Р Е Ш Е Н И Е № 281
гр.Стара Загора, 30.06.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на седми юни
през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров, като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 200
по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.203,
ал.1 и ал.2 във връзка с чл.204, ал.4 от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с параграф 4б,
ал.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Г.Х.Г., с адрес *** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 4000 лв., причинени от бездействия на
администрацията на Затвора Стара Загора в нарушение на чл.8, т.1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека, с оглед неосигуряване на възможност на
ищеца да посети своя болен родител и да присъства на погребението му на
31.01.2022г..
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т.-С оспорва предявения иск като недопустим,
алтернативно – като неоснователен. Поддържа, че искането на ищеца за получаване
и ползване на награда по чл.98, ал.1, т.6 от ЗИНЗС или по реда на чл.447, т.2
от НПК за прекъсване изпълнението на наказанието по своята същност представлява
искане за правно действие. Поради това счита, че защитата му не може да се
проведе по процесуалния ред на чл.256 от АПК и моли исковата молба да бъде
оставена без разглеждане като се прекрати образуваното въз основа на нея
съдебно производство. С оглед фактите по делото поддържа, че затворническата
администрация не е допуснала неизпълнение на задължителни за извършване
фактически действия. Не оспорва претърпените душевни страдания от ищеца, но
счита, че те са извън предмета на делото, а и принципно извършваните действия в
изпълнение на служебни задължения не обосновава присъждане на обезщетение за
последвали от тях негативни преживявания и емоции на осъдените лица.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение,
че претенцията е неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде отхвърлена
изцяло. Излага аргументи, че в случая по закон затворническата администрация има
право на преценка дали да удовлетвори молбата на ищеца и отказът й не основание
да се приеме, че е действала незаконосъобразно.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът Г.Х.Г. *** за изтърпяване на наложено наказание
„лишаване от свобода“ на 20.01.2020г., с начало на наказанието 20.11.2019г. С
оглед постановения режим „Строг“ е разпределен в корпус на Затвора Стара
Загора.
На 24.01.2022г. с молба вх. № М-12/24.01.2022г. е
уведомил Началника на Затвора Стара Загора, че майка му е в тежко здравословно
състояние и е поискал бъде пуснат в гарнизонен отпуск в хипотезата на чл.98,
ал.1, т.6 от ЗИНЗС. Чрез ИСДВР на съответната група са разяснени предпоставките
за получаване и ползване на награда по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗИНЗС - „Свиждане с
близките извън затвора, затворническото общежитие или поправителния дом за срок
до 12 часа”, включително законовото изискване по чл. 98, ал.5 от ЗИНЗС лишеният
от свобода да бъде поставен на „Общ” режим, за да може да бъде награждаван със
свиждане извън местата за лишаване от свобода, което предвид правното му
положение - осъден, „закрит” тип, поставен на „Строг” режим прави невъзможно
награждаването му е такъв тип награда. На Г. е разяснено, че правната
възможност, съответстваща на правния му статут, е прекъсване на изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ от Окръжна прокуратура Стара Загора на
основание чл. 447, т.2, пр. първо от НПК - „при изключителни причини от семеен
характер....“.
На 27.01.2022г. в Затвора Стара Загора е получено писмо
с№ Р8/2021г. от 26.01.2022г. по описа на Окръжна прокуратура Стара Загора, с
искане за изготвяне на становище относно наличието на предпоставки за
прекъсване на изпълнението на наказанието на лишения от свобода Г.Х.Г..
На 31.01.2022г. Г. уведомява ИСДВР Т., че майка му е
починала на 30.01.2022г. и депозира молба вх. № М-28/31.01.2022г. с искане да
присъства на погребението й, на същия ден в Стара Загора.
В писмо Изх. № 544/31.01.2022г. по описа на Затвора Стара
Загора е изразено положително становище относно проявеното до момента поведение
на осъденото лице, но и отрицателно мнение по отношение на евентуално прекъсване
на наказанието поради неприключилото срещу него наказателно производство по
описа на Апелативен съд Пловдив. Вписано е новонастъпилото обстоятелство по
случая и становището, заедно е копие от молбата на лишения от свобода и копие
от препис - извлечение на смъртния акт на родителя на лишения от свобода, са
изпратени (около 09:30ч. по факс) на Окръжна прокуратура Стара Загора по компетентност.
