Решение по дело №341/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20212310200341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Елхово, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20212310200341 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от „Пи. Еф. Си.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.София,
кв.“Драгалевци“, бул.“Черни връх“ №206, сграда „Аура“, Ателие 13,
представлявано от Управителя Б.Г.К., срещу Наказателно постановление
584607-F616214 от 29.06.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с ал.1 от
ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2 000.00 лева, за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н – 18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управление им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от
Министъра на финансите, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна изцяло на обжалваното НП като се излагат
доводи за процесуалната и материалната му незаконосъобразност. Възведени
са и съображения за недоказаност въз основа на събраните и приложени към
АНП доказателства, които да установяват по категоричен и несъмнен начин
вмененото с НП адм.нарушение на Дружеството-жалбоподател. Твърди се, че
актът на АНО е издаден от орган без представителна власт, тъй като
издателят му не е оправомощен от действащия към датата на издаване на НП
Изпълнителен директор на НАП. Като основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание се излагат доводи за нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, предвид на това, че АУАН е бил връчен
на лице без представителна власт по отношение на дружеството –
1
жалбоподател. В жалбата се излагат и подробни аргументи относно
наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, като се
твърди, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.
Съдържими са и доводи за неоснователно завишаване размера на наложената
имуществена санкция, като същата се явява определена в максималния
размер, предвиден за нарушението, като по този начин АНО не се е съобразил
с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, а именно: – с обстоятелството, че се
касае за първо нарушение на дружеството по ЗДДС, което е с ниска степен на
обществена опасност и е без вредоносни последици за обществото, за други
лица и за държавата. С жалбата е направено и алтернативно искане - в случай,
че съдът прецени, че не са налице основания за отмяна на обжалваното НП,
то се желае същото да бъде изменено като се намали размера на наложената
имуществена санкция до предвидения в закона минимален размер.
Жалбоподателят претендира и направените в производството разноски.
В съдебно заседание за Дружеството-жалбоподател, редовно призован
се явява пълномощникът му – адв.И.В. от АК-София, който заявява
поддържане на жалбата на същите основания и със същите искания.
Представя списък на разноските.
Административно-наказващият орган, издал обжалваното НП – ТД
на НАП – Бургас, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт Е.Е.,
оспорва депозираната против НП жалба, като излага доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се желае
постановяване на решение, с което същото да бъде потвърдено. Заявено е и
искане за присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.06.2021г. в 00.20 часа служители на НАП, сред които и
разпитаният по делото като свидетел Р. Г. АГ. на длъжност „старши
инспектор по приходите“ в НАП, извършили проверка в търговски обект –
офис дезинфекция на тежкотоварни автомобили, находящ се на ГКПП-
Лесово, стопанисван от „Пи. Еф. Си“ ЕООД. В хода на извършената проверка
проверяващите установили, че в обекта има работещо фискално устройство
модел Datecs FB60 H с индивидуалeн номер DT351468. Установена била
разчетена касова наличност от фискалното устройство /ФУ/ – 587.68 лева;
фактическа наличност в левова равностойност по курса на БНБ за деня- 3
661.74 лева; сума на паричните средства в началото на деня – 0 лева, въведени
пари в касата – 0 лева, изведени пари от касата – 0 лева.
Въз основа на тези констатации проверяващите приели, че разликата
между фактическата наличност и разчетената касова наличност от
2
фискалното устройство и сбора от сумата на паричните средства в началото
на деня, въведените и изведените пари от касата, е в размер на 3 074.06 лева в
повече, която не е регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми на монтираното и работещо в обекта фискално
устройство, притежаващо такива операции. При проверката в касата е била
установена три вида валута – евро, щатски долари и български лева, описани
в съставените описи, като наличните долари и евра в касата, са били
приравнени към български лев по курса на БНБ за деня. Сумите са били
изброени от П.В. К. – касиер – дезинфектор, описани и отразени в Протокол
№ 0011619 от 05.06.2021г. Разчетената касова наличност е била установена
по отпечатан „Х“ отчет с № 0234146 от 05.06.2021г.
За констатациите и резултатите от проверката бил съставен на място
Протокол за извършена проверка сер.АА № 0011619 от 05.06.2021г.,
подписан от съставилите го служители на НАП между които и свидетеля А. и
от присъстващите в обекта по време на проверката служители на
Дружеството-жалбоподател – К. и Б..
На 11.06.2021г. в ТД-гр.Бургас на НАП в присъствието на
представляващия Дружеството-жалбоподател Б.Г.К. в качеството му на
Управител и в присъствието на свидетелите П. Н. К. и Г. Н. СТ. /свидетели по
съставянето на АУАН/, свидетелят Р.А. е съставил против „Пи. Еф. Си“
ЕООД АУАН серия АN № F616214, за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба
№ Н – 18 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС, установено на 05.06.2021г. в 00.20 часа при извършена проверка в
обекта – офис-дезинфекция на тежкотоварни автомобили, находящ се на
ГКПП- Лесово, стопанисван от „Пи. Еф. Си“ ЕООД.
АУАН е подписан от актосъставителя А., свидетелите по съставянето
на акта – К. и С. и представляващия Дружеството-жалбоподател –
Управителя Б.К., на който е бил връчен препис от акта на същата дата -
11.06.2021г., срещу подпис.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения.
На 29.06.2021г. Д.Т.В. в качеството му на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, издал
против „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Управителя Б.Г.К.
обжалваното Наказателно постановление № 584607-F616214 от 29.06.2021г.,
като констатираното с АУАН административно нарушение, е описано и
квалифцирано по идентичен начин – по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС,
поради което и на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с ал.1 от ЗДДС на
3
Дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 2000.00 лева.
Наказателното постановление е връчено на 02.07.2021г., видно от
приложената към него разписка, на пълномощник на жалбоподателя – Х.Н.,
чиято представителна власт произтича от приложеното към АНП
пълномощно с нотар.заверка рег.№3509 от 23.06.2021г. на Нотариус с рег.
№652 на НК. Жалбата против НП е входирана пред АНО на 09.07.2021г.
Към АНП за установяване материалната компетентност на издалия
процесното атакувано НП, а именно: - на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите Д.Т.В. да издава наказателни постановления за нарушения по
чл.185, чл.191 и чл.189 от ЗДДС, както и тази на контролния орган,
констатирал процесното нарушение - инспектор по приходите Р.А., е
приложена Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор
на НАП Г.Д..
С Решение №415 от 13.05.2021г. на Министерски съвет на Република
България е освободена като изпълнителен директор на НАП Г.Д. и за такъв е
назначен Р.С..
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата,
съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните
доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират
изцяло за достоверни. Показанията на разпитания по делото свидетел – Р.А.
/актосъставител/ по отношение на относимите основни факти и обстоятелства
във връзка с възприетото в хода на извършената на обекта проверка на
05.06.2021г. кореспондират с констатациите отразени в Протокола №
0011619 от 05.06.2021г., а показанията както на посочения свидетел, така и
на свидетелите Г.С. и П.К. /свидетели по съставянето на акта за установяване
на административно нарушение/, са безпротиворечиви по отношение на
относимите обстоятелства във връзка с възприетото от всеки един от тях при
съставяне на АУАН в офиса на НАП в гр.Бургас на 11.06.2021г., като съдът
съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на
приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни,
логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност и
подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези
гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани
по-горе: НП № 584607-F616214 от 29.06.2021г. на Началника Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, пълномощно от управителя
на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД с нотар.заверка рег.№3509 от 23.06.2021г. на
Нотариус с рег.№652 на НК, АУАН № F616214/11.06.2021г., Протокол за
4
извършена проверка в обект сер.АА № 0011619 от 05.06.2021г. и обяснения,
опис на паричните средства в касата към момента на проверката към ПИП
сер.АА № 0011619 – 6 броя, копие от дневен финансов отчет- 7 броя, 3 броя
фискални бонове, Заповед № ЗЦУ – 1149 от 05.08.2020 година, Решение
№415 от 13.05.2021г. на Министерски съвет на Република България.
Посочените доказателства кореспондират помежду си и от тях описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията на
жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като
предявена от надлежно легитимиран субект - „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, с ЕИК ***,
представлявано от Управителя Б.Г.К., против което Дружество е издадено
обжалваното НП и като такова имащо правен интерес от обжалване, в
законоустановения 7-дневен срок /видно от разписката за получено НП –
02.07.2021г. и от датата на депозиране на жалбата на жалбоподателя пред
АНО на 09.07.2021г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на
нарушенията.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните
съображения:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал.2 от
НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В конкретния случай, съдът намира, че при съставянето на АУАН и
при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до съществено ограничаване на правото на защита на санкционирания
правен субект. Липсва ясно и точно описание на нарушението и на
фактическите обстоятелства, въз основа на които е формиран извода за
осъществяването му, което е изискуем реквизит както за АУАН по смисъла на
чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, така и за НП съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
В случая административно наказателната отговорност на Дружеството-
жалбоподател, е ангажирана по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
вр.с чл.118 ал.4 от ЗДДС, за това, че при извършена на 05.06.2021г. в 00.20
часа проверка в стопанисвания от дружеството търговски обект след
разпечатване на дневния отчет от монтираното фискално устройство, се
5
установила касова наличност в размер от ФУ на 587.68 лв., а фактическата
наличност била 3 661.74 лв. съгласно попълнения опис на паричните
средства, които били в три валути, и за така установената разлика в размер на
3 074.06 лв. нямало направени записвания във ФУ, което притежавало
функциите служебно въведени/служебно изведени суми.
Сочената като нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ, задължава извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ, да се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като
съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават
операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане
на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до
минута. По делото няма спор, а и от материалите е видно, че наличното в
търговския обект на жалбоподателя фискално устройство е притежавало
операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е
следвало да се отразява в устройството. Безспорно се установява от
доказателствата по делото - Протокол за извършена проверка в обект сер.АА
№ 0011619 от 05.06.2021г., Дневни финансови отчети, а и от събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Р.А., че е налице положителна разлика в размер на 3 074.06 лева между
фактическата наличност в касата на обекта от 3 661.74 лв., преброена по
банкноти и монети на три вида валути и разчетената касова наличност от
фискалното устройство от 587.68 лв. Макар и така установеното да формира
извод, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждане на сумата от
3074.06 лева в касата, в момента на нейното действително въвеждане и с
точност до минута, то в хода на административно-наказателното
производство не са събрани доказателства относно това по какъв начин е
формирана тази положителна разлика. Неизяснен е фактически въпросът дали
сумата от 3 074.06 лева е резултат от продажби или от въведени в касата
парични средства, като неизясняването на този въпрос рефлектира и
ограничава преценката относно правилното квалифициране на нарушението и
за налагане на съответното наказание.
Отделно от това в обжалваното НП нормата на чл.33, ал.1 от
Наредбата не е посочена като нарушена самостоятелно, а във връзка с
разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Последната разпоредба от ЗДДС освен,
че не установява конкретно правило за поведение, тъй като регламентира
единствено правомощията на Министъра на финансите, то прави
впечатление, че същата съдържа девет точки, поради което и посочвайки я
като нарушена, АНО е следвало да я конкретизира, като даде ясен и точен
отговор на въпроса във връзка с коя точка от текста на чл.118, ал.4 от ЗДДС е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Липсата на такава
6
конкретизация създава неяснота относно вмененото нарушение и на
приложения закон, което представлява основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като нарушава правото на наказаното лице да разбере
какво точно нарушение му е вменено.
Освен това в случая адм.наказание – имуществена санкция в размер на
2000.00 лева е наложена на Дружеството-жалбоподател на основание чл.185,
ал.2, изр.2 от ЗДДС, според която разпоредба извън случаите по ал.1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическите лица,
които не са търговци в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция-
за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1. Или в случая приложимостта на ал.1 или ал.2 от
санкционната норма на чл.185 от ЗДДС зависи от обстоятелството дали
нарушението води или не до неотразяване на приходи. Последното трябва да
бъде изследвано, установено и доказано от АНО, за да е ясно коя от
хипотезите приема за осъществена и основателни ли са изводите му. Същото
е задължително както за осъществяване на защитата от санкционираното
лице, така и за реализиране на инстанционния контрол за законосъобразност
от страна на съда. В случая посоченото изискване не е налице, тъй като както
в АУАН, така и в НП не се съдържат както твърдения, така и доказателства в
тази насока. Посочването на разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС като
основание за налагане на наказанието не е достатъчно, при липсата на
фактическо описание на приетите за установени факти и обстоятелства.
Освен това наложената санкция е в размер на 2 000 лева, което с оглед
предвидените размери за имуществени санкции в чл.185, ал.1 от ЗДДС – от
500 до 2000 лева и в чл.185, ал.2 ЗДДС – от 3000 до 10000 лева, сочи че е
приложена санкцията по ал.1, но липсва каквато и да е мотивировка за
определянето й в максимален размер.
Ето защо съдът приема, че в хода на административно-наказателното
производство при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за
отмяна на оспореното НП.
Останалите доводи за незаконосъобразност на НП, изложени в
жалбата, не се възприеха от съдебния състав, като предвид крайния извод на
съда за незаконосъобразност на обжалвания акт на АНО на основанията,
изложени по-горе, намира, че не е необходимо тяхното обсъждане.
По разноските:
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от
въззивната фаза на административно-наказателното производство следва да
се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание
чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Процесуалният представител
на жалбоподателя с писмено становище по съществото на спора – с молба с
7
вх.№3681 от 08.11.2021г. и приложен списък на разноските към същата,
прави искане за присъждането на договорено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 550.00 лева. В случай като
настоящия при отмяна на НП жалбоподателят има право на присъждане на
разноските, които е направил във връзка с производството по обжалването
му, но за да бъдат присъдени такива, следва да бъдат представени
доказателства за това, че действително са сторени такива и да бъде установен
техния размер. В приложените по делото пълномощни, от които произтича
представителната власт на адв. Петкова и адв. В. и в списъка на разноските, са
налице единствено данни за договорено по размер адвокатско възнаграждение
в размер на 550.00 лева, платимо по банков път, съобразно отразеното в
приложения на л.27 от делото Договор за правна защита и съдействие. Но в
случая липсват доказателства установяващи, че действително е заплатено от
Дружеството-жалбоподател по уговорения начин - по банков път
договореното по размер адв.възнаграждение. Поради това искането за
присъждане на сторени от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение се явява недоказано и като такова не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 584607-F616214 от 29.06.2021г. на Началник Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Пи. Еф. Си.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.София,
кв.“Драгалевци“, бул.“Черни връх“ №206, сграда „Аура“, Ателие 13,
представлявано от Управителя Б.Г.К., на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр.с
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 2 000.00 лева, за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18
от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, вр.с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
НЕ УВАЖА искането на жалбоподателя - „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление – гр.София, кв.“Драгалевци“,
бул.“Черни връх“ №206, сграда „Аура“, Ателие 13, представлявано от
Управителя Б.Г.К., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8