Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Велинград, 12.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти Граждански
състав, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1119 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 2 ЗЗД, вр.чл.576 от ГПК вр.с чл.582 ГПК, и евентуален по чл.27, вр.чл.29, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по исковата
молба на ищеца М.М.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес за призоваване и
връчване чрез адв.Д.Т. ***, против И.А.Д., ЕГН:********** *** и Р.И.Д. ***.
Ищецът
твърди, с нотариален акт №53,том първи,рег.№372,дело N952 от 26.03.2018г на
Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра на Националната камара,с
район на действие Районен съд Велинград, по който е страна заедно с бившата си
съпруга Р.И.Д., е извършена покупко-продажба на недвижими имот,
придобит по време на брака в режим на СИО, находящ се в гр.Велинград,
ул."Петко Захов"№8, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, заемащ партерния етаж
от жилищна сграда, със застроена площ на търговския обект от 99кв.м.,заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху дворното място в което е построена сградата, заедно
със собствените си 1/2 идеални части от
Дворното място в което е построена сградата, съставляващо ПИ №809 в кв.85 по
плана на гр.Велинград, за който имот е отреден УПИ №ХХII-6320., като имота бил
продаден на бащата на съпругата му – ответника И.А.Д.,ЕГН:**********.
Твърди
също, че процесния имот с бившата му съпруга са го закупили 08.03.2017г. с общи
средства. При закупуването му имота бил в груб строеж и представлявал търговски
обект, поради което го преустроили в
жилище и го обзавели.
Ищецът
твърди и, че притежава двойно
гражданство, като е роден в България, но на три годишна възраст семейството му
се преселило в Република Турция. Образованието си бил завършил в Турция и не владеел
писмено български език, като единствено можел да си изписва името на български,
а говорел развален български. Не се били разбирА.със съпругата си, като тя на
два пъти го била гонила, но той се е връщал защото не можел да живее без нея. С времето съпругата му започнала да не го
приема за партньор и съпруг, а за слуга и да се ползва от финансовите му
средства, като най-вече започнала да го тормози да иска пари от родителите си.
Въпреки неудобството и уважението към родителите си, ищецът намирал сили и ги
молел да му помогнат със средства, за да покрият някой разход по обзавеждане на
жилището.
Настоява
се на това, че съпругата на ищеца му казала, че с баща си са уговорили с
нотариуса да подпишат документи свързани с имота, който им дава право с баща й
да теглят заем на по-ниска лихва. В тази връзка ищецът твърди, че той не
разбирал какво означава прехвърлянето и й е вярвал, защото са им
трябвА.пари за обзавеждане на жилище. Отишли
при нотариуса, който говорил
много, но от казаното ищецът не разбрал нищо. Накрая му казА. къде да се
подпише и той си положил подписа. След срещата с нотариуса, изобщо не се
говорело за имота, а ищецът и не бил видял нотариалният акт. След което по
искане на съпругата му, ищецът изтеглил банков кредит в размер на 20,000лева,
тъй като съпругата му го убедила, че трябва да купят от баща й лек автомобил
Ауди А 6, който той му бил позволил да управлява. За това трябвало да преведе
по сметка на баща й- И.Д. 10,000 лева. Ищеца нямал право на мнение и бившата му
съпруга вършела всичко от негово име. Не си спомня кога и от коя банка е
теглила съпругата му кредит - по време на брачното им съжителство или преди
това, нито дА.го е погасявала със семейните средства, тъй като от него се
изисквало да и дава цялата си заплата и допълнително изкараните средства, като
не му било споделяно какви пари има семейството. Ответника трябвало да
прехвърли на ищеца лекия автомобил по нотариален ред, веднага след превеждането
на сумата от 10,000 лева, но не го направил. На 08.05.2018г. му подписал
нотариално заверено пълномощно, да управлява автомобила както в страната така и
извън страната, като и му предал талона на автомобила. След което му заявили,
че трябва да отиде в Турция, където щял да види родителите си и да изкара някой
лев затова, че си е купил лек автомобил. Заминал за Турция, похвалил се на
родителите си, че си е закупил от дядо си лекия автомобил. Те се почувствА.неудобно,
тъй като ищецът притежавал лек автомобил на територията на Република Турция, но
те не му позволявА.да го докара в България, тъй като виждали, че отношенията
му със съпруга не са добри. Затова му дА.10
000 лева и казали „След като сте си купили вече автомобил, тези пари ги вложете
в жилището си“.
