РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1295/23.6.2021г.
гр. Пловдив, 23 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав, в публично заседание
на двадесет
и осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1896 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 148, т. 3 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/.
Образувано е по жалба на „ГАЛАТЕЯ
2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул.“Гагарин“ № 7,
гр.Раковски, община Раковски, област Пловдив,представлявано от управителя Д.Б.Г.,
против Заповед № 269/05.06.2020 г. на
директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– Пловдив, с която е отказано изплащането на обезщетение по подадено
заявление с вх. № 1043 от 09.03.2020 г. за
изплащане на обезщетение за смъртта на 14 550 патици мюлари в животновъден обект с рег. № ***, находящ
се в гр.Раковски,
общ. Раковски, обл. Пловдив.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалния и на материалния
закон. Твърди липса на конкретно посочване на установеното нарушение. Възразява
да е допуснал нарушение, като обосновава спазването на всички правила и
изисквания за биосигурност. Твърди и да е нарушено правото му
на защита в хода на административното производство. Моли за отмяна
на оспорения акт. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Директор на ОДБХ – Пловдив, представляван от пълномощника си юрисконсулт Ц., оспорва жалбата и моли да се отхвърли като
неоснователна. Излага съображения за правилност и законосъобразност на
заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и прецени
становищата и възраженията на двете страни, намира за установено следното:
От
приложената административна преписка и представените писмени доказателства се
установява,че жалбоподателят е собственик
на регистриран, съгласно чл. 137 от ЗВМД, животновъден обект за отглеждане на
патици мюлари с рег. № ***, намиращ се в гр.Раковски, общ. Раковски, област Пловдив, за който е издадено удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 2038/24.10.2016 г. Обектът разполага с отделни халета за отглеждане и угояване на патици, разделени в четирите възрастови групи.
Общият капацитет на обекта
е 15
729 патици.
Направено е изследване на проби от домашни птици, отглеждани в животновъдния
обект, като с писмо № 1/11.02.20 г. до
Национална референтна лаборатория по инфлуенца и Нюкасълска болест по птиците
към НДНИВМИ – гр. София същите са изпратени за изследване.
Резултатите от изследването са обективирани в Протокол от изпитване № 34 ИП/12.02.2020 г. и Протокол от
изпитване № 41/17.02.2020г. Посочено е, че е установен геном на вируса на инфлуенца А по
птиците (Н5
и Н7).
На 11.02.2020 г. ветеринарният лекар доктор Я.Ж.е издал Акт за
възбрана № 1, с който поставя под възбрана животните до освобождаването
им от официален ветеринарен лекар.
На 17.02.2020г. изпълнителният директор
на Българска агенция по безопасност на храните издава
Заповед № РД 11-494, с която обявява първично огнище на инфлуенца А
(грип) по птиците в животновъден обект с рег. № 4150В—439.
Разпоредено е на директора на ОДБХ – Пловдив да организира принудително убиване по хуманен начин
и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в обекта, указан е начинът
на унищожаване на труповете на животните и контаминирания материал;
почистването и дезинфекцията на помещенията, оборудването, транспортните
средства и дворовете и улиците в и около обекта.
На същата дата директорът на ОДБХ – Пловдив, на основание
цитираната по-горе заповед издава Заповед № 106-А, с която определя комисия от четири члена, която има за задачи да
организира принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на птиците в
животновъдния обект, като се съобразят изискванията на Наредба №
22 от 14.12.2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време
на клане или умъртвяване, както и се организира унищожаването на труповете и
механичната дезинфекция в и около обекта.
Със
Заповед № РД09-253 от 10.03.2020г. на министъра на земеделието е определена
постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване след възникнало огнище
на заразна болест по чл.47 от ЗВМ в състав председател, заместник председател и
единадесет членове.
Със Заповед № РД 11-805/31.03.2020г. на изп.директор на БАБХ е определена комисия за извършването на епизоотично проучване след
възникнало огнище на Инфлуенца
по птиците в обл.Пловдив в животовъдни обекти,между които и процесния.
В изпълнение на Заповед № 106А/17.02.2020 г. на директора на ОДБХ – Пловдив, комисията,
на основание чл. 143, ал. 4 от ЗВМД е съставила протоколи за унищожаване и протоколи за загробване на животните.
На 21.05.2020 г. е изготвен доклад, по отношение на който
било проведено гласуване по реда на чл. 10 от Правилата за дейността на
комисията, като същият бил приет и изпратен на министъра. Документът съдържа,
съгласно чл. 16 от Правилата, информация относно засегнатите обекти, брой на
животни в риск и техния здравен статус, организация на система на биосигурност
и др.
Според чл. 2 от Правилата за организация
на дейността на постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване, Комисията се състои от председател, заместник
председател и нечетен брой членове – не повече от 11, като чл. 3, ал. 1
определя, че в същата следва да бъдат включени експерти от БАБХ и Центъра за
оценка на риска по хранителната верига.
Според чл. 4, т. 3 и чл. 7,
ал. 1 от Правилата, председателят на комисия определя със заповед, след
съгласуване със заместник председателя, членовете на комисията, които да бъдат
включени за извършване на конкретното епизоотично проучване.
Съответно, чл. 13 от
Правилата определя, че членовете на комисията извършват документална и
физическа проверка, съгласно утвърдената от изпълнителния директор на БАБХ стандартна оперативна процедура, в животновъдния
обект, в който е възникнало огнището на заболяването и на всички обекти, които
имат епизоотологична връзка с него.
В чл. 16 от Правилата са
заложени и изискванията за съдържанието на доклада, които са изброени в 12
точки, както и данни от кланицата, ако има такива, като в т. 8 е посочено, че
следва да се установят данни от извършеното епизоотично проучване в т. ч. и
резултати от направените наблюдения на място – проверки, прогледи, аутопсии и
други;.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от
Правилата за работата на комисията се създава отделно архивно досие за всяко
епизоотично огнище.
По т. 1 от доклада, относно предприятието на жалбоподателя е направено заключение, че дневниците и записите в тях
не са актуални, не се водят редовно и не дават достоверна и обективна представа
за дейността, извършвана в обекта. Непълните записи по отношение на
дезинфекцията навеждали на мисълта, че същата е пренебрегвана от собствениците,
което свидетелствало за нарушения на биосигурността на обекта. Използването на
нерегистрирано транспортно средство за придвижване на еднодневните патета е в
нарушение и не може да гарантира безопаснот на останалите животни в обекта.
Предположено е, че вирусът може да е проникнал в обекта чрез транспортни
средства или хора, кото не са спазили правилата за дезинфекция и са
компрометирали биоситурността на обекта. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВД.
На 24.02.2020 г. собственикът на
животовъдния обект подава Заявление с вх. № 861 до ОДБХ Пловдив за изплащане на обезщетение във връзка със
смъртта на животните на основание
чл. 141, ал. 1, т. 3 от ЗВмД, като декларирал, че същите не са под селекционен
контрол и не са включени при изпълнение на развъдна програма; че патиците не са
били застраховани.
На 05.06.2020 г. директорът на ОДБХ – Пловдив издава
оспорения акт, с който отказва изплащане на обезщетение.
В мотивите на акта са
посочени констатациите в съставения доклад относно допуснати нарушения на
спазване на мерките за биосигурност в обекта. Прието е още,че заявлението е подадено
след изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗВМ.
Заповедта е връчена на 17.06.2020 г., а жалбата
постъпва на 25.06.2020г.
В хода на съдебното производство беше
допусната съдебна ветеринарномедицинска експертиза /СВМЕ/, за изготвянето на която
вещото лице д-р
В.Т. е използвала всички приложени по делото документи, извършила е допълнителни справки, както и посещения на място в животновъдния обект.
Съдът
кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Според експерта птицефермата представлява
голяма семейна ферма със създадени условия за отглеждане и угояване на потици
–мюлари с капацитет от 15 729 броя, от които 14 715 са подрастващи и
1014 броя за угояване. Обектът има изграден вход с централна метална врата с
височина 1,80м. Тя е вход за МПС, като има и отделен вход за посетители
пешеходци. Пропусквателния режим се отразява в дневник за посещения, който
липсва в архива на фермата, тъй като е иззет. По отношение на липсата на
предпазни съоръжения или буферни зони, вещото лице счита,че такива са
задължителни само за отглеждане на свине в индустриалните ферми и не касаят
фермите за птици. Констатира,че вентилационни отдушници са налице в халетата с
подрастващи пилета, а в тези с угояваните птици се използват вентилатори и
капково охлаждане. Прозорците на всички халета са с ПВЦ дограма, а в склада за
съхранение на фураж има и щори. В животовъдния обект няма зони с ниска мрежа,
която бъде приминавана от други животни, а в пространството между халетатата са
монтирани допълнителни мрежив ограничения с височина до 1,50м. с цел отделяне
на птиците по възраст. По отношение на придвижването на еднодневните патета, то
е установено, че единственото и предназначено за тази цел превозно средство е
товарен автомобил 4Ситроен Джъмпер“ рег.№ ***, одобрен от МЗХ и БАБХ.
Констатирано е наличието на задължителни ветеринарни свидетелства са
придвижване на патетата. Констатирано е и наличието на договор с ДДД-85 ЕООД за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като са налице коректно водени записи
за извършваните ветеринарни мероприятия. В дневникът за работи при отглеждането
на птиците е отразяван броя на получени по дати патета, брой умрели птици в
процес на огушване, както и данни, свързани с технологичния процес, които данни
нямат нищо общо с биосигурността.
Здравния
статус на птиците относно профилактика, ваксинации, обезпаразитяване и лечение
е поддържан от ветеринарен лекар Земярски, с когото фермата има сключен
договор.
Изводът
на вещото лице е, че животновъдния обект отговаря на изискванията за въведени мерки за
биосигурност по чл. 4 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
дейности към животновъдните обекти.
В съдебно заседание експертът доуточнява, че обектът е
ограден много добре, като тази констатация е направена от самата комисия.
От
събраните гласни доказателствени средства също се установяват обстоятелства,
които водят до извод за спазване на мерките. В показанията си свидетелят Ч.Г.описва
подробно начинът на работа на животновъдния обект и транспортирането на
птиците.
Според
другия свидетел М. К. твърди ясно да си спомня случая при извършената проверка.
Според него записите за дезинфекция не били пълни, а работниците ниско
образовани и необучени на биосигурност.
При така описаните
обстоятелства се налагат следните изводи:
Оспорваната заповед засяга пряко и непосредствено правата и
законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Поради което и с оглед
срочността на жалбата, същата е процесуално
ДОПУСТИМА.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на Областна
дирекция по безопасност на храните Пловдив, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл. 148, т. 3 от ЗВД, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, но при липсата на мотиви.
При издаването на заповедта
са нарушени процедурните правила предвидени в раздел "Ред за
обезщетяване" от ЗВмД, и по-конкретно, изискванията на чл. 147, ал. 2 и
ал. 3 от ЗВМД, с което административният орган е допуснал съществени нарушения,
които ограничават правото на защита на адресата на акта.
Основателно е възражението на жалбоподателя относно липсата на
компетентност на органа, издал доклада за извършеното епизоотично проучване. Издадената от изпълнителния директор на БАБХ Заповед № РД 11-805/31.03.2020 г., с която е определена комисията,
натоварена със задачата да извърши епизоотичното проучване на възникналите
огнища на инфлуенца по птиците в обл. Пловдив, не отговаря на изискванията на
чл. 4, т. 3 от Правилата за организацията на дейността на постоянна комисия за
извършване на епизоотично проучване /Правилата/, тъй като не е съгласувана със заместник председателя на комисията.
В тази насока липсват каквито и да било данни.
Нито
един от членовете на Постоянната комисия, определена със
заповед № РД 09-253/10.03.2020г. , не фигурира в
състава на комисията, извършила епизоотичното проучване. Нарушен е чл. 7, ал. 1 от
Правилата. Нарушена е и ал. 2 на същия текст, тъй като в комисията не е включен
официалният ветеринарен лекар, отговарящ за общината или за животновъдния обект.
В процедурата по комитология, определена с Директива 2005/94/ЕО се включва създаването на Постоянен комитет по растенията,
животните, храните и фуражите в областта на управление на мерките, свързани с
инфлуенцата по птиците, като е създадена и възможността същият да играе роля при определяне на превантивни
мерки за биологична безопасност. Еквивалентът на този Постоянен комитет е
регламентиран в чл142, ал. 2 от ЗВМД и е постоянната комисия, създадена със
заповед на министъра на земеделието, храните и горите, като по този начин са
поставени и нормативни изисквания за материалната компетентност на
административния орган, натоварен да извършва епизоотичните проучвания след
възникнало огнище на заразна болест и да издава доклади по тези въпроси, което
в случая не е така.
Съгласно чл. 13 от Правилата, членовете на комисията
извършват документална и физическа проверка, съгласно утвърдена от
изпълнителния директор
на БАБХ стандартна оперативна процедура в животновъдния
обект, в който е възникнало огнището на заболяването и на всички обекти, които
имат епизоотологична връзка с него.
При издаването на доклада/ДЕП/ е нарушен и
цитирания по-горе текст, тъй като липсва
по административната преписка "стандартна оперативна процедура",
която да е утвърдена,
а освен това липсват доказателства за
извършените документална и физическа проверка, което е нарушение на чл. 16, т. 8 от Правилата, а именно: - данни от
извършеното епизоотично проучване, в това число резултати от направените
наблюдения на място – проверки, прегледи, аутопсии и друг.
Тук
е необходимо да се посочи, че за да е законосъобразен един административен акт, е необходимо, същият да
бъде издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в
предписаната от закона форма и при спазване на законоустановената процедура за
постановяването му.
В настоящия случай ДЕП е съставен от комисия в състав, който не отговаря на
изискванията на чл. 4, т. 3 от Правилата, на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Правилата,
тъй като в нея не
фигурират членове от ПК, и не фигурира официалният
ветеринарен лекар, отговарящ за общината или за животновъдния обект; липсват протоколи от извършената проверка на място,
както и утвърдената от изпълнителния директор на БАБХ стандартна процедура за документална и физическа проверка.
Нарушението е съществено и води до нищожност на акта, въз основа на който е
издаден оспореният административен акт, тъй като същият е постановен от
незаконен състав и е нарушена процедурата по издаването на доклада, което
обосновава липсата на мотиви на оспорената пред настоящата инстанция заповед.
Горното обуславя наличие на нарушение на императивните
изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспорения акт.
Отделно
от това, самото проучване е извършено почти два месеца след възникване на
заболяването и унищожаването на животните. Сигналът за завишена смъртност е
подаден от собственика на 11.02.2020г. След възбраната и загробването на
животните още на 18.02.2020г., проучването е извършено едва на 06.04.2020г.
Разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от Правилата определят кратки срокове за
извършване на проучването.
На следващо място, съдът
намира, че са налице и други съществени нарушения на процесуалните правила, с
които е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По административната
преписка, освен формуляр за връчване на оспорваната заповед, липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят
да е бил запознат с констатациите на комисията по
епизоотичното проучване, от документалната или физическата проверка, както и с доклада на комисията, с което са нарушени
разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Отделно от това, съгласно
чл. 147, ал. 1 – ал. 4 от ЗВмД, за изплащане
на обезщетение собствениците в срок до три работни дни от датата на
умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е
настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл.
47, ал. 1 и/или от унищожаването, зародишни продукти, суровини и храни от
животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях,
фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни
фуражи подават заявление до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат:
1. документ, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно
предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от ОДБХ за
преработване; 2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни
животни; 3. документът по чл. 143, ал. 7. Към документите по ал. 1 служебно се
прилагат: 1. документите по чл. 143, ал. 1 и 4; 2. писмо с резултата от
лабораторно-диагностичното изследване; наказателното постановление по чл. 142,
ал. 2 или доклада по чл. 142, ал. 2. В случаите, когато не са приложени някои
от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на ОДБХ
в тридневен срок от подаване на документите писмено уведомява заявителя и
определя срок за отстраняване на нередовността. Уведомлението по ал. 3 се
връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка.
В настоящия случай, съдът намира за нарушена и
тази разпоредба, тъй като, видно от събраните по делото доказателства –
протокол за унищожаване/убиване на животни и протокол за загробване на животни с дати от 18.02.,
ден след последния протокол собственикът на обекта е опитал да подаде заявление за изплащане на обезщетение за
принудително унищожените патици мюлари, но са го върнали, тъй като заявленията се подавали при д-р М. К., свидетел
по делото. Самият д-р К. в показанията си твърди, че е имало забавяния при
обработването на протоколите, необходими за подаване на заявлението. С оглед на
това следва да се приеме,че пропускането на срока не е съществено, а е
незначително. Отделно от това, пропускът не е основание за отказ за изплащане
на обезщетение. Формулировката на разпоредбата на чл.147 от ЗВМ не предполага
създаването на преклузия, а единствено и само изискване за бързина, още
повече,че неспазването на срока не е посочено като основание за отказ в чл.142
от ЗВМ.
Оспореният акт не е съобразен и с
материалния закон.
Не
са налице категорични доказателства за допускане на твърдяното от
административния орган нарушение на изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВМД.
От събраните и
описани доказателства се установи, че обектът е надлежно ограден, налице е
пропускателен режим, а изискваните от ДЕП мерки за водене на дневник за
посещения и за дезинфекция не са сред изискванията за биосигурност. Установен е
факта на провеждани санитарни
мероприятия – дезинфекция, дезинсекция и дератизация в обекта, като най-важен елемент от мерките за превенция и
защита от заболяването.
Ползвани са биоцидни препарати с посочени търговски
наименования и съответна концентрация,
като въз основа на всичко
това и изводите на вещото лице, че са спазени
всички изисквания за биосигурност са категорични.
Всички халета разполагат с вентилационни отвори и прозорци, снабдени с мрежи
против насекоми.
По
отношение на дневниците следва да се отбележи,че констатциите в ДЕП са
необсновани, тъй като няма нищо конкретно, въз основа на което да се приеме, че
дневниците са непълни и неточни.
При така събраните и обсъдени доказателства,
съдът намира, че не са установени
посочените от административния орган нарушения на чл. 132, ал. 1, т. 3б от
ЗВМД.
Според чл. 132, ал. 1, т.
3б от ЗВМД, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни, осигуряват и спазват мерките за биосигурност.
Съгласно § 1, т. 7а от ЗВД,
"биосигурност" е комплекс от управленски и физически мерки, които
намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на болести по
животните. Същите са подробно детайлизирани в подзаконови нормативни актове,
като Наредба № 44 от 2006 г. и Нaредба № ДВ-103 от 21.08.2006 г., които
установяват множество задължения за собствениците.
Според чл. 148, т. 3 от
ЗВМД, въз основа на документите по чл. 147 директорът на ОДБХ отказва изплащане
на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 142, като заповедта се
съобщава на лицето и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а според чл. 142, ал. 1, т. 1 от с. з., не се изплаща обезщетение на
собственици на животни, които не са изпълнили изискванията по чл. 132, ал. 1,
т. 1–6, 10–12, 15–20, 24, 26 и 27. Горното изменение е във връзка със
синхронизиране с европейското законодателство - чл. 26, т. 12 от Регламент (ЕС)
№ 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои
категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските
райони за съвместими с вътрешния пазар, а именно не се предоставя индивидуална
помощ на предприятието, представляваща компенсиране на щетите, причинени от
болести по животните, изчислена по отношение на пазарната стойност на
животните, които са убити, когато се установи, че болестта по животните е била
причинена умишлено или по небрежност от бенефициера. Или иначе казано, на
собствениците на животновъдни обекти се вменяват допълнителни изисквания,
свързани с програми за самоконтрол на болести с цел подобрение на превенцията
на заболяванията, които ако не бъдат изпълнени и в резултат на това възникне
огнище на зараза, това може да доведе до отказ от обезщетение.
Така във връзка с Директива 2005/94/EО на
Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с
инфлуенцата по птиците, е издадена и Наредба № ДВ-103 от 21.06.2006 г. за
мерките на профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по
птиците, които предвиждат съвместна отговорност в действията по превенция на
болестите на компетентните държавни органи и на собственика на обекта.
В чл. 17 от Директивата е
посочено, че компетентният орган гарантира, че в границите на предпазната и
надзорната зона се прилагат следните мерки: а) въвежда се режим, който
позволява проследяването на всичко, за което има вероятност да спомогне за
разпространението на вируса на инфлуенца по птиците, включително домашни птици,
други птици, отглеждани в затворени помещения, месо, яйца, трупове, фураж,
отпадъци, хора, които са били в контакт със заразени домашни птици или други
птици, отглеждани в затворени помещения, или транспортни средства, които са
свързани с птичата индустрия; б) при поискване, собствениците трябва да
предоставят на компетентния орган съответната информация относно домашните
птици или други птици, отглеждани в затворени помещения, и яйца, влизащи и
напускащи стопанството. 2. Компетентният орган предприема всички подходящи
мерки, за да гарантира, че всички хора в предпазната и надзорна зона, засегнати
от съответните ограничения, са напълно запознати с поставените ограничения.
Тази информация може да бъде предадена чрез предупредителни известия, медийни
средства, като например преса и телевизия, или чрез други подходящи средства.
3. При установяване на епидемологична информация или друго доказателство
компетентният орган може да изпълнява превантивна програма за унищожаване,
включително превантивно клане или убиване на домашни птици или други птици,
отглеждани в затворени помещения, в стопанства и райони, изложени на риск. 4.
Държавите-членки, прилагащи мерките, предвидени в параграф 3, незабавно
информират Комисията, а Комисията прави преглед на ситуацията със засегнатите
държави-членки и в Комитета възможно най-скоро. Аналогични са разпоредбите на
чл. 16 и чл. 17 от Наредба № ДВ-103 от 21.06.2006 г. за мерките на
профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птиците.
Налага се извода, че компетентният държавен орган – в случая ОДБХ – Пловдив, е
следвало да гарантира, че в границите, както на предпазната зона с радиус 3
км., така и на надзорната такава от 10 км, в която се включва предпазната, след
обявяване на огнище на зараза в ДЛС „Чекерица още през 2017 г., е въведен режим, който позволява проследяването на
всичко, за което има вероятност да спомогне за разпространението на вируса и
съгласно чл. 19 от цитираната наредба и Приложение VI към нея, отново той
осигурява прилагането на мерките относно обезвреждане на труповете възможно
най-бързо, подлагането на транспортните средства на дезинфекция, одобряване на
използваните за дезинфекция препарати и тяхната концентрация, като собственикът
поддържа регистри на посещаващите стопанството лица.
В случая безспорно се доказа, че от страна на
собственика на животновъдния обект са предприети всички нормативно изискуеми от
него мерки, което се подкрепя, както от събраните гласни и писмени доказателства, така и от приетата съдебна
експертиза на вещо лице д-р В.Т..
Съдът намира, че така
посочените нарушения в оспорения акт не се доказаха безспорно от органа.
А
и не всяко неспазване на мерките за биосигурност представлява
предпоставка за отказ от обезщетение за умъртвените животни, а само това, което
действително е допринесло до възникване на заболяването в предприятието. Каза
се, останаха недоказани основните твърдения на органа за неспазване на мерките
за биосигурност, а посочените несъответствия не се намират в причинно-следствена
връзка с установената болест, още повече, че никъде не е
констатирано наличието на системни
несъответствия.
Наред с това следва да се
отбележи също така, че по административната преписка, а и в хода на съдебното
производство не се представят доказателства, от които да се установи, че
компетентният орган – ОДБХ – Пловдив, след появата на инфлуенца в обект в ДЛС“Чекерица“ през 2017 г., да е изпълнил задълженията си по чл.
16 и чл. 17 от Наредба № ДВ-103 от 21.06.2006 г. за мерките на профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птицитеи чл. 17 от
Директивата.
Предвид изложеното, съдът
намира, че поставянето изцяло в тежест на собственика на неблагоприятния
резултат от унищожаването на отглежданите животни и свързаните с това икономически
загуби е незаконосъобразно и противоречи на целта на закона, още повече, че са
налице данни за бездействие на компетентния за това орган по отношение
прилагане на предпазни и превантивни мерки в периода 2017 – 2020 г.
Осъщественото умъртвяване на животните е проведено като административна мярка и
е било наложително в обществен интерес и поради това Съда на ЕС в свое решение
посочва, че принудителното умъртвяване на животни не представлява нарушение на
правото на собственост/Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C 20/00 и C 64/00,
EU: C: 2003: 397/. Но пълната липса на обезщетяване, при отсъстваща
застрахователна защита, в настоящия казус би довела до затруднение или
невъзможност на предприятието да проведе необходимите последващи мероприятия по
обезопасяване на ЖО, за да възобнови дейността си, което не е целта на закона,
още повече, не се доказаха по безспорен начин твърденията в оспорения акт.
Съдът намира, че в
настоящия казус следва да намери приложение и Решение от 22 май 2014 г. СЕС по
дело C 56/13, ECLI: EU: C: 2014: 352 между Йrsekcsanбdi Mezogazdasбgi Zrt и
Bбcs-Kiskun Megyei Kormбnyhivatal, постановено по преюдициалното запитване във
връзка с тълкуването на Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005
година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците, и
по-конкретно, посоченото в т. 48, според която, упражняване на широкото си
право на преценка в областта на селскостопанската политика, законодателят на
Съюза може да счете, че собствениците на стопанства, в които са унищожени или
заклани животни, трябва да бъдат изцяло или частично обезщетени. Съдът обаче
приема, че от това не следва, че в правото на Съюза съществува общ принцип,
който да налага предоставянето на обезщетение при всички обстоятелства (вж.
решение Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C 20/00 и C 64/00, EU: C: 2003:
397, точка 85).
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна. Оспореният административен акт следва да се отмени, а административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по
депозираното заявление за обезщетение при спазване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които съгласно
представения списък на разноските са в размер на 1810лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „ГАЛАТЕЯ
2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул.“Гагарин“ № 7,
гр.Раковски, община Раковски, област Пловдив,представлявано от управителя Д.Б.Г.,
Заповед № 269/05.06.2020 г. на
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, с която е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с вх. №
1043 от 09.03.2020 г. за
изплащане на обезщетение за смъртта на 14 550 патици мюлари в животновъден обект с рег. № ***, находящ
се в гр.Раковски,
общ. Раковски, обл. Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Пловдив за ново произнасяне по заявление с вх. № 861 от 24.02.2020 г. за
изплащане на обезщетение за смъртта на 14 550 патици мюлари в животновъден обект с рег. № ***, при съобразяване
мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните- Пловдив да заплати на „ГАЛАТЕЯ 2016“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ул.“Гагарин“ № 7, гр.Раковски,
община Раковски, област Пловдив,представлявано от управителя Д.Б.Г., сумата от 1810 (хиляда осемстотин
и десет) лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: