№ 16357
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110147240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 40083/12.08.2021 г., уточнена с молба от
18.10.2021 г., от „-----------“ ЕАД срещу „------------“ ООД, с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1532,76 лева,
представляваща стойност на абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни услуги
за периода 21.09.2020 г. до 20.12.2020 г. по Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М6427861 от 18.10.2019 г. и приложения
към него, от които сумата в размер на 520,56 лева, представляваща цена на услугата „A1
Smart Net“ по Договор № ********* от 18.10.2019 г., сумата в размер на 960 лева,
представляващи възнаграждение за услуга „Достъп до интернет“ от 18.10.2019 г. и сумата в
размер на 70,20 лева, представляваща такса за събиране на дължи суми, съгласно Общите
условия, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.03.2021 г. до окончателно
погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17594/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.
При последваща извършена служебна проверка на редовността на така предявената
искова молба, уточнена с молба от 18.10.2021 г., съдът е констатирал, че същата отново се
явява нередовна, като е предоставил възможност на ищеца да презицира твърденията си
относно предмета на предоставените услуги и да посочи основанието, на което в начислена
„такса за събиране на дължими суми“. Препис от разпореждането е получено редовно от
ищеца на 16.11.2021г., като нито в указания срок, нито понастоящем, не са изпълнение
указанията.
На основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите,
исковата молба заедно с приложенията се връща.
На първо място следва да бъде посочено, че когато длъжникът в заповедното
производство подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок (чл.
415, ал.1 ГПК), а искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - чл. 422, ал. 1 ГПК. Както
съдът, извършващ преценката предявен ли е искът за съществуване на вземането в
посочения срок (чл. 415, ал. 2 ГПК), така и съдът по иска по чл. 422 ГПК извършват
1
преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и
петитум - идентичност на фактите от които произтича материалното субективно право, в
какво се състои правото, както и кои са носителите на правоотношението. Тази пряка
обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение.
Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство
дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността
на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на
предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или
отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за
издаването ѝ трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от
значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда
предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът
продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното
производство, поради което не може да се произнася по нещо различно от предявеното в
заповедното производство.
Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно
от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща
изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, пр. 4 ГПК, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК / така Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. №
700/2011 г. на II т. о, Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о.,
Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др./.
В случая в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. в
издадената заповед е посочено, че сумата в размер на 1532,76 лева, представлява
незаплатена цена на електронни далекосъобщителни услуги, а в подадената молба
уточнение от 18.10.2021 г. се сочи, че сумата в размер на 72 лева, представляваща част от
1532,76 лева, касае начислена такса за събиране на дължими суми, т.е. има характер на
вземане различно от цена на предоставяни далекосъобщителни услуги. В допълнение следва
да бъде отбелязано, че независимо от предоставената възможност ищецът не е уточнил
основанието, на което е начислена таксата от 72 лева и извършени ли са конкретни действия
насочени към събиране на дължими суми.
Предвид изложеното съдът намира, че производството в сочената част следва да
бъде прекратено, а издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17594/2021 г. по описа на
СРС, 127 състав в тази част – обезсилена (така т. 13 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА искова молба с вх. № 40083/12.08.2021 г., подадена от „-----------“ ЕАД
против „------------“ ООД, в частта относно сумата в размер на 72,20 лева, част от 1532,76
лева, представляваща начислена „такса за събиране на дължими суми“ като част от
задължения по договор ********* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер М6427861 за периода 24.09.2020 г. - 22.01.2021 г., като ПРЕКРАТЯВА в
тази част производството по гр. д. № 47240/2021г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 127 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.04.2021 г., издадена по ч.
гр. д. № 17594/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, в частта относно сумата в размер на 72,20 лева, представляваща част от общата сума
в размер 1532,76 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ в сила на определението заверен препис от него да се приложи по ч.
гр. д. № 17594/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав.
ПРИ ВЛИЗАНЕ в сила на определението делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия с даване на указания по чл. 131 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3