Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 16.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, в закрито
заседание на шестнадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
В.ч.гражд.дело
№ 2286 по описа за 2019
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по частна жалба „А.С.“ ЕООД -
трето за изпълнителното производство лице, срещу действията на съдебния
изпълнител по налагане на запор на МПС –товарен автомобил марка „Ландровер“ Рейндж Ровер с рег. № *******по изпълнително дело № 20187790400036
по описа на ЧСИ В.Д.Б.-И.с рег. № 779, който се намирал в негово владение и не е
собственост на длъжника.
С жалбата се твърди, че автомобилът, върху който било насочено
изпълнението бил собственост на третото лице по силата на сключен договор за покупко- продажба на МПС от 06.06.2017
г., с нотариално удостоверени подписи. От същата дата фактическата власт върху автомобила е била предадена на жалбоподателя и
към момента налагането на запора е упражнявал такава. Изтъква се, че договорът
за прехвърляне на собствеността върху МПС имал достоверна дата от преди
издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, възоснова на която е образувано изпълнителното производство
и отпреди датата на наложения запор, поради което разпореждането е противопоставимо на трети лица и че владението на вещта е
било предадено преди запора. За прехвърляне правото на собственост е достатъчно
да бъде спазена формата на договора за покупко–продажба, като вписването му в
регистрите на СДВР, Отдел "Пътна полиция", не било елемент от фактическия
състав на сделката и в този смисъл липсата на такова не препятствало
прехвърлянето на собствеността.
В депозирано на основание чл.
436, ал. 3 ГПК възражение –становище с вх. № 00062/25.01.2018 г. взискателят по изпълнението - “Д.т.“ ЕООД изразява
становище, че подадената жалба е недопустима и неоснователна. Сочи, че договорът
за продажба на МПС е сключен месец след като е подадено заявление в съда за
издаване на заповедта за изпълнение за вземането, която се изпълнява по процесното изпълнително производство; че сключената сделка
е недействителна и че регистрацията на МПС в съответното звено на отдел "Пътна
полиция" не е само с
административно значение и собственикът е задължен да я извършил в срока по
чл.145, ал.2 от ЗДвП, или същата се прекратява автоматично. С молба - становище
по делото от 21.06.2019 г., „Д.Т.„ ЕООД, чрез адв.Пейчев
отново излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата и
доводи, че изпълнителното производство е спряно и същата следва да се остави
без разглеждане.
В тридневния срок от връчването на препис
от жалбата на длъжника на 22.05.2019 г. по реда на чл.50, ал.4 от ГПК длъжникът
не депозира възражения и не изразява становище по жалбата.
В изложените мотиви по обжалваното
действие от частен съдебен изпълнител се сочи, че действията са законосъобразни,
тъй като въпреки твърденията на жалбоподателя собствеността върху процесния автомобил
да е била прехвърлена, към датата на налагане на запора автомобилът все още е бил регистриран като собственост на
длъжника по изпълнителното дело.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 4 ГПК от легитимирана страна – трето лице по
изпълнителното дело, имащо правен интерес от обжалване, срещу валидно и
подлежащо на обжалване действие по насочване на изпълнението срещу движима вещ. Предмет на депозираната жалба са действията на
съдебния изпълнител по насочване на изпълнението срещу движима вещ – МПС и
разпореждане за отказ да вдигне запора по молба на трето лице по изпълнението, наложен
на 21.08.2018 г. от Отдел „ПП“ СДВР. Запорът не е бил съобщен на длъжника и на взискателя, а писмо от СДВР за наложения запор е постъпило
по изпълнителното дело на 27.09.2018 г., от когато е най- ранната дата, на
която както страните, така и третото лице биха могли да узнаят за налагането
му. На 02.10.2018 г. третото лице е поискало вдигане на запора, след което са
извършени действията по размяна на книжа и администрирането на жалбата от ЧСИ.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството по изпълнително дело № 20187790400036
по описа на ЧСИ В.Илиева с рег. № 779 на КЧСИ е образувано по молба с вх. № 000488 от
14.05.2018 г. от взискателя „Д.т.“ ЕООД против „Б.“
ЕООД, възоснова на изпълнителен лист от 03.05.2018 г.
издаден по гр.д.№ 32800 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 65 състав, възоснова на подлежаща на изпълнение заповед по чл.410 от ГПК. С молбата е поискано налагането на запор на вземания по банкови сметки и е
възложено проучването на имущественото състояние на длъжника. ПДИ е връчена на
17.07.2018 г. и е наложен запор на вземанията по банкови сметки. От съдържащите
се в изпълнително дело документи се установява, че с молба с вх. № 00734 от
18.07.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор
и спиране от движение на автомобил „Ландровер Рейндж ровер“ с рег. № *******,
собственост на длъжника. ЧСИ е наложил запор на 20.07.2018 г. Запорното съобщение с изх. № 00424/15.08.2018 г. до СДВР,
отдел "ПП", получено на 17.08.2018
г. Запорът на МПС е наложен на 21.08.2018 г., видно от писмо от третото
задължено лице с вх. № 100882/27.09.2018 г.
С молба с вх. № 00890 от 02.10.2018 г.
третото лице – жалбоподател в настоящето производство, е поискал от ЧСИ да
вдигне наложения запор и е представил договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите под рег. № 1558 от 06.06.2017 г.
на Нотариус с рег. № 262 на НК и район на действие СРС В.А.. Уведомен за
молбата на 02.10.2018 г., длъжникът е изразил становище от 25.10.2018 г. за неоснователността
й, като е поискал ЧСИ да я остави без уважение и да насрочи опис и продажба на
вещта. Препис от същото е връчено на третото лице „А.с.“ ЕООД на 25.10.2018 г.,
който с нова молба с вх. № 00975 от 01.11.2018 г. е поискал вдигане на запора върху
МПС. Взискателят е уведомен за тази молба с
връчването на уведомително писмо на 01.11.2018 г., като отново е подал
становище с вх. № 01045/27.11.2018 г., че искането за вдигане на запора следва
да се оставил без уважение и че е предявил пред съда иск за обявяване на
покупко-продажбата за недействителна. Отново е извършена размяна на преписи от
становище и нова молба от трето лице с вх. № 01056 от 04.12.2018 г. за вдигане
на наложения запор, както и на преписи от подаденото заявление от взискателя от 19.12.2018
г. и на молба от трето лице с вх. № 00045 от 11.01.2018 г., връчена на взискателя с уведомително писмо на 11.01.2019 г.
Видно от договор за покупко-продажба на
МПС сключен на 06.06.2017 г. в изискуемата се от
закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, жалбоподателят е
придобил правото на собственост върху процесния
товарен автомобил срещу цена от 1200 лв. в състояние към момента на предаването,
а от приетия като доказателство по делото предавателно приемателния протокол от
същата дата е видно, че вещта е предадена на купувача при подписването му. Действително
от събраните в изпълнителното производство доказателства следва да се приеме,
че липсва заявена за регистрация пред СДВР, отдел "Пътна полиция" за промяна
в носителя на правото на собственост върху автомобила,
която съгласно чл.
145 ЗДП (действаща към 06.06.2017 г. редакция) е
следвало да бъде заявена от приобретателя в срок от
две седмици от настъпването и да се предостави копие от договора за придобитата
собственост с данните на праводателя. В писмо на
СДВР, отдел "ПП" е отразен факта, че е наложен запор върху автомобил собственост на „Б.“ ЕООД. От представените и неоспорени
писмени доказателства се установи, че със сключването на договора и
фактическата власт върху автомобила е предадена
на купувача и макар и да не е предприел никакви действия за промяна на
формалната легитимация на носителя на правото на собственост чрез издаване на
нов документ за регистрация на автомобила,
той е ползвал вещта.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на
принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в
изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на
действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно
процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Разпоредбата на чл. 435,
ал. 4 ГКП предвижда право на трето за изпълнителното производство лице да
обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора се намират в негово владение. Следователно
основателността на жалбата се обуславя от установяване на факта, че към
налагане на запора дружеството е придобило правото на собственост и е
упражнявало фактическа власт върху товарния
автомобил. В съдебната практика е прието,
че защитата на трето лице срещу опис на движими вещи, които то държи и които не
са собственост на длъжника, в изпълнителното производство е по реда на
обжалване действията на съдебния изпълнител - чл.
435, ал. 4 ГПК. По аргумент от този законов текст (изр.последно), за да
бъде уважена жалбата му, в производството по обжалване третото лице следва да
докаже наред с упражняването на фактическа власт и правото си на собственост.
Без съмнение, сключеният на 06.06.2017 г. договор за покупко-продажба на МПС е произвел вещно-транслативен ефект и правото на собственост върху автомобила е преминало от правната сфера на продавача „Б.“
ЕООД в правната сфера на купувача „А.с.“
ЕООД. Договорът е сключен в предвидената в чл. 144 ЗДвП форма – писмена с нотариално удостоверени подписи, като за всяка от
страните е породено задължение в двуседмичен срок да предостави на службата,
издала регистрационния номер, респ. службата за регистрация по местоживеене на приобретателя, копие от договора за прехвърляне на
собствеността. Собствеността
се прехвърля с писмения договор - чл.
144, ал. 1 от ЗДвП и от момента на подписването му новият собственик става
данъчно задължено лице по смисъла на ЗМДТ.
Предоставянето на договора по реда на чл.
145, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП в съответната служба на ПП КАТ, не е елемент от фактическия състав
на прехвърлителното основание (покупко-продажбата), а
съставлява само негова административно-правна последица, която няма отношение
към придобиване на правото на собственост.
От значение за приложението на нормата на чл.
435, ал. 4 ГПК е установяването на придобивен
фактически състав и наред с това предаване на владението върху автомобила, като именно упражняваната
фактическа власт като външно обективирани фактически
действия дава право на трето лице да получи защита на материалното си право на
собственост по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител, който
ред е облекчен в сравнение с исковия път на защита. В настоящото производство
жалбоподателят доказа с надлежни писмени доказателства, че е получил и
упражнявал фактическа власт върху вещта от момента на предаването й от
продавача и към момента на налагане на запора. Страните по договора са
съставили приемателно –предавателен протокол, а освен това по силата на
сключения двустранен възмезден договор за покупко-продажба купувачът е платил
на същата дата продажната цена, поради което и по арг.
от чл.327, ал.1 от ТЗ, обосновано може да се приеме, че са разменени престациите по договора и автомобилът е предаден от
продавача във владение на купувача. От страна на взискателя
не са посочени и не са представени доказателства, опровергаващи факта на
владение на вещта към налагането на запора. При това положение жалбата на третото лице – приобретател на товарния автомобил по чл.
435, ал. 4 ГПК и отмяна на наложения върху вещта запор е основателна и следва да се уважи,
като се отменят
незаконосъобразните действия.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител по налагане на запор на МПС –товарен автомобил марка „Ландровер“ Рейндж Ровер с рег. № *******, рама SALLMAMC42A101249 двигател № 306D123009931 по изпълнително дело № 20187790400036 по описа на ЧСИ В.Д.Б.-И.с рег. № 779 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.