Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в
публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1237/2021
г. по описа на Административен съд - Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.
Варна, адрес: -----------------ет. 4, против Решение № 260574/07.05.2021г. на
ВРС, постановено по НАХД № 508/21г. по описа на същия съд, с което е отменено
НП № 23-0001025 /23.11.2020 г. на началник отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на „Хелиос - 99“ ЕООД на основание чл.
104з, ал. 2, пр. 1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
В жалбата са изложени
твърдения за неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно приложение
на материалния закон, довели до постановяването на незаконосъобразно решение.
По-конкретно касаторът счита за неправилни изводите на районния съд за това, че
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от
представения протокол за проведено известяване не се установява представителят
на санкционираното дружество да е уведомен за цялостното съдържание за
заповедта, включително и за задължението да бъдат върнати издадените копия към
лиценза за международен автомобилен превоз. Оспорват се и изводите на въззивния
съд, че превозвачът е бил лишен от възможността да разбере каква принудителна
административна мярка му е наложена, а на следващо място и какви са били
неговите задължения по закон във връзка с издадената заповед за прилагане на
ПАМ.
Ответникът в
касационното производство, „Хелиос - 99“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна.
Посочва, че правилно районният съд е констатирал допуснати съществени нарушения
на процесуални и материалноправни норми и необоснованост на наказателното
постановление, изразяващи се в разминаване във формата на изпълнителното
деяние, което е засегнало правото на защита
на привлеченото към отговорност лице. Моли решението да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Варна пледира за неоснователност на касационната жалба и за
потвърждаване на решението на ВРС.
Административен съд - Варна
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.
211 от АПК, от надлежна страна, която разполага с правен
интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на обжалване в производството
пред районния съд е било НП № 23-0001025/23.11.2020 г. на Началника на Областен
отдел "Автомобилна администрация" – гр. Варна, с което на „Хелиос -
99“ ЕООД за нарушение по чл. 104з, ал. 2 пр. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лева.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка за
спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните преводи, Закона за движение
по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове
контролните органи на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна
установили, че ответното дружество е престанало да отговаря на изискванията за
финансова стабилност, поради което и на основание чл. 107, ал. 1, вр. чл. 106а,
ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 1-во, вр. чл. 106а, ал. 2, т. 5 ЗАвП е издадена
заповед № РД-14-915/19.05.2020 г. на и.д. директора на РДАА – гр. Варна, с
която е наложена принудителна административна мярка временно спиране на
дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари
чрез отнемане на 12 броя заверени копия към лиценз № 16453 на основание чл.
106а, ал. 2, т. 5 ЗАвП. На превозвача бил даден срок от седем дни, считано от
датата на връчване или съобщаване на заповедта, за връщане на издадените
заверения копия към лиценза.
На 21.05.2020 г. главен
инспектор Б.Г.от ООАА – Варна провел разговор с пълномощника на въззивното
дружество Ю.Р.на тел. 0885 280 217, на който съобщил, че е издадена заповед №
РД-14-915/19.05.2020 г. на и.д. директора на РДАА – гр. Варна, с която временно
се спира дейността на превозвача „Хелиос - 99“ ЕООД. В телефонния разговор
пълномощникът на въззивното дружество е уведомен, че в седемдневен срок от
уведомяването може да получи заповедта в ООАА – Варна, както и че ако не я
получи в указания срок, същата ще се счита връчена с изтичането на седемдневния
срок.
Впоследствие настъпило
изменение на чл. 104з, ал. 2 ЗАвП (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020
г.), съгласно което срокът за връщане на издадените копия към лиценза бил
променен на 14 дни.
Поради това, че в 14-дневният
срок от известяването за издадената заповед за прилагане на ПАМ в РДАА – гр.
Варна не се е явил представител на въззивното дружество и не е върнато
издаденото заверено копие към лиценз за международен обществен превоз на товари
с перфономер 248001, Й.Р.Й.– старши инспектор в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, съставил на 31.08.2020 г. акт за
установяване на административно нарушение, който бил връчен на упълномощен
представител – Юри Николов Радославов.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не депозирало писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 23.11.2020 г. началник на отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
При така установените
факти районният съд приема от правна страна, че НП е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел ”АА”
гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД – 08 – 30/24.01.2020
г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Във връзка с нарушената
норма ВРС посочва, че при издаването на наказателното постановление е допуснато
нарушение на процесуалните правила, тъй като от представения протокол за
проведено известяване не се установява представителят на въззивното дружество
да е уведомен за цялостното съдържание за заповедта, включително и за
задължението да бъдат върнати издадените копия към лиценза за международен автомобилен
превоз. Прието е, че действително такова задължение се следва по силата на чл.
106а, ал. 2, т. 5 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, предл. 1 ЗАвтПр, но
контролните органи не са удостоверили, че са известили представителя на ответника
с правното основание за издаване на заповедта и по-конкретно, че се прилага ПАМ
„временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз
на товари“, поради това че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията
за финансова стабилност – до отстраняване на несъответствието, но не повече от
три месеца. ВРС излага в мотивите си, че така превозвачът е бил лишен от
възможността да разбере каква принудителна административна мярка му е наложена,
а на следващо място и какви са били неговите задължения по закон във връзка с
издадената заповед за прилагане на ПАМ.
По този начин районният
съд е достигнал до извода за наличие на процесуална незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като за въззивното дружество не е
възникнало задължението по чл. 104з, ал. 2 ЗАвтПр, поради което и наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Предвид незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление същото е изцяло отменено от въззивния съд.
Касационният състав не
възприема правните изводи на районния съд, че липсата на уведомяване, чрез
представителя на санкционираното дружество за цялостното съдържание за
заповедта за прилагане на ПАМ, включително и за задължението да бъдат върнати
издадените копия към лиценза за международен автомобилен превоз в седмодневен
срок е лишила превозвача от възможността да разбере каква принудителна
административна мярка му е наложена и какви са били неговите задължения по
закон във връзка с издадената заповед.
Съгласно чл. 18а, ал. 7,
вр. чл. 61, ал. 1 АПК съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване,
по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява
писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се
прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи
документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат
за връчени.
За издаването на
заповедта за прилагане на ПАМ ответното дружество е било уведомено по реда на чл. 18а, ал. 7, вр.
чл. 61, ал. 1 АПК – чрез устно уведомяване на 21.05.2020 г. от главен инспектор
Б.Г.от ООАА – Варна. Това обстоятелство е отразено надлежно в съставения от
служителя и приложен към АНП протокол за известяване рег. №
РД-14-915/21.05.2020 г. Отразено е в протокола, че служителят Г. провел
разговор с пълномощника на въззивното дружество Ю.Р.на тел. 0885 280217, на
който съобщил, че е издадена заповед № РД-14-915/19.05.2020 г. на и.д.
директора на РДАА – гр. Варна, с която временно се спира дейността на
превозвача „Хелиос - 99“ ЕООД. В телефонния разговор пълномощникът на
въззивното дружество е уведомен, че в седемдневен срок от уведомяването може да
получи заповедта в ООАА – Варна, както и че ако не я получи в указания срок,
същата ще се счита връчена с изтичането на седемдневния срок.
Следователно всички
посочени в чл. 18а, ал. 7 АПК изисквания по уведомяването на ответното
дружество за издадената заповед за прилагане на ПАМ са били изпълнени по
разпореждане на административния орган. Посочената разпоредба не предвижда
изискване за разясняване съдържанието на заповедта нито такова относно
задължението за връщане на завереното копие от лиценза. Адресатът на заповедта
е можел да се запозна е с нейното съдържание и произтичащите от същата
задължения чрез получаването ѝ в седмодневния срок по чл. 18а, ал. 7 АПК.
Имал е възможност да разбере каква принудителна административна мярка му е приложена,
съответно какви са били неговите задължения по закон във връзка с издадената
заповед за прилагане на ПАМ, поради което правото му за защита по никакъв начин
не е било нарушено. По силата на законовата фикция, с изтичане на предвидения в
чл. 18а, ал. 7 АПК срок се счита, че адресатът е надлежно уведомен за
съдържанието на заповедта и вменените му
с нея задължения.
По тези съображения
крайният извод на районния съд за незаконосъобразност на наказателното
постановление, по съображения както за допуснати съществени процесуални
нарушения, така и за неправилно приложение на материалния закон, е неправилен,
поради което решението на ВРС следва да бъде отменено и да се постанови такова
по съществото на спора.
Настоящата касационна
инстанция установява, че актът за установяване на административно нарушение е
бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му. Както актът за установяване на
административно нарушение, така и съставеното наказателно постановление
съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Наказващия орган
правилно и обосновано, е достигнал до извода, че са налице признаците на административно нарушение по чл. 104з, ал. 2,
пр. І-во ЗАвП.
Във въззивната и в
касационната фаза на производството не се оспорва, че дружеството има
качеството превозвач и че спрямо него е издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-915/19.05.2020 г. от Директора на РД
"Автомобилна администрация" – Варна, с която е приложена ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, предл. І-во ЗАвП – спиране на дейността на
превозвача. За издадената заповед дружеството се счита за уведомено при
условията на чл. 18а, ал. 7 от АПК на 09.06.2020 г., поради което за него е
възникнало задължението да върне в Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" заверено копие от лиценз на Общността с конкретно посочен
номер.
Не са изложени твърдения
или представени доказателства, че дружеството е върнало завереното копие от
лиценза. Макар със ЗПАМ на дружеството ответник да е бил даден седмодневен срок
за това, по отношение на него е бил приложен по-благоприятния закон, в
редакцията на чл. 104з, ал. 2, пр. І-во ЗАвП към 07.07.2020 г. В старата редакция на посочената разпоредба не е бил предвиден
срок, в който превозвачът, в случаите по чл. 106а, ал. 1, т. 6 от ЗАвП да върне
в ИАА заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари на територията на Република България. Това означава, че връщането
му е следвало да стане незабавно. В редакцията на закона от 07.07.2020 г. вече е
предвиден 14-дневен срок от връчването на ЗППАМ, който е по-дълъг и с което
адресатът на задължението е поставен в по-благоприятно положение.
Изложената
регламентация в нормативни и административни актове навежда на извод за
компетентност на актосъставителя
и за АНО, поради което заявеното оплакване в жалбата е
неоснователно.
Предвид безсъмнено
установеното съществуване на описаните факти в издаденото НП и тяхната
кореспонденция с предписанието на чл. 104з, ал. 2, пр. І-во ЗАвП произнасянето
на АНО в оспореното НП е законосъобразно.
При липса на констатирани процесуални нарушения, същото следва да бъде
потвърдено.
С
оглед основателността на касационната жалба основателно би било и искането на касатора, обективирано в отговора
по въззивната жалба и в касационната такава за присъждане на разноски в негова
полза, под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В
настоящото производство и във въззивното такова обаче, отговорът по въззивната жалба и касационната
такава са подписани от административния орган, няма данни от името на касатора
да е упълномощаван и участвал юрисконсулт, поради което това искане не следва
да бъде уважено.
Мотивиран
от изложеното, Варненският
административен съд, VІІ-ми касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 260574/07.05.2021
г., постановено по НАХД № 508/21
г. по описа на Варненски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001025
/23.11.2020 г. на началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на „Хелиос - 99“ ЕООД на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвтПр е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.