№ 166
гр. гр.Несебър, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 9246/19.10.2022 г. от С. Б.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. С.С.К.М. №*, чрез адвокат С. Ч. от БАК, със
съдебен адрес: гр. Н., ул. И.В.№*, е.*, срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК 000******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Т., ул. „П.“ № 5, представлявано
от Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П., с която се иска от съда на да осъди
ответника-застраховател да заплати на ищеца сумата от 9000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и
силен емоционален стрес, вследствие пътно-транспортно произшествие, реализирано
на дата 27.09.2021 г. в гр. Несебър по вина на Н. Н. К. – водач на лек автомобил „Форд
Фокус“, с рег. № А*****, застрахован при ответното дружество по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/03/121000838586,
валидна до 23.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на завеждане на застрахователната щета – 11.07.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането.
С исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е пострадал при ПТП,
настъпило на 27.09.2021 г., около 14,25 ч., на ул. „Х.К.“ в гр. Несебър, в близост до бл.
41, по посока к.к. Слънчев бряг. Сочи се, че ищецът управлявал мотоциклет „Хонда“
***** **, с рег. № А *****, когато водачът на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. №
А***** - Н. Н. К., без да подаде светлинен сигнал /мигач/ и без да погледне в
огледалото за задно виждане потеглил, неправилно отнел предимството му и
включвайки се в пътното движение го ударил от дясно. След удара, ищецът паднал на
пътното платно, фронтално срещу движещите се насреща МПС. Заявява се, че К.,
преди потеглянето си, неправомерно бил паркирал лекия си автомобил в дясна лента на
платното за движение, без поставен сигнален триъгълник или включени аварийни
светлини.
Във връзка с настъпилото ПТП, местопроизшествието било посетено от мл.
автоконтрольор М.Х. – дежурен ПТП при ОД МВР, който съставил констативен
1
протокол за ПТП № 2021-1019-1175/27.09.2021 г., а на водача К. бил съставен АУАН
серия АВ № 096072/27.09.2021 г. Посоченото ПТП било заснето и от намираща се в
близост видеокамера.
Посочва се, че вследствие настъпилото ПТП ищецът е получил множество и
най-различни по вид и интензитет травматични увреждания, причинени от удара и
падането на пътното платно, като по подаден сигнал на тел. 112 му била указана
спешна помощ /шиниране на врата и поставяне на кислородна маска/, впоследствие
бил откаран с линейка в центъра за спешна помощ в МБАЛ – Бургас, а на 28.09.2021 г.
бил прегледан в отделението по съдебна медицина в МБАЛ – Бургас, за което било
съставено съдебномедицинско удостоверение № 503/2021 г., като се установило
временно разстройство на здравето му, неопасно за живота. След изписването си от
болница, ищецът продължил лечението си в домашни условия, като търпял и
множество ограничения и неудобства – първите дни след инцидента бил в апатия,
нямал желание да разговаря, да излиза или да прави каквото и да е, няколко месеца
преживявал притеснения от невъзможността да води нормален живот, които се
трансформирали в изнервеност и лошо отношение към близки и познати. Ищецът
твърди, че е бил съкрушен от невъзможността си да помага на жена си за грижите за
новороденото им дете, затворил се в себе си. Заявява се, че ищецът не е можел да се
движи и да се грижи за себе си без помощ до края на м. ноември 2021 г., като след това
се предвижвал накуцвайки, не можел да работи, да шофира, да се грижи за делата си и
семейството си. Първите два месеца, след инцидента, ищецът не можел да изкачва
стълби, да носи дълги панталони, страдал от безсъние и главоболие. Аргументира се
изживян от ищеца силен емоционален стрес.
Във връзка с настъпилото ПТП, ищецът предявил застрахователна претенция
пред ответника по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 1917/11.07.2022 г. и в размер на
предявения иск. По същата ответникът отказал да изплати обезщетение, което
породило и правния интерес на ищеца от водене на настоящото дело.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
11126/13.12.2022 г. на исковата молба от страна на ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК 000****** гр. София, с който предявените искове се оспорват изцяло по
основание и размер. Оспорва се наличието на валидно застрахователно
правоотношение, изложените от ищеца обстоятелства за механизма на настъпване на
ПТП и причините за същото, наличието на виновно и противоправно поведение на
водача К., вида и характера на настъпилите за ищеца вследствие твърдяното ПТП
увреждания и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените
неимуществени вреди. Оспорва се и съдържанието на представения от ищеца протокол
за ПТП. Релевира се възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, като
се излагат подробни съображения за независимо съизвършитеслво и съвина. Оспорва
се и претендираната законна лихва, на основание чл. 497 от КЗ. Иска се отхвърляне на
исковете и се претендират разноски.
С определение № 1494/’23.12.2022 г. по делото и по искане на ответното
дружество е конституирано ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК 12*******, в качеството на трето лице
– помагач на ответника. Третото лице – помагач депозира становище вх. №
1581/15.02.2023 г. в предоставен от съда срок, с което оспорва претенцията като
неоснователна и прекомерна. Излага съображения за отсъствие на противоправно
поведение и съвина на ищеца за настъпилото ПТП. Прави възражение за прекомерност
на разноските на главните страни.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80
2
от ГПК.
Ответното дружество се представлява от упълномощен адвокат в съдебно
заседание, който поддържа дадения отговор, развива допълнителни доводи за
неоснователност и недоказаност на претенцията и претендира разноски.
Третото лице – помагач на ответника - ЗК „Л.И.“ АД не изпраща представител в
проведените по делото съдебни заседания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1019-
1175 от 27.09.2021 г. на М.Х., младши автоконтрольор при ОД на МВР, се установява,
че на същата дата, около 14,25 ч., в гр. Несебър, до бл. 41, пътна отсечка към к.к.
Сл.бряг, е реализирано ПТП с участие на две превозни средства, при което водачът на
ППС с рег. № А***** с марка “Форд Фокус” – Н. К. отнел предимството на ППС с рег.
№ А 5173 ММ, марка “Хонда”, управляван от ищеца, вследствие на което настъпило
самостоятелно ПТП – управляваното от ищеца ППС паднало на пътното платно.
Съставителят е удостоверил, че участниците в инцидента са тествани за алкохол и са
дали отрицателни показания, както и че вследствие падането си ищецът е получил
охлузни рани по ляв и десен крак. В протокола са вписани и данни за налични за двете
ППС-та застраховки ГО, като за управлявания от Н. К. „Форд Фокус“ била сключена с
Булстрад, а за управляваното от ищеца средство – с Л.И.. Към протокола е приложена
и карта за регистрация на ПТП № 124/27.09.2021 г., изготвена от съставителя, в която
са вписани обстоятелства от инцидента – място на ПТП: пътна отсечка; пътно
покритие: асфалт; състояние на пътното покритие: сухо; и др. В картата за регистрация
и протокола се съдържат идентични схеми на настъпилото ПТП.
Протоколът за ПТП и картата към него са официални свидетелстващи
документи, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила,
относно удостоверените в тях обстоятелства, пряко възприети от съставителя му -
настъпилото ПТП, условията, при които е настъпило, както и обстоятелството, че
водачът на лек автомобил с рег. № А***** с марка “Форд Фокус” – Н. К. е представил
полица за застраховка "Гражданска отговорност" № BGBG/121000838586, валидна до
23.03.2022 г., сключена с ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД. По отношение на описания
механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила,
тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е
обвързан от извода на административния орган. Механизмът е елемент от предмета на
доказване в производството.
Видно от приобщени по делото справка за нарушител-водач, АУАН №
09672/27.09.2021 г. и НП № 21-0304-001698/13.10.2021 г.,
административнонаказателната отговорност на водача на ППС с рег. № А***** с
марка “Форд Фокус” - Н. К. е била ангажирана по случая и за допуснато нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като НП е влязло в законна сила на 09.11.2021 г. /л. 64-68; л. 129-
130 от делото/.
Страните не спорят относно съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и
претендирания делинквент за МПС с рег. № А***** и процесната дата, който факт се
установява и от представена от ответника полица /л. 75 от делото/. Този факт е отделен
за безспорен от съда с протоколно определение № 127 от 16.02.2023 г. по делото.
Съгласно ангажираните от ищеца писмени доказателства /л. 13-16 от делото/,
към ответното дружество е била депозирана застрахователна претенция вх. №
3
1917/11.07.2022 г. за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и в
размер от 9000 лева, по която ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД е отказал плащане, съгласно писмо
изх. № П 00685/10.08.2022 г.
Ищецът представя с исковата молба застрахователна полица за сключена към
датата на ПТП застраховка ГО за ППС с рег. № А 5173 ММ със ЗК „Л.И.“ АД /л. 17 от
делото/, както и фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед, ведно с
допълнение и съдебномедицинско удостоверение № 503/21 г. на д-р Шкетиева при
Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ БУРГАС“ – гр. Бургас /л. 8-12 от делото/.
Съгласно заключението на удостоверението, ищецът е констатиран на 28.09.2021 г. с
охлузвания по крайниците и болки в областта на гръдния кош, като лекарят е
квалифицирал травмите като временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът взима предвид констатациите на съдебния лекар, относно установените
увреждания на ищеца, предвид факта, че удостоверението е официален свидетелстващ
документ и разполага с обвързваща съда материална доказателствена сила.
В проведено по делото открито съдебно заседание от 16.02.2023 г. бе извършен
оглед по реда на чл. 204 от ГПК на представено от ищеца и неоспорено от ответника
веществено доказателство – оптичен диск, чрез възпроизвеждането му в присъствието
на представителите на страните и вещото лице Г.. Видно от съдържащия се на диска
видеозапис, същият е осъществен от видеокамера, находяща се в регулирано със
светофарна уредба Т-образно кръстовище, като ракурса на наблюдение е в посоката на
движение и обхваща периферно навлизащите от регулиран ляв завой превозни
средства. Заснетият пътен участък съставлява двупосочно движение, с по две платна в
посока, отграничени с двойна непресечена линейна маркировка. В 14:21:30, от ляв
завой и при червен сигнал за движещите се направо, в дясна пътна лента навлизат
последователно бус и светъл автомобил, които спират малко след завоя. Последва
зелен сигнал за направо движещите се, които при навлизане в кръстовището започват
за заобикалят в ляво спрелите бус и автомобил. Шофьорската врата на светлия
автомобил се отваря и излиза лице, което взаимодейства с друго лице в средата на
платното за движение, между двете ленти, върху пресечената пътна маркировка, пред
светлия автомобил. В 14:22:08 сфетофарната уредба в кръстовището пропуска нов
поток от превозни средства през ляв завой, като част от тях се опитват да навлязат в
дясна лента, но възприемайки спрелите бус и светъл автомобил рязко сменят
движението си в лява лента и ги заобикалят. В 14:22:26 светофарът пропуска движение
направо, а в 14:22:57 отново от ляв завой. Водачът на светлия автомобил влиза обратно
в колата в 14:23:06, а в 14:23:10 от ляв завой навлизат последователно бял автомобил и
мотопед, като мотопедът се движи в лява лента и изтеглен в ляво. В 14:23:14 спрелият
автомобил потегля без да подаде светлинен сигнал - мигач и захожда да се включи в
лява лента за движение и да заобиколи спрелия пред него бус между включилите се от
ляво бял автомобил и мотопед, засича пътя на мотопеда, при което последния прави
рязка маневра на ляво и пада на платното. Водачът на мотопеда се претъркулва в лява
лента на насрещното движение и пред него спира МПС, а мотопедът се приплъзва по
инерция в посоката на водача си.
По делото е изготвено и прието без възражения на страните заключение на
допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, като безпристрастно и компетентно дадено.
Вещото лице Н., след анализ на доказателствата по делото, е заключило в
медицинската част на експертизата, че ищецът е пострадал на 27.09.2021 г. от ПТП,
като вследствие падане на пътното платно е получил множество и различни по вид и
интензитет травматични увреждания – охлузвания по крайниците, контузия на колене,
таз и гръден кош и болки в областта на гръдния кош, съставляващи временно
4
разстройство за здравето, неопасно за живота. Направен е извод, че получените от
ищеца увреждания отговарят да са получени по време и начин, заявен в исковата молба
– привеждане от движение в покой върху неравен терен. Посочва се още, че
уврежданията са от естеството да ограничат пешеходното придвижване и
трудоспособността за период от 2 до 3 месеца, като пред съда експертът поддържа, че с
такава продължителност е бил и възстановителният период в случая. Направен е извод,
че психическото възстановяване от преживения стрес може да бъде по-продължително,
като в случая ищецът преживял нервнопсихичен срив, свързан със безпокойство,
притеснения, загуба на сън и влошаване на здравословното състояние.
От своя страна, вещото лице Гауров, след обследване на събраните
доказателства, включително извършеният оглед, е дал заключение относно механизма
на настъпване на процесното ПТП, като е посочил, че водачът на л.а. „Форд Фокус“,
рег. № А****** – Н. К., с рязка маневра наляво е направил опит да се включи в
движението по ул. „Струма“, гр. Несебър, след кръстовището с ул. „Еделвайс“,
преминавайки от дясна в лява лента за движение, без да подаде предварително
пътепоказател за изпълнение на маневрата. Междувременно ищецът бил навлязъл в
ляво пътно платно на ул. „Струма“, включвайки се от завой от ул. „Еделвайс“,
управлявайки мотоциклет „Хонда NSC 50 WH“ с рег. № А*****. При дистанция не
повече от 10-12 метра между двете МПС-та, маневрата на К. била неочаквана и
изненадваща за ищеца, при което последният не е имал друга алтернатива, освен да
спре аварийно. При скорост от 45-50 км/ч и опит за отклоняване наляво от опасността
ищецът загубил устойчивост и паднал от мотоциклета на пътното платно, навлизайки
частично в насрещното пътно платно и получавайки при това множество телесни
наранявания. Експертът е посочил, че внезапната маневра на водача К. е станала в
опасната зона за спиране на мотоциклетиста, като за ищеца не е съществувала
обективна възможност да избегне произшествието чрез аварийно спиране. Като
причина за инцидента заявява несъобразяване поведението на водача К. с моментната
транспортна ситуация и неподаване на сигнал с ляв пътепоказател за предприетата
маневра. Посочено е още, че към момента на инцидента ищецът – моторист е носил
каска, но няма данни да е бил екипиран със специално облекло, като е изтъкнато, че
последното, ако отговаря на определен стандарт, би спомогнало за получаване на по-
леки по вид охлузвания от екипирания водач.
В производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.
Н. К. – водач на л.а. „Форд Фокус“, рег. № А****** и очевидец и участник в
инцидента, който потвърждава установения от вещото лице механизъм на ПТП, като
заявява, че не помни, дали е подал мигач при предприемане на маневрата, но
погледнал в огледалото за обратно виждане и не видял мотопеда/мотоциклета на
ищеца, тъй като попадал в мъртва точка. Посочва, че ищецът е набил спирачки и
паднал на земята, като съприкосновение между двете МПС-та не е имало. Твърди, че е
спрял след буса в дясна пътна лента за движение на аварийни светлини, както и че не
видял ищецът да е имал увреждания по себе си вследствие падането, но на място
пристигнала линейка. Заявява пред съда, че ищецът е носил каска и е паднал от мотора,
защото е набил спирачки, с цел да избегне удара с неговия автомобил.
От своя страна, в разпит пред съда, свидетелите Т.Е.Т. – съпруга на ищеца и
М/М/Т/ – приятел на ищеца, дават сведения за претърпените от ищеца, вследствие
процесния инцидент, неимуществени вреди.
Св. Т. заявява, че ищецът получил охлузвания по ръцете и краката, първите дни
имал болки, не бил разговорлив, имал нужда от помощ за елементарни действия, като
да си обуе чорапи, не можел да върви или да се къпе сам, болели го ребрата, не работел
и му трябвали около 2-3 месеца да се възстанови. Твърди още, че инцидентът се
5
отразил и на психиката на съпруга – станал сприхав, мълчалив, депресиран, заядлив,
като това състояние продължило и след физическото му възстановяване – за около 4-5
месеца. Заявява, че първите два месеца ищецът бил много малко подвижен, наложило
се 1-2 седмици да бъде превързан, като превръзките се сменяли на няколко дни, а
същевременно свидетелката трябвало да полага грижи и за новороденото им дете,
което било на 6-7 месеца към датата на инцидента. Посочва, че семейството
понастоящем притежава все още мотора, но ищецът предпочита да кара велосипед след
инцидента, като се качил на мотора едва през лятото на 2022 г.
В показанията си пред съда, св. Торопов потвърждава казаното от св. Т.. Заявява,
че лично е възприел състоянието на ищеца непосредствено след инцидента – гледал в
една точка, бил безпомощен, болели го коляно, ребра, крака, гърди, бил превързан по
крайниците. Посочва, че 3-4 месеца е траело възстановяването на ищеца, като едва
след тях започнал да се движи самостоятелно. През първите месеци от
възстановяването си, според свидетеля, ищецът бил обездвижен, не можел да отиде сам
до тоалетна, бил много мълчалив, нервен и депресиран, притеснявал се, че кракът му
събира гной и може да гангреняса. Свидетелят лично помагал на ищеца да ходи на
смяна на превръзки в период от две седмици след инцидента, като му помагал да се
качва и да слиза от автомобила. Твърди, че от случая насам ищецът не кара мотор.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, вр. чл. 52 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и чл. 409 вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД – обезщетение за забава.
По допустимостта на претенциите:
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от
КЗ /три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /както е в настоящия случай/. По делото са налице данни за
заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от ищеца от 11.07.2022 г., по което е получил отказ от застрахователя - ответник.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства, от правна страна и по
същество на спора съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
покрил риска "гражданска отговорност" на делинквента. Основателността на иска,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се
установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил
ПТП, фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправно,
виновно поведение. Субективният елемент от състава - вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при
липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна
на ответника. В този смисъл неоснователни са доводите на ответника, че за ангажиране
на отговорността му, следва от ищцата да бъде доказана вината на водача на лекия
автомобил.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав, пораждащ съдебно предявените материални права на
6
вземания.
В производството е установено съществуването на правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и Н. К. - трето за спора лице и
за МПС с рег. № А******, за което се твърди да е осъществило спрямо ищеца
граждански деликт.
В резултат на поведение на Н. К., осъществено при управлението на МПС с рег.
№ А****** с марка “Форд Фокус” – несъобразяване с моментната транспортна
ситуация и неподаване на сигнал с ляв пътепоказател за предприета маневра, се е
достигнало до аварийното спиране на ищеца, управляващ мотоциклет „Хонда NSC 50
WH“ с рег. № А*****, и допускането от него на самостоятелно ПТП, от което са
настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера - увреждане на здравето му.
Тук следва да се посочи несъстоятелността на аргументите на ответника, че при
отсъствие на удар между двете ППС-та механизмът на настъпване на ПТП е недоказан.
Касае се до наличие на противоправно поведение от страна на водача, чиято
отговорност е застрахована, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
инцидент. В случая несъмнено се установява, както от показанията на самия св. К.,
така и от писмените доказателства, огледаното веществено доказателство и
експертното заключение на в.л. Г., че именно поведение на водача на застрахованото
при ответника МПС е станало причина за събитието, като същото е било надлежно
санкционирано и с влязло в сила наказателно постановление, прието като
доказателство по делото.
Не може да се приеме по делото за доказано от ответника наличието на
изключващи вината на делинквента обстоятелства - случайно събитие, непреодолима
сила или случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, в какъвто смисъл са наведени
доводи. Основен елемент от фактическия състав на случайното събитие и
непреодолимата сила е тяхната непредвидимост, а в процесния случай, независимо от
това, дали делинквентът не е успял да възприеме ищеца в огледалото за обратно
виждане, е било предвидимо, че е възможно същият да попадне в мъртва точка, като
пропускът се дължи единствено на неположени в пълния дължим обем усилия от
страна на делинквента да се увери в обратното. От друга страна, нормата на чл. 15 от
НК изключва вината при липса на задължение, какъвто не е настоящият случай.
Съгласно чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП именно делинквентът, при предприемане на
маневрата си, е бил длъжен да се убеди, че не създава опасност за другите участници в
движението, да ги пропусне, както и да подаде ясен своевременен сигнал, който да
бъде възможно да се възприеме. Категорично по делото се доказа нарушение от страна
на водача К. на посочените задължения, довело до настъпване и на процесното ПТП и
настъпване на увреждания за ищеца.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват
в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право –
здравето му - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в охлузвания по крайниците, контузия на колене, таз
и гръден кош и болки в областта на гръдния кош, съставляващи временно разстройство
за здравето, неопасно за живота, които увреждания са изисквали лечение,
възстановяване и са предизвикали отрицателни емоционални преживявания - болка и
страдания за период от около 2-3 месеца. Психическото възстановяване от преживения
стрес е бил по-продължителен, като в случая съдът приема за доказано, че ищецът
7
преживял нервнопсихичен срив, свързан със безпокойство, притеснения, загуба на сън
и влошаване на здравословното състояние за период от 4 месеца, съгласно показанията
на св. Т. и св. Торопов. Към момента здравето на ищеца е възстановено.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо - здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени - не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване
на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, с оглед
средно продължителния период /3-4 месеца/, през който са понасяни болките и
страданията, като са причинили обездвижване, нетрудоспособност, затруднения при
движението и необходимост от чужда помощ за период от 2 месеца, и при отчитане на
настъпилото възстановяване на здравето /физическо и психическо/ в период от 4
месеца, следва да бъде престирано обезщетение в размер от 4500 лева. Съдът взима
предвид и обстоятелствата, че към датата на инцидента ищецът е имал новородено
дете, при което е бил лишен от възможността да участва актвино в обгрижването му и
сам се е нуждаел от изключителна помощ от съпругата си, което неминуемо се е
отразило негативно върху емоционалното му състояние. От друга страна, механизмът
на настъпилото ПТП откроява ситуацията, като силно стресова за ищеца, доколкото
същият е паднал необезопасен на пътното платно в насрещното движение и е
съществувал действиетелн риск за живота му като цяло. Изложеното мотивира съда,
независимо от вида на процесните увреждания – охлузвания, да приеме, че реално
претърпените от ищеца неимуществени вреди в конкретния случай са значително
завишени в сравнение с общия случай на леки повреди, произтекли от ПТП.
Същевременно, при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази и
текущите инфлационни процеси, започнали развитието си с разразилата се пандемия
от Ковид-19 и подсилени от разгърналата се пълномащабна война между Украйна и
Руската Федерация, начиная м. март 2020 г. до понастоящем.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 4500 лева -
обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП, като
за разликата до претендираните 9000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
При извод за частична основателност на иска, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца – неизпълнение на задължението за носене на каска и предпазно облекло;
движение с несъобразена скорост и при несъобразяване на метеорологичните пътни
условия; неспазена дистанция. Възраженията са неоснователни. За да е част от
причината поведението на ищеца следва да е противоправно, т.е. предприемането му
следва да е в нарушение на установена с правна норма забрана. Съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е
станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата, а такова поведение на се доказа. Напротив, съгласно заключението на
автотехническата експертиза, това твърдение се опровергава, като вещото лице
изрично, сочи, че ищецът е носил задължителната за мотоциклетистите предпазна
каска, движил се е със скорост от 45-50 км/ч, в лява пътна лента, като изненадващата и
неоповестена маневра на водача К. е предизвикала аварийното му спиране.
Категорично е установено чрез експертизата, че именно водачът К. е навлязъл в
опасната зона на ищеца-мотоциклетист, като не му е оставил възможност за избягване
на удара, освен чрез рязко спиране, довело до самостоятелно ПТП. Тук следва да се
посочи, че видно от картата към съставения по случая протокол за ПТП, съставителят е
констатирал състоянието на пътното асфалтово покритие, като сухо, а съгласно
разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП на водачите на мотоциклети и мотопеди е вменено
задължение единствено за носене на защитна каска. Противоправното поведение, в
8
което се състои съпричиняването, стои в доказателствена тежест на ответника. А тя е
останала неизпълнена, ето защо съдът приема, че поведението на увреденото лице не е
част от причината, довела до настъпване на вредите.
При действието на КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта, произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в
чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.
2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна.
Предвид изложеното и с оглед доказателствата по делото, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена лихва за забава върху уважения размер на обезщетението
начиная датата на предявяване на претенцията му пред застрахователя – 11.07.2022 г.
до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищецът доказва извършени разноски в размер на 1692,50 лева - внесена държавна
такса от 360 лева; заплатен депозит за изготвена експертиза в размер на 532,50 лева; и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от която сума следва да му
се присъдят 846,25 лева - пропорционално на уважената част от иска. Ответникът е
представляван от юрисконсулт и адвокат и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определи в размер на 200 лева, както и заплатен депозит
за експертиза в размер на 400 лева, или общо 600 лева, и от което ответникът има
право на сумата 300 лева, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК 000******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Т., ул. „П.“ № 5, представлявано от Н.Д.Ч., И.И.Г.,
П.А.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, вр.
чл. 52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на С. Б. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. С.С.К.М. №*, сумата от 4500 /четири хиляди и
петстотин/ лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания
и силен емоционален стрес, във връзка с претърпени телесни увреждания - охлузвания
по крайниците, контузия на колене, таз и гръден кош и болки в областта на гръдния
кош, съставляващи временно разстройство за здравето, неопасно за живота, и
вследствие реализирано самостоятелно ПТП на 27.09.2021 г., около 14,25 ч., в гр.
Несебър, до бл. 41, пътна отсечка към к.к. Сл.бряг, при движение на ищеца с
мотоциклет „Хонда NSC 50 WH“ с рег. № А*****, причинено от застраховано при
ответното дружество МПС – лек автомобил с рег. № А***** с марка “Форд Фокус”,
управляван от Н. Н. К., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 11.07.2022 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 9000 /девет
9
хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК 000******, да заплати на С. Б. В., ЕГН
**********, сумата от 846,25 /осемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки/ лева – съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН **********, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
000******, сумата от 300 /триста/ лева – съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова
сметка, както следва: Банка: Уникредит Булбанк АД; IBAN: BG47 UNCR 7000 1523
8580 69; BIC CODE: UNCRBGSF; Титуляр: С. Б. В..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК 12*******.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10