№ 8414
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
................0221110162345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод искова молба вх. ................50202/16.11.2022
г., уточнена с допълнителна молба вх. ................84044/20.12.2022 г., на В. Б. Б., ЕГН
**********, срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. ................, с която е предявен конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – за отмяна на решение на общото събрание на етажната
собственост по т. 6.3 от протокол от 03.11.2022 г. – за премахване на намиращи се в обща
част на жилищната сграда в гр. ................ пейка и аксесоари и за обособяване на тяхно място
на три броя паркоместа.
В исковата молба ищцата В. Б. Б. твърди, че със съпруга й са съсобственици при
режим на СИО на три самостоятелни обекта в жилищната сграда, находяща се в гр.
.............., но не обитават имотите си. Поддържа, че през 2011 г., съобразно изискванията на
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, е посочила конкретен начин за уведомяването във
връзка с въпроси, касаещи етажната собственост /ЕС/, като до създаването на Viber група на
ЕС на 03.11.2022 г., винаги е била уведомявана по избрания от нея начин – на имейл адрес.
Заявява, че покана за провеждане на общото събрание, насрочено за 03.11.2022 г., е
получила на имейл адреса си в деня на насроченото събрание – 03.11.2022 г., като поради
това и поради пътуване в чужбина, не е могла да присъства на същото. Сочи, че с
последното е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС, тъй като не е била уведомена за
насроченото общо събрание 7 дни преди датата на неговото провеждане както изисква чл.
13, ал. 1 ЗУЕС, при липса на данни свикването на събранието да е било поради неотложен
случай по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗУЕС. На следващо място, сочи, че в нарушение на
изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС поканата за свикване на общо събрание за 03.11.2023 г.
не съдържала данни за лицето, което го свиква, респ. не било възможно да се установи дали
събранието е свикано от правоимащи лица съобразно предвиденото в чл. 12 ЗУЕС. Твърди,
че протоколът от проведеното общо събрание не съдържал всички нормативно установени
реквизити по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС – конкретно сочи, че макар формално в него да били
посочени самостоятелните обекти и идеалните части от ЕС, които се представлявали на
събранието, вписването на тези обстоятелства не кореспондирало с обективната
действителност, доколкото самостоятелните обекти в сградата са 21, а не както е вписано
15, респ. отбелязването, че отразените представители на 15 самостоятелни обекта формират
1
100 % от идеалните части не съответства на реалното фактическо положение. Последното
обуславяло невъзможност да се установи спазването на изискуемия кворум по чл. 15 ЗУЕС.
От друга страна, посочва, че в протокола било посочено, че събранието се провежда по реда
на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС – при отлагане с един час поради липса на кворум, но от съдържанието
му личало, че то е започнало в първоначално обявения час – 19:00 часа. Освен това,
свиканото общо събрание взело решение по въпроси, които не били включени в
предварително определения дневен ред, тъй като в т. 6 от поканата било посочено, че на
него ще се разискват и други въпроси, а с т. 6.3 от протокола е взето решение за промяна на
начина на използване на общите части от етажната собственост, като в двора бъдат
обособени три паркоместа. Счита, че земята извън сградата е обща част по предназначение,
а въпросът за използването на общите части е важен за всеки съсобственик, поради което
следва да бъде обсъден само след като бъде включен в предварително определения дневен
ред на общото събрание. Счита взетото решение по т. 6.3 за обособяване на три паркоместа
за незаконосъобразно и поради това, че не е съобразено с първоначалния проект за
застрояване на имота, по който били предвидени паркоместа само за два автомобила.
Развива доводи за незаконосъобразност на решението по т. 6.3 и поради това, че частта от
дворното място, за което се отнася решението съгласно подробния устройствен план
представлявала техническа инфраструктура – тротоар и алея, и ако решението бъде
изпълнено, то не би било възможно спазването на изискванията на чл. 47 от Наредбата за
организацията на движението в Столична община за отстояние на паркираните автомобили
от сградата, въведени с цел осигуряване на възможност за преминаване на пешеходците.
Ищцата поддържа, че взетото решение за обособяване на три паркоместа в двора на
сградата ще възпрепятства използването на собствения й магазин ................, тъй като няма да
има достъп до обекта от ул. „Пирин“ и ще се създава опасност за повреди на фасадата на
магазина от непосредствено паркираните пред него автомобили. При тези аргументи моли за
уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответниците – етажните собственици в сградата в режим на ЕС, находяща се в гр.
................, чрез професионалния домоуправител „................“ ЕООД, с който се оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че е спазена законовата
процедура по свикване и провеждане на общото събрание, а поканата е поставена на видно
място в общите части на сградата. Твърди се, че ищцата не е уведомила надлежно
управителя на етажната собственост за обстоятелството, че не обитава притежаваните от нея
самостоятелните обекти. Поддържа се, че общото събрание е било насрочено за 03.11.2022 г.
от 19:00 часа, като поради липса на кворум е отложено с 1 час и в 20:00 часа е започнало при
кворум от 33 % от собствениците на идеални части в сградата. Оспорва се твърдението на
ищцата, че в протокола не е бил посочен действителният брой на самостоятелните обекти в
сградата, съответно притежаваните от тях идеални части. Твърди се, че ищцата не е
упражнила правото си да обжалва протокола от проведеното общо събрание в
законоустановения срок.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Софийски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС.
С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в
него – диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, предметът на делото и обемът на
дължимата правна защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства,
поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея, и не
следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на
конкретно оспореното решение, взето на проведеното на 03.11.2022 г. общо събрание на
ЕС, и обективирано в процесния протокол. Предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е
законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата
молба пороци относно процедурата по свикване или провеждане на общото събрание или
материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът
не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение
на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право /в този смисъл
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на
ВКС, I ГО, Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II ГО, Решение №
2
60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. на ВКС, II ГО, и други/. Недопустимо е след
изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС да се релевират нови основания за
порочност на решенията предмет на иска, включително и чрез поясняване и допълване на
исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. Ищецът по иска за отмяна на решение на общо
събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават процедурата, и
съдът не може да се произнася по доводи за незаконосъобразност, които не са посочени в
исковата молба, като основание на иска.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд
по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че общото събрание е било проведено
на 03.11.2022 г., а исковата молба е депозирана в съда на 16.11.2022 г. – т. е. по-малко от
един месец след провеждането му, следва извод, че ищецът е упражнил правото си да иска
отмяна на решението на ОС в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС е обусловена от кумулативното положително установяване от страна на ищеца на
следните материални предпоставки: 1./ че е собственик на самостоятелен обект в процесната
етажна собственост; 2./ че са взети от общото събрание на етажните собственици решенията,
чиято отмяна се иска. С оглед конкретно наведените в исковата молба твърдения, че ищецът
не е обитавал собствените си самостоятелни обекти в жилищната сграда на ул. ............ в
негова тежест е да установи по делото и обстоятелството, че е уведомил писмено управителя
на ЕС за обстоятелството, че не обитава обектите си в сградата.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответната страна е да докаже
спазването на императивните изисквания за свикването и провеждането на Общото
събрание и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в
исковите молби са наведени конкретни доводи за допуснати нарушения, както и че
оспорените решения не противоречат на императивни материалноправни норми. В тази
насока и съобразно задълженията си си по чл. 146 ГПК съдът е указал конкретно на
ответната страна по делото, че е в нейна тежест да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: спазването на всички сочени от ищцата като нарушени
законови правила за свикване на Общото събрание на етажните собственици и провеждане
на събранието при изискуемите норми за представителство, кворум и мнозинство за
приемане на решения и обективирането им в надлежно съставен протокол – в т. ч. че
поканата за свикване на ОС е била поставена на видно място в сградата етажна собственост,
евентуално че ищцата е била уведомена за ОС в срок по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС по
предварително заявен от нея начин; че ОС е било проведено най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата/уведомяване по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС; че ОС е било
свикано от правоимащо лице; че ОС е било проведено при наличие на законоустановения
кворум и съобразно изискванията на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС за начален час; че въпросът за
обособяване на три паркоместа е бил включен в дневния ред на ОС, който е бил посочен в
поканата за свикването му; че взетото решение е от компетентността на ОС на етажната
собственост.
В процесния случай страните не спорят, поради което и с проекта на доклад,
обективиран в определение № 38577/30.10.2023 г., обявен за окончателен без възражения на
страните в проведеното на 29.11.2023 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че В. Б. Б. е собственик на
самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост – което
обстоятелство се установява по категоричен начин и от представените с исковата молба
писмените доказателства /3 броя нотариални актове на л. 11 – л. 17/.
По делото не е спорно и обстоятелството, че на 03.11.2022 г. е било проведено общо
събрание на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. ................, на
което е било взето оспореното от ищеца решение – обстоятелство, което също е отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване с проекта на доклад, обективиран в
определение № 38577/30.10.2023 г., обявен за окончателен без възражения на страните в
проведеното на 29.11.2023 г. открито съдебно заседание. От приетия по делото като писмено
доказателство оригинал на протокол от общото събрание на собствениците в ЕС е видно
конкретното съдържание на оспореното решение, за което също липсва спор.
По делото е представено ксерокопие от покана за свикване на общо събрание на
3
собствениците на имоти на адрес: гр. ................ Видно от съдържанието на поканата, в която
липсва отбелязване на дата на изготвяне и на оповестяване, с нея етажните собственици в
жилищната сграда на горепосочения адрес се канят на общо събрание на 03.11.2022 г. в
19:00 часа на партера на блока. В поканата е посочен следният дневен ред на предстоящото
събрание: 1./ отчет на приходите и разходите /неплатени вноски/, 2./ избор на
домоуправител и касиер; 3./ определяне размера на паричните вноски за общи разходи и за
фонд „Ремонт и обновяване“, 4./ монтиране на аварийно разговорно устройство за асансьор
/събиране на средства за заплащането му, 5./ създаване на вайбър група на живущите в
блока, 6./ други. В поканата липсва отбелязване на лицето, от което тя изхожда, вкл. негов
подпис.
По делото е представена, неоспорена от ответната страна, имейл кореспонденция от
03.11.2022 г. /л. 34/ между лицето К. Г. /за което се установи по делото, че е съхранявало
оригинала на протокола от проведеното на 03.11.2022 г. общо събрание до момента на
неговото изискване от съда/ и етажни собственици в процесната ЕС, сред които и ищцата по
делото /която представя същата с исковата молба, с което конклудентно признава
получаването /. Видно от последната, с нея се напомня на етажните собственици за
насроченото за 03.11.2022 г. общо събрание на блока, находящ се на ул. ............ което следва
да се проведе при начален час 19:00 часа. С последваща вайбър кореспонденция от
06.11.2022 г. /л. 35 – създадена съобразно неоспореното решение по т. 5 от протокола от
общото събрание от 03.11.2022 г./ К. Г. е изпратил на участниците в групата изготвения
протокол от проведеното общо събрание.
По делото е представена, неоспорена от ответната страна, имейл кореспонденция от
17.11.2011 г. между К. Г. и ищцата /л. 31 – л. 32/, касаещ протокол от общо събрание на ЕС,
проведено на 01.11.2011 г.
По делото е представена извадка от КАИС на АГКК /л. 39/ от 11.10.2022 г. относно
процесната жилищна сграда, находяща се на адрес в гр. .............. 4А, видно от която сградата
е на 7 етажа и се състои от 21 самостоятелни обекти. В представения от ответниците
договор за услуга от 01.03.2023 г. с „................“ ЕООД се съдържа отбелязване, че
самостоятелните обекти в жилищната сграда са 19 броя.
По конкретно наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на взетото
решение по т. 6.3 на проведеното на 03.11.2022 г. общо събрание на Етажната собственост,
съдът намира следното:
Относно твърдените нарушения на чл. 12 и чл. 13, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС, касаещи
процедурата по свикване на общото събрание на 03.11.2022 г.
Съгласно предвиденото в чл. 12 (1) ЗУЕС Общото събрание се свиква най-малко
един път годишно от: 1. управителния съвет (управителя); 2. контролния съвет
(контрольора). (2) Общото събрание може да се свика и по писмено искане на
собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на
сградата. (3) Искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква
общото събрание в 10-дневен срок от получаването му. (4) Когато управителният съвет
(управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от
собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон. (5) Общо събрание може да бъде
свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала
повече от една година от последното проведено общо събрание.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана
от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в
неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото
събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се
проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни
случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.
Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва
самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено
управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в
страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба съобщаването по ал. 2 за провеждане
на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на поканата,
което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или чрез
4
изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако такива
са посочени. Според ал. 4 когато лицето по ал. 2 не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо събрание, както и телефонен
номер, то се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1.
Видно от приетата по делото покана за свикване на общо събрание, в нея липсва
отбелязване на лицето/лицата, от които същата изхожда, включително липсва положен
подпис за тези лица, както и липсва отбелязване на дата на изготвяне и дата и час на
поставянето на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието съобразно изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Въпреки
конкретно разпределената им с доклада по делото тежест на доказване – а именно, че те
следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че поканата за свикване на
общото събрание е била поставена на видно място в сградата етажна собственост,
евентуално че ищцата е била уведомена за общото събрание в срок по реда на чл. 13, ал. 2
ЗУЕС по предварително заявен от нея начин; че общото събрание е било проведено най-
рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата/уведомяване по реда на чл. 13,
ал. 2 ЗУЕС; че общото събрание е било свикано от правоимащо лице, ответниците по
делото не са ангажирали каквито и да е доказателства в насока установяване спазването на
горепосочените императивни изисквания за свикването на Общото събрание на етажната
собственост на 03.11.2022 г. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че ответната
страна следва да понесе неблагоприятните правни последици от собственото си процесуално
бездействие, като по делото се приемат за недоказани обстоятелствата, че поканата за
свикване на общото събрание на ЕС е била отправена от правоимащо лице и че проведеното
на 03.11.2022 г. общо събрание е било свикано в съответствие с изискванията на нормата на
чл. 13 ЗУЕС. В допълнение и за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че предвид
ангажираните по делото писмени доказателства /вкл. липсата на такива, установяващи, че К.
Г. е бил избран за управител на ЕС/ и процесуалните изявления на ищцовата страна и тези
на третото неучастващо по делото лице – К. Г., обективирани в молбата му от 26.01.2024 г.
/л. 89/, че последният никога не е бил избиран за управител на процесната ЕС, по делото не
може да бъде прието, че представената покана изхожда именно от въпросния етажен
собственик в качеството му на управител на ЕС, с което да се счита спазено правилото на
чл. 12, ал. 1 ЗУЕС. На следващо място, дори поканата да изхожда от лицето К. Г., видно от
отбелязванията в присъствения лист към протокола от общото събрание /л. 100/, този
съсобственик приетежава само 8 % идеални части от общите части на сградата ЕС и
отправена от него покана би била в нарушение на правилото на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС.
Същевременно по делото нито се навеждат твърдения, нито се ангажират доказателства
относно наличие на неотложен случай, обусловил свикването на общото събрание на
03.11.2022 г., поради което не може да се приеме, че е била налице хипотезата на чл. 12, ал.
5 ЗУЕС.
Предвиденият в чл. 12 ЗУЕС ред за свикване е регламентиран с императивни правни
норми, поради което тяхното нарушаване винаги води до незаконосъобразност на
проведеното общо събрание и взетите на него решения. Поради това съдът приема, че
констатираното в разглеждания случай ненадлежно свикване на общото събрание,
извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 12 ЗУЕС, опорочава взетите на него
решения и само на това основание те подлежат на отмяна, респ. посоченото нарушение на
самостоятелно основание обуславя основателността на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС /в този
смисъл и Решение ................85 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 1694/2013 г. на ВКС, I ГО/.
При липсата на ангажирани по делото доказателства относно датата на поставяне на
поканата за свикване на общото събрание на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, съдът намира за недоказано от
ответната страна спазването на изискването на нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, което е
приложимо в случаите, когато оспорващият решенията на ЕС етажен собственик не
представя доказателства за уведомяване на управителя на етажната собственост по чл. 13,
ал. 2 ЗУЕС /обстоятелство, което по същество се признава от ищцовата страна в откритото
съдебно заседание на 29.11.2023 г. в контекста на изложеното от същата, че лицето К. Г. не е
бил избиран за управител на ЕС и последната формално никога не е имала такъв/, и чието
нарушение също на самостоятелно основание опорочава взетите решения на проведеното на
03.11.2022 г. общо събрание.
Относно твърдените нарушения по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, касаещи провеждането на
общото събрание на 03.11.2022 г.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС в редакцията към релевантния момент
/Редакция към ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г./ Общото събрание се провежда, ако присъстват
лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 – 4
и 7. Съгласно чл. 15, ал. 2 в действащата редакция към 2022 г. „Ако събранието не може да
се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се
отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за
законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост.“
Видно от представената по делото покана за свикване на общо събрание, както и от
приложената на л. 34 от делото имейл кореспонденция, общото събрание на 03.11.2022 г. е
следвало да се проведе при начален час 19:00 часа. В приетия по делото в оригинал протокол
от общото събрание се установява, че то е започнало в 19:00 часа, като съгласно
отбелязаното на първа страница от него то е било открито от К. Г., който е констатирал, че
към момента на откриването присъстват 67 % от общите части на
апартаментите/ателиетата /тоест без представители на магазини 1, 2, 3 и 4, иначе
отбелязвани в присъствения лист/. В протокола е отбелязано още, че събранието е било
проведено един час по-късно от обявения при хипотезата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, което
противоречи на първоначално посоченото относно часа на откриване на събранието. В
протокола е посочено също, че присъствието и законово определеният кворум за провеждане
на общото събрание се удостоверяват чрез подпис на явилите се собственици в присъствен
лист, който е неразделна част от протокола. В присъствения лист се установяват саморъчно
положени подписи за представители на апартаменти №№ 1, 2, 9, 7, 10, 11, 13, 14, 15 и ателие
5, чиито идеални части от общите части съобразно представения в табличен вид списък на л.
100 от делото възлизат сумарно на 69 %. В този списък явно не фигурират припадащите се
на собствениците на магазини 1, 2, 3 и 4 идеални части от общите части на сградата. От
приложения по делото нотариален акт, легитимиращ ищцата като собственик на магазин
................, се установява, че припадащите се на посочения стопански обект идеални части от
общите части на сградата възлизат на 2,375 %. Следователно, при извършване на просто
математическо изчисление чрез отразяване на припадащите се идеални части на четирите
магазини в сградата следва извод, че изискуемият кворум от 67 % не би бил наличен към
първоначално определения начален час, поради което провеждането му в този час би било в
нарушение на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. В тази насока в срока по чл. 131 ГПК ответната страна
признава изрично факта, че към 19:00 часа не е бил налице изискуемият кворум за откриване
на събранието и поради това то е било проведено един час по-късно от първоначално
определения такъв при наличие на 33 % идеални части. С оглед така установеното и като взе
предвид фактически посочения в протокола начален час на откриване на общото събрание –
19:00 часа, удостоверен с подписите на присъствалите етажни собственици, и липсата на
отразен последващ такъв съобразно твърденията на ответната страна /отчитайки и
противоречието между първоначално изписаното с печатни букви и впоследствие дописания
с химикална паста час на откриване на събранието, респ. предимството на последно
добавеното по време/, съдът намира, че ответниците не доказват по делото спазването на
изискванията на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, респ. приема, че общото събрание е започнало в
първоначално определения начален час при липса на изискуемия кворум за това към този
момент /за липсата на който към 19:00 часа, както се посочи по-горе признава и ответната
страна в писмения отговор/.
Относно твърдените нарушения на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС общото събрание на собствениците не
може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в
неотложни случаи. Дефиниция на понятието "неотложен случай" се съдържа в т. 16 от § 1 на
ДР на ЗУЕС – наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за
разрушаването на сградата или съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни
елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или
на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или
самостоятелни обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до
опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. Съответно
"необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или
части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на
сградата и инсталации, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки
6
или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея - § 1,
т. 8 от ДР на ЗУЕС, а "неотложен ремонт" е дейност по предотвратяване разрушаването на
сградата, на нейните конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях,
както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за
живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне
на увреждане на околната среда и на близкостоящите сгради - § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС.
Съобразно отразеното в протокола от проведеното на 03.11.2022 г. общо събрание
етажните собственици са констатирали, че не са налице неотложни въпроси, подлежащи на
обсъждане, поради което събранието следва да се проведе съгласно оповестения дневен ред.
Следователно в случая не е налице хипотеза на "неотложен случай" по смисъла на т. 16 от §
1 на ДР на ЗУЕС
Оспореното в процеса решение по т. 6.3 се състои в решение за премахване на
намиращи се в обща част на жилищната сграда в гр. ................ пейка и аксесоари и за
обособяване на тяхно място на три броя паркоместа. Според настоящия съдебен състав така
взетото решение не е било включено в първоначално определения дневен ред, състоящ се в
следното: 1./ отчет на приходите и разходите /неплатени вноски/, 2./ избор на домоуправител
и касиер; 3./ определяне размера на паричните вноски за общи разходи и за фонд „Ремонт и
обновяване“, 4./ монтиране на аварийно разговорно устройство за асансьор /събиране на
средства за заплащането му, 5./ създаване на вайбър група на живущите в блока, 6./ други.
Посочената в т. 6 от поканата формулировка „други“ не сочи конкретно съдържание на
поставения за разглеждане въпрос и поради това съдът намира, че тя изначално не би могла
да представлява надлежен дневен ред. Това е така, доколкото според нормата на чл. 16, ал. 3
ЗУЕС общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън
предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи, т. е. законът предполага
провеждането на общо събрание при ясен и конкретен дневен ред. Ползването на
формулировки от типа на „други“, „разни“ и прочие противоречи на смисъла на закона и по
същество чрез нея се постига една необоснована свобода за присъстващите на общото
събрание да разширяват кръга на предварително поставените за разглеждане въпроси с
такива, за които останалите етажни собственици не са били уведомени, което би
обезсмислило въвеждането на законодателното изключение „освен в неотложни случаи“.
При тези мотиви съдът счита, че атакуваното решение по т. 6.3 е взето в нарушение и на
нормата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС.
Всяко от гореизброените нарушения на императивните изисквания на ЗУЕС относно
свикването и провеждането на общото събрание на ЕС опорочава законосъобразността на
взетите на общото събрание на 03.11.2022 г. решения и е достатъчно основание за
уважаване на предявения иск.
При горните мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен, като се постанови отмяна на атакуваното решение по т.6.3 от протокола от
проведеното на 03.11.2022 г. общо събрание.
Относно разноските
С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата. В случая последната
претендира сторени разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева и платен
адвокатски хонорар в размер на 1 500,00 лева, за които ангажира писмени доказателства,
поради което следва да ѝ се присъдят.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС на В. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр: .................., срещу Етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес: гр. ................, решението по т. 6.3 от
протокола от проведеното на 03.11.2022 г. общо събраните на етажните собственици за
премахване на намиращи се в обща част на жилищната сграда в гр. ................, пейка и
аксесоари и за обособяване на тяхно място на три броя паркоместа.
ОСЪЖДА Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. ................, да заплатят В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр:
.................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1 550,00 лева – сторени
7
разноски по гр. д. № 62345/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8