Р Е Ш
Е Н И Е
№ 76
гр.Габрово,25.04.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД открито
заседание на двадесет и осми март
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :ИВА
ДИМОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при секретаря.В.Килифарева. и прокурор....., като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 47 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на П.Г., чрез проц.представител адв. Й. против решение №
330/10.12.2018 г. постановено по гр.д. № 906/2018 г. по описа на Районен съд
гр. Севлиево.
Твърди се, че
решението било постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, противоречало на материалния закон и било необосновано. Съдът се
произнесъл по нередовна искова молба, въпреки направените от ответника
възражения за липса на ясни и конкретни фактически твърдения относно конкретно
описание на кучето, мястото, както и механизма
на увреждането. Ищецът не доказал наличието на законовите предпоставки
за уважаване на предявения иск. Не било установено по несъмнен начин, че
увреждането е причинено от куче, собственост на ответницата. Съдът формирал
изводите си на основание показанията на св. Х. и св. Е., в които имало
множество противоречия.
Иска се да
бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искът да
бъде отхвърлен изцяло.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който я оспорва и излага
съображенията си относно нейната неоснователност.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Решението е
валидно и допустимо, а по същество правилно.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.50 ЗЗД.
От заключението на съдебно – медицинска експертиза и
от изслушването на вещото лице в първоинстанционното производство се
установявава, че на 18.02.2018 г. на П.И.И. са причинени следните увреждания:
група от рани разположени по предно-външната повърхност на дясната подбедрица
на ниво горна-средна трета; в горната по - лява част по-малки окръглени рани с
диаметър от по 0,5 см, в долната част две по - големи рани с размери от по 1 см
в диаметър с косо-хоризонтална ориентация, по-дребни наранявания, разположени
между тях; към момента на нараняването подбедрицата била силно оточна и
кръвонаседнала. П.И. е приет на лечение в Хирургично отделение на МБАЛ - гр.
Севлиево, където бил лекуван в периода от 18.02.18 г. до 20.02.18 г.. Описаните
група от рани причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 4 - 5
месеца. Сравнително продължителния оздравителен период се дължи и на други
заболяванията от които страда пострадалия - инсулинозависим захарен диабет и
хронична артериална недостатъчност на долните крайници. Според експерта,
предвид вида на уврежданията, те могат
да бъдат причинени от кучешките зъби на животно и в частност куче при захапване
в областта на дясната подбедрица.
За установяване
на релевантните по делото обстоятелства от страните са ангажирани и гласни
доказателствени средства.
Свидетелката Д.Х. е съсед на ответницата в с. Г., където
има наследствена къща.На 18.02.2018 г., стрували 40 дни на починалия съпруг на
свидетелката, където дошъл ищецът със съпругата си. Ищецът си тръгнал, а
свидетелката тръгнала след него, заедно със своя приятелка.Вратата на двора на
ответницата била леко отворена. Вървяли 3-4 метра след ищеца. Когато той
стигнал до колата си кучето на ответницата изскочило и го захапало за крака,
съборило го на земята. Свидетелката се развикала, след което кучето се прибрало
в двора. Излезли и други гости, които се опитали да помогнат на ищеца. П.И.
ходил няколко пъти на превръзки в
Севлиево, това продължило няколко месеца; ищеца бил диабетик, с високо кръвно и
по - трудно му зараствали раните. Според свидетелката кучето било чисто черно,
голямо, към 80 см. на дължина и 50-60 см. на височина с червени очи, лошо и
злобно куче, казвало се Р..Тя твърди, че
преди 7 години синът на ответницата го донесъл от гр. София и го гледали в
къщата си. Свидетелката и ответницата били в лоши отношения от около четири
години. През по- голямата част от седмицата в къщата, от която излязло кучето живеели П.Г.,
съпругът й, а майка й била там
постоянно.
В показанията си свидетелката М.Е. твърди, че познава
ищеца П.И., а П.Г. не. Свидетелката била на струване с дома на Д.Х.. Излизала
от къщата след ищеца и чула викове, видяла ищеца И. на земята и куче, което
влиза в съседната къща, чиято врата била леко отворена, имало кръв на крака на И..
Разпитан е и св. Г.Г., съпруг на ответницата.Около
обяд на 18.02.2018 г. свидетелят излязъл да изхвърли боклука, колите на гостите
на съседите били спрени и не се виждал човек. Връщайки се между колите видял
човек седнал на земята, помислил, че има нужда от помощ и отишъл при него. Той
казал, че го е ухапало куче, като показал раните си, които представлявали
петънца с големина на игла. След това дошли и други хора, като последна дошла Д..
Свидетелят счита, че е невъзможно тяхното куче да е ухапало ищеца, защото на
излизане заключвали вратата, а после връщайки се не видял никакво животно. Кучето
било на бабата на свидетеля. тя се грижела за него и то било нейно.В района
имало много кучета, които приличали на кучето на бабата на свидетеля.
При така
установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено
следното от правна страна:
С оглед на
изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане от ищеца за
ангажиране отговорността на ответницата за обезщетяване на причинените
му вреди, в качество на собственик на вещта(животно), съдът приема, че по
делото е предявен иск с правно основание чл. 50, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
Съгласно
разпоредбата на цитираната правна норма, за вредите, произлезли от животно, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. За да се уважи
искът по чл. 50, ал. 1 от ЗЗД, следва да се установят безспорно следните
кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и неимуществени; вредите
да са причинени от животно; животното да е собственост на ответника и/или
последният да е лице, под чийто надзор се намира животното; бездействие от
страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира то; причинна
връзка между бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето,
под чийто надзор се намира животното е безвиновна. При отговорността по реда на
чл. 50, ал. 1 от ЗЗД не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента,
като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има
гаранционно-обезпечителен характер.
С оглед на така събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и приетата медицинска експертиза, въззивният съд намира за
неоснователни възраженията на ответницата по спора, че в процеса не е установено ищецът да е бил ухапан
от собственото й куче и от което
да са настъпили неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. Събраните доказателства – показанията на св.
Х., Е. и заключението на съдебно медицинската експертиза водят до извода за наличие на ухапване на ищеца от кучето на ответницата.
Правилно не са ценени показанията на съпруга на ответницата, предвид
противоречието им с останалите събрани доказателства по делото.
Обстоятелството,
че кучето и друг път е нападало хора, в който смисъл са твърденията на ищеца и показанията на свидетеля Г. обосновава по-висока степен на отговорност за
ответницата, защото тя е била длъжна /с оглед
осигуряване безопасността и на другите лица / да постави животното при такива
условия и да организира подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални
инциденти, причинени от него. При неизпълнение на това задължение собственика
на животното носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е
изпълнен изцяло фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД и по делото са установени
всички негови елементи, поради което предявения иск е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетение за
неимуществени вреди приложение намира разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установения
с нея критерий за справедливост, като се отчитат конкретните обстоятелства при
всеки отделен случай.
По делото са безспорно установени вида и обема
на причинените на ищеца неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените от него болки и страдания, вкл. преживяната
уплаха, която несъмнено е
била значителена. Увредата се изразява от една страна в
претърпените болки и страдания във връзка с раните от ухапване и наложилото се болнично лечение, така и
в силната психическа травма от преживяното - страх и стрес. Като съобрази вида
и характера на вредите, прецени възрастта на ищеца към датата на
инцидента,
възстановителният период от увреждането, настоящият състав приема, че
обезщетението, което съответства на описаните вреди, болки, страдания,
постравматичен стрес и неудобства, преживени от ищеца, както и на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, е в размер на 2 000 лв.
До същите крайни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е възражението в жалбата че съдът
разгледал нередовна искова молба поради липсата на конкретност относно описанието на кучето и механизма на
увреждането. Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба е
индивидуализирал кучето като такова с черен косъм и с име Р.. Описва
фактическата обстановка относно нанесеното му увреждане така, както той я е
възприел.
Неоснователно е и твърдението, че не било установето
инцидента на е станал с куче,
собственост на ответницата. Св. Х. е установила, че кучето е на семейството,
което се грижи за него от седем години. Дори и да не беше установено
ответницата да е един от собствениците на животното, тя е допуснала да се държи
в имота й животно, за което се е грижела. В практиката е прието, че за да се приеме, че едно
животно е под надзор, е достатъчно то да е живеело в двора, ползван от лицето,
да е хранено и отглеждано от него, като в тази хипотеза на надзор се има пред
вид наблюдение, грижа и отговорност. Съдът приема, че по делото са събрани доказателства, от които да се
установи, че животното е собственост на ответницата и нейния съпруг. В случая, дори и
да се приеме, че собственик на кучето е майката на ответницата, както твърди св. Г., то за лице, под чийто
надзор се намира животното
безспорно следва да се приеме ответницата, съобразно изложените по-горе
съображения, което също ангажирана
отговорността й за причинените на ищеца вреди на ищеца.
Относно оплакването за противоречия в показанията на
двете разпитани свидетелки, съдът го намира за неоснователно.
Първоинстанционният съд много подробно е обсъдил възраженията на ответната
страна относно твърдяните противоречия в показанията на св. Х. и Е.. Тези
мотиви се споделят изцяло от въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да
заплати на ответника по жалбата направените разноски за тази инстанция в размер
на 400 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 330/ 10.12.2018 г., постановено
по гр.д. № 906/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА П.Т.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на П.И.И., с ЕГН **********,***.
И. **** № ****, направените по разноски за въззивната инстанция в размер на 400
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: