Р Е Ш Е Н И Е
№260043
27.10.2022 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
търговски състав, на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година,
в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 33 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба
на З.Г.И., ЕГН **********,***,
депозирана чрез пълномощника му адв. Ц.В. (**) против
Национално бюро на българските
застрахователи (НББАЗ) и евентуално против Гаранционен фонд (ГФ) за присъждане на
сумата 30 279 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от тримесечния
срок за произнасяне на ответника – 07.05.2018 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ***г. около ** ч. в
гр. П., на кръстовището на бул.„Т.К.“ и ул.„Х.К.“ при управление на л.а.„********",
модел „*****“ с peг. № ***,
поради грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно
предприета маневра „завой на ляво“, А.Б. не пропуска правилно движещия се с
предимство в насрещната пътна лента мотопед „**“, модел „***“ с peг. № ***,
управляван от ищеца З.Г.И., поради което реализира с него ПТП.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № *** г. Установено било, че причина за ПТП били
действията на водача на л.а. „******** *****", който при извършване на
маневра „завой на ляво“ не пропуснал правилно движещия се с предимство мотопед
„**“, управляван от ищеца. Като резултат от настъпилото произшествие на ищеца З.И.
били нанесени следните телесни увреждания: ************. След произшествието пострадалият бил прегледан в
спешното отделение към МБАЛ-П., където му били извършени прегледи и
изследвания. Била му извършена *********** и провеждане на медикаментозна
терапия. Поставена му била и **** за период от една седмица.
Сочи се, че след освидетелстване от медицинско лице на
18.10.2017 г. били установени следните увреждания на ищеца: ************************
Въпреки така проведеното лечение за периода от
27.10.2017г.- 02.11.2017 г. пострадалият бил хоспитализиран в Отделението по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.“ ООД-клон МС „З.“ П., където се наложило провеждане на оперативна
интервенция, изразяваща се в ******, последвана и от медикаментозна и
физиотерапия. Пострадалия продължил лечението си в домашни условия, движението
на долния му десен крайник било затруднено, ползвал патерици, постоянни грижи и
ежедневна помощ от близките си. Преживеният стрес от ПТП станал причина за
негативни емоции, изпитване на ********.
Освен причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, ищецът претърпял и имуществени вреди, представляващи разходи
за проведеното лечение и медицински консумативи на стойност от общо 279 лв.,
заплатени изцяло от него.
Твърди се, че на основание чл. 511, ал.1, т.2 КЗ, на
06.02.2018 г. ищецът предявил извънсъдебна претенция пред НББАЗ, тъй като
застрахователят на виновния водач - А. (C.
B.) S. N.V., не посочил кореспондент за уреждане на претенциите за
територията на РБ. В отговор обаче бил уведомен, че НББАЗ не е компетентно да
обработи претенцията му, а следвало да адресира същата към ГФ, по реда на
чл.557, ал.1, т.1, б. „б“ от КЗ.
На 25.06.2018 г. ищецът предявил извънсъдебна
претенция и пред ГФ, откъдето на 13.09.2018 г. също последвал отказ да се
определи и изплати обезщетение, който бил мотивиран с непредставянето от ищеца
на допълнително поисканите му писмени данни относно обстоятелството дали във
връзка с ПТП е било образувано досъдебно производство. Пояснено е, че с молба
от 11.07.2018 г. ищецът поискал съдействие от ОД МВР- П. за снабдяване с
въпросните данни, но не получил отговор, поради което бил в обективна
невъзможност да изпълни указанията на ГФ.
Сочи се, че към датата на ПТП л.а „********", модел „*****" с ДК
№ ***, е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в А. (C.B.), S. N.V., код **** по
застрахователна полица № ****, валидна от 28.09.2017 г. до 12.10.2017 г.,
като застрахователят на виновния водач
не назначил представител за уреждане на претенции в РБ. Ето защо обезщетението следвало да бъде
заплатено от НББАЗ.
Въведен е следния петитум :
Иска се от съда НББАЗ
да бъде осъдено да заплати следните суми:
30 000 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за причинените на З.Г.И. вследствие на ПТП неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на ответника 07.05.2018 г. до окончателното изплащане;
279.00 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за причинените на З.Г.И. вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
ответника 07.05.2018 г. до окончателното изплащане;
Претендират се разноските, в
това число и адвокатски хонорар.
В случай, че отговорността на НББАЗ не бъде ангажирана
и предвид факта, че процесното МПС не е било формално регистрирано на територията на РБ към момента на
настъпване на ПТП, на основание чл.557, ал.1, б.„б“ КЗ, при условията на евентуалност се иска съда да осъди ГФ
да заплати сумите :
30000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за причинените на З.Г.И. вследствие на ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на ответника 25.09.2018 г. до
окончателното изплащане;
279 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за причинените на З.Г.И. вследствие на ПТП
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на ответника 25.09.2018 г. до
окончателното изплащане;
Претендират се разноските, в
това число и адвокатски хонорар.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК от ответника НББАЗ е постъпил писмен отговор, в
който се оспорва основанието и размера на исковете.
Оспорва се механизма на настъпилото ПТП и съставеният
в тази връзка констативен протокол за ПТП с пострадали лица в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“.
Оспорват се твърденията за изключителна вина на А. Б. ,
като се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия поради нарушения на правилата за движение.
Оспорва се и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между описаните увреждания и механизма на ПТП, като се излагат подробни
съображения.
Възразява се по размера на претендираните
неимуществените вреди, които не отговаряли на критериите по чл. 52 от ЗЗД.
В заключение се оспорва пасивната материално-правна
легитимация на НББАЗ да отговаря по така предявените претенции, тъй като същата
принадлежала единствено на евентуално посочения ответник – ГФ. Иска се
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор и от ответника ГФ, в който
също се оспорва основанието и размера на претенциите.
Възразява се да са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ГФ по реда на чл.557, ал.1, б.„б“ КЗ по съображения, че
увреждащия автомобил има сключена застраховка ГО, а соченият за виновен водач
не е български гражданин, а единствено има посочен адрес в РБ.
Оспорва се механизма на описаното от ищеца ПТП. Сочи
се, че представеният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила пред сезирания съд. Оспорва се
наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилите увреждания. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, който се движел с несъобразена с пътната обстановка скорост.
Възразява се по размера на претендираните
неимуществените вреди, които били прекомерни и не отговаряли на критериите по
чл. 52 ЗЗД.
В
постъпилата в срока по чл.372 от ГПК
допълнителна искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички възражения,
направени с писмените отговори на ответницитео
неоснователни.
Липсвали данни ищецът да се е движел с несъобразена с
пътните условия скорост при настъпване на ПТП. От приложения констативен
протокол се установявало, че единствено отговорен за настъпилото ПТП бил
водачът на автомобила. Неоснователни били и възраженията на ответниците
за наличието на съпричиняване, както и че с
поведението си ищецът допринесъл за влошеното си здравословно състояние, в т.ч.
неспазвайки предписания му режим за лечение и че липсвала причинна връзка между
ПТП и уврежданията.
Оспорва се възражението на ответника ГФ, че
представения констативен протокол не се ползвал с материална доказателствена сила относно фактите, удостоверяващи
изявленията на органа, който го издал.
Неоснователни били възраженията на ответниците,
че претендираните размери на обезщетенията са
прекомерни.
Поддържа се претенцията към НББАЗ.
Възразява се срещу изплатения от НББАЗ адвокатски
хонорар, който бил прекомерно висок.
В срока по
чл. 373 ГПК са постъпили допълнителни
отговори от страна на ответниците НББАЗ и ГФ, в които се поддържат
изцяло всички възражения, обстоятелства и доказателствени
искания, изложени и в първоначалните им отговори.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият
съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236
от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:
Предявените претенции намират правното си основание в
разпоредбите на чл.511, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и
чл. 515, ал.1 т.2 и ал.2, т.1 и 2 от КЗ - по отношение на ответника НББАЗ и чл.
557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ във вр. с чл. 558, ал.5 КЗ
- по отношение на ответника по евентуалния иск - ГФ.
Приет за безспорно установен и ненуждаещ се от
доказване правопораждащият факт, от който ищецът
черпи правата си, е че на ***г. около *** ч. в гр. П., на
кръстовището на бул.„Т.К.“ и ул.„Х.К.“ при управление на л.а.„********",
модел „*****“ с peг. № ***, от А.Б. е предизвикато ПТП с
мотопед „**“, модел ****“ с peг. № ***, управляван от ищеца З.Г.И..
По повод на така станалото
ПТП е издадено НП №***** г. от ОДМВР-П., влязло в законна сила на 08.03.2018
г.,, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 във вр.с
чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП на Б.А. му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Относно механизма на ПТП е
приета САТЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът
изцяло кредитира. От същата се установява, че А. е управлявал автомобила си в
северна посока по ул.Т.К.“ в гр.П., в светлата част на деня, при суха и чиста
настилка. Движението е в рамките на прав пътен участък при видимост не по –
малко от 250 метра, неограничена от други обекти. Ищецът в този момент се е
движел с мотоциклет по същия път, но в противоположна посока – юг със скорост
от около 30-40 км/ч, като до момента на сблъсъка се е намирал на 48 м. също в
пътен участък без ограничение на видимостта. В момента когато лекият автомобил е
бил на дистанция от около 18 м. от мястото на сблъсъка, водачът му намалявайки
скоростта за дистанция от около 10 м. го е отклонил наляво към лентата за
насрещно движение в кръстовището с ул.“Х.К.“. В този момент мотопеда е отстоял
на 9,7 м. от мястото на удара върху лявата лента, като дистанцията между
движещите се едно срещу друго МПС е била около 17,7 м. Ищецът е реагирал на
видимото отклонение на автомобила към лявата лента на и е предприел спиране, но
с оглед скоростта на движение и дистанцията се удря в неговата предна част. В
заключение експертът приема, че е от техническа гледна точка причината за ПТП е
предприетата от водача на лекия автомобил маневра „на ляво“ в кръстовището,
внезапно 1,0 сек. преди удара, когато автомобила е бил на около 8,0 м. от
мястото на удара и все още в дясната лента, а мотопеда е бил на около 9,7 м.
дистанция пред него и върху лявата лента. При тази ситуация мястото на удара е
в рамките на пълния спирачен път т.н. опасна зона за спиране на мотопеда.
Относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение се установява от приетите писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП №294 (л.289) и писмо с изх.№******
г. на НББАЗ (л.35), че за процесния лек автомобил е
имало валидно направена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в А. (C.B.), S.
N.V., с код *** и полица № ****, със срок
на валидност от 28.09.2017 г. до 12.10.2017 г., което обстоятелство е в съответствие с нормативно уредените
задължения в ЗДвП от 1994 г. и Наредбата за регистрационните номера на Н.
(л.482 -505). Твърденията, че е бил извършен експорт на процесния
лек автомобил не се доказаха в процеса, но дори и да е така, пак съобразно
цитираните законови разпоредби до снемането от отчет на същия от съответните
регистри на МПС с Н. регистрация, вкл. и при експорт на МПС, действието на
задължителната застраховка е налице.
Пак от писмените
доказателства се установява, че до 01.11.2018г. посоченият н. застраховател не
е имал свой кореспондент в Б.. Установява
се и още, че ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за причинените му
вреди с молба с вх.№**** г., като на ****г. е бил уведомен с писмо с изх.№***,
че не е компетентен да обработи преписката му, а претенцията следва да бъде
адресирана към ГФ на основание чл.557 ал.1 т.2б от КЗ. На 25.06.2018 г. с молба
с вх.№** ищецът е сезирал и ГФ, който с две писма - №*** г. , с което е
уведомен да представи допълнителни доказателства за ПТП и банкова сметка ***.№***
г., което съдържа мотивиран отказ за заплащане на обезщетение.
За установяване на
характера и степента на получените увреждания от пострадалия ищец, е приета СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р П.М., която като неоспорена от страните и
кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото съдът изцяло
кредитира. От същата се установява, че след настъпване на ПТП-то ищецът е бил
транспортиран до С. на МБАЛ-П., където бил консултиран с ортопед и била
направена рентгенография на дясно ***. Извършена била *****. Налични били данни
за ******, които обаче не се потвърдили при контрола. Наложена била гипсова
шина за 1 седмица, след което последвал контролен преглед проведен на *** г.
Поради ***, болка и невъзможни движения на **г. бил приет за лечение в ****отделение
на УМБАЛ „П.“ ООД – клон „З.“ – П.. Установено било ******* и затова и бил
опериран в деня на приемането. Лечението в следоперативния период било
медикаментозно. Същият преминал без усложнения. След операцията е предписано
носенето на брейс за *** за *** дни и физиотерапия.
Ищецът при прегледа е твърдял, че е провел два курса физиотерапия, всеки един
от по *** дни. Според в.л.д-р М. пострадалия през целия период от момента на
травмата до приключване на лечението е изпитвал болки в ***, най-интензивна в
острия период на травмата и налагаща прием на обезболяващи. Предвижването му е
било затруднено в ранния следоперативен период, когато е и ползвал помощни средства
– ****.Останалите травматични увреждания – охлузвания са му причинявали болка
за период от *** дни. Закупените от ищеца медицински изделия били необходими за
лечението млу, но ползването на самостоятелна стая в
болниците е по желание на пациента. Пълният оздравителен и възстановителен
период е продължил около *** месеца. Към момента на изготвяне на експертизата
ищецът е напълно възстановен след травмата. В заключение вещото лице е
категоричен, че така описаните травматични увреждания са в причинно –
следствена връзка с настъпилото процесно ПТП.
По
делото относно установяване твърдените болки и страдания, изпитани от пострадалата са събрани гласни
доказателства – показанията на св. Е. Х. И. – баба на пострадалия.
Предвид,
че показанията на посочения свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото, не са противоречиви помежду си, а и са в резултат на лични непосредствени
впечатления, съдът ги кредитира. Свидетелката описва, че към момента на процесното ПТП е живеела заедно с ищеца, грижила се е за
него поради отсъствието на родителите му от страната. В деня на катастрофата е
уведомена от класния му ръководители отишла в С., където за първи път видяла
внука си. Той бил ********. След ***** бил в къщи, като не ходел на училище и
затова и пропуснал доста от учебния материал. Не повтарял класа, но му било
трудно с наваксване на пропуснатия учебен материал. По време на боледуването му
освен нея и брат му полагал грижи за него. Обслужвали са го, като са му помагали
за *******за всичко. През този период той бил ****, а
в последствие и ****от случилото се. Взимал и обезболяващи за преодоляване на
болката. Дистанцирал се от съученици и приятели. Не спортувал. Не карал мотора,
както след катастрофата, така и към момента. След операцията е посещавал
физиотерапия. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът бил напълно
възстановен от травмата.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
В настоящето производство
са предявени искове при условията на евентуалност срещу НББАЗ и ГФ, като
основно правния спор, предвид изразените от ответниците
становища в процеса, е сведен до обстоятелството дали първият ответник е
пасивно материално легитимиран да носи гаранционно – обезпечителна отговорност
за настъпилите в резултат на процесното ПТП вреди –
неимуществени и имуществени такива или отговорен е втория ответник.
Анализът на установените в
процеса факти, а именно наличието на валидно сключен договор за „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в А. (C.B.), S.
N.V., с код *** и обективиран
в полица № ***, със срок на валидност от 28.09.2017 г. до 12.10.2017 г., води до извод за наличие на предпоставките на чл.513
ал.1 от КЗ. Така цитираната правна норма визира, че в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл.511 ал.1 и 2 от КЗ и при спазване
реда по чл.511 ал.3 от КЗ НББАЗ е единствено процесуално легитимирано да
отговаря пред компетентния българския съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. В случаят от датата на ПТП – **г. до
01.11.2018 г. не е имало посочен кореспондент на застрахователя в РБ., както и
е постановен отказ от бюрото и ГФ за изплащане на обезщетение, а е и изтекъл
срока по чл.496 ал.1 от КЗ. Ето защо и след като е безспорно в процеса, че
обичайното местопребиваване на увреденото лице е било в РБ., то са налице
предпоставките на чл.515 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 и 2 от КЗ и бюрото притежава и
надлежна пасивна материална легитимация за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпването
на процесното ПТП. Съдът счита за ирелевантно
към спора обстоятелството дали процесният лек
автомобил е бил изведен от Н. с цел експорт при липса на данни регистрацията в Н.
да е била прекратена , както и чия собственост е бил към момента на ПТП
автомобила. Достатъчно е, както и бе посочено вече, за пораждане на
обезпечително – гаранционната отговорност на българския компенсационен орган, увредното лице да е с обичайно пребиваване в РБ., процесното ПТП да е реализирано на територията на РБ. от
МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта“,
които факти са безспорно доказани в процеса.
Освен посочените до тук
предпоставки, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован по
международна застраховка „Гражданска отговорност“, да е причинена виновно
вреда, както и да е налице причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда. В случаят наличието и на тези предпоставки се
установиха по категоричен начин като
следва да се съобрази, че противоправното поведение
на извършителя на деликта, съгласно въведената с
чл.45 ал.2 от ЗЗД презупция, вината се предполага до
доказване на противното. Тежестта за оборване на законовото предположение е за
ответника, а в процеса не се събраха доказателства, които да водят до такъв
извод.
Поради изложеното до тук
съдът приема предявеният срещу НББАЗ иск за доказан по основание.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от пострадалия
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и
доколко е налице и в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същата
предвид направени в процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51
ал.2 от ЗЗД от ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи
справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази
задължителните указания дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на болките и страданията и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Наред с
горното от значение при определяне на справедливия размер на обезщетението по
чл.52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната. Последната е в основата
на непрекъснато осъвременяване на нивата на застрахователно покритие и към
момента на настъпването на процесното ПТП, при което
е пострадало едно лице, съгласно чл.492 от КЗ застрахователната сума е в размер
на 10 420 000 лева.
Предвид изложените до тук
съображения и от приетото за установено от фактическа страна относно вида и
интензитета на търпените болки при получената травма съдът счита, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е 20 000 лева.
Горният извод се основава
на приетото за установено от фактическа страна, а именно, че получените от
ищеца при процесното ПТП травматични увреждания имат
характер на средна телесна повреда по см.на чл.129, ал.2 от НК,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на *** крайник, вследствие на
*** на **** – *****. Лечението е преминало оперативно, като в следоперативния
период е продължило медикаментозно и е преминало без усложнения. След
операцията е предписано носенето на брейс за *** за **
дни и физиотерапия – два курса от по ** дни. Според в.л.д-р М. пострадалия през
целия период от момента на травмата до приключване на лечението е изпитвал
болки в *****, най-интензивна в острия период на травмата и налагаща прием на
обезболяващи. Предвижването му е било затруднено в ранния следоперативен
период, когато е и ползвал помощни средства – ****. Останалите травматични
увреждания – ****са му причинявали болка за период от *** дни. Установи се, че
към настоящия момент ищецът е напълно възстановен здравословно.
Безспорно
се доказа в процеса, че през целият период на оздравителния процес ищецът е изпитвал
значителен физически дискомфорт, тъй като не е могъл
да се справя сам с ****и др. нужди. Бил е безпомощен да се придвижва сам, както
в дома си, така и навън, което обстоятелство ангажирало грижата и на неговите
близки. Всичко това е дало отражение и върху психичното му състояние – бил ***********
Затруднен бил и учебния му процес поради дългото му отсъствие от учебни
занятия, което наложило и повече усилия за наваксване на пропуснатото след
оздравяването му.
Всичко
изложено до тук относно
вида и интензитета на търпените болки при получената травма, както и
обстоятелството, че здравословното му състояние е възстановено напълно,
мотивира съда да приеме, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е 20 000 лева.
Съдът
прима за неоснователно направеното от ответното бюро възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради нарушения на правилата за движение, като
недоказано. Не се установи ищецът при движението си да е надвишил позволената
скорост, както и да не е съобразил пътната обстановка - наличието на насрещно приближаващо
се превозно средство, което внезапно е предприело маневра завой на ляво.
Напротив, възприемайки движението на процесния лек
автомобил е опитал да избегне сблъсъка, но предвид кратката дистанция и
скоростта на участниците в ПТП не е могъл да го избегне. В този смисъл трябва
да се съобрази и доказаните допуснати от водача на автомобила нарушения на ЗДвП
– чл.37 ал.1 – не пропуска насрещно движещо се ППС при завиване на ляво за
навлизане в друг път, което и е довело до причиняване на телесната повреда на
ищеца. Ето защо съдът прави горният извод за неоснователност на възражението на
ответника.
Основателна
е и следва да се уважи и претенцията за присъждане на имуществени вреди,
представляващи стойността на заплатените разходи за лечение, импланти и медикаменти в пълния й размер от 279 лева. В този смисъл съдът
приема за безспорно доказано от приетите писмени доказателства и СМЕ, че тези
разноски са сторени от ищеца и са били във връзка с лечението му от
претърпяната травма.
С
оглед изхода на спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за
забава при спазване разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, която е приложима в
случая. Съгласно така цитираната законова норма законната лихва върху
обезщетението се дължи от по - ранната дата измежду двете - изтичането на 15
работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3
от КЗ или изтичане на срока по чл.496 ал.1
от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3
от КЗ. В случаят ищецът И. е поискал от бюрото изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди на 06.02.2018 г. С писмо от 25.04.2018 г. НББАЗ е отказало заплащане на
обезщетение. Поради това началният момент на дължимата лихва трябва да се
определи считано от 07.05.2018 г., както и е поискано от ищеца.
При
този изход на спора относно основателността на иска срещу НББАЗ съдът приема, че не следва да бъде предмет на
разглеждане предявения при условията на евентуалност иск срещу втория ответник
Гаранционния фонд.
При този изход на спора
право на разноски съгласно чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК имат
и трите страни, като присъждането им е своевременно поискано, както и са
представени списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
Ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството на основание чл.83 ал. т.4 от ГПК, поради което и не е направил съдебноделоводни такива.
Процесуалното му представителство е осъществявано от адвокати от „Адвокатско
дружество В. и Б.“, като видно от договор за правна защита и съдействие е
уговорено предоставянето на правна помощ при хипотезата на чл.38
ал.2 от ЗАдв, като така и е поискано. Ето защо съдът
приема, че следва да присъди възнаграждение в полза на адвокатското дружество,
а размера да определи при спазване изискванията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената
част на исковите претенции, а именно сумата 1130 лева, която ответното НББАЗ ще
следва да бъде осъдено да й заплати. Искането
за присъждане на сумата да е с включен ДДС не следва да се уважава предвид
липсата на доказателства за регистрация на дружеството по ЗДДС.
НББАЗ, съгласно чл. 78 ал.6
от ГПК, следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 800 лева и разноски в
размер на 192,88 лева – платено възнаграждение на вещо лице с оглед уважените
искове, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Установените по делото
разноски на ответното бюро са в размер на 150 лева - депозит за вещо лице, 644
лева – възнаграждения на преводач и 1726,04 лева платен адвокатски хонорар.
Съразмерно с отхвърления размер на иска за вреди, на ответника се следват
разноски общо в размер на 799,25 лева изчислени по компенсация, които ищецът
следва да заплати.
Гаранционния фонд е сторил разноски
в размер на 155 лева, представляващи 150 лева платено възнаграждение на вещо
лице и 5 лева – такса за съд.удостоверение, като същите с оглед изхода на спора
се дължат от ищеца в пълен размер.
Воден от горното и на основание чл.236 ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, гр. София, ул.
Граф Игнатиев №2, ет.2 да заплати
на З.Г.И., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис**, на основание на чл.511, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и чл. 515, ал.1 т.2 и ал.2, т.1 и 2 от КЗ,
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 279 лева ( двадесет
хиляди двеста седемдесет и девет лева) представляващи претърпени от ищеца болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП,
станало на ***г., на кръстовището на бул.“Т.К.“ и ул.“Х.К.“ в гр.П., ведно
със законната лихва за забава, дължима от 07.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата от 20 279 лева до 30
279 лева иска следва да се ОТХВЪРЛИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, гр. София, ул. Граф Игнатиев №2,
ет.2 да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК *** със
съдебен адрес:****, офис**, на основание чл.38 от ЗАдв.
сумата 1130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, гр. София, ул. Граф Игнатиев №2,
ет.2 да заплати държавна такса в размер на 800 лева и разноски в размер на 192,88 лева – платено възнаграждение на
вещо лице с оглед уважените искове, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд, както и 5
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З.Г.И., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***,
офис * да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, гр. София, ул. Граф Игнатиев №2, ет.2 разноски в размер на по 799,25 лева, изчислени по компенсация съобразно уважения размер на исковете и представляващи съдебноделоводни
разноски и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Г.И., ЕГН ********** със съдебен адрес: ****,
офис **да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, ЕИК: *********, гр. София, ул. Граф Игнатиев №2, разноски в размер на по 155 лева, представляващи платено възнаграждение на вещо лице и съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: