7
и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №30 от 23.02.2006г., постановено по гр.д.N 1077/2004г., Кърджалийският районен съд е осъдил Расим Расим Осман от гр.Ардино ул. Чинар № 10 да заплати на "Ливика" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ардино, общ.Ардино, представлявано от Юзчан Хазимов Халилов, с ЕГН ********** сумата от 2 450лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени строително- ремонтни работи по договор за строителство от 10.10.2003г., както и неустойка върху тази сума в размер на 52,13лв. за периода 07.06.2004г. - 05.08.2004г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.08.2004г. до окончателното и изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове от "Ливика" ЕООД против Расим Расим Осман както следва: 1.искът с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка до пълния предявен размер от 491лв., като неоснователен и недоказан; 2.искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за парично неизпълнение в пълния предявен размер от 467лв.; 3.искът с правно основание чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 200лв., представляваща допълнителни строителни работи по обекта; 4. искът с правно основание чл.266 ал.2 вр.чл.79 от ЗЗД за сумата от 1 960лв., представляваща разлика вследствие повишени цени на вложените строителни материали; 5.искът с правно основание чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД за сумата от 709лв., представляваща изградена ВиК инсталация до кота "нула"; 6.искът с правно основание чл.82 от ЗЗД и цена 1 000лв., представляваща претърпяна вреда за задържаните кофрÓжни суми. С решението Расим Расим Осман е осъден да заплати на "Ливика" ЕООД сумата от 344,40лв за държавни такси, адвокатска защита и възнаграждение за вещи лица, съразмерно уважената част от обективно предявените искове, както и "Ливика" ЕООД да заплати Расим Расим Осман със снета самоличност сумата от 141,30лв., представляваща разноски за адвокат и държавна такса съразмерно отхвърлената част от предявените искове. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “Ливика”ЕООД-Ардино, който го атакува като неправилно и необосновано в частите, с които са отхвърлени исковите претенции. Сочи подробни съображения. Моли съда да отмени решението в атакуваните му части и да уважи предявените в обективно съединение искове. Ответникът по жалбата Расим Расим Осман чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира деловодни разноски. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна,поради което следва да се остави в сила решението на районен съд-Кърджали. Съображенията на съда за това са следните: Пред районен съд - Кърджали е депозирана искова молба от "Ливика" ЕООД, представлявано от Юзчан Хазимов против Расим Расим Осман от гр.Ардино, в която се твърди, че на 10.10.2003г. между тях бил сключен договор за строителство на обект № 10 "Кафе-аперитив" от Общински пазар- сектор Г, общ.Ардино - фаза груб строеж без покривната конструкция, съгласно представените от възложителя одобрени видове СМР: фундаменти, скелетна конструкция и преградни стени на първи и втори етаж. Общата цена на договорените видове СМР била в размер на 27 000лв. с включен ДДС. На няколко пъти ответника извършвал частични и със закъснения плащания по договора, подробно описани в исковата молба. На 08.06.2004г. ищецът изпратил писмо изх.№056 до ответника с което го уведомил, че следва да внесе 2 450лв., но въпреки това, действия за плащане от страна на Расим Осман не били предприети. С нотариална покана вх.№ 2/ 07.07.2004г. ищецът отново поканил ответника да плати сумата, но последният отказал да я получи и не извършил плащане в дадения му 7 дневен срок. Твърди се също, че вследствие неспазването на договорните отношения от страна на ответника, се стигнало до оскъпяване на строежа поради поскъпване на цените на основните строителни материали и закъснение за изпълнение, от което дружеството търпяло щети по организация на строителството и финансови вреди според планираните разходи на фирмата. Тази разлика ищецът изчислявал на сумата от 1 960лв. по приложена справка подкрепена с фактури като доказателства. В хода на строително- ремонтните работи се стигнало до изменение на първоначалния проект и съответно до извършване на допълнителни работи, които възлизали на сумата от 1 200лв., и които също не били заплатени от ответника. Извън договореното между страните, по искане на ответника в обекта била изградена и ВиК инсталация до кота "нула", която възлиза на сумата от 709лв., която също не била заплатена. С исковата си молба ищецът претендира сумата от 1 000лв., представляваща претърпяна вреда от задържаните кофражни платна на строежа на ответника, които довели до забавянето на други СМР, осъществявани от дружеството. На следващо място ищецът претендира договорна неустойка по неизвършени и закъснели плащания на бÓза сключения между страните по делото договор. И на последно място претендира и обезщетение в размер на 350лв. по чл.86 от ЗЗД за всички описани по- горе плащания. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество както следва: 1/ 2 450лв.- разлика между изплатена и договорена сума от 27 000лв.; 2/ 350лв.- неустойки; 3/ 350лв.- обезщетение по чл.86 от ЗЗД; 4/ 1 200лв.- допълнителни работи по обекта; 5/ 1 960лв.- разлика вследствие повишените цени на стр. материали; 6/ 709лв.- изградена ВиК инсталация до кота "нула"; 7/ 1 000лв.- претърпяна вреда за задържаните кофражни форми, или обща сума в размер на 8 019лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. След като исковата молба е била оставена без движение, ищецът е направил уточнение в претенциите си, както следва: по отношение на търсената неустойка в размер на 350лв.- 1/ Неустойка в размер на 40лв. върху неизплатената сума от 2 450лв. за времето от 07.06.2004г. (датата на падежа на последното изискуемо задължение от схемата за разплащания - до датата на подаване на исковата молба; 2/ Неустойка в размер на 130лв.- върху сумата от 4 500лв. по пункт 4 от схемата за разплащания от 28.11.2003г. (падежа на паричното задължение) до 15.04.2004г.; 3/ Неустойка в размер на 130лв. - върху сумата от 4 500лв. за периода от 01.12.2003г. (падежа) до 06.04.2004г. (реалното плащане); 4/ неустойка в размер на 50лв., по пункт 1 за периода от 05.10.2003г. (падежа) до 13.10.2003г. (реалното плащане) в размер на 32лв., по пункт 2 за закъснение от 1 ден от 07.11.2003г. (падежа) до 09.11.2003 (реалното плащане) в размер на 4 лв., и по пункт 3 за периода от 04.11.2003г. (падежа) до 08.11.2003г. (реалното плащане) в размер на 14лв. Ищецът прави уточнение, че претенцията му за обезщетение по чл.86 от ЗЗД съвпада по суми и дата с тази посочена за неустойката. На основание чл.116 от ГПК е допуснато изменение на иска, като е увеличена цената на иска по т.2 от исковата молба от 350лв. на 491лв. и по т.З от исковата молба- искането за обезщетение по чл.86 от ЗЗД е увеличено от 350лв. на 467лв. На основание чл.114 от ГПК ищецът е отговорил на поставени му от ответника въпроси, като е обяснил на съда, че начинът и сроковете за плащане били определени съгласно раздел III т. 1 от двустранно подписания договор за строителство № 8 / 10.10.2003г. по одобрената схема на заплащане; всички видове строителни работи били изпълнени от фирмата му, след което довършителните работи бил поети от други изпълнители. По фактическата обстановка: На базата на събраните по делото доказателства, безспорно се установява по делото, че между въззиваемия Расим Расим Осман, като възложител, и въззивника "Ливика" ЕООД гр.Ардино, като изпълнител, е бил сключен договор за строителство №8 от 10.10.2003г., съгласно който първият възлага, а вторият приема да изпълни строителство на обект № 10 "Кафе- аперитив" от Общински пазар- сектор Г, община Ардино- фаза груб строеж без покривната конструкция, съгласно представените от ответника одобрени видове СМР, а именно : фундаменти, скелетна конструкция и преградни стени на първи и втори етаж, с обща цена в размер на 27 000лв. с ДДС, като цената се променяла при възникване и възлагане на работи по раздел III т.2 и/ или при промяна на цените при условията на раздел III от този договор. В този раздел в т.1 била уговорена схема на заплащане на цената на договорените видове СМР, без в нея да са фиксирани точни срокове, а според т.2 допълнителните видове работи, се определяли съвместно от страните и се утвърждавали от възложителя- ответник по делото- заедно с изготвен график за тяхното изпълнение. Като стойността на тези работи щяла да се доказва с анализни цени и акт обр.19 при изрично посочени в договора показатели. В т.З на раздел III двете страни се били договорили ответникът да привежда на ищеца договорените суми съгласно схемата за заплащане по т.ІІІ.1 не по- късно от 7 календарни дни след започване или приключване на съответните СМР. А в раздел VI т.2 от договора при просрочване на плащанията на сумите възложителят се задължава да заплати на изпълнителя неустойка в размер на законовата лихва върху неплатената сума. По делото са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът изцяло кредитира, и които не се оспорват от страните. От назначената първа съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице Румяна Видинска, се установява, че възложените по договор № 8/ 10.10.2003г. СМР са изпълнени. Изпълнена е и претендираната от ищеца "ВиК" инсталация- нулев цикъл. Като освен договорираните СМР са изпълнени и завършени всички видове СМР(строителни, монтажни и инсталационни) и довършителни работи- мазилки, мозайки, настилки, боядисване, окачени тавани. Видно от допълнителното заключение по назначената съдебно- техническа експертиза от в.л.Видинска, последната не може да установи какъв е обема на строително- монтажните работи изпълнени от ищеца, както и да остойности и изпълнената ВиК инсталация поради недокументиране на обстоятелствата свързани със започване и изпълнение на работите изпълнени от ищеца. В съдебно заседание на 15.12.2005г., вещото лице уточнява, че не може да се установи обема на извършените строителни работи, тъй като освен, че те не са били освидетелствани по време на самото строителство, то така и имало скрити работи, които не можели да се измерят нито количествено, нито качествено. Така било и по отношение на канализационните промени. Пред тази инстанция е изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза, която не променя установената фактическа обстановка. По делото са приети 4 броя приходно касови ордери, с които се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумите както следва: на 08.11.2003г-5000евро; на 13.10.2003г.- 2500евро; на 06.04.2004г.- 5000лв.; на 04.06.2004г,- 5000лв. С нотариална покана връчена при отказ на ответника на датата 12.07.2004г., ищецът е поканил последния в 7-дневен срок от получаването й да му заплати сумата от 2 450лв. по договор за строителство № 8/ 10.10.2003г. Към доказателственият материал към делото е приобщен и ЗМ-60/ 16.07.2004г., който е ирелевантен за спора, поради което и не следва да бъде обсъждан. Тази инстанция споделя извода на решаващия съд, че приетите 6 броя данъчни фактури и частен писмен документ за разлика в доставни цени на материали от ищеца, не следва да се обсъждат, тъй като не са представени доказателства, че именно закупените с тях материали от тях са били използвани в строителството по процесния договор между страните. По отношение на схема за необходимото и реалното разплащане от 08.06.2004г. подписан от ищеца, въззивният съд намира, че датите, описани в същата не са договорени между страните и не е допустимо едностранното им уговаряне. Съдът споделя и изводите, направени досежно "Количествено- стойностна сметка за допълнителни видове СМР по обект "Хотел-ресторант Расим"- част ВиК “канализация в нулев цикъл", тъй като ответникът оспорва тази дейност да е била извършена от ищеца; според договор №8/ 10.10.2003г. раздел III т.2 страните по делото са се договорили допълнителните видове работи да се определят СЪВМЕСТНО от страните по настоящия договор и да се УТВЪРЖДАВАТ от възложителя- ответника по делото- заедно с изготвен график за тяхното изпълнениÕ, както и че стойността им ще се доказва с анализни цени и акт обр. 19, какъвто обаче няма по делото. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че св.Байрям Шериф, работел като бригадир на процесния обект и ръководел пряко строителството. Първоначалният проект бил преработен от ответника, след което трябвало да се строи хотел. Той – св.Шериф, построил обекта от основи до подпокривно ниво, включително и канализацията на сградата, но без включването й в канализационната мрежа. А ВиК инсталацията следвало да бъде изградена на нулев цикъл, както и обратните води. Строителството започнало през месец ноември и спряло през месец декември същата година, а през следващата година продължило- месец март или април. Като през зимата кофража стоял на обекта без да се използва. В края на месец ноември първият етаж не бил завършен, тъй като първо трябвало да се махне кофража, а това следвало да стане поне един месец след изливането на плочата. Свидетелят Мюмюн Кадир, който работел на същия обект на ответника, установява, че ВиК инсталация имало там на нулев цикъл. Като самият той правил не само обратните води, но участвал в строителството до втора плоча. Това строителство било прекъснато през месец декември и тогава бил построен първият етаж, а втория- през пролетта на следващата. Св.Сезгин Осман - син на ответника, сочи, че докато баща му строял процесния обект, той ежедневно бил там. Ищецът започнал да го строи от основи, излял първа плоча, след това и втора, както и направил канализацията до кота нула, но без свързване към главната шахта, а само продупчил една стена, през която да мине тръбата за нея. Вътре в сградата разпределението не било направено изцяло, като някои от стените те сами си били направили. През месец ноември или декември строителството извършвано от ищеца на процесния обект спряло, а през това време други строителни фирми работели. То било възстановено едва през месец март или април. Имало уста договорка между страните по делото за материали, които баща му купил, за да се изгради обекта, а срещу това ищецът да направи канализацията до шахтата. През зимата кофражът не бил свален, а ако е бил свален тогава можело да се прави зидария. В началото по проект трябвало да се строи кафе-аператив, а в момента било кафе- аператив и на втория етаж- хотел. Правни изводи: Съдът намира, че са предявени седем обективно съединени иска както следва: 1. по чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД; 2. По чл.92 от ЗЗД; 3. По чл.86 от ЗЗД; 4. По чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД; 5. По чл.266 ал.2 от ЗЗД; 6. По чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД и 7.по чл.82 от ЗЗД. По делото съдът е отделил спорното от безспорното. Така, ответникът по иска признава, че дължи на ищеца сумата от 2 450лв., представляваща неизплатена сума по договор за строителство от 10.10.2003г. Това е искът с правно основание чл.226 ал.1 от ЗЗД. Ответникът дължи и неустойка върху тази сума за периода от 07.06.2004г. до 05.08.2004г. по втория иск с правно основание чл.92 от ЗЗД в размер на 52,13лв. По отношение на останалите обективно съединени искове има спор между страните по делото, при което съдът съобрази следното: По силата на чл.258 от ЗЗД с договорът за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждението. Установи се по делото, че страните са сключили договор за строителство на фаза груб строеж без покривна конструкция, който включвал: фундаменти, скелетна конструкция и преградни стени на първи и втори етаж. В него не е включено и изграждане на канализация до кота нула, въпреки, че ищецът е направил такава без включване към главната шахта. В договора няма фиксиран краен срок за извършване на СМР, както и няма такива по отношение на заплащането. Ето защо следва да се приложи разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД, според която от момента на приемането на извършената работата за ответника възниква задължението да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение. Не се спори между страните, че това е датата 07.06.2004г. Безспорно се установява, че строителните работи са приключили на 07.06.2004г. По делото не са представени доказателства, че между страните са възникнали спорове по качественото изпълнение на СМР. С приемането на изработеното на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД става изискуемо и задължението за плащане на възнаграждението. Установи се по делото, че договорената цена за ремонта била в размер 27 000лв., от които неплатени исковата сума от 2 450лв. Поради това следва съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 450лв. ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 05.08.2004г. до окончателното изплащане на сумата, по иска с правно основание чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД. По отношение на претендираната неустойка по чл.92 от ЗЗД върху сумата от 2 450лв., такава се дължи за периода 07.06.2004г. до 05.08.2004г. в размер на 52,13лв. Дължи се и законната лихва считано от подаване на иска - 05.08.2004г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на иска за договорна неустойка с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД е необходимо да се установят кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1.наличие на облигационна връзка, 2.неизпълнение на договорно задължение и 3.уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение. Иска с правно основание чл.92 от ЗЗД в останала му част до пълния предявен размер от 491лв. е неоснователен и недоказан, въпреки, че са налице и трите условия по закон, но в договора за строителство от 10.10.2003г. не са фиксирани срокове за заплащане на сумата по него и следователно тя става изискуема според правилата на чл.266 ал. 1 от ЗЗД, а именно от датата на приемане на обекта- 07.06.2004г., а такава претенция не е била предявена, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен. По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 467лв.: исканото кумулативно осъждане на ответника на неустойка наред със законната лихва - мораторна на едно и също парично задължение, противоречи на закона - чл. 10 ал.2 от ЗЗД, и на общоустановеното правило"нон бис ин идем". Недопустимо е кумулиране на обезщетение за кредитора на две основания, защото той би се обогатил неоснователно, а длъжникът ще претърпи двойна имуществена санкция за едно и също неизпълнение. Поради това следва искът с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 467лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По отношение на иска за сумата от 1 200лв., представляващи допълнителни работи по обекта с правно основание чл.266 ал. 1 вр.чл.79 от ЗЗД, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че след сключване на договора за строителство от 10.10.2003г. е настъпило изменение от 14.10.2003г. с Протокол № 4 на ЕСУТ при Община Ардино в одобрения проект по строително разрешение № 13/ 14.03.2003г. за обект № 10 "Кафе- аператив" от Общински пазар сектор Г. С оглед принципа за еквивалентност на престациите, трябва да се заплащат фактически извършени работи по действителните цени. В случая обаче не е установен нито техния размер, нито количеството им- описани в обр.19, заповедна книга, експертиза, фактури отразени в дневника на покупки на ищеца, или по друг начин, както и от кого са изпълнени. При така събраните доказателства следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.266 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на допълнителни СМР на стойност 1 200лв. е неоснователен и недоказан. По отношение на иска с правно основание чл.266 ал.2 вр.чл.79 от ЗЗД и цена 1 960лв.: установена е по размер разликата между четири вида строителни материали по представените от ищеца фактури. Но тъй като не са представени доказателства, че именно тези строителни материали са вложени в процесния обект, следва да се приеме, че няма изменение в цените на вложените материали. Ето защо след като твърдяният факт не е доказан, този иск следва да бъде отхвърлен. По отношение на иска с правно основание чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД и цена 709лв. за изградена ВиК инсталация до кота "нула", съдът намира, че макар да е безспорно установено, че ище÷ът е изградил канализацията в обекта до кота "нула" без включване в канализационната мрежа, не са представени доказателства за тяхната стойност - тези СМР не са били документирани по съответния ред. Поради това въпреки, че искът се явява основателен, то поради недоказаност, същият следва да бъде отхвърлен. И по отношение на последният обективно предявен иск с правно основание чл.82 от ЗЗД и цена 1 000лв., представляваща претърпяна вреда за задържаните кофражни форми, съдът намира същият за неоснователен и недоказан. Тази претенция на ищеца е свързана с неизпълнение от страна на ответника по отношение на кофражни платна, които били използвани за процесния обект и според твърденията в исковата молба били задържани от възложителя. По делото обаче не са представени каквито и да било доказателство, че именно ответникът по иска е станал причина през зимния сезон 2003/ 2004г. кофражите да стоят на обекта без да се използват. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, деловодни разноски за тази инстанция се следват в полза на въззиваемия, поради което следва “Ливика”ЕООД, гр.Ардино да бъде осъдено да заплати на Расим Расим Осман сумата в размер на 150лв. Ето защо , Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/23.02.2006г., постановено по гр.д.N 1077/2004г. по описа на Кърджалийския районен съд . ОСЪЖДА "Ливика" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ардино, общ.Ардино ул.Родопи 2, бл.Арда вх.Б ет.2 ап.6, представлявано от Юзчан Хазимов Халилов, с ЕГН **********, да заплати Расим Расим Осман от гр.Ардино, ул.”Чинар”№10, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 150лв. Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|