Р Е Ш Е Н И Е
Номер
40 22.03.2019 година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд град Търговище
На двадесет и втори февруари две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 192 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 във
вр. с чл. 129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от „Къневи груп” ООД, срещу Акт за прихващане или възстановяване
№П-03002518121016-004-001/26.07.2018
г. на орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна, потвърден с Решение №258/08.10.2018г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –Варна при
ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че Актът за прихващане и
възстановяване /АПВ/ е произволен,
необоснован, неотносим и недопустим и следва да се отмени като незаконосъобразен. Твърди се, че липсват коментари и аргументи, относими към
искането на дружеството, относно възстановяване на ДДС. Органът не се е произнесъл по
сочените от дружеството основания. Позовава се на принципа на неутралитета.
Твърди се, че изцяло е отстранен рискът
от загуба за бюджета и органът е бил обвързан да възстанови ДДС. Претендира за
отмяна АПВ. Претендира разноски.
Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика"–Варна при
ЦУ на НАП, чрез упълномощен
юрисконсулт счита жалбата като неоснователна. Поддържа становището, че към
датата на издаване на АПВ са били налице законовите предпоставки за извършване
на прихващане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване е Акт
за прихващане или възстановяване
№П-03002518121016-004-001/26.07.2018
г на орган по
приходите при ТД на НАП -Варна, потвърден с Решение №258/08.10.2018г. на Директора, на Дирекция "ОДОП" - Варна при
ЦУ на НАП.
Обжалваният акт е
издаден в производство, образувано по повод подадено
Искане с вх.№ 6610/27.06.2018г. от ЗЛ, с което е отправено искане на основание
чл.129, ал.1 от ДОПК, да бъде извършено възстановяване/прихващане на ДДС в
размер на 30 048,33лв. и лихви върху тази сума от 24.04.2018г. до датата на
възстановяване/прихващане; ДДС в размер на 30 220лв. и лихви върху тази сума от
06.06.2018г. до датата на възстановяване/прихващане.
Извършена е проверка, възложена с Резолюция №П-03002518121016-ОРП-001/05.07.2018 г. Установено е, че в хода на ревизия извършена
на „Илай Трейд" ЕООД за м.11.2014г. приключила с РА № Р-
03002515010306-091-001/ 14.05.2016 г. е констатирано, че през периода
01.11.2014 г.- 30.11.2014г. от „Илай Трейд" ЕООД е приспаднат данъчен
кредит по фактури издадени от „Къневи Груп" ООД с ЕИК *********-фактура
№71/14.11.2014г. с ДО 25200,00лв. и ДДС 5040,00лв., фактура №72/
17.11.2014г. с ДО 25200,00лв. и ДДС 5040,00лв., фактура №73/ 18.11.2014г. с ДО
25200,00лв. и ДДС 5040,00лв., фактура №74/ 19.11.2014г. с ДО 25200,00лв. и ДДС
5040,00лв., фактура №75/ 20.11.2014г. с ДО 25200,00лв. и ДДС 5040,00лв.,
фактура №76/21.11.2014г. сДО 25100,00лв. и ДДС 5020,00лв. Предмет на доставка
по фактурите е кафе, алкохолни и безалкохолни напитки. Обща сума на
приспаднатия данъчен кредит 30 220,00лв. Прието е, че събраните
доказателства в хода на ревизията не доказват, че на датата на съставяне на
фактурите издадени от „Къневи Груп" ООД, по които от „Илай трейд"
ЕООД е упражнено право на приспадане на пълен данъчен кредит, е налице реално
извършване на фактурираните доставки на стоки. Фактурите издадени от „Къневи
груп" ООД и съпътстващите ги документи са писани от формална гледна точка
и макар привидно да отразяват реална сделка, то от икономическа гледна точка са
лишени от всякакво основание. Разгърната дейност между фактуриращото дружество
и ревизираното лице, което се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит
не се основава на реални търговски взаимоотношения. При ревизията не са представени
доказателства за реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Издадените фактури не документират извършени реални доставки, а заедно
със създадените съпътстващи документи /приемо-предавателни протоколи,
товарителници, пътни листи, договори и др./, представляват способ за генериране
на данъчен кредит. Ревизираното лице „Илай Трейд" ЕООД участва при
съставянето на съпътстващите документи, заедно с доставчика „Къневи груп"
ООД, т.е. всички знаят, че участват и умишлено съставят документи за привидни и
нереални сделки. Следователно с издаването на процесните фактури е начислен ДДС
без основание, без да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС.
Във връзка с установеното в хода на ревизията, е потвърдено отказаното право на
данъчен кредит, по гореописаните фактури издадени на „Илай трейд" ЕООД от
„Къневи Груп" ООД, в размер на 30220,00лв. за данъчен период м.11.2014г.
на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и поради липса на
доставки по смисъла на чл.6 от ЗЗДС, във връзка счл.12, ал.1 и чл.25 от ЗДДС.
С решение №
7491/06.06.2018г. на Върховен административен съд на Република България е
потвърдено решение № 1730/13.10.2017г. на Административен съд Варна, с което е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт /окончателно е отказано
право на данъчен кредит по фактури издадени от „Къневи Груп" ООД за
м.11.2014г./.
Установено е, че в хода на ревизия
извършена на „МИХА-90" ЕООД ЕИК ********* за м.12.2014г. приключила с РА №
Р-03002515010352-091-001/ 27.07.2016 г. е констатирано, че през периода
01.12.2014 г.- 31.12.2014г. от „МИХА-90" ЕООД е приспаднат данъчен кредит
по фактури издадени от „Къневи Груп" ООД - фактура №79/17.12.2014г. с ДО
37550,00лв. и ДДС 7510,00лв., фактура №80/ 18.12.2014г. с ДО 37550,00лв. и ДДС
7510,00лв., фактура №81/ 19.12.2014г. с ДО 37550,00лв. и ДДС 7510,00лв.,
фактура №82/ 20.12.2014г. с ДО 37550,00лв. и ДДС 7510,00лв., фактура №88/
29.12.2014г. с ДО 41,67лв. и ДДС 8,33лв. Предмет на доставка по фактурите стоки
и услуги. Обща сума на приспаднатия данъчен кредит 30 048,33лв. Доставката, по
която е начислен данъкът е облагаема към датата на възникване на данъчното
събитие, тъй като от ревизията е установено, че „Миха-90" ЕООД притежава и
е ползвало ДДС по фактури, които са издадени без наличие на доставка. ЗДДС
поставя като неотменимо и задължително условие за признаване правото на
приспадане на данъчен кредит наличието на действително получени от
регистрираното лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки - чл.68, ал.1, т.1
и чл.69, ал.1, т.1. В конкретния случай е деклариран данъчен кредит за доставки
на стоки, по смисъла на чл.6, вр. чл.12, ал.1 от ЗДДС. Това, че „Миха-90"
ЕООД се е разплатило по предявените му фактури и същите са включени в
дневниците за продажби на доставчика, не е достатъчно основание за ползване на
данъчен кредит. Формално погледнато за доставките са изпълнени изискванията на
чл.71 от ЗДДС, но събраните доказателства в хода на ревизията доказват, че
отразените във фактурите доставки на стоки не са реално извършени, т.е. „Къневи
Груп" ООД и да е фактурирало продажби, няма доказателства, че доставките
са осъществени в посочените срокове и обеми. Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
С решение № 5312/24.04.2018г. на Върховен административен съд на
Република България е потвърдено решение № 1797/19.10.2017г. на Административен
съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт
/окончателно е отказано право на ДДС кредит по фактури издадени от „Къневи
Груп" ООД за м.12.2014г/.
В АПВ е застъпено, че един от
основните принципи на общата система на ДДС е принципът на данъчния
неутралитет. Принципът на данъчния неутралитет в областта на правото на данъчен
кредит изисква заплатеният от едно данъчно задължено лице ДДС по повод на
закупените от него стоки и услуги да може да бъде приспаднат напълно от данъка,
който е изискуем от това лице по повод на доставените от него стоки или услуги
на крайния потребител. По този начин се избягва риска от многократно облагане
на една доставка на база предходните стадии по търговската верига. Правото на
данъчен кредит има като ефект фактическото необлагане с данък на междинните
етапи по търговската верига, като тежестта от данъка в крайна сметка се поема
от крайния потребител. Този принцип означава, че данъчната тежест на данъка
върху добавената стойност следва да се понесе от крайния потребител на стоките
и услугите и съответно не следва търговецът да я понесе. Съответно е
недопустимо двойното данъчно облагане.
Съгласно Решение на СЕС по
дело С-454/98 - Schmeink & Cofreth Ag & Co Kg:
Когато издателят на фактурата навреме и
напълно е отстранил риска от загуба на данъчни приходи, принципът на
неутралност на ДДС изисква неправомерно фактурираният данък да може да бъде
коригиран, без тази корекция да зависи от условието издателят на въпросната
фактура да е действал добросъвестно.
Държавите членки сами трябва да определят
процедурата, по която може да се коригира неправомерно фактурирания данък върху
добавената стойност, при положение, че тази корекция не зависи от правото на
преценка по усмотрение на данъчната администрация.
Предвид горното е
прието , че при
фактурирана облагаема доставка, която не е действително извършена, за спазване
на принципа на неутралността на лицата следва да бъде предоставена възможност
да коригират неправомерно фактурирания данък върху добавената стойност, което
може да се извърши по реда на чл.116 от ЗДДС, като се състави протокол.
Анулирането на документ след данъчния период, в който е издаден, следва да се
отрази в дневника за покупките с обратен знак, съответно в
справката-декларация. Дори, ако корекцията на неправомерно фактурирания данък е
извършена с издаване на кредитно известие, същата следва да се приеме, предвид
отстраняване на риска от данъчни загуби. В този смисъл при ревизионното
производство на ревизираното лице следва да се обърне внимание писмено от
органите по приходите, че има възможност в хода на производството да извърши
корекции на издадените от него фактури и ако такива корекции бъдат направени,
те ще бъдат взети предвид при издаване на ревизионния акт. Същото се отнася до
фактурите, по които ревизираното лице е получател - когато от ревизираното лице
се изискват доказателства за реалността на доставката, следва да им бъде
пояснено, че могат да представят кредитни известия, съответно протоколи за
анулиране на фактурата. Ако такива фактури бъдат анулирани, съответно се
издадат кредитни известия до приключване на ревизионното производство, съответно
административното обжалване, това следва да бъде взето предвид от органа по
приходите, съответно решаващия орган. За периода на неправомерно упражненото
право на приспадане на данъчен кредит по така коригираните фактури до периода
на анулирането им следва да бъде начислена лихва. В случай, че лицето не
представи доказателства за извършена корекция, както и в случай, че е налице
издаден ревизионен акт за съответния период на лицето, издало фактурата следва
да се приеме, че принципът на данъчен неутралитет допуска да бъде отказано
право на приспадане на данъчен кредит на получателя по фактурата, съобразно
посочените по-горе хипотези.
На „Къневи груп" ООД има извършена
ревизия по ЗДДС за периода 01.01.2013г.-31.10.2015г. с РА №
Р-03002515010481-091-001/12.08.2016г. с ДУЗ 59 878,34лв. и лихви 9 838,89лв.
Към датата на издаване на РА № Р-03002515010481-091-001/12.08.2016г. не е
извършена корекция на упражненото право на приспадане на данъчен кредит.
Постъпила е Жалба по РА с вх.№ 9013/26.08.2016г. с РЕШЕНИЕ № 1453/03.08.2017г.
на АС ВАРНА и с РЕШЕНИЕ № 6162/11.05.2018г. на ВАС, РА е потвърден и решението
е окончателно. В РА е посочено, че начисленият данък по фактури, издадени към
„Илай трейд" ЕООД и „Миха-90" ЕООД е дължим от ЗЛ на основание чл.85
от ЗДДС. Такова е и тълкованието на Съда на ЕС в решенията по дела С-642/11 и
С-643/11, съгласно които принципите на неутралност, на пропорционалност и на
защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък
върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение, че
липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на
издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания
от последния данък върху добавената стойност.
Приспадането на ДДС без
реално да са осъществени данъчни събития, във всички случаи се явява
неправомерно и съгласно визираните в чл.70, ал.5 от ЗДДС разпоредби следва да
бъде коригирано. В тежест на дружеството е да докаже наличието на всички
материални и процесуални предпоставки за възникване правото на данъчен кредит,
в това число и реално извършване на доставките.
Според трайната практика на
СЕС, извършвайки измами и злоупотреби, правните субекти не могат да се позоват
и на общностни норми. С Решение от 06.07.2006г. по дело Kittel и Recolta Recycling, С- 439/04 и
С-440/04, точка 54 СЕС е посочил, че предотвратяване на избягване на данъка,
заобикаляне и злоупотреба е цел, призната и насърчавана от Шеста директива.
Според т.56, данъчно задълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае,
че чрез неговата покупка участва в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС,
трябва за целите на Шеста директива, да се счита за участник в тази измама, независимо
дали има печалба или не от препродажбата на стоките. С Решение от 21.02.2006 г.
по дело Halifax, С-255/05, точка 69, СЕС е посочил, че прилагането на законодателството
на Общността, не може да се разшири, за да охване практиките на злоупотреба на
икономическите оператори.
Поисканата сума за
възстановяване подлежи на отказ, тъй като липсват реални доставки по фактурите
издадени от „Къневи Груп" ООД на „Миха - 90" ЕООД за м.12.2014г.
установено с РА № Р- 03002515010352-091-001/27.07.2016 г. и по фактурите
издадени от „Къневи Груп" ООД на „Илай Трейд" ЕООД за м.11.2014г.
установено с РА № Р-03002515010306-091-001/ 14.05.2016 г.
При проверката e установено, че не са налице основания за възстановяване на
посочените в искането суми.
В издадения на 26.07.2018г. Акт за прихващане или възстановяване № П-03001818073252-004-001/26.07.2018г. на орган по приходите при ТД на
НАП -Варна са описани
констатациите от проверката на декларираните доставки и начислен ДДС.
Приложен е опис като неразделна част към
АПВ, с който в т.I не e направено
прихващане на подлежащата на възстановяване сума.
В резултат на
това в т.II на АПВ е постановено, че общо в размер на 0лв. са подлежащи на
възстановяване. Този АПВ е издаден като електронен документ и подписан с
електронен подпис от ст. инспектор по приходите на 26.06.2018г. и е връчен електронно на 30.07.2018 г.
Срещу него е подадена жалба до директора на дирекция
„ОДОП“, входирана на 13.08.2018г., с която жалбоподателят е оспорил АПВ. Изложил
доводите и аргументите, които изтъква и в жалбата до съд, с оглед на които
намира за неправилно и незаконосъобразно направеното прихващане на подлежащия
на възстановяване ДДС със задълженията, които са му установени с РА.
Жалбата с
преписката и становището на издателя на АПВ е изпратена на Директора на
дирекция „ОДОП“-Варна. На 08.10.2018г. изпълняващият тази длъжност се
произнесъл с Решение №258/08.10.2018г., с което отхвърлил жалбата като
неоснователна и повърдил АПВ издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна.
Решаващият орган преценил като неоснователни доводите в жалбата срещу
извършеното с АПВ прихващане на подлежащата на възстановяване сума за ДДС.Изложени са подробни мотиви относно потвърждаването на АПВ, които се
припокриват с него.
Въз основа на гореустановеното от фактическа страна, като взе
предвид становищата на страните и приложимите правни разпоредби, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за
обжалване на акта по административен ред и постановяването на потвърдително
решение от директора на Дирекция "ОДОП"–Варна. Депозирана е от
активно легитимирано за оспорването лице, с правен интерес да обжалва АПВ, пред
компетентния да се произнесе по спора съд, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.128
ал.1 от АПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Може да се извърши
прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е
станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Процедурата по
прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по
приходите или по писмено искане на лицето, след постъпване на което може да се
възложи извършването на ревизия или проверка, съгласно чл.129 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Съгласно чл.129 ал.5 от ДОПК органът по приходите е длъжен в 30-дневен
срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен
акт да възстанови или прихване по реда на ал.2, т.2 изцяло посочените в акта
суми, заедно с дължимата по ал.6 лихва, когато с акта в полза на задълженото
лице е признато правото на получаване на: суми за неправилно или недължимо
платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите
по приходите, включително внесени по писмено указание или становище
и незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. АПВ могат да се
обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.
По делото няма
спор, че оспореният Акт за прихващане или възстановяване е постановен по производство започнало по
повод подадено Искане с вх.№ 6610/27.06.2018г. от ЗЛ, с
което е отправено искане на основание чл.129, ал.1 от ДОПК, да бъде извършено
възстановяване/прихващане на ДДС в размер на 30 048,33лв. и лихви върху тази
сума от 24.04.2018г. до датата на възстановяване/прихващане; ДДС в размер на 30
220лв. и лихви върху тази сума от 06.06.2018г. до датата на възстановяване/прихващане.Като основание на
искането е посочено, както следва:
Исканата сума за
възстановяване на ДДС в размер на 30 048,33лв. и лихви върху тази сума от
24.04.2018г. до датата на възстановяване/прихващане, произтича от издаден и
влязъл в сила РА № Р- 03002515010352-091-001/ 27.07.2016г. на „Миха - 90"
ЕООД съгласно решение на ВАС №5312/24.04.2018 г., с което
окончателно е отказано право на ДДС кредит по фактури издадени от „Къневи
Груп" ООД за м.12.2014г. За същия период на „Къневи Груп" ООД е издаден
и влязъл в сила РА № Р- 03002515010481-091-001/ 12.08.2016г. Посочено е, че
горните фактури преклудират коригирането на така издадените фактури към „Миха -
90" ЕООД. Посочено е, че съгласно решения на Съда на ЕС /СЕС/ по
запитвания С-138/12, С-566/07, С-454/98, на „Къневи Груп" ООД следва да
бъде възстановен пълния размер на отказания данъчен кредит по фактурите,
издадени през м.12.2014 г. към „Миха - 90" ЕООД.
Исканата сума за възстановяване на ДДС в
размер на 30 220лв. и лихви върху тази сума от 06.06.2018г. до датата на
възстановяване/прихващане, произтича от издаден и влязъл в сила РА № Р-
03002515010306-091-001/ 14.05.2016г. на „Илай Трейд" ЕООД съгласно решение
на ВАС №7491/06.06.2018 г., с което окончателно е отказано право на
ДДС кредит по фактури издадени от „Къневи Груп" ООД за м.11.2014г. За
същия период на „Къневи Груп" ООД е издаден и влязъл в сила РА № Р-
03002515010481-091-001/ 12.08.2016г. Посочено е, че горните фактури преклудират
коригирането на така издадените фактури към „Илай Трейд" ЕООД. Посочено е,
че съгласно решения на СЕС по запитвания С-138/12, С-566/07, С-454/98, на
„Къневи Груп" ООД следва да бъде възстановен пълния размер на отказания
данъчен кредит по фактурите, издадени през м.11.2014 г. към „Илай Трейд" ЕООД.
От доказателствата
се установява, че във връзка с това и в съответствие с чл.129 ал.1, ал.2 т.2,
ал.5 от ДОПК с резолюция от 05.07.2018г. на началника на сектор при ТД на
НАП-Варна е възложена и извършена от В. М. И..–
ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна проверка за наличие на
предпоставките за прихващане или възстановяване на заявената за
възстановяване сума от жалбоподателя за ДДС
в размер на 60268.33лв. за данъчен период м.01.11.2014г.- 31.12.2014 г. Ст.
инспекторът по приходите е извършила проверката и на 26.07.2018 г. е издала Акт
за прихващане или възстановяване №П-03002518121016-004-001/26.07.2018
г. в
електронна форма, който подписала с валиден квалифициран електронен подпис. В
обстоятелствена част на АПВ подробно са изложени констатациите за релевантните
факти и обстоятелства във връзка с установената сума представляваща ДДС за
взстановяване и наличните, и подлежащи на събиране изискуеми задължения по вид, размер, правните основания за
издаване на акта. В разпоредителна част на АПВ в т.І в табличен вид са посочени
със съответната информация сумите, които са прихванати с подлежащите на
възстановяване суми за ДДС, а в т.ІІ - оставащата след това прихващане сума от
0лв. за възстановяване. В акта са посочени реда и сроковете за обжалването му.
Той е връчен по електронен път и в срок той е упражнено правото на оспорване с
жалба по административен ред. Предвид това при извършване на задължителната
проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че АПВ е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, с необходимото съдържание и при
спазване на процедурата разписана в чл.129 от ДОПК.
При проверката
за материалната законосъобразност на АПВ, каквито са основно оплакванията на
жалбоподателя, се констатира правилно и законосъобразно, в съответствие с
осъществените факти и обстоятелства към 26.07.2018г. извършено прихващане с
акта. Установени са условията за допустимост на прихващането по чл.128 от ДОПК.
В обстоятелствената част на АПВ е посочено изискуемостта на насрещните вземания и за наличието
на предпоставките и условията за прихващането, посочени в чл.128 от ДОПК.
Неоснователно, и неподкрепено от доказателствата без опора в закона е
твърдението в жалбата, че не е следвало да се извършва прихващане на сумата
представляваща ДДС за възстановяване със задълженията, които са били установени
с РА. Събраните от решаващият орган в хода на административното оспорване на
АПВ и в съдебната фаза по настоящото дело писмени доказателства изцяло
кореспондират с установеното в АПВ и в решението за потвърждаването му за вида,
размера и изискуемостта на насрещните вземания, за които е извършено
прихващането.
Съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът се дължи от всяко лице, което го начисли
във фактура. Същият е и текстът на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО, поради
което последното обстоятелство, а именно начисляването на ДДС във фактура,
възниква и изискуемостта на данъка. Съдът кредитира практиката на Съда на
ЕС решения по дела: С-138/12, по-точно
т. 22 и т. 23, С-642/11 т. 29, т. 42 и т. 44,
С-643/11, С-566/07, както и
практиката на Върховен административен съд на Република България по дела №№
13127/2016 г., 14272/2013 г., 8915/2018 г., 12950/2017г., 10791/2011г.,
1781/2017г.
С оглед на това
неоснователно и неподкрепено от
доказателствата е оплакването в жалбата за неправилно и неаконосъобразно
издаване на Акт за прихващане или възстановяване от орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, както и за неправилното му потвърждаване с Решение на Директора на
Дирекция "ОДОП"–Варна при ЦУ на НАП. АПВ потвърден с решението е
правилно и законосъобразно издаден, при правилно приложение към фактите и
обстоятелствата към датата на постановяването му на съответните разпоредби на
ДОПК, поради което не е налице основание за отмяната му и по чл.146 т.4 от АПК.
Жалбата срещу него е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изхода на
спора, своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.161 ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна Дирекция "ОДОП"-Варна сумата от 500лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен
съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като оспорения АПВ и потвърждаващото го решение не са
актове, с които тепърва на жалбоподателя са установени задължения за внасяне.
Прихванатите с обжалвания АПВ задължения със сумата за възстановяване са
установени с други актове, които са били предмет на проверка в други съдебни
производства и в случая не формират материален интерес на спора, който е
разгледан в настоящото производство.
Водим
горното и на основание чл.160, ал.1 и 2 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Къневи груп” ООД, срещу Акт за прихващане или възстановяване №П-03002518121016-004-001/26.07.2018 г.
на орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна, потвърден с Решение №258/08.10.2018г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" –Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Къневи груп” да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика"–Варна при ЦУ на НАП сумата от 500 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението му на страните, по реда на глава ХІІ от АПК, приложима на
основание чл.160 ал.6 във вр. чл.129 ал.7 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: