№ 20
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Елка Ант. Г.ова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100602805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С присъда № 20019820/09.03.2022 г., постановена по НЧХД №
15670/2019 г., Софийският районен съд (СРС), НО, 111-ти състав е признал
подсъдимата Н. П. Л., с ЕГН **** за невиновна в това, че за времето от
27.06.2010 г. до 05.10.2017 г. в с. Мировяне, Община Връбница, Област
Софийска, площад „****, в качеството й на родител - майка на детето В. Г.ов
З., родено на **** г., не е изпълнила съдебно решение № 78 от 10.04.2009 г. на
Районен съд гр. Сливница, 1 – ви състав, постановено по гр.д. № 97/2009 г.
/влязло в законна сила на 28.04.2009 г./ относно лични контакти на бащата Г.
О. З., като не му е осигурила правото да вижда и взема детето В. Г.ов З. всяка
първа и трета събота и неделя от 08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя,
както и 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал
по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Със същата присъда на основание чл. 190, ал. 1 НПК, доколкото
подсъдимата е призната за невиновна, в тежест на частния тъжител Г. О. З. са
възложени сторените по делото съдебни разноски в размер на 1696, 50 лева,
представляващи разноски за превод на съдебни книжа от чешки и руски на
български език, както и сумата от 5 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Недоволство от оправдателната присъда е изразил частният тъжител,
1
като последният лично в срочно депозирана въззивна жалба, атакува
съдебния акт като неправилен, необоснован и постановен в нарушение на
материалния закон, тъй като изводите на решаващия съд почиват на неточна
интерпретация на събраните доказателствени материали. В жалбата се
посочва, че всичко твърдяно от страна на подсъдимата не отговаря на
обективната реалност. Възразява, че първостепенният съд неправилно е счел,
че декларацията за извеждане на общото за страните дете извън границите на
Република България е безсрочна такава, а не каквато тя всъщност е, а именно
със срок на действие от 8 месеца. Изложени са доводи в посока, че
предоставената на тъжителя служебна помощ от страна на назначени в хода
на производството служебни повереници – адвокати е незадоволителна.
Оспорва позицията на първоинстанционния съд, че тъжителят е
дезинтересиран от сина си, че не е правил опити да намери къде последният
се намира, както и че не е плащал издръжка на сина си. Пледира се, че е
налице едностранчив и тенденциозен прочит на доказателствената маса от
страна на първостепенния съд. В обобщение се твърди, че в рамките на
съдебното следствие са събрани достатъчно годни доказателства, които да
установят извършването на престъпно деяние по чл. 182, ал. 2 НК, за което
подсъдимата Л. е предадена на съд, противно на приетото от съда.
Въз основа на тези си доводи тъжителят моли да бъде постановено
решение, с което да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и
поставен друг, с който подсъдимата Н. П. Л. да бъде призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Въззивният съд прецени, по реда на чл. 327 от НПК, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата Л. и/или
свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието
на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване
на делото.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено
на 02.12.2022 г., частният тъжител Г. О. З. изразява становище, че поддържа
така подадената жалба във всички нейни аспекти, заедно с всички допълнения
и писмени защити към нея, имащи характер на уточнения. Сочи, че
декларацията, с която е „дал“ съгласие за извеждане на детето им извън
територията на Република България, не е заверена с неговия подпис, а с
подписа на подсъдимата. Намира подсъдимата за виновна и моли съда да се
произнесе съгласно представените по делото писмени защити и уточнения с
възможно най-тежката присъда. На последно място, твърди, че в писмото,
изходящо от подсъдимата Н. П. Л., същата не е поискала прекратяване на
делото, а е поискала прекратяване на делото по обвинението по чл. 182, ал. 2
НК, ако така се разбира „данному обвинению“. В заключение иска отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е
2
повдигнато обвинение.
Подсъдимата Н. П. Л., редовно призована по начина, по който тя е
посочила, че е подходящ за нея /по заявен от нея електронен адрес/ не се
явява в съдебното заседание пред въззивния съд, като за нея се явява
служебно назначеният й защитник адв. К. К. от САК, съгласно уведомително
писмо № 59691/2022 г., приложено по първоинстанционното дело (л. 368). В
съдебното заседание въззивният съд докладва постъпил отговор от страна на
подсъдимото лице, преведен от руски на български език, по повод запитване
на съда от 03.10.2022 г., в който обобщено се сочи, пространно изложено, че
същата се доверява напълно на нейния защитник – адв. К. К., САК.
Подсъдимата съобщава, че е получила уведомление относно датата на
провежданото предишно съдебно заседание и настоящо такова, като сочи, че
няма възможност да присъства лично. Основното, касаещо хода на
настоящото въззивно съдебно производство е първото изречение от отговора
на подсъдимата Л., с което същата изразява желание за прекратяване на
съдебното производство, водено по отношение на процесното конкретно
повдигнато обвинение срещу нея.
Служебният защитник на подсъдимата оспорва въззивната жалба и
моли състава на въззивната съдебна инстанция да се съобрази с направеното
от подсъдимата Н. П. Л. волеизявление, като на основание чл. 24, ал. 1 от
НПК наказателното производство срещу нея бъде прекратено, предвид че е
изтекла абсолютната давност на наказателното преследване и с оглед
изразеното изрично желание от страна на подсъдимата в този смисъл.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба,
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
По същество, налице са основания за отмяна на първоинстанционния
акт и прекратяване на наказателното производство по отношение на
подсъдимата Н. П. Л. поради изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване.
За да постанови присъдата си, СРС е провел съдебно следствие по
общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане,
събраните пред него относими писмени доказателствени средства и писмени
доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани
нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради
3
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, районният
съд е приел, от фактическа страна, че подсъдимата Н. П. Л. е родена на **** г.
в Република Украйна, понастоящем живуща в Република Чехия, гр. **** № 6,
ул. ****, украинка, украински гражданин, с висше образование, работеща,
неомъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.
Приел е, че подсъдимата Н. Л. и частният тъжителя Г. З. сключили
граждански брак през 2008 г., като от съвместното им съжителство имат
родено дете - В. Г.ов З.. Поради неразбирателство помежду им обаче те
прекратили гражданския си брак по взаимно съгласие, като този им избор бил
обективиран в решение от 10.04.2009 г., постановено по гр.д. № 97/2009 г.
/влязло в законна сила на 28.04.2009 г./ на Районен съд – гр. Сливница, 1-ви
състав. В решението по гражданското дело било постановено, че
упражняването на родителските права по отношение на детето В. Г.ов З. се
предоставят на неговата майка Н. Л., а на бащата Г. З. се дава право да вижда
и взема детето В. З. всяка първа и трета събота и неделя от 08:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. С нарочна нотариално
заверена декларация от 27.10.2009 г. частният тъжител разрешил на
подсъдимата да изведе лично техния син извън пределите на страната за срок
от осем месеца. С втора нотариално заверена декларация от 28.10.2009 г.
тъжителят дал съгласие и разрешение детето В. Г.ов З. да пътува и да
пребивава навсякъде в чужбина, придружено единствено от неговата майка
Н. Л.. Така подсъдимата извела детето и се установила трайно в гр. ****,
Чешка Република, където започнала да работи, а детето да учи. По свои лични
причини, свеждащи се до твърдяна незаинтересованост на бащата и липса на
финансова отговорност от него спрямо детето, на 17.07.2014 г. подсъдимата
Л. инициирала процедура пред чешки съд по лишаване на частния тъжител от
бащинство. С Решение реф. № 8 Nc 458/2014 г. – 203, влязло в законна сила
на 15.07.2016 г., частният тъжител Г. З. бил лишен от родителска отговорност
към непълнолетния В. Г.ов З.. В мотивите си чешкия съд е възприел, че
бащата на детето е злоупотребил със своите родителски права и не е заплащал
издръжка освен еднократна такава в размер на 30 лева.
С оглед развръзката, частният тъжител сезирал Софийска районна
прокуратура (СРП) за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК от
страна на подсъдимата Н. Л.. Последното дало повод за образуване на
производство под № 226 ЗМК 2018/2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр.
№ 25534/2017 г. по описа на СРП. На 15.02.2018 г. с постановление за
освобождаване от наказателна отговорност на представител на СРП е
направено предложение подсъдимата Н. Л. да бъде призната за виновна и
освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане
на административно наказание „глоба“. С Определение от 21.02.2019 г.,
4
постановено по НАХД № 2959/2018 г. по описа на СРС, районният съд е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на районната
прокуратура поради констатиране на нови фактически положения в хода на
проведеното съдебно следствие. На 28.10.2019 г. с постановление,
постановено по същото досъдебно производство, представителят на
обвинителната власт е прекратил наказателното производство, приемайки, че
тъжителят не е депозирал частна тъжба в законоустановения шестмесечен
срок. С нарочно писмо от СРП е била изискана справка от деловодството на
СРС, в която било отразено, че към 18.10.2019 г. частният тъжител Г. З. не е
депозирал необходимата за иницииране на частно наказателно производство
тъжба. Същевременно от депозираната тъжба от страна на самия З. е видно,
че същата е била входирана на 03.10.2019 г., сиреч преди да изтече
коментирания и установен в процесуалния наказателен закон 6-месечен
срок.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд е
направил извод, от правна страна, че с деянието си подсъдимата Н. Л. не е
осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, като я е оправдал по така повдигнатото й
обвинение от частен характер.
След самостоятелен анализ на обстоятелствата и след изричното
изявление от страна на защитата на подсъдимата, а и на последната в личен
неин отговор, изпратен до деловодството на СГС посредством средствата за
електронна комуникация на 17.11.2022 г. и преведен писмено от руски на
български език, и двете с идентично съдържание и афиширащи желание
настоящото производство да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна
погасителна давност, СГС намира, че действително са налице предпоставките
за отмяна на атакуваната присъда, както и такива за прекратяване на
наказателното производство, водено по отношение на подсъдимата Н. Л. по
повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от
НК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване на
това престъпление.
В новелата на чл. 182, ал. 2 от НК, в редакцията й, действаща към
датата на извършване на инкриминираното деяние – ДВ, бр. 54 от 05.07.2017
г., законодателят е предвидил наказание "пробация" или „глоба“ от сто до
триста лева. За особено тежки случаи е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до шест месеца или „глоба“ до три хиляди лева, каквато хипотеза в
настоящия случай обаче несъмнено не е налице. В случай като процесния,
съгласно нормата на чл. 80, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 от НК, възможността за
наказателно преследване се изключва, ако са изминали три години от
извършване /довършване/ на престъплението. Този 3-годишен срок в случая
се явява т. нар. "относителна" давност, след изтичането на който държавата
губи правото си да инициира или да продължи да осъществява, както е в
настоящия случай, реализирането на наказателна репресия. Отделно от това,
в нормата на чл. 81, ал. 3 от НК е закрепен института на т. нар. "абсолютна"
5
давност. При него, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.
В конкретиката на настоящото наказателно производство, доколкото
обикновената давност за наказателно преследване е прекъсвана многократно
– с повдигане на обвинение срещу подсъдимото лице чрез депозиране на
частна тъжба срещу него в съда и с извършване на съдебно-следствените
действия, за да се ползва подсъдимата от погасяващото наказателното
преследване право, при условията на чл. 81, ал. 3 от НК, следва от твърдяната
от тъжителя дата на довършване на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение – 05.10.2017 г., доколкото с частната тъжба се възвежда
инкриминиран период в рамките на времето от 27.06.2010 г. до 05.10.2017 г.,
предвид че се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК, трябва да е изминал срок, равен на срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
който е три години, увеличен с 1/2 от него, а именно с една година и шест
месеца, т. е. да са изминали четири години и шест месеца. Това се е случило
на 05.04.2022 г. След тази дата, считано от 06.04.2022 г., наказателното
преследване се изключва, поради изтичането на т. нар. "абсолютна" давност.
Изложеното сочи, че малко по-малко от месец след произнасяне на
присъдата на районния съд е изтекла абсолютната давност за осъществяване
на наказателна репресия срещу подсъдимата Н. Л. по повдигнатото й
обвинение. Това обстоятелство, за което съдът следи служебно, е съобразено
и от служебната защита на подсъдимата Л., като в съдебно заседание,
проведено пред въззивната съдебна инстанция на 03.10.2022 г., адв. К. К. от
САК е направила изрично изявление, че желае наказателното производство
спрямо подзащитния й да се прекрати. Същото е изводимо и от отговора на
подсъдимата от 17.11.2022 г., в който последната експлицитно отправя молба
до въззивния съд за прекратяване на производството по отношение на това
конкретно обвинение срещу нея.
С оглед обвързаността на съда от изтеклата абсолютна погасителна
давност и изрично направеното волеизявление на защитата на подсъдимото
лице, както и най-вече с оглед липсата на изрично волеизявление от страна на
подсъдимото лице в смисъла по чл. 24, ал. 2, изр. 1 от НПК, а напротив
изразеното от страна на подсъдимата категорично желание наказателното
производство срещу нея да бъде прекратено, въпросите по същество на
делото, включени в обхвата на чл. 301, ал. 1 от НПК, не следва да бъдат
обсъждани. В този смисъл и съдът намира, че не може да ангажира
съображения по наведените в жалбата доводи за материална
незаконосъобразност на постановения от първата инстанция съдебен акт и
явната несправедливост на наложеното наказание.
Проверяваният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде
отменен, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 80, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, т. 5 от НК, а наказателното производство
6
спрямо подсъдимата – прекратено. Актът, с който настоящата съдебна
инстанция следва да се произнесе в горния смисъл е решение, тъй като се
налага единствено отмяна на присъдата, поради изтекла давност, а не
произнасяне на нова такава, с обратен на произнесения от първата инстанция
диспозитив.
Прочие, споделяеми са изводите на първоинстанционния съд за
разпределение на сторените по делото разноски, макар на различно
основание, доколкото поради прекратяването на наказателното производство
от настоящата въззивна инстанция, на посоченото по-горе правно основание,
и предвид разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител следва да
бъде осъден да заплати разноските по делото (така прието и в решение №
492/2013 г., по н.д. 1766/2013 г. на ВКС, 2-ро н.о.).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т.
3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 20019820/09.03.2022 г., постановена по НЧХД №
15670/2019 г., Софийският районен съд (СРС), НО, 111-ти състав, в частта, в
която подс. Н. П. Л. е призната за невиновна и на основание чл. 304 НПК е
оправдана за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНЧХД № 2805/2022 г.
по описа на СГС – НО, 10-ти въззивен състав и по НЧХД № 15670/2019 г.,
Софийският районен съд (СРС), НО, 111-ти състав, поради изтекла абсолютна
погасителна давност за наказателно преследване срещу подсъдимата Н. П. Л.,
за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението в частта, с която наказателното производство срещу Н. П. Л.
е прекратено, на основание чл. 346, т. 4 от НПК, подлежи на обжалване в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния касационен съд
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7