Р
Е Ш Е
Н И Е № 3557
гр. П., 02.10.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІV брачен състав, в открито заседание на трети юли две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател: С. Неделева
при участието на секретаря Каменка Кяйчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16849 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл. 144 и чл. 149 от СК.
Производството е образувано
искова молба, подадена от М.В.Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. В., УЛ. „Н.Б.”№
**, ЕТ. *, АП. *; действаща чрез пълномощника си адвокат С.С. ***, със служебен адрес: гр. П., ул. “С.В.” № 3, ет.
*, офис *; против В.И.Д., ЕГН: **********,
с адреси: гр. П., ул. “Р.” № *, ет. *,
ап. * и гр. П., ул. “С.” № **, ет. *, ап. **.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, чийто брак с
майката е прекратен със съдебно решение по бр. д. №
92/2004г. по описа на ПРС, II бр. с., влязло в сила на 22.06.2004г. Оттогава ищцата живеела със своята майка и само последната полагала грижи за
дъщеря си, а ответникът, съгласно горното съдебно решение заплащал на ищцата
ежемесечна издръжка в размер на 100 лева до навършване на пълнолетието й, с настъпването на което –
на 01.07.2012, тази издръжка била прекратена по
силата на закона. След завършване на средното си образование, през лятото на
2012г. ищцата кандидатствала в М.У. „*****” - гр. В., където била приета и към
датата на завеждане на настоящата искова молба – 21.10.2013г., продължавала
висшето си образованието като студентка във *** курс, *** форма на обучение за
образователно-квалификационна степен **** по специалност м*. Поради това нямала
възможност да работи, а и не разполагала с доходи или имущество, от които да се издържа.
В същото време за ответника нямало да представлява особено затруднение да
заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си, защото той работел по трудов договор и получавал добро месечно
възнаграждение, освен това притежавал
идеални части от три недвижими имота, от които два в с. П., общ. Ч., обл. С.
и един в с. Н., общ. А.,
обл. П..
Поради така
изложените обстоятелства се иска на основание чл. 144 и чл. 149 от СК
ответникът В.И.Д. да
бъде осъден да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря М.В.Д. ежемесечна
издръжка в размер на 100 лв. (сто лева), считано от 21.10.2012г. – една година една
година назад преди подаването на настоящата искова молба, до настъпването на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира се и присъждане на
сторените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.И.Д., чрез назначения му особен
представител – адв. К.У. ***, е подал писмен отговор, с който не взема
конкретно становище по предявените искове и съдържащите се в исковата молба
фактически твърдения; заявява, че няма
възражения срещу формулираните от ищцата доказателствени искания, като от своя
страна няма да прави такива на този етап.
В хода на устните състезания ищцата, чрез пълномощника
си – адв. С.С., пледира за
цялостно уважаване на исковите претенции като доказани по основание и размер.
Назначеният на ответника особен представител – адв. К.У.,
депозира писмена молба-становище, с която настоява за отхвърляне на иска, като счита, че по делото се установява липса на
възможност В.И.Д. да заплаща на
дъщеря си претендираната издръжка, тъй като това би представлявало за него
прекомерно материално затруднение.
След преценка на всички събрани
доказателства, вземайки предвид доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените
писмени доказателства, ответникът В.И.Д.
е баща на ищцата М.В.Д., която е навършила
пълнолетие на 01.07.2012г. (Удостоверение за
раждане - л. 5 д.), а с това е прекратена
и присъдената й издръжка в размер на 100 лв., заплащана т ответника съгласно
бракоразводното решение по водено между родителите на ищцата бр. дело № 92/2004г.
(Решение № 194 от 25.05.2004г. – л. 6 д.), като за учебната 2012/2013г. М.В.Д. е записана в *** курс, а за учебната 2013/2014г.
във *** курс, зимен семестър, *** обучение за висше образование на образователно-квалификационна
степен “****” по специалност “м*” в М.У. „*****” - гр. В. (Уверения №
506/03.09.2013г. и № 563/18.09.2013г. – л. 9, 10 д.) .
Също от приетите писмени доказателства – Нотариален акт
№ 60, том І, дело 539/1977г. на Нотариус
при РС - А. (л. 11 д.), Нотариален акт № 133, том ІІ, дело 388/2008г. на
Нотариус с район на действие РС - Ч. (л.
12 д.), Справка в НБД “Население” за родствени връзки на ответника (л. 53 д.),
Удостоверение изх. № ********** от 22.05.2014г. на Община А. по декларирани
данни от В.И.Д. (л. 58 д.), Удостоверение изх. № ********** от 21.05.2014г. на
Община Ч. по декларирани данни от В.И.Д.
(л. 61 д.), Удостоверение изх. № 1100-6788 от 18.06.2014г. на Община П. - Район “Централен” за
наследници на И. И. Г., (л. 70 д.), Справка от ТД на НАП - П. (л. 72-78 д.) и Справка от ТД на НАП - В. (л. 80 д.), се изяснява, че: от 2008г. ответникът В.И.Д.
работи на постоянен трудов договор с основна заплата 380 лв., считано от
03.01.2012г. – датата на последното допълнително споразумение към този договор,
като за времето от м.
октомври 2012г. до м. септември 2013г. включително
средномесеченият му брутен доход (осигурителен доход) възлиза на 399 лв., от м.
октомври 2013г. до м. май 2014г. включително – на 481 лв., а средномесечния му
доход от м. октомври 2012г. до м. май 2014г. включително е 432 лв., разгледан
пък по периоди в рамките на отделните финансови години, е както следва: от м. октомври 2012г. до м. декември 2012г.
включително– 389 лв., за 2013г. – 403 лв., от м. януари 2014г. до м. май 2014г.
включително – 527 лв., или за същите
периоди, средномесечният му брутен трудов доход, надвишаващ съответните размери
на минималната работна заплата за страната е: от м. октомври 2012г. до м.
декември 2012г. включително – 110 лв.
/при 389 лв. МРЗ/, за 2013г. – 93 лв.
/при 310 лв. МРЗ/ и от м. януари 2014г. до м. май 2014г. включително – 187 лв. /при 340 лв. МРЗ/, т.е. за цялото
време от м. октомври 2012г. до м. май 2014г. включително надхвърлящата минималната
работна заплата част от средномесечният му брутен доход, определена като
средноаритметична претеглена величина /[110х3+93х12+187х5]:20/, е 119 лв.; същевременно ответникът не
е регистриран като самоосигуряващо се лице; няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовите 2012г. и 2013г.; няма изплатени суми от фирми по чл. 73 от ЗДДФЛ; няма декларирани плавателни и въздухоплавателни превозни средства; но притежава: придобити чрез покупка 1/2 ид. ч. от
жилище с площ 115.79 кв.м. и 1/2 ид. ч. от гараж с площ
15.05 кв. м. в гр. П., на адрес ул. “Р.” № 7, ет. 2, ап. 3 /декларирани
през 1998г./; придобити чрез покупка 1/6 ид. ч. от земя с площ 1240 кв. м., 1/6
ид. ч. от жилище с площ 22 кв. м., 1/6 ид. ч. от жилище с площ 168
кв. м. в с. Н., общ. А. /декларирани през 1998г./; придобити по наследство 1/12
ид. ч. от сграда - жилище с площ 120 кв. м. плюс мазе с площ 60 кв. м. и 1/12
ид. ч. от земя с площ 100 кв. м. в с. П.,
общ. Ч. /декларирани през 1998г./; придобита по наследство 1/12 ид. ч. от земя
с площ 348 кв. м. в с. П., общ. Ч.
/декларирана през 2008г./; както и превозно средство - лек автомобил
“Фиат Фиорино” с дата на първа регистрация ****; докато ищцата М.В.Д. не притежава недвижими имоти, нито подлежаща на деклариране
движима собственост, няма регистрирани трудови договори, няма декларирани
доходи за 2013г., няма участия в търговски дружества.
Според показанията на разпитания по делото свидетел - Б.
К. К., майка на ищцата, семестриалната такса за обучението на М.В.Д. в МУ - В.
е в размер на 3700 лв., съответно
годишната такса - 7400 лв., като към м. юли 2014г. ищцата е студентка *** курс,
*** семестър и четирите семестриални такси до момента са били платени само от
свид. К.. Бащата не предоставял никакви средства за посрещане на необходимите
разходи, свързани със следването на ищцата, изискващо също осигуряването на
скъпи учебници, помагала и консумативи. Закупуването на учебниците и атласите
по м* коствало минимум 500 лв. годишно. Наред с това свид. К. сочи, че обикновено
заниманията в университета започвали в 07.30 часа, като често приключвали около
16.00 часа, налагали се и
посещения на дисекционни зали за практическа подготовка, поради което ищцата
целодневно била ангажирана с учебни занимания. Трябвало и да отделя достатъчно
време за самоподготовка с оглед сериозния обем на учебния материал. Свид. К. давала
на ищцата седмично между 50 лв. и 70 лв.
като джобни пари, за да има през деня и за транспорт - като лични пари,
с които да разполага. Бащата по никакъв
начин не участвал в издръжката на дъщеря си, нито поддържал контакт с нея. През
последните две години комуникацията му с М. се състояла в изпращането на два-три
СМС-а. За девет години бил виждал дъщеря си само веднъж в рамките на няколко
часа. Вместо да се гордее с нея и да я подкрепя поне морално, той изобщо не се
е интересувал от дъщеря си, която при навършването на 20-тата си годишнина /на ***/
получила само един СМС от него.
Показанията на свид. К. съдът кредитира
изцяло, намирайки ги за добросъвестни, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи
с писмените доказателства, също и с обявените в сайта на МУ - В. годишни учебни такси за студенти по
специалност “м*”, образователно квалификационна степен “****”, приети срещу
заплащане.
Наред с
горното общоизвестни са обстоятелствата, че за придобиване на висше образование по специалността
“м*” срокът на обучение е *** години, който срок съгласно нормативно уредените
единни държавните изисквания включва десет учебни семестъра, 310 дни
преддипломен стаж и полагане на държавни изпити, като учебната година започва в
средата на м. септември. Именно това е видно и от сайта на МУ - В., според който конкретно учебната 2012/2013г. е
открита на 17.09.2012г, а учебната 2013/2014г. – на 16.09.2014г.
Така установените фактически положения налагат за настоящата инстанция
извода, че предявените искове са изцяло доказани по основание и размер.
За да възникне правото на ищцата да получава издръжка по чл. 144 от СК е
необходимо същата да докаже, че е дъщеря на ответника, че е пълнолетна, но няма
навършена двадесет и пет годишна възраст, че учи редовно във висше учебно
заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от използване на
имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата претенция, може да дава
месечна издръжка без особени затруднения.
В случая всички тези условия са изпълнени, тъй като от
доказателствата по делото се изяснява категорично, че ответникът е баща на ищцата, която е
навършила пълнолетие на 01.07.2012г. и от м. септември 2012г.
учи редовно във висше учебно заведение за придобиване на образователно-квалификационна
степен “****” по специалност “м*”, като понастоящем ищцата няма навършени
двадесет и пет години, а срокът на обучението и е *** години, същевременно тя
не може да се издържа сама, защото няма доходи, нито имущество, от което да
генерира такива, докато ответникът получава трудово възнаграждение и притежава
няколко недвижими имота, от чието използване би могъл да реализира допълнителни
доходи, съответно разполага с възможността без особени затруднения да дава
издръжка на пълнолетната си дъщеря, учаща във висше учебно заведение.
Не е спорно също, че от м. юли 2012г. и до момента издръжката на ищцата
се осигурява единствено от нейната майка – свид. К., която изпълнява
задълженията си като родител, поемайки всички разходи на своята дъщеря – за задоволяване на основните й потребности
/храна, облекло, транспорт и др./, за посрещане консумативните разходи на
домакинството /вода, ел. енергия и пр./, за заплащане на семестриалните такси в
университета, за закупуване на учебници и помагала, а тези разходи според
кредитираните показанията на свид. К. възлизат средно на поне 900 лева месечно,
от които минимум 280 лева месечно за покриване на основните ежедневни нужди. Освен
това общоизвестен е и фактът, че следването по специалността “м*”
ограничава
до минимум възможността да се работи, дори и почасово, за да може ищцата да се самоиздържа или да подпомага издръжката си.
Следователно ищцата несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и има
право да получава такава.
От друга страна ответникът е постоянно трудово ангажиран, като за
2014г. средният му месечен доход е в размер на 527 лв., за 2013г. – 403
лв., а за последното тримесечие на 2012г.
– 389 лв. Същевременно той притежава
идеални части от недвижими имоти, включително жилищни, и поне някои от тези
имоти би могъл да използва за набавяне на допълнителен доход, в това число
апартамента с немалката площ от 115.79 кв.м. на адрес: гр. П., ул. “Р.” № 7
/постоянния адрес на В.И.Д./, още повече, че от материалите по делото (разписки
– л. 15 и л. 29 д.) е видно, че
ответникът от години не живее на този адрес. Наред с това не се установява, а
не се и твърди, ответникът да има някакви специфични здравословни
или други потребности, изискващи допълнителни разходи за собствената му
издръжка, нито пък задължение за издръжка на друг свой низходящ.
При това положение, съобразявайки също факта, че средномесечният трудов
доход на В.И.Д. за последното тримесечие на 2012г., за цялата
2013г., както и през 2014г. надхвърля минималната работна заплата за страната с
повече от сто лева, съдът намира, че ответникът може без особено
затруднение да поеме част от обикновените разходи на нуждаещата се от издръжка своя
пълнолетна учаща дъщеря, заплащайки й сумата от 100 лева месечно, което не би
го оставило без необходимите средства за
собствената му издръжка.
Ето защо, претендираният от ищцата размер
на издръжката е напълно реален и адекватен, с оглед както на нейните основни
потребности, така и на материалните възможностите на ответника, съответно предявеният иск по чл. 144 от СК – за присъждане
на месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на предявяването
му, а именно 21.10.2013г., до настъпването на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, се явява изцяло доказан и следва да
се уважи в пълен размер. Поради същите съображения
основателен е и искът с правно основание чл. 149 от СК – относно заплащане на издръжка
за минало време – една година преди подаване на исковата молба, т.е. за периода
от 21.10.2012г. до 21.10.2013г., също в размер на 100 лева месечно, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Предвид уважаването на исковете в пълен
размер, по аргумент от чл.
78 ал. 1 ГПК единствено ищцата има право
да получи заплащане на сторени от нея разноски в производството, но тъй като по
делото не са представени доказателства за такива, липсват включително
доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, то разноски в полза на
ищцата не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС общо в размер на 192 лв.
(сто деветдесет и два лева), от които 144 лв., представляващи държавна такса 4 на
сто върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка занапред [(100 лв. х 36
месеца) х 4 %] и 48 лв., представляващи държавна такса 4 на сто върху присъдената
издръжка за едногодишен минал период от време [(100 лв. х 12 месеца) х 4 %].
С оглед изхода на спора, ответникът дължи и
сумата от 100 лв. – възнаграждение за назначения му особен представител за
настоящата инстанция, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й преди изменението от
28.03.2014г.), изплатено от бюджета на съда.
Макар от страна на ищцата да не е
поискано допускане на предварително изпълнение, то до доколкото се касае за
уважаване на искове за издръжка, следва на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК да
бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката занапред и за минал период от време.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.Д.,
ЕГН: **********, да заплаща на
пълнолетната си дъщеря М.В.Д., ЕГН: **********, учаща
във висше учебно заведение, месечна
издръжка в размер на 100.00 лв. (сто
лева),
считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.10.2013г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.И.Д.,
ЕГН: **********, да заплати на
пълнолетната си дъщеря М.В.Д., ЕГН: **********, учаща
във висше учебно заведение, издръжка за
минал период от време, а именно от 21.10.2012г. до 21.10.2013г., в размер на 100.00 лв. (сто лева) месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН: **********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 192.00 лв. (сто деветдесет и два лева),
представляваща държавни такси за настоящото
производство.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН: **********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 192.00 лв. (сто деветдесет и два лева),
представляваща държавни такси за
настоящото производство.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН: **********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща направените
разноски за възнаграждение на особения представител.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, съобразно чл. 242 ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. П. в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ Светлана Неделева
Вярно с оригинала
СЧ