Р Е Ш Е Н И
Е № 44
гр.Стара Загора, 31.01.2022 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора
Петко Георгиев ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 660
по описа за 2021 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.179 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба от М.С.Б. *** чрез пълномощника му адвокат Л.К. против отказ на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр.София
да издаде заповед за прилагане на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, обективиран в писмо
рег.№ 10424/ 13.10.2021г. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на административния акт с твърдения за
неправилно приложение на материалния закон. Подателят твърди, че спрямо него
във Федерална република Германия е в ход процедура по Европейска заповед за
арест /ЕЗА/ за привеждане в изпълнение на едно общо определено наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД №290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД
№377/2000г. по описа на РС-Димитровград. Бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за 8 месеца и 22 дни по ДП № 167/ 2004г /прокурорска
преписка №38668/2013г./ на Софийска районна прокуратура, по което е било образувано
НОХД № 6099/ 2014г по описа на СРС, но при определяне на наказанието не били
приспаднати посочените 8 месеца и 22 дни. В Постановление от 07.06.2021г на
прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград е посочено, че
приспадането им може да стане само п о реда на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, но
въпреки дадените указания от прокурора и правомощия от закона с обжалваното
писмо ответникът отказал приспадане на излежаното в повече. Подателят счита, че за него е налице правен
интерес да поиска зачитането, което според него би имало значение за законовия
ред да привеждане в изпълнение на наказанието му във Федерална република Германия. Направено е
искане за отмяна на отказа и постановяване на решение по същество на спора, с
което да бъде извършено приспадане от подлежащите за изпълнение присъди с
наложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №290/2000г. по описа на
РС-Димитровград и по НОХД №377/2000г. по описа на РС-Димитровград чрез зачитане на изтърпяната мярка „задържане
под стража“ – 8 месеца и 22 дни по ДП №167/2004г. /прокурорска преписка
№38668/2013г./ на Софийска районна прокуратура.
Ответникът – Главен директор
на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като недопустима,
алтернативно като неоснователна. Счита, че конкретния случай не е налице
индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, а писмото има
уведомителен характер, поради което моли оспорването да бъде оставено без
разглеждане. Алтернативно поддържа, че оспореният акт е изцяло правилен и
законосъобразен, тъй като жалбоподателят не търпи наказание „лишаване от свобода“
и фактически няма търпим остатък, от който да му бъде зачетено търпяното в
повече наказание.
Участващият по делото
прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за допустимост и
неоснователност на оспорването. Обосновава, че едва когато бъде приведено
реално и фактически наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на жалбоподателя по влезлите в сила съдебни
актове на български компетентен съд, най-вероятно касаещи наказанието на
издадена за него ЕЗА, тогава Главният директор
на ГДИН би могъл да упражни правомощията си по чл.179 от ЗИНЗС, включително да
зачете и предварителното задържане на лицето. След като няма реално и
фактическо изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ намира становището
на ответника, изразено в оспореното писмо, за правилно и законосъобразно.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С
влязла в сила на 26.07.2018 г. присъда от 12.05.2017 г. на Софийски районен съд
по НОХД №6099/2014 г„ изпратена за изпълнение, е определено общо наказание на жалбоподателя
М.Б. измежду наказанията, наложени му по НОХД №: 190/2000 г. и НОХД №377/2000 г
двете по описа на PC - Димитровград, а именно - 2 години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим. Във връзка с изпълнението на така
определеното общо наказание е издадена ЕЗА на Б., тъй като не е бил установен и
е бил обявен за общодържавно издирване за привеждане в изпълнение на присъдата.
Б. е установен на 09.03.2020 г. в Германия и е започнала процедура по
разглеждането на ЕЗА. С молба от 06.04.2021 е поискал да се приложи чл.59 от НК
като от предстоящото на М.Б. изтърпяване на определеното общо наказание от 2
години лишаване от свобода по НОХД №290/2000 г. и НОХД №377/2000 г„ двете по
описа на PC - Димитровград, да бъдат приспаднати: 11 дни задържане по НОХД №377/2000
г. на PC - Димитровград; надлежано задържане по реда на НПК и ЗМВР в размер на
8 месеца и 22 дни по НОХД №6099/2014 г. на Софийски районен съд; 35 дни
задържане по завършилото с оправдателна присъда с. I. Дело №166/2000 г. по
описа на ТСО - Димитровград /преобразувано в НОХД №442/2001 г. на PC -
Димитровград.
С Постановление от
07.06.2021г на прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград
молбата е уважена по първите два пункта. По третия пункт е прието, че Б. е
изтърпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 16.03.2004 г.
до 07.12.2004 г. - 8 месеца и 22 дни, по ДП №167/2004 г. /пр. пр. №38668/2013
г. на Софийска районна прокуратура/, по което е било образувано впоследствие
НОХД №6099/2014 г. по описа на СРС. Наложеното му по НОХД №6099/2014 г. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца е било групирано с наказанията по
НОХД №202/2013 г. на ОС - Хасково и по НОХД №338/2013 г. на PC - Димитровград,
в едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 4 години, което е било изтърпяно
на 24.06.2016 г. Задържането на Б. по воденото наказателно производство по НОХД
№6099/2014 г. на СРС би могло да бъде приспаднато единствено от
общоопределеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, доколкото
по отношение на това задържане би могла да се приложи разпоредбата на чл.59,
ал.2 от НПК. В случая обаче това общоопределено наказание е изтърпяно и няма
остатък за изтърпяване от който би могло да се приспадне времето от 16.03.2004 г. до 07.12.2004 г. Според прокурора
такова приспадане би могло да се извърши по НОХД №290/2000 г. и НОХД №377/2000
г., двете на PC - Димитровград евентуално по реда на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС от компетентния
за това съгласно ал.3 Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и което следва да стане след привеждане в изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“.
С молба
вх.№М-892/13.09.2021г М.С.Б. чрез пълномощника си адвокат Л.К. е представил на
Главния директор на ГДИН Постановление
от 07.06.2021г на прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград и е поискал издаване на административен акт, с
който от подлежащата на изпълнение присъда „лишаване от свобода“ по НОХД
№290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД №377/2000г. по описа на
РС-Димитровград да се приспадне и зачете
изтърпяното задържане под стража, считано от 16.03.2004г до 07.12.2004г – 8
месеца и 22 дни по ДП №167/2004г. /прокурорска преписка №38668/2013г./ на
Софийска районна прокуратура.
С
оспорения отказ, обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, Главният
директор на ГДИН обосновава, че не е налице изтърпяване на наказание над срока,
поради което не е приложим съставът на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, а поради факта,
че подателят не се намира в местата за лишаване от свобода, не може да се извърши
проверка за търпим остатък от определеното му ново наказание. От фактическа
страна се мотивира с изтърпяване от М.Б. на наказание в размер на 4 години
лишаване от свобода в периода 24.07.2013г-24.06.2016г, определено на основание
чл.25, 23 НК по НОХД №290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД
№202/2013г. по описа на ОС-Хасково, към която съвкупност не е включено
наказанието по НОХД № 6099/ 2014г. Отбелязва, че правомощието му по чл.190
ППЗИНЗС във връзка с чл.179, ал.2 от ЗИНЗС може да бъде упражнено едва при
привеждане на наказанието „лишаване от свобода“ в изпълнение, ако са налице
предпоставките за това.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт, направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2
вр. ал.3 от ЗИНЗС, ако лишеният от свобода е изтърпял наказание над срока,
определен от съда по една от присъдите, изтърпяното наказание в повече се
зачита при изпълнение на останалите присъди със заповед на Главния директор на
ГДИН.
Процесният отказ на Главния директор на
ГДИН, макар обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, а не в заповед, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй
като с него се признават права или задължения на осъденото лице, за което се
отнася. В случая не е налице отказ да се
издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 от АПК, тъй като молбата
на М.Б. е разгледана по същество от административния орган и е отхвърлена
поради липса на предпоставки за приложение на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС. /Определение
№ 14044 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2017 г., I отд/.
Въпреки дадените изрични указания по
преписката не са представени доказателства кога отказът е съобщен на адресата,
поради което съдът приема, че жалбата срещу него е подадена в срок. Депозирана
е от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, и по
всички тези съображения е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Оспореният отказ
е постановен от материално компетентния административен орган по смисъла на
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС - Главния директор на ГДИН. Постановена в предвидената от
закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които
кореспондират помежду си. Съдът не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването й.
Правилно е
приложен и материалният закон доколкото по делото безспорно се установи, че М.Б.
и към момента не се намира в място за лишаване от свобода, т.е. не изтърпява
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №290/2000 г. и НОХД
№377/2000 г., двете на PC - Димитровград. Всяко едно наказание започва да се
търпи от момента на задържане на лицето за изпълнението му. Приспадането на
предварително задържане в хода на наказателното производство би могло да се
извърши единствено при фактическото привеждане в изпълнение на наказанието
"лишаване от свобода". След като М.Б. понастоящем въобще не е
задържан /по изявление на процесуалния му представител/ на практика няма как да
бъде извършено приспадане. Предварително изявление на Главния директор на ГДИН,
каквото всъщност се иска, дори за нуждите на производство по ЕЗА, е
недопустимо. Това би излязло извън сферата на неговата компетентност, която по
отношение изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ се ограничава до
дейността в рамките на местата за лишаване от свобода. Изводите на
административния орган в този смисъл съответстват на доказателствата по делото,
на приложимия материален закон и на дадените указания в Постановление от
07.06.2021г на прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград.
По тези
съображения съдът намира, че жалбата на М.С.Б. против отказ на Главния директор
на ГДИН гр.София да издаде заповед за прилагане на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС,
обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Б. ЕГН ********** против
отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София да издаде заповед за прилагане на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС за приспадане
от подлежащите за изпълнение присъди с наложено наказание „лишаване от свобода“
по НОХД №290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД №377/2000г. по описа
на РС-Димитровград чрез зачитане на
изтърпяната мярка „задържане под стража“ – 8 месеца и 22 дни по ДП №167/2004г.
/прокурорска преписка №38668/2013г./ на Софийска районна прокуратура,
обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: