Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 349/02.07.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Д*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 313/2018
г.
по описа на Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
С решение № 172/11.05.2018
г., постановено по АНД № 433/2018 г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно
постановление № 17 – 0996 - 006591/23.02.2018 г. на началник сектор към ОД на
МВР, сектор „Пътна полиция” Монтана, с което на И.Т.Г. ***, за нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месец на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Недоволен от така
постановеното решение, касаторът, го
обжалва като твърди „съществени нарушения на процесуалните правила…и
незаконосъобразност в насока неправилно приложение на материалния закон..” моли да бъде отменено решението на РС и
издаденото НП.
Ответникът, чрез
юрк.Димитрова изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и
атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в
производството е доказано извършено от административнонаказаното лице нарушение.
Като е обсъдил безспорно установената фактическа обстановка, изложил е доводи
относно приложимите законови разпоредби, въззивният съд е приел, че е налице
административно нарушение - жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.175, ал.3, т.1 вр.
чл.140, ал.1 ЗДвП. Изложил е и доводи, защо не кредитира свидетелските
показания на брата на административнонаказанато лице, както и защо от събраните
доказателства в конкретния случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция счита
въззивното решение за правилно постановено, при следните доводи:
Изцяло обосновани и правилни са изводите
на въззивният съд, че административнонаказаното лице е осъществило от обективна
и субективна страна състава на административно нарушение, съгласно разпоредбите на ЗДвП. Безспорно в конкретния случай административнонаказаното
лице е управлявало МПС без регистрационни табели. В жалбата основното
възражение е, че т.к. било образувано досъдебно производство, което е
прекратено с Постановление на РП Монтана, то следвало да бъде прекратено
административнонаказателното производство, т.к. не следва лицето да бъде
санкционирано два пъти за едно и също нарушение”non bis in idem”. Настоящият съдебен състав
споделя изложените от въззивния съд доводи, че НП е издадено след като е
прекратено досъдебното производство, предвид което правилно след влизане в сила
същото е изпратено на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Монтана за
търсене на административно
наказателна отговорност за извършеното нарушение,
т.е. НП е издадено при спазване на разпоредбата на чл.36 ЗАНН. Предвид което не
може да бъде споделено изложеното становище, че спрямо лицето са водени две
паралелни наказателни процедури. В НП изрично е посочено, че същото се издава
на основание Постановление за прекратяване на досъдебно производство по
следствено дело № 38/2017 г. на ОСлО при ОП Монтана по преписка № 1877/2017 г.
на РП Монтана. Това, че в НП е посочен и номера на издадения при констатиране
на нарушението АУАН не може да бъде прието като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, т.к. същото не препятства правото на
защита на административнонаказаното лице.
Настоящият състав не намира
основание за отмяна на постановеното от въззивния съд решение, предвид, че в
касационна жалба всъщност не са изложени касационни основания, а се преповтарят изложените пред въззивния съд
доводи, както и в депозираното писмено становище. Всеки водач на МПС е длъжен
да е запознат и да спазва разпоредбите
на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на
обществените отношения свързани с движението по пътищата в това число и
правилата, на които следва да отговарят водачите на МПС. Безспорно в случая е
налице виновно поведение на административнонаказаното лице, което по разбиране
на настоящия съдебен състав е извършило административно нарушение, като
управлява МПС без регистрационни табели.
След като административнонаказаното
лице е управлявало на територията на Република България МПС, което не е
надлежно регистрирано и пуснато в движение по реда на Наредбата е налице
безспорно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, което законосъобразно
е санкционирано на основание чл.175, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП. Настоящият съдебен
състав споделя и изложените от въззивния съд доводи относно минималния размер
на наложеното наказание, предвид което не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Предвид гореизложеното като прие,
че касационната жалба е неоснователна, наложеното административно наказание е
законосъобразно, а въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
На
основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 172/11.05.2018 г.,
постановено по АНД № 433/2018 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: