ЕГН * да заплати на Националната агенция за приходите, сторените по делото разноски в размер на 500.00лева /петстотин/, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.124, ал.1, изр. последно от ЗДСл.

 

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

Административен съдия: