№ 3576
гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110166784 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ПЛ. ИВ. М., чрез адв. Д., срещу
„Топлофикация С.” ЕАД, с която са предявени следните искове:
- отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ПЛ. ИВ. М. не дължи на „Топлофикация С.” ЕАД
чрез принудително изпълнение сумата от 7896,06 лева, представляваща главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от
22.01.2013 г. по ч.гр.д. № 21103/2011 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав, и е образувано изп.
д. № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяването на вземането по давност;
- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на
„Топлофикация С.” ЕАД да заплати на ПЛ. ИВ. М. сумата от 3567,59 лв., платена на
отпаднало основание – погасяване по давност на вземането по изп. дело № 20138440400949
по описа на ЧСИ С.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата;
- осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на „Топлофикация С.”
ЕАД да заплати на ПЛ. ИВ. М. сумата от 312,41 лв., представляваща събрани по
принудителен ред от ищеца такси и разноски по изп. дело № 20138440400949 по описа на
ЧСИ С.Я., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
изпълнителен лист от 22.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 21103/2011 г. по описа на СРС, 86
1
състав, е бил осъдена да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 7896,06 лева,
представляваща главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия; 1391,79 лева –
лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2007 г. до 21.12.2011 г., както и 604,39
лв. разноски по делото. По молба на ответното дружество и въз основа на горецитирания
изпълнителен лист било образувано изп. д. № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., като
на 30.08.2013 г. било извършено последното валидно изпълнително действие, годно да
прекъсне давността. След тази дата по изпълнителното дело в продължение на повече от две
години не били предприети принудителни изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, поради което на 30.08.2015 г. изпълнителното дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, а на 30.08.2016 г. вземането по
изпълнителния лист се явявало погасено по давност. Поддържа, че на 09.02.2017 г. бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищеца, като съгласно
счетоводна сметка с изх. № 53309/15.11.2021 г. на ЧСИ С.Я., удържаните суми били в
размер на 3880,00 лв., от които 3567,59 лв. били преведени в полза на ответното дружество,
а сумата в размер на 312,41 лв. съставлявала задържани от ЧСИ пропорционални и
обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че тези действия били предприети и
извършени по прекратено по силата на закона изпълнително производство., т.е. не
пораждали правни последици и не били в състояние да прекъснат започналата да тече в
полза на ищеца давност. Впоследствие с постановление на ЧСИ С.Я. от 10.11.2021 г.
изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към момента на завеждане на настоящата искова молба
остатъкът от задълженията по процесния изпълнителен лист възлизал в размер на 7896,06
лв. – главница, доколкото останалата част от задълженията била погасена чрез постъпилите
по принудителен ред суми. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, както следва:
1. да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7896,06 лева,
представляваща главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 22.01.2013 г. по ч.гр.д. № 21103/2011 г. по описа на СРС, ГО,
86 състав, и е образувано изп. д. № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., поради
погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото разноски; 2. да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3567,59 лв. – събрана на отпаднало
правно основание по изп. д. № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я. и преведена в полза
на ответника, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; 3. Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 312,41 лв., представляваща събрани по принудителен ред такси и разноски от
ищеца по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Поддържа, че след образуване на процесното
изпълнително дело били предприети редица изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
2
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК:
Страните по делото не спорят и съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства:
1/ че с изпълнителен лист от 22.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 21103/2011 г. по описа
на СРС, ГО, 86 състав, ПЛ. ИВ. М. е бил осъден да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД
следните суми: 7896,06 лева, представляваща главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия; 1391,79 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2007
г. до 21.12.2011 г., както и 604,39 лв. разноски по делото;
2/ въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№ 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я..
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
тригодишна погасителна давност, текла от 30.08.2013 г. - последното изпълнително действие
по образуваното изпълнително дело 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., като сочи, че
считано от 30.08.2015 г. делото е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя
наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на
несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже по делото пълно и главно фактите, които твърди, че имат за последица спиране
и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
3
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три
години, както счита ищецът). Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.
116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да
се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж
например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК,
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за
изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК (в този смисъл са Решение № 94 от 26.01.2022 г. по в.гр.д. № 8642/2021 г. по описа на
СГС; Решение № 264116 от 22.06.2021 г. по в.гр.д. № 6860/2020 г. по описа на СГС, III – „Б“
въззивен състав; Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г.
по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г.
постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав,
Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. №
6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най-късно на 22.01.2013 г. (когато е бил
издаден изпълнителният лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за по-ранен момент на влизането й в сила), е започнала да тече нова петгодишна
давност.
С определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е
указал на ответника, че не сочи доказателства за извършване на действия по изп. дело №
20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я..
Въпреки указанията на съда ответникът не е релевирал доказателствени искания
относно обстоятелствата, за които съдът надлежно му е указал, че не сочи доказателства. Ето
защо, при липсата на доказателства за извършване на действия по изп. дело №
20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., които да имат за последица спиране и/или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на ЗЗД, и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и
следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
4
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че от него
е събрана процесната сума в размер на 3567,59 лв., в резултат на проведено принудително
изпълнение по изп. дело № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я. и е получена от
ответника „Топлофикация С.” ЕАД, както и че към момента на събиране на сумата е изтекла
предвидената в закона давност.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже в настоящото
производство, че е получил претендираната сума на годно правно основание.
От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че сумата в размер на
3567,59 лв. е събрана от П.М. принудително по изп. дело № 20138440400949 по описа на
ЧСИ С.Я. и е получена от ответника „Топлофикация С.” ЕАД - в представената счетоводна
справка от ЧСИ С.Я. е отразено, че сумите са били удържани по наложения запор върху
трудовото възнаграждение на ПЛ. ИВ. М. и са разпределени в полза на взискателя
„Топлофикация С.“ ЕАД. Както се изясни, ответникът не е доказал извършване на действия
по изп. дело № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., които да имат за последица спиране
и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на ЗЗД.
С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия
отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил
принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито
наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания
за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на
чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от
задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност
независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от
направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито
заличават нейните последици. Събраните по поискан след изтичане на погасителната
давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което
може да се иска от длъжника връщането им (в този смисъл Решение № 1483 от 17.08.1967 г.
по гр. д. № 977/1967 г., I ГО на ВС).
С определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е
указал на ответника, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че е получил
претендираната сума на годно правно основание. Въпреки указанията на съда ответникът не
е релевирал никакви доказателствени искания.
Ето защо, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че предявеният иск по чл.
55, ал. 1 ЗЗД е основателен. В случая не е налице доброволно плащане от страна на
длъжника, поради което съдът намира, че разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не намира
приложение. В този смисъл са и Решение № 1483/17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС,
І ГО и Решение № 112 от 11.02.2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 179/2009 г., в които е
прието, че събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми
(какъвто е разглеждания случай) не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД.
5
По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи – 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат
на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване;
4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Следователно съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че е платил процесните суми като такси и разноски по изпълнителното дело; че с
тази сума ответната страна се е обогатила, тъй като разноските е следвало да бъдат
заплатени от нея. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
От представената по делото счетоводна сметка от ЧСИ С.Я. се установява, че от ищеца
е събрана сумата в общ размер на 312,41 лв., представляваща такси и разноски по изп. дело
№ 20138440400949.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане (Решение № 587/01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г.
на ВКС, ГО, ІV ГО). В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал
изпълнително производство за принудително събиране на погасено по давност вземане,
поради което таксите и допълнителните разноски, включително и пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се заплатят на съдебния изпълнител от взискателя.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляваща възнаграждение на
частния съдебен изпълнител, по правило се дължи от длъжника при всички случаи на
удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното изпълнение и
предприемането на изпълнителните действия. Изключение от това правило е налице в
хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в който
случай разноските за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се понесат от взискателя.
В случая с оглед изложените по-горе мотиви от съда, че по изпълнително дело
20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я. са били събрани суми за неподлежащо на
6
принудително изпълнение вземане, следва да се приеме, че е налице твърдяното от ищеца
обогатяване на ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими разноски по
изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. Същият е представил надлежни доказателства за направени разноски за
държавна такса в размер на 508,54 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.,
т.е. общо 1088,54 лв. Релевираното в отговора на исковата молба от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
претендираното от от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер, изчислен
съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ПЛ. ИВ. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „Проф. А.И. № 22“, вх. „А“, ет. 3, ап. 14, срещу „Топлофикация С." ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Я." № 23Б, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че ПЛ. ИВ.
М. не дължи на „Топлофикация С." ЕАД чрез принудително изпълнение сумата от 7896,06
лева, представляваща главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия, за която
сума е издаден изпълнителен лист от 22.01.2013 г. по ч.гр.д. № 21103/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 86 състав, и е образувано изп. д. № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., поради
погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "Я." № 23Б, да заплати на ПЛ. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „Проф. А.И. № 22“, вх. „А“, ет. 3, ап. 14, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от
3567,59 лв., представляваща платено на отпаднало основание – принудително събрани от
ищеца суми по изпълнително дело № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., образувано въз
основа на изпълнителен лист от 22.01.2013 г., след изтичане на предвидената в закона
погасителна давност, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.11.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Топлофикация С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "Я." № 23Б, да заплати на ПЛ. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „Проф. А.И. № 22“, вх. „А“, ет. 3, ап. 14, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от
312,41 лв., представляваща събрани по принудителен ред от ищеца такси и разноски по изп.
дело № 20138440400949 по описа на ЧСИ С.Я., ведно със законната лихва от датата на
7
исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Топлофикация - С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на ПЛ. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „Проф. А.И. № 22“, вх. „А“, ет. 3, ап. 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1088,54 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8