Когато
се върнал ищецът дал и тези пари на съпругата си. Въпреки ,че правел всичко
каквото пожелае бившата му съпруга, тя не проявявала и елементарно уважение,
докато на 28.06.2018г. просто го изгонила от семейното жилище, като му заявила,
че всичко е свършено между тях. След което се започнали съдебните дела. При
подготовката за гр.д. №969/2018г. за развод, ищецът се снабдил с нотариален акт
за недвижимия имот. Адвоката му обяснил, че заедно с бившата му съпруга са
продали имота с договор за покупко-продажба за сумата от 9900 лева, които му
били изплатени преди подписването на нотариалният акт. Обяснил му също, че
трудно се развалял такъв нотариален акт. Затова в исковата молба за развода
ищецът предложил, след като е
прехвърлила жилището на баща й и той нямам вече право върху него, тогава да
изплати тегления от него кредит в размер на 20 000 лева и да се приключи
всичко. Бившата му съпруга се съгласила да погаси кредита, а в замяна жилището
да остане в техния патрониум. В решение №296 от 14.11.2018г. по
гр.д.№969/2018г., съдът обсъдил заявеното желание на бившата му съпруга, като и
предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Велинград,ул."Петко Захов №8 на съпругата му Р.И.С.. На този етап
бившата му съпруга изплатила целия кредит от 20,000 лева и предявила срещу
ищеца регресен иск.
Ищеца заявява, че преди сделката единствено от
бившата съпруга и ответника му било заявено, че ще подпишат пред нотариуса
документи, които ще им дадат право да теглят заем на по-ниска лихва. Не било
говорено изобщо за пари и за продажба на семейното им жилище, а и не му били
плащани никакви пари за уж продаденият имот. Освен това Данъчната оценка на
недвижимия имот била 28221,70 лева, а ако искал да го продаде никога нямало да
бъде за 9,900 лева. В тази връзка сочи да е разбрал, че когато покупката е над
10,000 лева, сумата трябвало да се преведе по банков път. А са уговорили тази
покупна цена, за да не превеждат парите по банков път.
Счита,
че сключения Договор за покупко-продажба оформен в НА №53, том първи, рег.№372,
дело №52 от 2018г. на Г.К.ХНотариус с рег.№156 е нищожен поради липса на
съгласие, противоречи и/или заобикаля закона, респективно противоречи на
добрите нрави, което води до неговата изначална недействителност в степен на
нищожност.
В две
молби-уточнение на искова молба ищецът твърди, че при изповядване на сделката
за покупко-продажба оформен в НА №53, документите са били подготвени от
съпругата му Р.Д., а от него се е искало да подпише документите пред нотариуса,
което ще даде право да теглят кредит на по ниска лихва за обзавеждане на
жилището.
Въпреки,
че ищецът заявил на нотариуса, че не владее български език, му било указано, да
си изпише имената гледайки от личната карта. Това обстоятелство било видно от
нотариален акт в имената му били изписани като рисунка с допусната грешка, тъй
като никога ищецът не бил писал и не владеел кирилица. Поради което счита, че
нотариално действие е нищожно, тъй като нотариалното производство било
извършено без да е назначен преводач.
Поради
това, че с действията си ответниците били измамили ищеца да сключи договор за
покупко-продажба на имота, тъй като
възползвайки се от неговото невладеене на български език, са го въвели в
заблуждение, че извършеното при нотариуса ще им даде право да теглят кредит на
по-ниска лихва, то и счита договора за нищожен поради липса на съгласие.
Въз основа на така очертаната обстановка,
съобразно измененото искане на ищеца, се
иска от съда на осн. чл.26, ал.2 предл.
2 ЗЗД, вр.чл.576 от ГПК вр.с чл.582 ГПК -да бъде прогласена нищожността на
Договора за продажба ,сключен с нотариален акт №53, том първи,рег.№3 72, дело
№52 от 26.03.2018г на Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра на
Националната камара, с район на действие Районен съд Велинград, с който на
26.03.2018г. е прехвърлен с договор за продажба на ответника И.Али Д., ЕГН:**********,
собствеността на недвижими имот придобит по време на брака в режим на СИО,
находящ се в гр. Велинград, ул.”Петко Захов”№8 , а именно: ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ,заемащ партерния етаж от жилищна сграда,състояща се партерен етаж с
търговски обект,два жилищни етажа и мансандрен етаж,завършена на степен груб
строеж-63% /от север на калкан/, със застроена площ на търговския обект от 99 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху дворното място в което е построена
сградата, заедно със 3/4 идеални части от Дворното място в което е построена
сградата, съставляващо ПИ №809 в квартал 85 по плана на гр.Велинград, за който
имот е отреден УПИ №ХХII-6320 - поради липса на изискуемата от закона форма, с
оглед извършено в нарушение на чл.576 ГПК и чл.579 ГПК при нотариално
удостоверяване на сделката.
При
евентуалност се иска да се постанови решение с което да се приеме, че с
действията си ответниците чрез сключване на договора за продажба са измамили
ищеца, поради което на осн. чл.29,ал.1 от ЗЗД така сключения договор за
продажба, да бъде обявен за унищожаем и да бъде постановено разваляне на
договора за продажба, сключен с нотариален акт №53,том първи,рег.№372,дело №52
от 26.03.2018г. на Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра на
Националната камара,с район на действие Районен съд Велинград с който на
26.03.2018г е прехвърлен с договор за продажба на ответника И.Али Д.,ЕГН:**********
собствеността на недвижими имот придобит по време на брака в режим на СИО, находящ
се в гр.Велинград, ул.”Петко Захов”№8,а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,заемащ
партерния етаж от жилищна сграда, състоя ща се партерен етаж с търговски
обект,два жилищни етажа и мансандрен етаж,завършена на степен груб строеж- 63% /от
север на калкан/, със застроена площ на търговския обект от 99кв.м.,заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху дворното място в което е построена сградата,заедно
със собствените си 3/4 идеални части от Дворното място в което е построена
сградата,съставляващо ПИ №809 в квартал 85 по плана на гр.Велинград, за който
имот е отреден УПИ №ХХII-6320. Претендира
и разноски .
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, чрез пълномощника им адв.Колчева. В него оспорват изцяло
предявените искове. От изнесеното в обстоятелствената част на трите искови
молби на ищеца, може да се догажда, че се твърди ищецът да не знае български
език и това е дало повод на ответницата Р.Д. да го измами. Твърдяло се, че и
Нотариус Халачев е измамил ищеца, като не му е прочел нищо от нотариалния акт,
а е накарал ищеца да се подпише под готови документи.Тогава се налагал въпроса:
"Защо Нотариус Халачев не е включен като ответник по делото, т.к.
съобразно твърденията на ищеца, същият е участвал в измамата? Ако основанието
на предявените искове било чл.576 и следващите от ГПК, то ищеца следвало да конституира като
ответник и Нотариус Георги Халачев,което не било сторено.
По същество на спора считат
предявените искове са неоснователни, по следните съображения: Не отговаряло на
истината твърдението на ищеца, че не владее български език писмено и говоримо.
В тази връзка представят удостоверение за професионално обучение на Център за
професионално обучение към ЕТАЛФА-Х.С."***, от което било видно, че ищецът
е завършил Центъра на 07.12.2016г. с професия „КОЗМЕТИК" Част от професия
"Лечебен масаж". В това Удостоверението било отбелязано, че на
изпитите по ТЕОРИЯ е получил оценка ОТЛИЧЕН, както и на изпита по практика е
получил оценка „отличен“. А за да получи отлична оценка на теоретичния изпит
ищецът следвало да владее перфектен български език, още повече, че професията
която получил, включвала контакти с неминуемо използване на български език.
Освен това ищецът бил работил в Българска фирма във Велинград, видно от
приложеното Удостоверение за доходи ,където е общувал с колегите си на
български език, общувал е със съседите си на български език. Дори при
нотариалното изповядване на атакуваната с исковата молба сделка, Нотариусът бил
възкликнал възхитен, че знае български език по-добре и от него самия. Намират
да са противоречиви твърденията в исковата
молба на ищеца, досежно факта, че получил от родителите си сума от 10 000 лева
за обзавеждане. На първо място, родителите на ищеца нямало как да разполагат с
такива суми, защото майката на ищеца била пенсионерка, а бащата работел в
училище, като служител и трудовото му възнаграждение било минимално, т.е. те
нямало откъде да вземат подобни суми, за да дадат на сина си, още повече
знаейки,че същият е в лоши отношения със съпругата си и развода им е предстоящ.
Неоснователни били твърденията на ищеца, че ответницата е прибирала всички пари
от заплати и от родителите му. Видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства-банкови извлечения, при внимателен прочит на същите, ставало
ясно, че ищецът през повечето време си е бил в Турция при родителите си, че е
теглил постоянно пари от картата си за задоволяване на личните си нужди и почти
всички средства са отивали като негови разходи, не и суми изтеглени и дадени на
Р.Д.. Бракът между страните бил сключен на 28.09.2016г. и до м.февруари 2017г.
ищецът не бил работил. Първоначално защото бил карал курс - видно от
представеното Удостоверение от 07.12.2016г., а впоследствие си търсил работа в
продължение на два месеца. През цялото това време бил на издръжка на съпругата
си и нейните родители. Дори таксата за курса му била платена от тъста му И.Д..
Ответницата Р.Д. изтеглила на 01.03.2017г. потребителски кредит в размер на 15
000 лева, а нейният баща И.Д. и е набавил сумата от 5800 лева /за която сума са
налице банкови документи за превод/. След което същата закупила с НА
№54/08.03.2017г. Търговски обект в груб строеж за сумата от 20650 лева, която
сума била преведена по банков път на продавачите, видно от самия нотариален
акт. Т.е. в цената на обекта нямало вложени нито един лев от изтегления от
ищеца кредит в размер на 20 000 лева. Изтегления от ищеца кредит, в размер на
20 000 лева трябвало да послужи за преустройство, ремонт и обзавеждане на
търговския обект в жилищен. Това обаче не се случило, тъй като всички разходи
по ремонта, преустройството, оборудването и обзавеждането били заплащани от
ответника И.Д.. Именно, поради тази причина, ищецът се бил съгласил част от
изтегления кредит в размер на 10 000 лева, да преведе лично чрез захранване на
сметка със собствения си подпис от неговата сметка на И.Д.. От една страна, поради заплащането
на всички разходи от него по ремонта, преустройството и обзавеждането, а от
друга страна, като застраховка за съпругата му, която била вложила отново лични
нейни средства- Кредит 15000лв.-изплащан само от нея и средства на баща и в
размер на 5800 лева. Останалите 10 000 лева от кредита на ищеца, след
захранването на сметката на И.Д., били разпределени както следва: По банков път
били заплатени разходите за направата на парно отопление в размер на 5000 лева,
а останалите пет хиляди ищецът бил разходвал сам, за свои нужди - видно от
представеното Банково удостоверение. Не отговаряли на истината твърденията на
ищеца, че не е знаел, че е бил измамен от двамата ответници, т.к. не разбирал
български език, че продава на И.Д. търговския обект. Ищецът не само бил знаел,
не само разбирал всичко, което му било прочетено от Нотариуса при сключване на
сделката, не само се бил подписал лично, но и бил прибрал сумата от 9900 лева,
платена от И.Д. лично на него в присъствие на двама свидетели, преди подписване
на Н.А.№53/2018г., която сума отново изхарчил сам и единствено и само за себе
си.
По тези съображения се иска да бъдат
отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Съдът е намерил за неоснователни съображенията
на ответниците, свързани с насочване на иска за унищожаване на договора към
нотариуса, тъй като с активна
легитимация по конститутивния иск, предявен на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД разполага единствено и само
страната по договора, каквото качество не притежава нотариуса изповядал
сделката - арг. от чл. 32 ЗЗД Поради това и това възражение е оставено без
уважение, а към момента не намира причини да промени това си становище.
В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Т.,
поддържа иска и иска уважаването му с присъждане на разноски. Подробни
съображения излага в писмена защита.
В о.з. ответниците, чрез пълномощника
си адв.Колчева, оспорват иска, поддържа възраженията си, с подробни съображения
в писмена защита.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, и с оглед на наведените от
ищеца доводи, както възраженията на ответника, прие за установена следната
фактическа обстановка :
Не се спори между страните по делото,
че е бил сключен Договор за продажба на
недвижим имот, а и същото се установява от представения НА № 54/08.03.2017г.,
по силата на който ответницата Р.И.
Сертуглу е придобила собствеността върху имота: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, заемащ
партерния етаж от жилищна сграда, състояща се партерен етаж с търговски
обект,два жилищни етажа и мансандрен етаж, завършена на степен груб строеж-63%,
със застроена площ на търговския обект
от 99 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място в което е
построена сградата, заедно със 3/4 идеални части от Дворното място в което е построена
сградата, съставляващо ПИ №809 в квартал
85 по плана на гр.Велинград.
Страните
не спорят и по обстоятелството, че към датата на придобивана на собствеността
върху горния имот купувача Р.И. Сертуглу е имала сключен граждански брак с
ищеца М.М.С., а и това се установява от удостоверение за сключен гр.брака
според което такъв е сключен на 26.09.2016г. Тоест така придобитата собственост върху имота
е станала СИО по силата на Семейния кодекс.
Страните
не спорят и по обстоятелството, че с процесния НА № 53/26.03.2018г. съпрузите Р.И.
Сертуглу и М.М.С., са продали на ответника И.Али Д. / баща на Р./ целата
придобита от тях собственост върху имота: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, заемащ партерния
етаж от жилищна сграда, състояща се партерен етаж с търговски обект,два жилищни
етажа и мансандрен етаж, завършена на степен груб строеж-63%, със застроена площ на търговския обект от 99
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място в което е
построена сградата, заедно със 3/4 идеални части от Дворното място в което е
построена сградата, съставляващо ПИ №809
в квартал 85 по плана на гр.Велинград, за който имот е отреден УПИ №ХХII-6320.
Видно
от този НА имота е продаден за сумата от 9000лв., при данъчна оценка за имота в
размер на 28221,70лв.
Не се
спори и, че в последствие и след продажбата на имота бракът между Р.И. Сертуглу
и М.М.С. да е бил прекратен, а и същото се установява от представеното Решение
№ 214.11.2028г. постановено по гр.д.№ 989/2018г. на ВлРС.
Обявено
е за безспорно между страните е обстоятелството, че ищеца М.М.С. не учил в
България, респективно не посещавал българско училище. Вместо това се установява
от представеното в превод на български удостоверение /л.11/, че ищеца М.С. е
завършил начално училище, както и професионална гимназия в Турция. Това се потвърждава
и от факта, че ищеца и цялото му семейство са се изселили в Турция на
20.09.1989г. , тоест когато той е бил на около 3,5 години до колкото е роден на
***г.
Не
спорно и това, че както ищеца, така и ответницата Р. Сертуглу, по време на брака
си са теглили банкови кредити. Видно от ДПК от 01.03.2017г. Р. Сертуглу е изтеглила от СИБАНК АК
потребителски кредит в размер на 15000лв. за срок от 10г., а ищеца М.М.С.,
според ДПК от 12.04.2018г., е изтеглил от ОББ АД кредит в размер на 20000лв. за
срок от 10г.
Последното
обстоятелство, а именно изтегления от ищеца потребителски кредит, има отношение
към главния иск, поради следното: Самия договор е от 9 страници, всяка от които
е подписана от ищеца, като длъжник. Съдържа подробна информация за условията на
договора. А не се установява, нито се твърди от ищеца, при сключването му да му
е било необходимо да ползва преводач, за да разбере какви точно са правата и задълженията му банковия заем, както и
останалите условия на този договор.
От
представеното Удостоверение за професионално обучение № 5286-490 от
07.12.2016г. се установява, че ищеца М.М.С. е завършил квалификационен курс по
професия „козметик“ от общо 110 часа и е придобил квалификация за „масажист по лечебен
масаж“, като е получил оценки „отличен“ изпитите по теория и практика.
От
представеното Удостоверение № 60/28.10.2020г. се установява, че ищеца М.М.С. е
работи по трудов договор в „Етон“ АД на длъжността „електротехник поддръжка сгради“
в периода от 14.02.217г. до 27.06.2018г.
По
делото са разпитани две групи свидетели – на ищеца и на ответника.
От
показанията на свидетелите на ищеца – Метин Рамаданов и М. Мустафов се
установява следното: свидетелите са разговаряли с ищеца на турски език, тъй
като той и свидетелите знаели този език и на него били разговаряли още преди
ищецът да се изсели с родителите си.
Чували са го да разменя само по няколко думи на български със съпругата си, но
това било станало при единствените им и краткотрайни срещи. И двамата свидетели твърдят, че родителите на
ищеца имал имот в България, който посещавали понякога, ищецът бил идвал с
родителите си когато още бил малък, но от много години вече не идвал с тях. Специално
св. М. Мустафов твърди,
че ищецът бил зле с българския език и разговарял с него само на турски. Някой
думи знаел, а други не, при което и не можел да говори добре български. Откакто
се оженил в България полагал усилия да научи български език. А и съпругата му Р.
не знаела турски език. Според този свидетел ищецът му се бил похвалил, че ще си
купят със съпругата му жилище. После се съветвал с него във връзка с ремонта на
закупеното жилище. Сподели му също, че бащата на съпругата му – И.Д. му е
търсил работа, както и в последствие да е започнал работа в хотел във
Велинград. Първоначално същия свидетел твърди, че ищеца е като започнал работа
бил преводач на турските туристи в хотела, като им превеждал от български на
турски. В последствие твърди, че се объркал, като вместо разводач е казал
преводач. Свидетелят твърди и ищецът да му е споделил, че са живеели при
родителите на съпругата му, които не знаели турски език, но имал проблеми
защото не се разбирал с нейната майка, понеже тя защитавала само дъщеря
си. Свидетелят твърди още, че ищецът
разбрал за продажбата на апартамента му на следващия ден след като отишъл да
подава документи за развод, тъй като той нямал НА. Първоначално казал, че
никога не се подписвал за продажба на този имот, но после се сетил, че когато
били ходили при нотариус, уж да тегли кредит , се бил подписал пред нотариуса.
Тогава не било имало преводач. А преводач ищецът нямал и по време на
бракоразводното дело, когато се развеждал със съпругата си. Тогава баща му
ходел навсякъде с него по делата, тъй като той сам неможел да се оправи.
От
показанията на свидетелите на ответниците се установява следното:
Свидетелката Емилия Калоферова твърди, че познава ищеца М. и съпругата му Р. от
както са купили имота в техния комплекс във Велинград, където свидетелката
имала кафене и била домоуправител.
Ищецът често посещавал кафенето й и там разговаряли многократно на
различни теми в период от почети две години и почети всеки месец. Свидетелката
твърди, че е разговаряла с М. на чист български език и той говорел много добре
български с подредени изречения и мисловен процес. Участвал в разговора
абсолютно съразмерно на това което се говори. Не било имало случай при
разговорите ищецът да не разбере заканите от свидетелката думи. Сочи също, че
дори имало случай, с новия домоуправител – близка на свидетелката, ищеца да се
карал на български език, която караница свидетелката чула.
Свидетеля
Мариян Методиев – кредитен инспектор в ОББ твърди, че познава ищеца М. и
съпругата му Р., като клиенти на банката от 2017-2018г., когато всеки от тях
идвал и търсел кредит. При срещите им в тази връзка обикновено присъствали и
двамата съпрузи, но първоначално ищецът ходел сам. Свидетелят разговарял с М.
за кредита, както с всеки друг клиент. Той се интересувал за сумата, лихвите,
срока на кредита. При тези разговори останал с впечатление, ме ищецът го
разбира. Интересувал се също и от условията по кредитирането. Искал само да му
се разяснят някой специфични банкови изрази и по-скоро термини от договора
понеже са специфични, които не разбирал. При срещите им не бил мълчал, а
говорел, като въпросите му били конкретни за точно определени клаузи от
договора, които и клаузи сам коментирал.
Свидетелят
Методи Ушев твърди, че познава ищеца М.С., защото го обучавал в курса по масаж
който водел. Бил негов инструктор и председател на изпитната комисия. Курка за
масажист бил 110 часа, от които първите 30 били по теория. В продължение на 2-3
дни свидетелят говорел на курсистите, а те си записвали. После следвало
обучение по практика. Целия процес на обучение бил на български език. М. също
го обучавал на български език и той си
разбирал много добре български. Курса приключил с изпит по теория и практика.
Изпита по теория бил с тест, на който се отговаря със зачертаване с кръсче, но
текста на въпросите в самия тест били на български. Неговия резултат от теста бил или много добър
или отличен, като свидетелят не помни точно. Свидетелят твърди също, че след
курса за масажист ищеца работил като поддръжка в същия хотела, в който свидетелят
работил на граждански договор. По време на работа се били виждали с него и
разговаряли на общи теми. Свидетелят разговарял с ищеца по същия начин както
говорел с всеки друг. Не знаел, че ищеца не учил в България и нямал никакви
съмнения, че той знае на 100% български, тъй като всеки път са се разбирали.
От
показанията на нотариус Халачев – изповядал процесната сделка, се установява
следното: Свидетелят си спомня сделката, тъй като познава ответника И.Д. повече
от 30 години. При тази сделка ищецът му представил българска лична карта. В
някакъв момент нотариуса разбрал, че ищеца има двойно гражданство, като не
спомня точно дали той му е казал или е видял това при направената справка в
база данни на ЕСГРАО. Така или иначе ищеца се бил легитимирал пред нотариуса с
българска лична карта, и ако сам не сподели няма как да се знае дали владее
български език или не. Той не бил сподели, че не знае български език.
Независимо от това по повод на факта, че М. Сертуглу е и турски гражданин и за
да се убеди в неговото дееспособност нот.Халачев разговарял с ищеца. Говорили
общи приказки, като прави с всека друга страна по нот.дело. Установил, че има
някакъв акцент но говорел добре български, при това по-добре от турците в
северна България. Преценил, че знае достатъчно добре български език. Спомня си
също, че му е казал, че говори пише на български по-добре от самия него, тъй
като почерка му бил по-добър. Във връзка с полагането на подписа, нотариус
Халачев обяснил, че трябва да си напишат трите имената и да се подпишат, но и
тогава ищеца не бил казал, че не може да пише или да си напише имената. Освен
това, тъй като такива сделки били рядкост, попитал и двамата прехвърлители дали
действително искат да прехвърлят имота и получили ли са си парите и те и двамата
му отговорили. После дал на всички страни екземпляр от акта и сам им прочел
акта. Попитал ги е това ли искате, а те му отговорили, че това искат. После си
написали иманата и се подписали. Не обърнал внимание, че ищецът е изписал една
буква от имената си на латиница, тъй като единствено било важно да има почерков
материал.
От
заключение по приетата по делото лингивистична експертиза, изготвена от в.л. К.
се установява следното: ищецът М. Сертуглу
владее в ниска степен български език говоримо и ни владее езика писмено. Има
нищожен речник за говор, не владее никакви граматични правила и не може да
построи изречение. Не може да прочете и възприеме слухово правна терминология,
поради което и не е могъл да разбере предмета на сделката по покупко-продажба
на имот с НА № 53/26.03.20218г. Според заключението ищецът е заявил, „фърлям
подпис и бегам“ Съдът не кредитира с доверие заключението по СТЛЕ поради
следното: На първо място заключението е изготвено въз основа на данни събрани
от в.л. при проведен разговор по скайп с ищеца С., който се намирал в дома си в
Турция, за което не е давано разрешение от съда, а не при лична среща с него. На второ място
заключените е в противоречие с показанията на свидетелите, които твърдят ищецът
да е разговарял с тях на чист български език и да е разбирал всичко което му се
говори. Не отговаря на истината и
заявеното от ищеца пред вещото лице, че само се е подписвал, без да разбира
какво подписва, тъй като при сключване на договора за кредит ищецът подробно се
информирал за всичко което не му е било ясно. Ако не разбирал нещо от текста на
НА, е можело да му бъде разяснено. Вместо това е завил пред нотариуса, че желае
именно извършването на сделката по продажбата на имота. И не на последно място
следва да се има предвид, че правната терминология използвана при изготвяне на
НА е трудно разбираема дори за лица владеещи отлично български език, при което
логично и житейски оправдано е и ищецът да не разбира съвсем правната
терминология.
Други
доказателства не са ангажирани.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът намира следното: В приложното поле
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предл.1, попада основанието за нищожност на сделката
поради неспазена форма.
Извършването
на нотариални удостоверявания с участието на лице, което не владее български
език е регламентирано от ГПК със специални правила- чл. 582 ГПК, респ. чл. 478 ГПК (отм.);. В
тези случаи законът предвижда назначаване на преводач като предпоставка за
валидност на нотариалното удостоверяване, при условие, че езикът, с който
лицето си служи, не е познат на нотариуса. Според показанията на нотариус
Георги Халачев, за да извърши нотариалното удостоверяване, нотариусът и ищецът М.
Сертуглу. са установили контакт на български език, чрез който нотариусът се е
убедил, че той е дееспособен знае и разбира български език и е запознат и е
съгласен със съдържанието на документа, който подписва. Т. е., преди да извърши
нотариалната заверка нотариусът е изпълнил задължението си лично да провери
дали отразеното в документа съответства на волята на ищеца.
Всъщност
от показанията на свидетелите Емилия
Калоферова, Мариян Методиев и Методи
Ушев, които съдът кредитира, като дадени от лица лично възприели фактите и
незаинтересовани от изхода на спора, в съответствие с заключението на нотариуса,
се установява ищецът М.С. да е знаел достатъчно добре говоримо български език,
след като свободно е разговарял с тях на тази език. Процесуалния закон не
изисква посочване от нотариуса на ниво на познаване на български език. От
анализа на събраните по делото доказателства следва извода, че ищецът М.С. е
знаел български език в степен, позволяваща му да разбира правното значение и
последиците от прехвърлителната сделка, поради което извършеното без преводач
нотариално действие не е нищожно. А от тук не нищожен и НА с който е
прехвърлена собствеността. Поради което и искът за прогласяване нищожността на Договора
за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №53 от 26.03.2018г., том първи,рег.№3 72,
дело №52 от 26.03.2018г на Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра
на Националната камара, с район на действие Районен съд Велинград, с кой е продаден
на И.Али Д., ЕГН:**********, описания в акта недвижимия имот е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Предвид неоснователност на главния иск, то сбъднало се вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените евентуални искове, а именно: за разваляне на договора за продажба, сключен с нотариален акт №53 от 26.03.2018г. на осн.чл.29 от ЗЗД, като сключен при измама.
Фактическият
състав на измамата, като основание за унищожаване на гражданскоправните сделки
(чл. 29 ЗЗД), включва елементите: 1. да е сключена сделка; 2. едната
(измамената ) страна по сделката да е била в заблуждение; 3. заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна по сделката и 4. сделката да е сключена
поради (вследствие) на заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в
умишлено предизвикване, създаване и/ или поддържане у измамената страна на невярна
представа относно определени обстоятелства, че тези обстоятелства, които
другата страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са
елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в
заблуждение може да е относно нейното съдържание, респ. – относно вида и
характера й. В случая, тъй като
измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на
своите действия и може да ги ръководи обикновено (и поначало това е принципно
така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът и съдържанието
на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще
настъпят след сключването й. В следствие умишлено предизвиканата и/или
поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало
("подвело", какъвто е терминът, употребен в чл. 29 ЗЗД) да сключи сделката, това лице
погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или
от нея ще настъпят други правни последици. Неосъществените впоследствие правни
очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са плод
на умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните
последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото
лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са
израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в
такива заблуждение, не би сключила сделката.
В
случая от ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства за това от
страна на ответниците и конкретно от Р.Д. да бил въведен в заблуждение, че ще
сключат сделка, за да могат да теглят кредит на по ниска лихва, т.е. да е бил
заблуден относно предмета или целта на сделката, а негова е доказателствената
тежест да направи това при условията на пълно и главно доказване. Единствено
св. М. Мустафов сочи
ищецът да му е споделил, да е подписал при нотариуса, уж за да тегли кредит, но
дори и това е станало след като ищецът вече е знаел за съдържанието на НА, снабдявайки
се с него, а и свидетелят е роднина на ищца и не може да се счета за напълно
незаинтересован от изхода на спора.
Същевременно
от показанията на нот.Халачев, се установява пред него лично ищецът да е
заявил, че желае извършването именно на тази сделка за продажба описана в
оспорения НА №53/26.03.2018г., като и да е заплатена цената по продажбата. На
следващо място няма и как да се приеме, ищецът да е считал че ще сключат
сделка, за да могат да теглят кредит на по ниска лихва, тъй като при сключване
на от него на ДПК на 12.04.2018г. с ОББ
и само 2 седмици по-късно, ако имал такава представа е следвало поне да
представи подписания от него пред нотариуса документ, след като е считал именно
той да му дава право на по-ниска лихва. От страна на ищеца няма въведени дори и
твърдения в тази насока.
Ето
защо и искът по чл.29 от ЗЗД за унищожаване на НА №53/26.03.2018г., като
сключен при измама е недоказан, а от тук и неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
При
този изход на делото ищецът няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
На осн.
чл.78, ал.3 и 6 ГПК ищецът дължи на ответниците направените по делото разноски,
които са и представлявани от адвокат и са представили доказателства за
направени разноски в размер на 1400лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Ето защо ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 1400лв. – разноски по
делото.
По изложените съображения Велинградският
районен съд, V гр. състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С., ЕГН:**********,
със съдебен адрес *** чрез адв.Т., против И.АЛИ Д., ЕГН:********** *** и Р.И.Д.
***, иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр.чл.576 и чл.582 ГПК, за прогласяване за нищожен Договора за продажба на
недвижим имот, обективиран в НА №53 от 26.03.2018г., том първи,рег.№3 72, дело
№52 от 26.03.2018г на нот.Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра
на НК, с който е извършена
покупко-продажба на недвижими имот, придобит по време на брака в режим на СИО,
на следния имот: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, заемащ партерния етаж от жилищна сграда, със
застроена площ на търговския обект от 99кв.м.,заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху дворното място в което е построена сградата, заедно със собствените си
1/2 идеални части от Дворното място в което
е построена сградата, съставляващо ПИ №809 в кв.85 по плана на гр.Велинград, за
който имот е отреден УПИ №ХХII-6320, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.Т., против
И.АЛИ Д., ЕГН:********** *** и Р.И.Д. ***,
евентуален иск с правно основание чл.29 от ЗЗД, за унищожаване, като
сключен при измама на Договора за продажба на недвижим имот, обективиран в НА
№53 от 26.03.2018г., том първи,рег.№3 72, дело №52 от 26.03.2018г на нот.Георги
Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра на НК, с който е извършена покупко-продажба на недвижими имот,
придобит по време на брака в режим на СИО, на следния имот: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,
заемащ партерния етаж от жилищна сграда, със застроена площ на търговския обект
от 99кв.м.,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място в което е
построена сградата, заедно със собствените си 1/2 идеални части от Дворното място в което е
построена сградата, съставляващо ПИ №809 в кв.85 по плана на гр.Велинград, за
който имот е отреден УПИ №ХХII-6320, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН:**********, със съдебен
адрес *** чрез адв.Т., да заплати на
И.АЛИ Д., ЕГН:********** *** и Р.И.Д. ***, СУМАТА от 1400,0 лева /хиляда и четиристотин лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)