Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.03.2021
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
662 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 27 от 12.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 818/2018 г. К.ският районен
съд е признал за установено, че „С.” ООД дължи на О.П.Т. сумата 7276,61 лв.,
представляваща неплатени нощувки и туристически данък, ведно със законната
лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. В жалбата се излага оплакване, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички възражения на ответника и не се е произнесъл по
направените оспорвания на представените от ищеца доказателства, като не е
преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Сочи се, че ищецът не е
установил пир условията на пълно и главно доказване, че ответникът е заявил
нощувките на посочените лица и е поел задължение да ги плати, във връзка с
което се излагат възражения срещу доказателствената
стойност на представените от ищеца документи – списъци на заети стаи и
извлечение от регистърната книга за нощувалите в процесния хотел лица в периода март-май
Ответникът
по жалбата оспорва същата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Оспорва
направените в жалбата възражения относно доказателствената
годност на предсатвените писмени доказателства. Сочи,
че предявеният иск е доказан от представените фактури за предоставените услуги,
които са осчетоводени от ответника и същият е ползвал данъчен кредит по тях.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с
предявен от О.П.Т. срещу „С.”ООД, гр. К., иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 7276,61 лв., представляваща неплатени нощувки
в собствения на ищеца хотел „Е.” в гр. П. Т., и туристически данък, съгласно
издадени фактури № 93/31.03.2027 г., № 1112/30.04.2017 г. и № 1126/21.05.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество е
изпълнявало строително-монтажни дейности в гр. П. Т., което е наложило
ангажирани от него работници и служители да нощуват в хотел „Е.”, собственост
на О.П.Т. За целта били резервирани стаи в хотела за нощувки на заявените
работници и служители. Същите били вписвани като пребиваващи в хотела в регистърната книга и за нощувките били издавани фактури,
получени от ответника, а именно: фактура № 93/31.03.2017 г. на стойност 3063,75
лв. с ДДС, фактура № 1112/30.04.2017 г. на стойност 3634,40 лв. с ДДС и фактура
№ 1126/21.05.2017 г. на стойност 578,56 лв. с ДДС. Общата стойност на фактурите
възлиза на сумата 7276,71 лв., като стойностите по фактурите ответникът е
следвало да плати по банков път. За сумата по посочените фактури в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
307/2018 г. на К.ски РС, срещу която длъжникът подал възражение. Твърди се, че
ответникът не е заплатил задълженията си по посочените фактури за които е
издадена заповедта на изпълнение.
С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Възразява
срещу активната материална легитимация на ищеца да претендира вземания,
произтичащи от Т.та дейност на хотел „Е.”, гр. П. Т.. Излагат се доводи за
нередовност на исковата молба поради липсата в нея на индивидуализация на
лицата, работници и служители на ответното дружество, които са нощували в
хотела, както и на твърдения относно това кога и по какъв начин ответникът е
направил резервации за нощувки на тези лица. По същество излага възражение за
липса на представени от ищеца доказателства за възникване на договорно
правоотношение между хотел „Е.” и ответника във връзка с твърдяните
нощувки. Ответникът твърди, че не е заявявал резервация на трети лица в
процесия хотел, нито е поемал задължение такива лица да нощуват за негова сметка
в този хотел. Оспорва истинността на представените с исковата молба списъци на
заети стаи и извлечение от регистърната книга на
хотела за нощувалите лица в посочения в нея период.
В допълнителни уточняващи молби ищецът сочи, че О.П.Т. като
собственик на процесния хотел, извършва стопанска дейност
посредством „Общинско предприятие за поддръжка и ремонт на общински имоти”,
което е част от структурата на общинската администрация. Уточнява, че лицата,
посочени от ответника да нощуват в хотела, са индивидуализирани в приложения
към исковата молба списък на пренощували лица на „С.” ООД за посочените
периоди. Сочи, че основанието за претенцията са издадените три брой фактури,
които са подписани от свързано с ответника лице Р. Ч. Я., който най-често е
ползвал услугите на хотела.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът О.П.Т.
е собственик на хотел със застроена площ 551 кв.м., на 4 етажа, находящ се в гр. П. Т., ул. „Т.” № 88, което се установява
от представения акт за публична общинска собственост от 17.05.1993 г.
Представени
са три броя фактури, издадени от О.П.Т. с получател „С.” ООД, както следва:
1.Фактура № **********/21.05.2017 г. за предоставени услуги – общо 28 бр.
нощувки и туристически данък, на обща стойност 578,56 лв. с ДДС; 2. Фактура №
20000011112 от 30.04.2017 г. за предоставени услуги – общо 159 бр. нощувки и
туристически данък, на обща стойност 3634,40 лв. с ДДС; 3. Фактура № **********
от 31.03.2017 г. за предоставени услуги – общо 137 бр. нощувки и туристически
данък, на обща стойност 3063,75 лв. с ДДС.
И трите
фактури са подписани за получател от посочено в тях лице – Р. Я..
Съгласно
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. П. Петров, извършено
след проверка в счетоводството на „С.” ООД, горепосочените три фактури са
получени и осчетоводени от ответното дружество, включени са в дневника за покупки за съответния месец,
като за всяка от тях ответникът е ползвал данъчен кредит.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за установяване
съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за исковата сума,
представляваща незаплатена цена на доставена услуга хотелско настаняване на
лица за сметка на ответника в собствения на ищеца хотел, находяща
се в гр. П. Т..
Така предявеният установителен
иск за претендираното вземане е допустим с оглед обстоятелството, че в
предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по
настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за изпълнение в срока по
чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство
доказателства за предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника иск
за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът О.П.Т.
е процесуално легитимиран да претендира установяване дължимостта
на процесната сума за незаплатена цена на
горепосочената услуга в качеството му на собственик и стопанин на хотела, в
който се твърди, че е била доставена услугата. Общинското предприятие,
посредством което общината осъществява самостоятелна стопанска дейност по предоставяне
на хотелски услуги, не е самостоятелно юридическо лице, а е част от общинската
администрация.
Неоснователно
е възражението на ответника за нередовност на исковата молба. В същата е
посочено правното основание на претенцията – доставка на услуга хотелско
настаняване на работници на ответното дружество, както и общият размер на
претенцията, а индивидуализацията на настанените лица, броя на нощувките и
периода на настаняване е извършена посредством представен списък на номерата на
заетите хотелски стаи и поименен списък на пренощувалите лица за сметка на
ответното дружество. Исковата молба, ведно с направените уточнения и
препращания към посочените справки, отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 4 и т. 5 от ГПК.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Между
страните е възникнало облигационно правоотношение на основание договор за
извършване на услуга – хотелско настаняване на лица за сметка на ответното
дружество. Това се установява от приетите и неоспорени от ответника фактури за
доставените услуги, подписани от него представител. Представените от ищеца
фактури, подписани от двете страни, като частни свидетелстващи документи,
авторството на които не е оспорено от ответната страна, съставляват
доказателство за сключване на договора за доставка на посочената в тях услуга,
както и за цената на услугата. Ответникът не е направил никакви възражения относно
така представените фактури, в частност такива за липса на представителна власт
на лицето, подписало същите за получател. Поради това тези фактури, доколкото в тях е
описана доставената услуга по вид, единична стойност, начина на плащане
наименованията на страните и време и място на издаване, следва да се приемат като доказателство за възникнало
договорно правоотношение между страните за доставка на посочената в тях услуга.
Установено е от неоспореното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че трите представени фактури са
отразени в счетоводствата на ищеца и ответника, включени са в дневника за
покупки при ответника и последният е ползвал данъчен кредит по тях. Съгласно трайната практика на
ВКС, отразяването на фактурата в счетоводните регистри на ответното дружество,
вписването на тази фактура в дневника за покупките и продажбите по ДДС, и
ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставлява
недвусмислено признание за възникването и за размера на задължението, за които
е съставена фактурата. При този извод направените с въззивната
жалба възражения относно доказателствената стойност
на представените от ищеца други документи /списък на заети стаи и списък на
пренощувалите лица от „С.” ООД/ са неотносими към спора,
доколкото изводът за съществуването на вземане на ищеца не е основан на тези
документи, а на неоспорените фактури.
Ответникът не твърди и не се
установява да е заплатил на ищеца дължимите от него суми по процесните
фактури, с оглед на което ищецът има вземане срещу ответника за общия размер на
сумите по фактурите от 7276,61 лева, поради което предявеният иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на това вземане е основателен. Тъй
като искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от този момент е дължима и
законната лихва върху вземането. При липсата на подадена от ищеца жалба срещу
решението в частта му, с която е определен по-късен момент на дължимост на законната лихва върху вземането /от влизането
на решението в сила/, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 12.02.2020 г., постановено по гр. д. №
818/2018 г. на К.ски районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.