Р
Е Ш Е
Н И Е
№108/гр. Варна,03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на
двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев
в.т.д.№107/2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД
„Армеец“ ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №889/16.10.2019 г. по т.д.12/2019 г. по описа на ОС - Варна, с което въззивникът е
осъден да заплати на „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, сумата от 38 542 лева, представляваща застрахователно
обезщетение на основание претърпени имуществени вреди - тотална щета, за което
е образувана преписка щета № 13018030102179 по застрахователна полица №
0306X0344500 за застраховка „Каско" на лек автомобил марка „БМВ",
модел „М 550 Д", рег.№ ХХХХХХХ, на осн. чл. 405 от КЗ
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати
процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната
страна „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна е подала писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила
е и частна жалба от ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище гр.София срещу определение №4310/02.12.2019 г. по т.д.12/2019
г. по описа на ОС - Варна, с което е
изменено решението в частта за разноските, на осн. чл.248 от ГПК.
Насрещната
страна „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна е подала писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявени
е иск с правно основание чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 44 940
лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди - тотална
щета, за което е образувана преписка щета № 13018030102179 по застрахователна
полица № 0306X0344500 за застраховка „Каско" на лек автомобил марка
„БМВ", модел „М 550 Д", рег.№ ХХХХХХХ.
Ищецът излага, че е собственик на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „550 Д“, с рама № WBAFV71070C774583, c рег. № ХХХХХХ, по отношение
на който е била сключена комбинирана застрахователна полица № 0306X0344500 за
застраховка „Каско" и „Злополука", с клауза П. Твърди, че на
30.03.2018 г. по време на управление в с. Езерово, обл. Варна, автомобилът се е
запалил, без да е налице въздействие от трето лице или от управляващия или
собственика на автомобила, като след потушаване на пожара от екип на „РЗПБЗН"
е установено, че автомобилът е напълно изгорял и представлява тотал щета.
Излага, че независимо от заведената щета, по която са представени всички
необходими документи, с писмо с изх. № 100-2248/25.05.2018 г. е било отказано
заплащане на обезщетение
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД е оспорил предявения иск излагайки, че събитието, за което се претендира
застрахователно обезщетение, не е застрахователно, поради което и обезщетение
не се дължи. Твърди, че не отговаря за настъпването на вреди, реализирани
вследствие от техническа неизправност, когато същата се намира в
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. При
условията на евентуалност, в случай, че се касае за покрит от застрахователя
риск твърди, че е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което и
застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение, тъй като
застрахованият е нарушил разпоредбата на чл. 58.3. от Общите условия на
застраховката, съгласно който застрахованият следва да вземе всички необходими
мерки за ограничаването на вредите от застрахователното събитие. В тази връзка
излага, че вместо незабавно да потърси помощ от съседи, каквито е имало в
непосредствена близост, застрахованият е отворил предния капак, с което е осигурил
достъп на кислород до двигателя. По изложените съображения твърди, че
неизпълнението на задължението на ищеца по т. 58.3. от ОУ е от естество да
обуслови редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по-малко
от 90% от размера на претенцията. Ответникът се позовава на клаузата на т.
14.17 от ОУ - повреди в резултат на експлоатационни причини, като излага, че в
размера на обезщетението не се включва стойността на авариралия детайл, както и
че от размера на обезщетението следва да се приспадне стойността на запазените
части.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл.
405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За
да бъде основателен искът за заплащане на застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже валидното му
сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на застраховката – в
конкретния случай, че лекият му автомобил е увреден при твърдяното ПТП,
включително при какъв механизъм, както и че това е покрит риск; настъпване на
вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до
размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ).
Ответникът
следва да докаже правоизключващите си възражения.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
между страните е сключен договор за
застраховка „Каско" и „Злополука", с клауза „П“ по застрахователна
полица №№0306X0344500, за периода 27.11.2017 г. - 26.11.2018 г. марка
„БМВ", модел „М 550 Д", рег. № ХХХХХХХ, собственост на „Ауто Рени“
ЕООД.
Застрахователният
договор е сключен при общи условия, чието приемане от застрахования е удостоверено
в полицата. Безспорно е също, че застраховката „Каско“, с клауза „П“ е пълно
каско, като застрахователят носи риска от настъпване на повреда или пълна
загуба на автомобила, включително и риск от пожар възникнал по време на движение
на МПС. От представените като доказателство квитанции се установява заплащането
на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да се
приеме, че застраховката е валидна.
С
това се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Между
страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на
30.03.2018 г. при управление на застрахования автомобил, същият се е запалил в
движение по пътя в с. Езерово, като за настъпилото събитие е заведена щета №
13018030102179. С писмо с изх. № 100-2248/25.05.2018 г., застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение, позовавайки се на т. 14.17 от Общите условия.
Механизмът
на настъпване на ПТП се установява от останалите събрани по делото
доказателства в тази насока – свидетелски показания дадени пред първата
инстанция и от съдебно-пожаротехническа експертиза, които се кредитират изцяло
от съда. От заключението на вещото лице
се установява, че причина за настъпване на пожара е кратковременно топлинно
натоварване и внезапно възникване на техническа неизправност, свързана със
звуков ефект, следствие освобождаване
на създадена напрегнатост, реализиран от обект свързан с определена консумация
на електрическа енергия или пробив (механично разрушение) на обект под вътрешно
налягане. Според вещото лице, огнището на пожара е разположено в зоната на
металната преграда в двигателния отсек, под предно панорамно стъкло, от лявата
страна (посока движение напред) на двигателя, в участъка на между задвижващите
рамена на двете стъклочистачки. По дължина на автомобила пожарът се е
разпространил от двигателния отсек в посока към багажно отделение, в режим на
ветрово натоварване един Бофорт (тих вятър - 3,6 км/ч). По ширина на автомобила
пожарът се е разпространил с огнево натоварване на лявата страна (борд), което
е в по-голяма степен от това по дясната страна на процесното МПС. В двигателния
отсек пожарът се разпространявал във всички посоки с пожарно увреждане на
всички детайли независимо от тяхната материална природа и разположение. С оглед
изложените констатации експертът заключава, че причина за настъпване на
събитието е внезапно възникнала техническа неизправност в един от обектите
разположени в зоната на огнището на пожара, като посочва, че
повредата, причинила възпламеняването може да бъде на един от следните четири
елемента от автомобила: електромеханичното устройство за задвижване на
стъклочистачките на предното панорамно стъкло, системата за рециркулация на
отработени газове (EGR), техническа неизправност в охладител с последвал теч
или повреда в една от трите турбини.
Заключението на вещото лице,
съответства на показанията на свидетеля Валентин Янков, според които около
100-150 м. след потегляне на автомобила, се е чул звук „пуф“ и между двете
чистачки от долната част на прозореца започнал да излиза пушек, като след
спиране на автомобила и отваряне на вратите, огънят се разгорял по-силно.
Преценени в съвкупност, доказателствата дават основание на съда да приеме,
че пожарът е възникнал от техническа
неизправност на част или система от автомобила – покрит риск от клауза „П“,
която по силата на т.12 от приложимите към договора ОУ възлага в тежест на
застрахователя отговорност при пълна загуба или частична щета на МПС.
Неоснователно е възражението на
застрахователя, че е налице изключен риск по т.14.17 от ОУ, доколкото не е
установено пожара да е резултат от „корозия, износване, изхабяване, изтриване,
умора, обезцветяване и напукване и др. подобни повреди, в резултат на
експлоатационни или на естествени причини“.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че непосредствено след възприемане на
опасността от пожар, шофьорът е спрял
автомобила и е използвал намиращия се в него пожарогасител като го е изпръскал
изцяло изпръскан върху огнището на пожара. Наред с това, заедно със своя
спътник са поискали маркуч от намиращо се в близост лице и се уверили, че е
повикана помощ от екипи на Пожарна безопасност на телефон „112“. Извършените
действия са оценени от заключението на СПТЕ като отговарящи на изискванията за
пожаробезопасност, включително това по отварянето на предния капак, тъй като
само по този начин е можело да се достигне до
огнището на пожара с пожарогасител.
Това обоснова и извода, че
застрахованият е взел всички адекватни мерки за ограниичаване на вредите,
поради което не е налице нито визираното в т.58, т.3 от ОУ неизпълнение, нито
основание за отказ за плащане на обезщетение по чл.408, ал.1, т.1 от КЗ.
Преди сключване на договора
застрахователят е извършил проверка на техническото състояние на автомобила,
като в приложения протокол № ********** от 27.11.2017 г. е записана
констатацията на представител на дружеството, че не са установени нередовности
и липси при извършения оглед, поради което възражението на застрахователя в
тази насока, също е неоснователно.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че настъпилото на 30.03.2018 г. застрахователно събитие представлява
застрахован риск, за който застрахователя отговаря по силата на сключения
застрахователен договор и приложимите към него общи условия.
За
определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата
на чл.386,
ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество.
За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл.400,
ал.1 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл.
400, ал. 2 от КЗ/.
По
смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на
парично обезщетение. От заключението на вещото лице, по допуснатата в
първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че при пожара автомобилът е погинал на около 86-87 %, като са
останали единствено неувредени задни светлини комплект, задна броня, 2 бр.
алуминиеви джанти, заден мост комплект, задни спирачни дискове - 2 бр., задни
спирачни апарати -2 бр., амортисьори 2 бр., пружини - 2 бр. След пазарно проучване стойността на
запазените части не надвишава 6000 лв., което е около 13-14% от общата пазарна
стойност на автомобила. Действителната му стойност към датата на настъпване на
застрахователното събитие е определена на 44 500 лева, а сумата необходима
за възстановяване на автомобила е 38 500 лева, т.е. 86.52 % от пазарната
му стойност.
След
като разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната
стойност на автомобила, съдът намира, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
За
определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати
запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно
средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените
части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. От
заключението на вещото лице се установява, че запазените части от автомобила са
на стойност 5 958 лева, поради което тази сума следва да бъде приспадната
от определената пазарната стойност на автомобила в размер на 44 500 лева.
Следователно
застрахователят остава да дължи застрахователно обезщетение в размер на
38 542 лева, до който предявения иск се явава основателен и следва да бъде
уважен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С
оглед уважения размер на иска – 38 542 лева, минималният размер на
адвокатското възнаграждение по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е
1878 лева, поради което увеличеният с обжалваното определение на съда размер на
заплатеното в първоинстанционното производство възнаграждение от страна на
ищеца, до 3000 лева, като част от общо заплатените 4000 лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно. Наред с това
присъдените в полза на ответника разноски, включително възнаграждение за защита
от юрисконсулт, в общ размер на 183.28 лева са съразмерни на отхвърлената част
от иска, поради което съдът намира, че частната жалба на ЗАД „Армеец“ ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу определение №4310/02.12.2019 г. по т.д.12/2019 г. по описа на ОС - Варна се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
С
оглед изхода от спора в тежест на въззивника ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със
седалище гр.София, следва да бъдат присъдени разноските направени от въззиваемата
страна „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, за заплащане на адвокатско
възнаграждение за защита срещу въззивната жалба, в размер на 4000 лева и за
адвокатско възнаграждение за защита срещу частната жалба, в размер на 200 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №889/16.10.2019 г. по т.д.12/2019 г. по описа на ОС - Варна, с което ЗАД
„Армеец“ ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да
заплати на „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
сумата от 38 542 лева, представляваща застрахователно обезщетение на
основание претърпени имуществени вреди - тотална щета, за което е образувана
преписка щета № 13018030102179 по застрахователна полица № 0306X0344500 за
застраховка „Каско" на лек автомобил марка „БМВ", модел „М 550
Д", рег.№ ХХХХХХХ, на осн. чл. 405 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със
седалище гр.София срещу определение
№4310/02.12.2019 г. по т.д.12/2019 г. по
описа на ОС - Варна, постановено по реда на чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
„Армеец“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, ул. „Ангел Каралийчев“ № 6,
сумата от е 4200 (четири хиляди и
двеста) лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната и
частна жалба, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: