ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 948
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501005 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, подадена
чрез ю.к.Радина Илиева, против разпореждане № 1039/14.04.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 2039/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу А. Я. Щ. ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. „Ц. А.“ №*, Р. Я. Щ. ЕГН
**********, с адрес: град К., ул. „С. С. К.и М.“ № *, М. Я. Щ. ЕГН ****, с адрес: град К.,
ул. „С. С. К.и М.“ № *, за сумата от 1 567,14 лв. – договорна лихва за периода от 25.02.2014
г. до 25.11.2017 г., дължима по договор за потребителски кредит № **46/19.11.2013 г.,
сключен от наследодателя им В. А. Щ., починала на 21.10.2015 г.
С жалбата постановеното разпореждане счита за неправилно и незаконосъобразно в
обжалваните части. Според жалбоподателя, заповедният съд не е следвало да извършва
преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи права, като в случая БРС е
превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Оспорени са като
неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки по чл.411, ал.2 и ал.3 ГПК за
отказ да се издаде заповед за изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни
съображения. Моли въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на
заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорно
възнаграждение. Претендират се разноските по настоящото дело – 15 лв. за държавна такса
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 2211/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против А. Я. Щ., Р. Я. Щ. и М. Я. Щ.,
като наследници на В. А. Щ., починала на 21.10.2015 г., за заплащане на следните суми,
дължими по договор за потребителски кредит № ***46 от 19.11.2013 г.: 547.83 лв. –
неплатена главница, 1567.14 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от
25.02.2014 г. до 25.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявленито, както и направените по делото разноски.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между заявителя и
наследодателя В. А. Щ. Договор за потребителски кредит № ***46 от 19.11.2013г. По силата
на договора на длъжника е отпусната заемната сума от 550 лв., а същият се е задължил да
върне договорената като общо задължение сума от 2217.60 лв. за срок от 48 месеца, с
месечна вноска от 46.20 лв. и падеж на всяко 25-то число на месеца. Посочено е, че
длъжникът не е погасителните вноски в периода 25.02.2014г.-25.11.2017г. и е изпаднал в
забава, и тъй като крайният падеж да кредита е настъпил кредиторът претендира
неплатените задължения по договора от общо 2114.97 лв., от които 547.83 лв. – главница и
1567.14 лв. – договорна възнаградителна лихва.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
537/14.04.2021 г. за главницата от 547.83 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 31.03.2021 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 7.97 лв. съобразно с
уважената част от заявлението.
С постановеното по делото разпореждане от 14.04.2021 г. БРС е отказал издаване на
заповед за изпълнение за следните вземания: сумата от 1567.14 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 25.02.2014 г. до 25.11.2017 г., дължимо по договора за
потребителски кредит № **46/19.11.2013г. За да отхвърли заявлението за посочените
вземания, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9
ЗПК, поради което е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК
потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, ведно с лихва за забава от
подаване на заявлението.
Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане за правилно в
обжалваната му част, като изцяло споделя формираните от заповедния съд правни изводи.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е следвало
да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на
2
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия случай,
процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за
спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не е налице превишаване на правомощията на
районния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в
този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя изводите на БРС за недействителност на договора
за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба,
договорът за кредит е недействителен, когато при сключването му са нарушени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК. В случая, правилно е
преценено от заповедния съд, че представеният договор за кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, тъй като в същия не се съдържа посочената в
закона информация, доколкото към него липсва погасителен план, което води до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до дължимост единствено на
чистата стойност на кредита и законната лихва. Освен това, видно от договора, уговорения
ГЛП е 98,52 % при ГПР от 157,75 %, което е в противоречие с императивната норма на
чл.19, ал.4 ЗПК и е в явно противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, като
така уговорения размер на договорната лихва създава води обективна до неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Предвид това, клаузата за договорната
лихва е нищожна и въз основа нея е не може да се претендира плащане, което е достатъчно
основание за отхвърляне на заявлението в тази част, както правилно е приел и районния съд.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че разпореждането
на БРС от 14.04.2021 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 1567.14 лв. – договорно възнаграждение,
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1039/14.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
2211/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3