Р Е Ш Е Н И Е
№ 261763
гр.Варна,21.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХVІ -ти състав в открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №5790 по описа на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Д.Ж.А.,ЕГН********** с адрес: ***, чрез
пълномощника си адв.Р.Ж. с адрес: *** е предявила срещу ответника „ Ч.М.“ АД,ЕИК* със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изп.директор
П. Й. М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание по
чл. 128, т. 2; чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Със заявените искове ищцата претендира от съда да
постанови решение с което да осъди ответника да й заплати следните суми:
1/ с правно
основание по чл.128, т.2 от КТ, за
сумата от 8469, 05 лева, неизплатени
трудови възнаграждения за периода 01.11.2017г. - 15.04.2019г., както следва -
За м. 11.2017г. - 379. 86 лева, За м. 12.2017г. - 439, 85 лева, За м. 01.2018г.
- 442, 66 лева, За м. 02.2018г. - 487, 96 лева, За м. 03.2018г. - 487, 96 лева,
За м. 04.2018г. - 487, 96 лева, За м. 05.2018г.-487, 96 лева, За м. 06.2018г. -
487, 96 лева, За м. 07.2018г. - 428, 44 лева, За м. 08.2018г. - 487, 96 лева,
За м. 09.2018г. - 487, 96 лева. За м. 10.2018г. - 487, 96 лева, За м. 11.2018г.
- 488, 83 лева, За м. 12.2018г. - 487, 80 лева, За м. 01.2019г. -537. 91 лева,
За м. 02.2019г. - 458. 01 лева, За м. 03.2019г. - 538, 84 лева. За м. 04.2019г.
- 363, 17 лева, , ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на исковата молба–03.06.2020год. до окончателното изплащане на
главницата, впоследствие след допуснато изменение размера на претенцията,
поддържан до размера от 8 375.31лв.
2/ с правно
основание по чл. 224, ал. 1, за сумата от 130, 48 лева, обезщетение, на основание чл. 224 ал. 1 от КТ, за
неизползван платен годишен отпуск, 6 дни за 2019г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба -
03.06.2020год., до окончателното изплащане на главницата, впоследствие след
допуснато изменение размера на претенцията, поддържан до размера от 93.74лв.
3/ с правно основание чл.86 от ЗЗД,за сумата от 1491,03 лева, лихва за забавено плащане
на претендираните трудови възнаграждения, в посочените по горе размери и за
посочения период, от падежа на всяко едно задължение /26-то число на месеца
следващ този, за който се дължи, до деня, предхождащ депозирането на исковата
молба в Съда -02.06.2020г.,впоследствие след допуснато изменение размера на
претенцията, поддържан за сумата от 1 477.49лв.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебно - деловодни
разноски и адвокатски хонорар
Ищцата основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения:
Работи в ответното дружество, като "*, * *",
първоначално по срочен трудов договор, впоследствие - по безсрочен трудов
договор по чл. 67 ал. 1 КТ, с :основно месечно трудово възнаграждение, в размер
на МРЗ за страната - след 01.01.2019г. - 560,ООлева.; допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 18, 0 % - 30 г.
х 0,6 %, към 31.12. 2018г.,допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в Дружеството - по 0.1 % на година, общо 1. 2% ; Пълно
работно време.
Платеният й годишен отпуск е договорен в размер на 23
дни по чл. 155 КТ.
Трудовото й възнаграждение следва да се изплаша /по
договор/ до 25-то число на месеца следващ този, за който се дължи.
Трудовото й правоотношение е прекратено, считано от
15.04.2019г.с предизвестие от Работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 г. 10 б
от Кодекса на Труда, поради това, че е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при сключване на трудовия договор.
Към датата на депозиране на настоящата Искова Молба
Работодателят не й е заплатил трудовите възнаграждения за периода 01.11.2017г.
- 15.04.2019г., както и обезщетение, на основание чл. 224 ат. 1 от КТ, за
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. Дължимите суми са в
следните размери:
Трудови възнаграждения - За м.11.2017г.- 379.86лв.,за м.12.2017г. -
439, 85 лева, за м.01.2018г. - 442, 66 лева., за м. 02.2018г. - 487, 96
лева.,за м. 03.2018г. 487, 96 лева.,м. 04.2018г. - 487, 96 лева., за м.
05.2018г. 487, 96 лева., за м. 06.2018г. -487, 96 лева., за м.
07.2018г.-428.44лв., за м. 08.2018г.- 487, 96 лева, за м.09.2018г. - 487, 96
лева,за м. 10.2018г. - 487, 96 лева,за м.11.2018г.-488.83лв.,за м.12.2018г.-
487, 96 лева, за м. 01.2019г.-537.91лв., за м. 02.2019г.-458.01лв., за м.
03.2019г.-538.84лв. и за м. 04.2019г.-363.17лв.
Обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ - 130, 48 лева, за 6
дни за 2019г.
Работодателят й дължи лихва за забавено плащане,
считано от падежа на всяко задължение - 26-то число на месеца следващ този, за
който се дължи възнаграждението, до деня предхождащ депозирането на ИМ във ВРС.
Размерите на претендираната лихва за забава, върху
всяко едно незаплатено трудово възнаграждение са следните: Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Ноември 2017г. - 379, 86 лв.,лихва за забава за
периода 26.12.2017г. - 02.06.2020г., в размер на 93, 91 лева; Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Декември 2017г. - 439. 85 лв.,лихва за забава за
периода 26.01.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 104, 95 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Януари 2018г. - 442, 66 лв.,лихва за забава за
периода 26.02.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 101, 81 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Февруари 2018г. - 487, 96 лв.,лихва за забава за
периода 26.03.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 108, 44 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Март 2018г. - 487, 96 лв.,лихва за забава за
периода 26.04.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 104, 24 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Април 2018г. - 487. 96 лв.,лихва за забава за
периода 26.05.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 100. 17 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Май 2018г. - 487, 96 лв.,лихва за забава за
периода 26.06.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 95, 97 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Юни 2018г. - 487. 96 лв.,лихва за забава за
периода 26.07.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 91, 90 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Юли 2018г. - 428, 44 лв.,лихва за забава за
периода 26.08.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 77, 00 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Август 2018г. - 487, 96 лв.,лихва за забава за
периода 26.09.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 83, 50 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Септември 2018г. - 487, 96 лв., лихва за забава за
периода 26.10.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 79. 43 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Октомври 2018г. - 487. 96 лв.,лихва за забава за
периода 26.11.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 75, 23 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Ноември 2018г. - 488, 83 лв.,лихва за забава за
периода 26.12.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 71, 28 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Декември 2018г. - 48 7. 80 лв.,лихва за забава за
периода 26.01.2019г. - 02.06.2020г., в размер на 66, 94 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Януари 2019г. - 537, 91 лв.,лихва за забава за
периода 26.02.2019г. - 02.06.2020г., в размер на 69, 18 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Февруари 2019г. - 458, 01 лв.,лихва за забава за
периода 26.03.2019г. - 02.06.2020г., в размер на 55, 34 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Март 2019г. - 538, 84 лв.,лихва за забава за
периода 26.04.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 60, 47 лева;Върху сумата за
трудово възнаграждение за м. Април 2019г. - 363, 17 лв.,лихва за забава за
периода 26.05.2019г. - 02.06.2020г., в размер на 37, 71 лева;Върху сумата за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - 130, 48 лв.,лихва за забава
за периода 26.05.2018г. - 02.06.2020г., в размер на 13, 56 лева.
Общият размер на обезщетенията за забавено плащане, за
периода 26.12.2017г. - 02.06.2020г., е 1491, 03 лева.
Поради горните
факти и обстоятелства за ищцата е налице правният интерес от сезиране на Съда,
с искане за осъждане на ответното дружество да й заплати дължимите
възнаграждения, лихви и разноски.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба.
Не оспорва, че с ищеца Д.Ж.А. имат подписан трудов
договор, съгласно който изпълнява длъжността „*, * *". Със Заповед №029 от
12.04.2019г. на основание чл.328, ал.1, т.10б и при спазване на чл.326, ал.2 от КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено. Със заповед от 029/12.04.2019г. на ищеца е
определено да се изплатят следните обезщетения на основание чл.224, ал.1 от КТ
- за три дни платен отпуск.
Оспорва като неоснователни исковете над признатия размер от 8 469,05лв.
По отношение на исковете за присъждане на разноски по
делото, вкл. адвокатско възнаграждение, моли съда уважаемия съд да присъди разноски при
условията на чл.78, ал.2 ГПК.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител. В писмена форма проц.представител на ищеца –
адв.Р.Ж., прави искане за изменение в размера на исковите претенции. Моли съда
да уважи исковете в поддържаните размери, съобразно направеното изменение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: трудов
договор №023/12.12.2011г.; допълнително споразумение №(не се чете) от
03.01.2012г.; допълнително споразумение №Д 075/11.12.2012г.; допълнително
споразумение №Д 029/10.06.2013г.; допълнително споразумение №Д
076/11.12.2013г.; предизвестие №10/13.03.2019г.; трудова книжка – 2 листа;
ръкописна справка за работна заплата на Д.А., заповед №29 от 12.04.2019г.;
предизвестие №10/13.03.2019г.; допълнително споразумение №Д 041/26.06.2015г.;
допълнително споразумение №Д 070/19.12.2014г.; допълнително споразумение №Д
029/10.06.2013г.; трудов договор №023/12.12.2011г.; фиш за работна заплата за
месец 12/2018г.; фиш за работна заплата за месец 01/2019г.; фиш за работна
заплата за месец 02/2019г.; фиш за работна заплата за месец 03/2019г.; фиш за
работна заплата за месец 04/2019г.; фиш за работна заплата за месец 06/2018г.;
фиш за работна заплата за месец 07/2018г.; фиш за работна заплата за месец
08/2018г.; фиш за работна заплата за месец 09/2018г.; фиш за работна заплата за
месец 10/2018г.; фиш за работна заплата за месец 11/2018г.; фиш за работна
заплата за месец 12/2017г.; фиш за работна заплата за месец 01/2018г.; фиш за
работна заплата за месец 02/2018г.; фиш за работна заплата за месец 03/2018г.;
фиш за работна заплата за месец 04/2018г.; фиш за работна заплата за месец
05/2018г.; фиш за работна заплата за месец 11/2017г.
При
така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 , ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
На основание чл.224,ал.1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работника или служителя има право на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Без значение за възникване на това право е
основанието за прекратяване на трудовия договор
Няма спор между страните, а и с отговора на исковата
молба ответникът заявява, че признава иска за неизплатено трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск, както следва: до размера от
8 375.31лв. за неизплатеното трудовото възнаграждение и до размера от 93.74лв.
за обезщетението за неизползван отпуск. Признатия по делото размер на
неизплатени трудови възнаграждения е съответен за претендирания от ищеца период
от време. Обезщетението за неизползван отпуск е за три , а не шест дена, както
се твърди в исковата молба. Съобразно направеното от ответника признание на
тези искове в сочения смисъл е допуснато изменение в размера на претенциите.
Предвид на това се извежда извод за липсата на спор по тези два иска и с оглед
съобразяването на същите с направеното от ответника признание, съдът
постановява решение, с което ги уважава.
Като законна последицата върху
уважените искове за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за забава
следва да се присъди законна лихва,
считано от датата на подаване исковата молба в съда- 03.06.2020год. до
окончателното изплащане.
На основание чл.242 , ал. 1 от ГПК, следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
неизплатено възнаграждение.
По отношение на претенцията за лихви с оглед забавата
на ответника при изплащане на неизплатеното трудовото възнаграждение и
обезщетение за неизползван отпуск. Липсва изразено от страна на ответника
становище по тези искове.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е
основно задължение на работодателя , като насрещна престация за предоставената
му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ , работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.Видно от приетия по делото трудов договор, трудовото
възнаграждение се изплаща до 25 число на следващ месец. Т.е. работодателят
дължи лихва за забавено плащане , считано от падежа на всяка задължение – 26
–то число на месеца следващ този, за който се дължи възнаграждението до деня предхождащ
депозирането на исковата молба във ВРС. Размерите на претендираните обезщетение
за всяко едно от неизплатените трудови възнаграждение не е оспорен от ответника
, с оглед направеното от ответника признание за дължимост на трудовите
възнаграждения се извежда извод за осъществена забава в сочените от ищцата
периоди от време. Предвид на това следва да се уважи претенцията за лихва при
забава, относно плащането на трудовото възнаграждение в размер от
1 467.75лв.
По отношение обезщетение за забава при изплащане на
обезщетението за неизползван отпуск в размер от 9.74лв. В случай че
работодателят не изплати дължимите обезщетения за неизползван отпуск,
работникът или служителят има право да претендира изплащането им по съдебен
ред. Не е спорен въпроса, че начисленото със заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение обезщетение за неизползван отпуск не е платено от
ответника. Правото на обезщетение за забава при изплащане на това обезщетение
възниква при прекратяване на трудовото правоотношение и става изискуемо
веднага. В настоящия случай трудовото правоотношение е прекратено със заповед №029 от 12.04.2019год., считано
от 15.04.2019год. Във забава при изплащане на обезщетението за неизползван
отпуск, ответникът изпада от
16.04.2019год. Ищцата претендира лихва за забава от 26.05.2018год. до
датата на подаване на исковата молба - 02.06.2020год. Неправилно посочения
начален период на обезщетението за забава при изплащане на обезщетението за
неизползван отпуск мотивира настоящия съдебен състав да изведе извод за
неоснователност на тази претенция.
Предвид гореизложените мотиви съдът отхвърля иска в
размер на 9.74лв., представляващ обезщетение при забавата за изплащане
обезщетението за неизползван отпуск от ищцата.
На основание чл.78,ал. 6 в тежест на ответника е д.т.
по см.на ВРС върху уважената част от исковете , както следва :335.01лв. за иска
за неизплатено трудово възнаграждение, 50лв. за иска за обезщетение за
неизползван отпуск и 58.71лв. за иска за обезщетение за забавата при изплащане
на трудовото възнаграждение или общо д.т. в размер от 443.72лв.
Върху уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъди адв.възнаграждение в размер от 936лв. с ДДС.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД,ЕИК* със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изп.директор
П. Й. М. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ж.А.,ЕГН********** с адрес: ***, чрез пълномощника
си адв.Р.Ж. с адрес: *** , следните
суми: сумата от
8 375.31лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2017г.
- 15.04.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба–03.06.2020год. до
окончателното изплащане, на основание
чл.128,ал.1 от КТ; сумата от 93.74лв., обезщетение за неизползван отпуск за
три дни, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба–03.06.2020год. до окончателното изплащане, на основание чл.224,ал.1 от КТ; сумата от 1 467.75лв., обезщетение за забавата при изплащане на
месечното възнаграждение , дължимо за периода от 01.11.2017г. - 15.04.2019г., считано
от падежа на всяко едно задължение -26-то число на месеца следващ този, за
който се дължи възнаграждението до деня предхождащ депозирането на исковата
молба в съда – 02.06.2020год., на
основание чл.86 от ЗЗД, като
отхвърля иска за обезщетение за забава при изплащане на обезщетението за
неизползван отпуск в размер на 9.74лв.,
лихва за периода от 26.05.2018год. до 02.06.2020год., като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, досежно
присъденото трудово възнаграждение , на
осн. чл. 242,ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД,ЕИК* със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изп.директор П. Й. М. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС държавна такса за уважените исковете в размер от 443.72лв.
, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.“
АД,ЕИК* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изп.директор П. Й. М. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Ж.А.,ЕГН********** с
адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Р.Ж. с адрес: ***, сумата от 936лв. с ДДС, за адв.възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/