Решение по дело №5493/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 294
Дата: 1 февруари 2023 г.
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20223110105493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т. Л.
при участието на секретаря Д.Ст. И.
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110105493 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
М. И. С., ЕГН ********** и П. М. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
***, ул. „***“ №*** с която против А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, е предявен иск за заплащане на сумата
от 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие
унищожаване на 7 бр. дървета Туя, собственост на ищците, извършено от
ответника, на дата *** г., в имот с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***. Претендира
се законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищците са собственици на къща с административен адрес: гр. ***, ул.
„***“ №*** както и на идеална част от поземления имот с идентификатор ***,
в който е изградена същата. Ответникът и неговата съпруга Ж.А. П.а са
собственици на друга къща, построена в същия поземлен имот, но не
притежават право на собственост върху идеална част от него. Въпреки, че не е
съсобственик по отношение на имот с идентификатор ***, ответникът пречи
на ищците да използват двора и отправя закани към тях.
В исковата молба се сочи, че на *** г., когато ищцата се прибирала от
разходка с малкото си дете, заварила в двора двама мъже, които изнасяли
отрязани дървета. Последните били посадени от ищците няколко години по-
рано, като за това имали изричното съгласие на останалите съсобственици в
поземления имот. След като се опитала да разбере защо мъжете изнасяли
1
дърветата, те я насочили към ответника, който в същото време продължавал
да реже дървета. На въпроса на ищцата защо унищожава дърветата,
ответникът отговорил, че дворът бил негов и щял да прави каквото иска. В
исковата молба се сочи, че след подаден от ищцата сигнал на тел. ***, на
място пристигнал полицейски екип, като дори присъствието на служители на
МВР не попречило на ответника да продължи да унищожава насажденията в
двора. Твърди се, че поведението на последния било безцеремонно, като пред
полицейските служители П. довършил рязането на дърветата, разорал
градинката и изхвърлил градинските пособия. Твърди се, че стойността на
отрязаните 7 бр. дървета туя възлиза на сумата от 700 лева, като се
претендира заплащане на обезщетение в този размер.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с която оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че
фактическите твърдения изложени в исковата молба не отговарят на истината.
Заявява, че за периода 2015 – 2020 г., между него и ищците е съществувал
договор за наем, по силата, на който последните живеели в негов недвижим
имот – къща с площ от 56 кв.м, находяща се в процесния поземлен имот. След
като закупили друг имот, в същия двор, ищците подложили на непрекъснат
тормоз наемателя на ответника, който заживял в освободения от тях имот.
Твърди се, че по несъществени поводи викали полиция, като единствената им
цел била да отстранят наемателя от имота. В началото на 2022 г. ищецът П. Н.
засадил под прозореца на ответника няколко храста, които били определени
от ищеца като дървета туя. Още при засаждането им ответникът предупредил
ищеца да не ги разполага пред прозореца на дома му, защото щял да ги
отреже. Ищецът не се съобразил с предупреждението на ответника,
премахнал тротоарните плочи намиращи се около дома му и засадил
храстите. Признава, че на 21.02.2022 г., заедно с наемателя на жилището му,
започнал да реже храстите и да ги изхвърля. След като ищцата се върнала в
имота започнала да му крещи, но ответникът не обърнал внимание. Извикала
полиция, но след като служителите се запознали със случая си тръгнали.
Намира, че с действията си ищците създават пречки за ползването на имота
му, тъй като със засаждане на дърветата се ограничавал достъпа на слънчева
светлина. Оспорва заявения размер на иска, като твърди, че цената на 1 бр.
храст е около 6-7 лева.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: ищците и ответниците живеят в къщи,
разположени в поземлен имот с идентификатор ***, като ищците са
собственици и на идеални части от същия; на 21.02.2022 г. ответникът А. П.
П., с помощта на негов наемател отрязал и изхвърлил 7 бр. дървета /храсти/
туя, засадени в поземления имот с идентификатор *** от ищците; след като
2
станала свидетел на унищожаването на растенията, ищцата М. С.
сигнализирала в полицията, като на място пристигнал полицейски екип.
Видно от приложения по делото, нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №*** том*** рег.№*** дело №*** от *** г., по описа на
нотариус П. П., рег.№*** в ***, вписан в Служба по вписванията *** дв.вх.
№***, вх.рег.№***от *** г., акт №***, том *** дело №***/*** г., ищците по
делото са собственици на жилищна сграда с идентификатор *** както и на
125/720 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и адрес: гр. ***, ул.
„*** ***“ №**, в който къщата е изградена.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том
***, рег.№***, дело №***от *** г. на нотариус ***, №*** в НК, вписан в
Служба по вписванията *** дв.вх.рег.№*** вх.рег.№*** от *** г., акт №***,
том ***, д.№*** от ** г., се установява, че ответникът и неговата съпруга
Ж.А. П.а са собственици на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
***, изградена в поземлен имот с идентификатор *** и адрес: гр. *** ул.
„***“ №***
По искане на ищеца, по делото е приобщена справка изготвена от ***,
Дирекция „***“, касаеща получени сигнали, подадени на 21.02.2022 г. от
тел.номер *** с подател М. И. С.. Справката е обективирана в писмо с вх.№
*** г. на Дирекция „***“. От същото се установява, че на дата *** г., от
телефонен номер ***, са подадени три сигнала на тел. *** – в 12.47 ч., 12.55
ч. и в 13.01 ч. В открито съдебно заседание са изслушани записите от
проведените разговори.
По искане на страните, по делото, в качеството на свидетели са
разпитани лицата Е.Г. Н. и М.М.С. – за ищеца, а за ответника – Ж. Д.А.и Ж.А.
П.
В показанията си св. Н. заявява, че познава от дълги години ищците,
като заявява, че му е известен инцидент от зимата на 2022 г., когато съсед на
ищците отрязал дърветата, засадени от последните. Сочи, че растенията били
отрязани „от дъно“. От ищеца Н. знае, че ответникът е отрязал дърветата.
Св. С. /*** на ищцата М. С./ заявява, че преди да бъдат отрязани,
дърветата били с височина около 2 м. След като нейната дъщеря показала
записите от охранителните камери, видяла трима мъже и една жена в двора,
като по-възрастният мъж отрязал растенията наравно със земята.
В показанията си св. А. заявява, че в имота, в който живее ответникът
възникнал спор относно трайни насаждения, тъй като негов наемател, който
живеел в къщата, до която растенията били засадени, заявил, че искал да
напусне имота, тъй като дърветата му пречели. Твърди, че ответникът е
подрязал растенията „малко по-отдолу“. Преди подрязването те били с
височина около 2 м и били подрязани до височина от 0.40 м. Сочи, че
пристигнали полицейски служители, които били извикани от ищццата.
В показанията си св. П. – съпруга на ответника заявява, че в имота, в
който се намира къщата на ищците, са изградени още три жилищни сгради,
3
като трите постройки имат общи външни стени. Заявява, че пред къща, която
е тяхна собственост и отдават под наем, ищците засадили храсти, които
закрили прозорците на техния имот и по този начил в къщата не влизала
светлина. Твърди, че тя и ответникът помолили ищците да преместят
растенията, но последните отказали. Заявява, че храстите пречели и поради
това нейният съпруг ги подкастрил до височина от 0.60 м. Къщата, до която
били засадени растенията била тяхна собственост, но не живеели в нея, а я
отдавали под наем. Отрича дърветата да са били отрязани и премахнати.
В проведено по делото съдебно заседание, процесуалният представител
на ищците представя флаш памет, съдържаща два видеофайла с
наименования – „***“ и „***“. Видеозаписите са изгледани в съдебно
заседание, в присъствие на пълномощниците на страните и лично от
отвеника. Видеозаписите и на двата файла са от дата *** г. На първия файл се
вижда двор, в която е разположена масивна сграда, към първия /висок/ етаж,
на която е изградено външно, непокрито стълбище, с метални парапети. От
външната страна на десния парапет на стълбището се виждат посадени
иглолистни растения, с височина, значително надвишаваща височината на
парапета. Видеозаписът на първия файл приключва в 11,40 ч. Вторият
видеофайл стартира в 12.52 ч., като вече иглолистните растения са
значително подрязани във височина и същите не достигат височината на
парапета. На записа отчетливо се виждат: ответникът, неговата съпруга и две
лица от мъжки пол. Ответникът държи инструмент /вероятно градинска
ножица за рязане на клони или ножица за рязане на метал, с дълго рамо/, с
който се опитва да отреже разположеното най-близо до сградата растение,
като реже /видимо/ възможно най-близко до земята. Тъй като растението не
може да бъде отрязано с този инструмент, съпругата на ответника му подава
друг инструмент /вероятно ножовка/, с който, след като огъва храста в
различни посоки, ответникът успява да отреже растението. В 13.01 ч.
пристигат двама полицейски служители, като се вижда, че същите разговарят
с ответника и с други две лица - жена, която бута бебешка количка и мъж
/вероятно ищците по делото/. По време на разговора с полицейските
служители ответникът преустановява действията си, като след напускане на
същите, той продължава с рязането на растенията и премахва всички
съществуващи храсти, намиращи се от външната страна на десния парапет на
стълбището. В същото съдебно заседание ответникът заявява, че е отрязал
растенията на височина от земята, около 10 – 15 см.
По делото са проведени три съдебни експертизи. От заключението на
приетата съдебно-агротехническа експертиза, изготвена от в.л. Е. Б., се
установява, че съгласно Наредба за базисните цени на трайните насаждения.
Декоративна растителност, приета с ПМС 151/30.07.1991 г., цената на 7 бр.
дръвчета Туя, с височина 2,5 – 4,5 м е общо в размер на 189 лева или 27
лв./бр. След проверка в разсадници и електронни магазини за търговия на
цвета и декоративни насаждения, заключението на допусната повторна
съдебно-агротехническа експертиза, проведена от в.л. М. И., приета по
4
делото, сочи, че към 21.02.2022 г., стойността на 7 бр. дръвчета Туя възлиза
на сумата от общо 490 лева /или 70 лв./бр./, като следва да се начислят
разходи за транспортиране, и засаждане в размер на 100 лева.
По искане на ответника е допусната трета съдебно-агротехническа
експертиза, заключението на която сочи, че на 21.02.2022 г., в имот с адрес:
гр. ***, ул. „***“ №*** са изрязани и унищожени 7 бр. иглолистни дръвчета
от вида Туя.
В проведено по делото съдебно заседание, в.л. Е. Б. заявява, че е
изгледала приложените видеофайлове, като растенията не биха могли да се
възстановят от височината, до която са били отрязани – около 10 – 15 см.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Същите черпят правно основание от разпоредбите на чл.45 и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Искът е допустим, а разгледан по същество, поради което
съдът дължи произнасяне по основателностт му.
При предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, ищецът носи тежестта
да установи с пълно и пряко доказване обективните елементи от общия
деликтен фактическия състав по чл.45 ЗЗД, а именно: деянието и неговата
противоправност, претърпените имуществени вреди, пряката причинна
връзка между поведението на ответника и увреждането. По правило, в
хипотезата на гражданска отговорност, за вреди от непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите
заключения на съдебни експертизи, приложените снимки и видеозаписи, а и
от признанието на ответника, на неизгодни за него факти, извършено с
отговора на исковата молба и в проведено о.с.з., по безспорен начин се
установява, че на процесната дата – 21.02.2022 г., в имот с адрес: гр. ***, ул.
„***“ №***, ответникът е отрязал и е унищожил 7 бр. иглолистни дръвчета от
вида Туя, собственост на ищците. В отговора на исковата молба е въведено
възражението, че растенията са премахнати, тъй като последните създават
значителни пречки при ползването на собствения на ответника, жилищен
имот. Твърди се, че тъй като ответникът е защитил имота си от
неправомерните действия на ищците, то претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Това е и единственото възражение срещу
предявения иск, като съдът намира същото за неоснователно.
В случай, че между страните съществува правен спор относно
евентуално неправомерно въздействие върху правото на собственост на някоя
от страните, то същият не би могъл да бъде разрешен по предприетия от
ответника начин, още повече, че законът въздига в престъпление,
самоволното, не по установения от закона ред, осъществяване на оспорвано
от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право.
5
По делото се установи наличието на всички кумулативно изискуеми
елементи на фактическия състав, на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.
Закупените и засадени от ищците растения са унищожени лично от
ответника. Последният умишлено е отрязал същите до височина, от която те
не биха могли да се възстановят, като между поведението му и вредоносния
резултат е налице причинно-следствена връзка. Ищците са претърпели
имуществени вреди, които следва да бъдат репарирани чрез заплащане на
обезщетение. Същото следва да се определи при съобразяване заключението
на повторната съдебно-агротехническа експертиза, която дава оценка най-
близка до действителната пазарна стойност на растенията. С оглед
становището на в.л. М. И., искът се явява основателен до размера от 590 лева
и до този размер същият следва да бъде уважен, като за разликата над 590
лева до пълния претендиран размер от 700 лева, искът подлежи на
отхвърляне.
С оглед основателността на предявения иск, в уважената част от 590
лева, върху последната е дължимо обезщетение, в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от
ищцовата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 590 лева, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска,
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер общо на 126,03
лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***,
вх.*** ет.***, ап.*** да заплати на М. И. С., ЕГН ********** и П. М. Н., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. *** ул. „***“ №**, сумата от 590 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие
унищожаване на 7 бр. дървета Туя, собственост на ищците, извършено от
ответника, на дата *** г., в имот с адрес: гр. *** ул. „***“ №***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 590 лева до първоначално претендирания
размер от 700 лева.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***,
вх.***, ет.***, ап.*** да заплати на М. И. С., ЕГН ********** и П. М. Н., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. *** ул. „***“ №***, сумата от 590 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН ********** и П. М. Н., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, да заплатят на А. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от
6
126,03 лева, представляваща сторените разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7