Р
Е Ш Е Н И Е
№
24.02.2020г., град ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №90 по описа за 2020 – та година и
на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 19-0256-001131/
03.12.2019 г. на *** на РУМВР – ***при ОДМВР - ***, на Д.Й.М. ЕГН: **********
са наложени административни наказания, както следва:
-
на
основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП;
-
на
основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление
(НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Счита същото за издадено в разрез с
материалния и процесуалния Закон - и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата.
Считат, че НП е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 ЗАНН и пледират за неговата
отмяна, като незаконосъобразно.
За ответната страна – ОДМВР – *** –
представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира
следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сериен №256701/03.07.2019г. от страна на П.В.А. – мл.
автоконтрольор при РУМВР – ***, в присъствието на свидетелите С.С.М. и Р.С.Р.,
както и нарушителя – Д.Й.М.. Съставен е за това, че 03.07.2019г. около
13:50часа в с.***, УЛ. „***“, управлява колесен трактор „***“, без регистрация
по надлежния ред – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; без СУМПС – неправоспособен –
нарушение по чл.150 ЗДвП. При съставяне на АУАН, възражения не са направени;
такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Същевременно, във връзка със същия
случай, на 03.07.2019г., на основание чл.212 ал.1 НПК започнало досъдебно
производство №Д-1309/2019г. по описа на РП – *** – за престъпление по чл.345
ал.2 НК. С Постановление от 20.11.2019г., наказателното производство било
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК. Препис от
Постановлението на РП – *** бил изпратен на ОДМВР – *** и от страна на *** на
РУМВР – *** било издадено обжалваното НП, с което на Д.Й.М. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл.177 ал.1 т.2
от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/
лева, за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП; на основание чл.175 ал.3 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДвП. Вместо изложената по-горе фактическа обстановка обаче,
административнонаказващият орган отбелязал следната – „УПРАВЛЯВА МПС БЕЗ ИЗВЪРШЕНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД И БЕЗ ДА
ПРИТЕЖАВА СУМПС – НЕПРАВОСПОСОБЕН.“.
Съдът намира, че Актът за установяване
на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление
– издадено, от компетентни лица /л.6 – 8 от делото/. Въпреки това, обжалваното
Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и мотивите за това са
следните:
Съобразно чл.33 ал.1 ЗАНН, „Когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува.“, а съобразно чл.33 ал.2 ЗАНН, „При констатиране на признак/признаци на
извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява,
а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и
вещите по чл. 41 се
пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.“.
Както беше отбелязано по-горе, още на 03.07.2019г. е започнало наказателно
производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК. В този смисъл,
административнонаказателно производство, със съставяне на процесния АУАН,
въобще не е следвало да започва, а в случай, че вече е било започнало – е
следвало да се прекрати. В резултат на така създалата се незаконосъобразна ситуация,
възникнала паралелна висящност на административнонаказателно и наказателно
производство – едно недопустимо правно състояние, съобразно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2015 г., ОСНК.
С прекратяването на наказателното
производство, с нарочно Постановление от 20.11.2019г., незаконосъобразното съвместяване
на наказателна и административнонаказателна отговорност било преустановено, но
се стигнало до издаване на обжалваното Наказателно постановление. В същото не
са посочени нито датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, нито – доказателствата в
подкрепа на нарушението/нарушенията, за които Наказателното постановление се издава.
Нещо повече – в същото не са отбелязани нито времето, нито – мястото, при които
се твърди, че са извършени административни нарушения, нито - в какво са се
изразили същите нарушения; налице е напълно неконкретизирано, бланкетно
описание на нарушенията и обстоятелствата, при които се твърди, че са извършени.
Следователно, обжалваното НП е лишено
от задължителни реквизити по чл.57 ал.1 т.3 и 5 ЗАНН. Допуснати са нарушения на
процесуалните правила, които са съществени, тъй като е ограничено правото на
защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи за какво
нарушение/нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
въз основа на кои фактически положения. Поради това, Наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да бъде
разглеждан правния спор по същество.
Предвид този изход на
административнонаказателното производство, при отправено искане от страна на
жалбоподателя и неговия защитник, и при представени доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение по делото /л.44/, следва на основание
чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена *** - ***, да заплати на Д.Й.М. ЕГН: **********
паричната сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № 19-0256-001131/ 03.12.2019 г. на *** на РУМВР – ***при
ОДМВР - ***, с което на Д.Й.М. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
-
на
основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП;
-
на
основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР - *** да заплати
сумата от 250лв. /двеста и петдесет лева/, в полза на Д.Й.М. ЕГН: **********,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД
– ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: