Присъда по дело №7215/2022 на Софийски районен съд

М О Т И В И към ПРИСЪДА № 306 от 08.06.2023 г.
-ти
по н. о. х. дело № 7215 по описа на СРС-НО, 93 състав за 2022 г.

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла в СРС-НО обвинение с обвинителен
акт (ОА) по досъдебно производство № 1804/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, прок. преп. №
42319/2021 г. на СРП, срещу ***, ЕГН ********** за това, че около 16.30ч. в гр. София,
ж.к. „Света троица“ до блок № 333А, чрез нанасяне на удар с ръка по тялото на Н., му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на гръдния кош в дясно, в
областта на шесто ребро, довело до ограничаване в обема на движенията на снагата, което
нараняване реализира медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице – Н., бил
назначен с трудов договор № РД-12-1П-47/16.12.2015 г. и допълнително споразумение №
РД-12-2П-7/24.01.2019 г. и длъжностна характеристика към него на длъжност „Контрольор
автомобилен транспорт, той и шофьор“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, сектор
„Принудително задържане“, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“, при и
по повод изпълнение на службата му, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
на публично място при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството - Престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1. пр.1 и т.12,
пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание е заявено от представителя на СРП желание за
продължаване на делото по особените правила на НПК, а именно по глава 28, с оглед
предпоставките за прилагане на чл.78а от НК, но поради несъгласие от страна на защитата
на подсъдимия и самия подсъдим, то съдът е взел решение делото да продължи по общия
ред.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение с внесения ОА по отношение на
подсъдимия (подс.) Р. А., тъй като събраните допълнително в хода на съдебното следствие
доказателства, водели до несъмнен и категоричен извод, че извършител на престъпното
деяние се явява именно последният. С оглед смекчаващи вината обстоятелства и наличието
на предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност прокурора пледира за
прилагане на тази възможност и освобождаване на дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Защитникът на подс. А. – адв. М. пледира за оправдаване на подсъдимия, тъй като не
били събрани безспорни доказателства, от които по категоричен начин да се установява, че
именно подзащитният й е автор на инкриминираното деяние. Пледира, че след като не са се
събрали доказателства, че автор на деянието е А. и е налице противоречие, то недопустимо
би било да се постанови осъдителна присъда, при недоказаност на извършител на
престъпното деяние и наличие на виновно поведение. Поради тези съображения защитата
пледира подс. Р. А. да бъде признат за невиновен на основание чл. 304 НПК в извършването
на процесното престъпление.
1

Подс. Р. А. се явява лично и участва в съдебното заседание, като се възползва от
правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В своя защита подкрепя
казаното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. А. е роден на **** в град София, с постоянен адрес: ***3, българин,
българско гражданство, неженен, неосъждан, основно образование, неженен, ЕГН:
**********
На датата 16.09.2021г., около 16.30ч. двама служители на „Центъра за градска
мобилност“ ЕАД – Н. Й. и Б. Б. изпълнявали служебните си задължения по контрол на
спрелите превозни средства в обслужвана от тях обособена територия, разположена в
участъка от ул. „Опълченска“ до бул. „К.Величков“ и от бул. „Сливница“ до бул. „Тодор
Александров“., т.е дали са паркирали съгласно правилата, регламентирани в Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община и действащите зони за
почасово платено паркиране „Синя и Зелена зона“. На процесната дата и час, същите се
намирали в гр. София, ж.к. „Света троица“ до блок № 333А, когато констатирали два
автомобила паркирани в тревните площи. Пристъпили към проверката им, като ги
установили по марка и модел. Едното моторно превозно средство било марка „Мерцедес“ с
рег.№ *** а другото марка „Смарт“ с *** При проверка за редовността на паркиране с PDA
устройство за заплатен престой в „Синя зона“ се установило, че не са постъпили заплащания
и за двата. Поради това служителите Б. Б. и Н. Й., съгласно служебните си задължения
извършили външен оглед на неправилно паркираните автомобили и изготвили снимков
материал на същите. Непосредствено след това, поставили на двата автомобила техническо
средство тип „скоба“, с което преустановили възможността за привеждането им в движение.
Малко след монтиране на посочените устройства, при тях дошъл св. П. И., който заплатил
глобата за автомобила марка „Мерцедес“. Малко след него на място пристигнал и подс. Р.
А., който възприемайки поставените технически средства на автомобилите се разгневил.
Причината за това била, че жената, с която живеел във фактическо съпружеско съжителство
била ползвател на автомобилите. Подсъдимият се доближил до служителите на „Център за
градска мобилност“ ЕАД, като хвърлил на земята парична сума и им наредил да свалят
скобите с груб и висок тон. Свидетелите Б. Б. и П. И. били застанали в близост до
автомобила „Мерцедес“, като св. И. говорел на висок тон, недоволен от ситуацията, а св. Б.
се опитвал да го успокои. В същото време в близост до тях се намирали пострадалият Н. Й.
и подс. Р. А., които били един до друг в непосредствена близост. Тъй като вниманието на св.
Н. Й. останало привлечено от спора между колегата му Б. и св. И. се обърнал с лице към тях
и в същото време застанал с гръб към подс. Р. А.. Поради забавянето от страна на св. Н. Й.
да премахне поставените скоби, подс. Р. А. нанесъл удар с ръка на Й. в областта на гръдния
кош от дясно. Последният изпитал силна болка и се свил, а в последствие се опитал и да
избяга, но трябвало да се върне, за да премахне скобите на автомобилите. Описаната
ситуация била наблюдавана и възприета от св. Г. С., която се намирала в жилището си и
2

след като чула възникналата разпра, останала на терасата си и след като видяла нанасянето
на удара от страна на подсъдимия спрямо пострадалото лице, подала сигнал на спешен
телефон 112.
На 17.09.2021 г. пострадалият Н. Й. посетил съдебно медицински кабинет, където бил
прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 343/2021г.
В хода на досъдебната фаза на наказателното производство е била назначена
съдебно-медицинска експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че са
налице телесни увреждания, определящи се като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
пострадалия Н. Й. и свидетелите Б. Б., Б. И., И. И., П. И., П. П., П. И., Г. С., Б. Т., дадени в
хода на съдебното следствие; приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпити на свидетели, протокол за
разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, трудови договори ведно с
допълнителни споразумения и длъжностни характеристики, характеристика на подсъдимия
А., съдебномедицинско удостоверение № 343/2021г, справка за съдимост на подсъдимия А.,
веществени доказателства –1 бр. оптичен носител – CD-R, марка „HP”, получено от
Дирекция „Национална система 112“ към МВР, както и експертизата по делото: заключение
на в.л. П. К. по съдебно-медицинска експертиза.
Относно дадените свидетелски показания съдът прие, че може да ги раздели две
основни групи.
В първата група попадат показанията на П. И. (баба на детето на подсъдимия), Б. Т.
(баба на жената, с която живее подсъдимия на семейни начала), И. И. (брат на жената на
подсъдимия), които съдът кредитира само в частта, че на процесната дата на
инкриминираното деяние са се извършвали ритуали по погребение на близък за тях човек. В
останалата част те не кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което
не са относими и съдът няма да ги взима под внимание. В тази група попадат и дадените
свидетелски показания от страна на П. П., в качеството му на свещеник, с оглед факта, че
същият е присъствал на въпросното погребение.
В същата група попадат свидетелските показания на П. И. ( вуйчо на детето на
подсъдимия) и на Б. И. (жената, с която подсъдимия живее на семейни начала). Показанията
на св. П. И. и на св. Б. И. водят до изясняване и представяне на ситуацията, при която се е
стигнало до нанасяне на телесна повреда на пострадалия Н. Й.. При внимателен анализ на
тях се стига до изясняване на фактическата обстановка и до разкрИ.е на обективната истина.
Към втората група попадат показанията на св. Г. С. и на св. Б. Б. и на пострадалия Н.
Й.. Съдът не възприема изложената от защитата позиция, а именно, че те не са били
обективен източник за разкрИ.е на факти и обстоятелства за инкриминираното деяние и че
същите не трябва да бъдат кредитирани изцяло. След внимателно анализиране на
3

показанията на св. Г. С., съдът намира, че същите са относими, годни, и водят до разкрИ.е на
обективната истина. Действително в хода на досъдебната фаза на наказателното
производство, св. Г. С. е изложила възприетото като очевидец на инцидента, но в хода на
съдебното следствие същата обяснява възприетото от нея и изяснява първоначално
заявеното в показанията си относно действията, които на които е станала свидетел като
извършени от страна на подсъдимия спрямо пострадалото лице, както и е посочила, че
именно подс. Р. А. е видяла да нанася удара на Н. Й.. В допълнение съдът намира, че св. С. е
независим свидетел и пряк очевидец. Съвестно е подала сигнал на спешния телефон 112,
като е описала ситуацията подробно, в реално време. В тази връзка съдът намира, че
показанията дадени от св. С. съдържат пряка доказателствена информация за
инкриминираното деяние и кореспондират с изложеното от св. Й. и на посочените писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Към тази група показания, съдът приема, че попадат и тези на св. Б. Б.. Макар да има
наличие на непълноти и неточности, съдът ги класифицира като несъществени, защото
„празнините се запълват” от посочените писмени доказателства, като така се оформя и
цялостната фактическа ситуация по случая. С други думи казано, за съдът те също са
източник на пряка доказателствена информация и ги кредитира напълно.
Последните показания, които съдът кредитира напълно са тези дадени от пострадалия
Н. Й.. Същите са последователни, достоверни и обективни и водят до разкрИ.е на
обективната истина. Заедно с показанията дадени от св. Б. Б. и св. Г. С. са логични,
последователни и взаимнодопълващи се.
Анализът в съвкупност на посочените гласни доказателства с посочените писмени
доказателства води съда до посочените по-горе фактически изводи, като евентуални
непълноти и неточности в свидетелските показания съдът намира за несъществени,
доколкото констатираните непълноти се запълват от приобщените писмени доказателства,
като така се оформя и цялостната фактическа ситуация по случая.
Следва да се кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство СМЕ, от което се установява видът и характерът на телесното увреждане,
причинено на пострадалия Н. Й. както и неговата медико-биологична характеристика -
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Съдът кредитира изцяло събраните по надлежния процесуален ред писмени
доказателства – същите безспорно установяват авторството на деянието и конкретните
действия на подсъдимото лице и кореспондират с гласните доказателства по делото
(напр. протокола за разпознаване); друга част установяват с точност датата на
инкриминираното събитие и точните времеви моменти на същото и обстоятелствата по
извършването на деянието, както и наличието на телесни наранявания по пострадалото
лице. От писмените доказателства се установява и съдебният статус на подс. А.. Същите са
приобщени и по надлежния процесуален ред и спомагат за пълното и обективно
установяване на релевантните факти по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи
4

следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Р.
Й. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, пр.1 и т. 12, пр.1 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
В случая съдът установи, че пострадалия Н. Й. на процесната дата 16.09.2021 г. е
имал качеството длъжностно лице съгласно чл. 93, т.1, буква „а“ НК, тъй като е бил
назначен на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“, съдейки по
приложения трудов договор № РД-12-1П-47/16.12.2015 г. и допълнително споразумение №
РД-12-2П-7/24.01.2019 г., ведно с длъжностна характеристика. В това си качество е
изпълнявал служебните си задължения на процесния ден и час( 16.09.2021 г. около 16:30 ч.),
в който му е била нанесена телесната повреда, поради което съдът намира, че от обективна
страна е осъществен състава на чл. 131, ал.1,т.1, пр. 1 НК.
Под „хулигански подбуди“ като обстоятелство, квалифициращо причинена телесна
повреда, следва да се разбират такива подбуди, които изразяват явно неуважение към
обществото. Поначало мотивът за извършване на дадено престъпление е факултативен
признак на субективната страна на състава на престъплението и е от значение само при
определяне наказанието като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. По чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. 1 НК обаче, той е точно определен по съдържание и насоченост и е
необходим елемент от състава на престъплението. Същият се изразява в стремеж у
подсъдимия при открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно
неуважение към обществото, в извършване на действия, обладаващи изключителен цинизъм
и дързост, със самия процес на причиняване на телесната повреда да се изрази като покаже
незачитане на установените порядки на поведение на обществено място и незачитайки
нормите на обществото. В процесния случай подс. А. след възникналата вербална разпра, е
нанесъл удар на св. Й., който е бил в служебно качество на публично място и му е причинил
телесна повреда при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и
достойнството.
От субективна страна, деянието на подс. Р. А. е извършено виновно, като съдът
намира, че е налице форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият напълно е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите престъпни последици
и е искал тяхното настъпване. За демонстрацията на явно неуважение към обществото
свидетелстват както мястото на извършване на деянието – на обществено място, пред
градинката на жилищен блок, пред други свидетели, така и механизмът на нанасяне на
телесната повреда – чрез удар с ръка в областта на ребрата на пострадалия. Всичко това води
съда до извода, че подсъдимият е нанесъл удара при липсата на личен мотив за това, като
основният му мотив е бил да демонстрира пренебрежение към обществените ценности чрез
посегателство личността на пострадалия.
В обобщение на изложените съображения, съдът от първа инстанция прецени, че
5

на осн. чл.303 от НПК подс. Р. А. следва да бъде признат за виновен по обвинението да е
причинил на Н. Й. чрез нанасяне на удар с ръка в областта на ребрата му, телесна повреда,
което е довело до временно разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за
живота – лека телесна повреда по смис. на чл.130, ал.1 от НК, докато пострадалият е
осъществявал служебните си задължения, като е имал качеството на длъжностно лице, и
деянието е извършено по хулигански подбуди, което представлява престъпление по чл.131,
ал.1, т.1, пр. 1 и т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да бъде деецът освободен от наказателна отговорност е необходимо: за
престъплението да се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или друго
по-леко наказание; деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер; деецът да не е
освобождаван от наказателна отговорност (вж. чл.78а, ал.1, б."а" и "б" от НК). В случаите,
когато от престъплението са причинени имуществени вреди, тези вреди следва да са
възстановени (вж. чл.78а, ал.1, б."в" от НК). За престъплението чл. 131, ал. 1, т. 1. пр.1 и
т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, тъй като е налице лека телесна повреда. Подсъдимият Р. А. е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV НК към момента
на деянието. По делото не са налице доказателства за причинени съставомерни
имуществени щети с деянието и в допълнение деянието не е било с висока обществена
опасност. Ето защо съдът счита, че са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК, поради което подсъдимият Р. А. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба. При
определяне размера на административната санкция, която следва да бъде наложена на
подсъдимия Р. А., съдът съобрази факта, че при извършване на деянието лицето е било в
ситуация на изпълнение на ритуали на погребение на близък човек, което е предпоставка за
проява на силни.
Поради изложеното при индивидуализация на наказанието съдът определи
административно наказание глоба в минималения, предвиден размер от 1000 (хиляда) лева.
С оглед на изложеното, съдът счита, че така определеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на деянието и чрез него ще бъдат постигнати целите
на наказанието, залегнали в разпоредбата на чл. 36 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По досъдебното производство е приложено веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител – CD-R, марка „HP”, получено от Дирекция „Национална система 112“ към МВР,
съдържаща важна информация по делото, поради което съдът постанови да остане към
материалите по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
По въпроса за разноските по делото на осн. чл.189, ал.3 от НПК и с оглед изхода на
делото признатият за виновен подсъдимия Р. Й. А. следва да заплати в полза на държавата,
6

по сметка на СДВР, сумата от 78 лв(седемдесет и осем лева) и по сметка на СРС
направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.
Съдебният състав осъди подсъдимия Р. Й. А. да заплати и държавна такса от
5.00 (пет) лева за служебното издаване на изпълнителен лист на осн. чл.190, ал.2 вр. чл.416,
ал.4 от НПК.
С оглед на тези съображения, съдът от първа инстанция постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	306
Дата:	8 юни 2023 г. (в сила от 8 юни 2023 г.)
Съдия:	Петя Данаилова Петкова

Дело:	20221110207215
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 юни 2022 г.

Присъда по дело №7215/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите