РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. К., 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200355 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8649225, издаден от
ОДМВР- П., на И. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес- с. Ч., обл. С., бул.
„С.“ *** е наложено административно наказание, на основание чл.189 ал.4
вр.чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева, за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останала жалбоподателят, който го
обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразен
и излага доводи за в тази насока. В съдебно заседание се представлява от
упълномощен процесуален представител- адв. З., който взема становище по
същество за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш като прави
искане за отмяната му. Излага доводи. Прави искане за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна- ОДМВР- П., редовно призована, не изпраща
представител. Взема становище по жалбата чрез упълномощен юрисконсулт за
законосъобразност и правилност на атакувания електронен фиш като излага
1
мотиви в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е
съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС. Съдът
приема, че процесната жалба е подадена в законоустановения в чл.189 ал.8 от
ЗДвП 14-дневен срок.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства-
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8649225, снимка от
електронния фиш, справка АИС АНД, справка ЦБ КАТ, справка за
нарушител/водач, протокол за използване на АТСС рег. № 281р-1568/2024 г.,
фотоснимка на АТСС, протокол ***9-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. от проверка на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. ***0СС63, заповед №
8121з-172/29.02.2016 г., ръководство за работа със СПУКС, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справка от ОДМВР- РУ- К.,
ръководство за работа със СПУКС, установи от фактическа страна следното:
С електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8649225 било прието,
че е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 24.01.2024 г., в
11,29 часа, в с. К., общ. К., област П., ул. „П.“ до *** с посока на движение
запад- изток, при максимално разрешена скорост за движение в населено
място 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в
полза на водача, установено с ARH CAM S1 с фабр. ***0сс63. Нарушението
било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/7481386 на 05.06.2023 г. с МПС- ТЕМА БОКС, ремарке за лек
автомобил с регистрационен № ****. Нарушението за скорост, било
установено и заснето от АТСС № TFR-М 612, като при разрешена скорост от
50 км/ч. била установено скорост от 67 км/ч., което се явило превишение на
скоростта от 17 км/ч. Собственик на когото било регистрирано превозното
средство бил И. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес- с. Ч., обл. С., бул.
„С.“ ***, на когото на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП
била наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно приложената по делото справка от АИС АНД така издадения
електронен фиш бил връчен на 26.05.2024 г.
2
Процесната жалба постъпила по пощата на 07.06.2024 г.
При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът
намира, че в процесният електронен фиш се явява съставен при неправилно
приложение на материалния закон, което обуславя неговата
незаконосъобразност и води до отмяната му.
Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, приложима в случая, регламентира
задължителните реквизити на електронния фиш- „При нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“.
Същевременно ремаркето, съгласно §6 т.17 от ДР на ЗДвП, представлява
пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно
средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата“. Ремаркето от
друга страна е различно от моторното превозно средство, което съгласно §6
т.11 от ДР на ЗДвП, представлява пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства.
От друга страна, отговорността на жалбоподателя в случая е ангажирана
на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „Собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.“
Изложената по- горе нормативна уредба, касаеща процесния случай
обосновава извод, че неправилно е ангажирана административно- наказателна
отговорност спрямо собственика на процесното ремарке. Нормата на чл.188
ал.2 от ЗДвП предвижда налагането на наказание на собственика на МПС,
посредством което е извършено нарушение. Само че ремаркето е ППС,
предназначено да бъде теглено от МПС, т.е. скоростта на същото се определя
3
от теглещото го МПС. В този смисъл субекта на нарушението по чл.21 ал.1 от
ЗДвП може да бъде единствено собственик/ползвател или водач на МПС,
който може да е различно лице от собственика на ремаркето, теглено от това
МПС. Този извод на съда намира подкрепа и в изискването на чл.189 ал.4 от
ЗДвП, съгласно която норма част от задължителните реквизити на
електронния фиш са регистрационния номер на МПС, посредством което е
извършено нарушението и данни за неговия собственик. Цитираната
нормативна уредба изключва възможността да се състави електронен фиш на
собственик на ППС, което в конкретния случай е ремарке. По изложените
мотиви обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този резултат от делото следва да бъде уважено искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Представено е по делото адвокатско пълномощно за заплатена сума от 500 лв.
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
В процесния случай е било наложено наказание чрез налагане на глоба,
поради което съдът намира, че разноските на жалбоподателя следва да се
определят при условията на чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, съгласно която
разпоредба „Ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ Предвид размерът на
наложената глоба в процесния случай- 100 лева, съгл. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв., каквато сума
следва да бъде присъдена като разноски на жалбоподателя. Конкретното дело
не се отличава с правна или фактическа сложност, която да обоснове по- висок
размер на адвокатското възнаграждение, нито в случая е приложима нормата
на чл.18 ал.4 от Наредбата, съгласно която „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън
случаите по ал.2 възнаграждението е 500 лв.“
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8649225,
издаден от ОДМВР- П., с който на И. В. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес- с. Ч., обл. С., бул. „С.“ *** е наложено административно наказание, на
основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на
100 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-
4
П. да заплати на И. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес- с. Ч., обл. С.,
бул. „С.“ *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
П..
МТ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5