С Постановление № Р8/2021 г. от 31.01.2022г. на Окръжна
прокуратура Стара Загора, получено на същата дата в Затвора Стара Загора е
постановен отказ за прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ на Г.Х.Г.. Лишеният от свобода е запознат незабавно с Постановлението
на Окръжна прокуратура Стара Загора.
По делото е представено и прието като доказателство
Определение № 260204 от 01.04.2021г. по ВНОХД № 124/2021 г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, от което се установява неприключило наказателно
производство по описа на Апелативен съд Пловдив срещу Г.Х.Г..
Приети са като доказателства молба от 25.01.2022г. от Х.С.Г.до
Окръжен прокурор Стара Загора и молба от 25.01.2022г. от Х.Г. Г. *** за „освобождаване“ на ищеца за
един ден с цел да види тежко болната си майка.
От показанията на бащата на ищеца – свидетелят Х.Г. Г., се установява, че на
21.01.2022г., когато съпруга му получила тежък инсулт, се обадил да съобщи на
сина им Г. и като всяко дете той се притеснил. Жена му имала голямо желание да
го види за последно и Г. подаде заявление, за да може поне за един ден да се
види с майка си на живо, но не го пуснали. На 31.01.2022г. съпругата му починала
без да види сина си. Откакто му съобщил, че майка му е починала, Г. започна да
се притеснява. Разтревожен бил, че срещу него има дискриминация, за да не го пуснат да види за последно майка си. по телефона като го чувал,
разбирал, че Г. е депресиран след тези събития. Свидетелят провеждал свиждания
с ищеца освен на място в
затвора и по скайп. Последното им виждане по скайп заедно със съпругата му било
на 20.01.2022 г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно
основание чл.203, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.204, ал.4 от АПК във връзка
с параграф 4б, ал.4 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се
обосновава от фактическа страна с допуснато от специализираните органи по
изпълнение на наказанията незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, е допустим
и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК / Определение
№ 12605 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2021 г., III о, Определение №
5748 от 13.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2022 г/.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице по смисъла на
чл.205 от АПК, следователно е пасивно легитимирана да отговаря по този иск. Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК, незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има
неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да
извърши по силата на конкретна правна норма. Бездействието е незаконосъобразно,
когато е извършено в противоречие с предписано от нормативен акт задължение, т.
е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото от правната норма
активно такова.
Отговорността на държавата по ЗИНЗС възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на закона; 2. Нарушението да е
при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка
„задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и
4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на закона и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
От данните по делото безспорно се установява, че ищецът изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ при строг режим реално от 20.01.2020г. Към 27.01.2022г е
изтърпял 2 години, 9 месеца и 8 дни. Няма спор, че на 31.01.2022г е
организирано погребение на неговата майка. Според действащото законодателство възможността
да се получи разрешение за излизане може да се реализира чрез прекъсване
изпълнението на наказанието по реда на НПК или чрез разрешаване на свиждане
извън затвора или на домашен отпуск по реда на ЗИНЗС.
За изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ надзор за законността
осъществява прокуратурата, а затворническата администрация е обвързана от
нейните актове. Главният директор на ГДИН по силата на чл.13, ал.2, т.1 във
връзка с чл.12, ал.1 от ЗИНЗС осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, но
осъществяването на надзор за спазване на законността в местата за лишаване от
свобода и върху изпълнението на наказанията е възложено на прокурора. Съгласно
чл. 447 от Наказателно-процесуален кодекс, изпълнението на наказанието от
дадено лице може да бъде прекъснато, наред с други основания, и при
изключителни причини от семеен характер. Прекъсването е възложено в
компетентност на окръжния прокурор, който в случая се е произнесъл по молбата
на ищеца от 31.01.2022г с Постановление № Р8/2021 г. от 31.01.2022г. на Окръжна
прокуратура Стара Загора, получено на същата дата в Затвора Стара Загора, с
отказ да прекъсне изпълнението на наказанието му „лишаване от свобода“.
Постановлението не е обжалвано по надлежния ред, който е указан в него,
респективно е влязло в сила. Последиците
от него не могат да бъдат вменени в отговорност на ответника дори да нарушават
правото на ищеца на зачитане на личния и семеен живот, предвидено в чл. 8 от
ЕКПЧ, защото прокуратурата е правозащитен орган и нейната отговорност се
реализира по друг процесуален ред. Както
вече се посочи, администрацията на затвора е длъжна да се съобразява с прокурорския
акт, в който след индивидуално и подробно разглеждане на молбата на ищеца е
постановен отказ да присъства на погребението на майка му.
Наличието на алтернативни решения, за да се удовлетвори молбата на Г.Г., са
предвидени в нормата на чл. 98, ал.1 от ЗИНЗС - лицата, задържани за
изтърпяване присъда, могат да получат при добро поведение свиждане с близките
извън затвора, затворническото общежитие или поправителния дом за срок до 12
часа; месечен домашен отпуск до две денонощия; отпуск от затвора за период до
пет дни. Според ал.5 със свиждания извън съответното място за лишаване от
свобода могат да бъдат наградени лишените от свобода, които изтърпяват
наказание в затворнически общежития от открит тип или са поставени на общ режим
и изтърпяват наказание в затвор или в затворнически общежития от закрит тип.
Според ал. 6 с месечен домашен отпуск до две денонощия могат да бъдат наградени
лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в затворническите
общежития от открит типа. А според ал. 8 наградата домашен отпуск до 5
денонощия не може да се дава на лишени от свобода на строг режим, ако не са
изтърпели фактически повече от една година от наложеното им наказание.
При тази национална нормативна уредба съдът счита, че в случая не се касае
изобщо за действие или бездействие на администрацията на Затвора Стара Загора,
а за необходимост от волеизявление на административен орган по аргумент от
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗИНЗС, в която е регламентирано наградите да
се дават със заповед на началника на затвора. По подадените от ищеца молба до
Началника на Затвора Стара Загора от 24.01.2022г за домашен отпуск и молба от
31.01.2022г с искане да присъства на погребението на майка си няма произнасяне,
поради което е формиран мълчалив отказ /по силата на чл. 21, ал.1 от АПК
приравнен на индивидуален административен акт/. Този административен акт не е
оспорен в съответния законов срок, а съгласно нормата на чл. 204, ал.1 от АПК,
иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. Следователно искът в този му аспект е недопустим. Действително,
с оглед бързо случилите се неблагоприятни събития, провеждането на контрол за
законосъобразност на мълчаливия отказ, дори да бъде отменен от съда, не би
довело до желания от ищеца резултат, а именно да получи възможност да види
майка си преди смъртта й и да присъства на погребението й. Съдебната проверка на
административния акт обаче по силата на закона е положителна процесуална предпоставка
за упражняване правото на иск и липсата й не позволява разглеждането му по
същество, само при което се извършва дължимата преценка за нарушение на чл.8 от
ЕКПЧ дали намесата в правото на личен и семеен живот на жалбоподателя е била
„необходима в едно демократично общество“ чрез претегляне на конкуриращите се
интереси - правото на заинтересованото лице на личен и семеен живот, от една
страна и необходимостта от опазване на обществения ред и предотвратяване на
престъпления, от друга /Решение на ЕСПЧ от 02.05.2019г по дело В. срещу
България/. Принципно няма пречка административният акт да бъде подложен на
контрол в настоящото производство, но такова искане не е отправено, а съдът не
може да се произнася извън пределите на исковата молба, която дори след
уточняването й с вх.№ 2582/ 26.04.2022г изрично визира незаконосъобразно
бездействие и предметът на делото бе определен от съда без възражения от ищеца
в проведеното открито заседание на 07.06.2022г. Отделно от това, към датата на подаване на
исковата молба на 23.03.2022г е изтекъл и срокът за обжалване на този отказ.
Доколкото в настоящото производство
не се установи и доказа незаконосъобразна административна дейност от страна на
служители на ответника, не е налице първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата. Това представлява самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения по реда на ЗИНЗС иск от Г.Х.Г. за обезщетение на
причинени неимуществени вреди, макар такива несъмнено да са били претърпени
предвид преживяната от него изключително тежка житейска ситуация.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Х.Г.,
с адрес *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4000
лв., причинени от бездействия на администрацията на Затвора Стара Загора в
нарушение на чл.8, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, с
оглед неосигуряване на възможност на ищеца да посети своя болен родител и да
присъства на погребението му на 31.01.2022г.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: