№ 1237
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20243110202478 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. С. И. против НП №23-0819-005033 от 18.01.24г. на Началника
група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 100 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът оспорва
нарушението твърди, че от описанието му в НП не можел да разбере в какво
се изразява то.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. И. Д., който
поддържа жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено.
Не било описано от фактическа страна, че имало настъпило ПТП, не ставало
ясно в какво е обвинено лицето и било ограничено правото на защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Лукова
която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
На 07.12.23г., около 19.30ч. в гр.Варна, на ул. „Мургаш“, водачът на
л.а.“Ауди“ с ДК № В 9133ВА , придвижвайки се на заден ход, блъснал
паркираното зад него МПС – л.а. Мерцедес с рег. № В 2194 НР. Свидетел на
случилото се била И. К., полицейски служител, която била на терасата в дома
си. Тя видяла, че въззивникът слиза от автомобила от мястото на водача и му
казала , че следва да остане на място да изчака собственика за съставяне на
двустранен протокол. Водачът, обаче не останал, а се качил на друг автомобил
и заминал.
Повиканите полицейски служители установили М. И. в дома му, където
той бил със свои приятели – св. А. и св. А.. На място установили, че по
задната броня на л.а. Мерцедес с рег. № В 2194 НР, собственост на св.С.,
имало незначителни щети. Пред полицията той не оспорил, че е допуснал
ПТП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства– АУАН, протокол за ПТП, справка за
нарушител от региона, заповед за компетентност, и др.
Съдът кредитира показанията на св.М., К. и С. като искрени,
добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Показанията на св.А. и А. не също следва да се кредитират, тъй като те не
противоречат на останалите. Същите обаче не допринасят за изясняване на
обстоятелствата по причиняване на ПТП, тъй като и двамата свидетели
заявяват, че в този момент не са видели какво се случва. Т.напр. св. А.
казва:“Докато търси място да паркира е имало случаи да се движи напред
назад…, мисля, но не съм видял, защото аз бях спрял малко отстрани“. А св.
А. заявява:“При паркирането не съм гледала точно какви маневри е правил,
предполагам напред и назад, но не съм гледала“.
Саморъчните обяснения, дадени в хода на АНП правилно са били
кредитирани от АНО, но не могат да се кредитират във въззивното
производство като гласни доказателства, тъй като те следва да бъдат събрани
пряко и непосредствено от съда. По същата, причина, макар да са на хартиен
носител, тъй като по същината си те заместват гласните, не могат да бъдат
кредитирани и като писмени доказателства.
На въззивника била дадена възможност да попълни декларация по чл.
188 от ЗДвП, но той отказал. Обстоятелството , че той е управлявал МПС се
установява безспорно от горните доказателства.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
2
При провеждане на АНО не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34
ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не
по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от
закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената
по делото заповед.
Описани са всички съставомерни признаци и всички относими към тях
факти, вкл. дата и място на извършване. Направена е съответна на тях правна
квалификация и не е налице противоречие между фактическото и правно
обвинение.
Съдът намира , че и двете нарушения са доказани и съставомерни и от
субективна и от обективна страна.
Видно от показанията на свидетеля – очевидец К., извършител на ПТП е
бил въззивникът И.. Отново от нейните показанията става ясно, че на другото
МПС са били причинени щети и че И. е разбрал това, тъй като слязъл от
автомобила и огледал. Освен това тя повече от веднъж му казала, че следва да
изчака другия собственик за да съставят двустранен протокол. При тези факти
няма как да се приеме, че водачът на автомобила не е разбрал за причиненото
ПТП. Той е бил длъжен не само да слезе и да установи щетите, но и да
сигнализира компетентните органи. Като не го е направил е нарушил чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, което е наказуемо по чл. 175 ал.1 т.5 от същия закон.
Неизпълнението на задълженията на водача при движение на заден ход е
нарушение по чл.185 от ЗДвП. Общото задължение на водача да не причинява
щети е регламентирано в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
И двете нарушения не са маловажни, тъй като по степен на обществена
опасност с нищо не се отличават от обичайните нарушения от този род.
Предвид горното, материалният закон е приложен правилно както по т.1,
така и по т. 2 от НП.
Действително, при правното описание на нарушението по т.1 от НП,
АНО е посочил текстово целия състав на нормата по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,
който включва не само причиняването на имуществени вреди, но и създаване
на пречки за движението и опасност за живота и здравето на хората. Това
нарушение съдът не намира за съществено, тъй като не ограничава правото на
защита. Последната се гради срещу фактите, а става ясно от фактическа
страна, че наказанието е наложено за причиняването на имуществени вреди.
Наложените наказания са справедливи. Чл. 185 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 20 лв., каквото е наложеното с НП по т.1 . За
нарушението по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на въззивника И. е наложено
наказание глоба между минималния и средния размер на предвиденото в
закона, клонящо повече към минималния, както и кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, което е в
минималния, предвиден от закона размер. В последните пет години преди
деянието на водача И. са налагани множество наказания за нарушения по
3
ЗДвП, които не са допринесли за неговото правомерно поведение и които
следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради това съдът намира, че наложените наказания не са несъразмерно
тежки на извършените нарушения и НП следва да бъде потвърдено.
Предвид аргументите за отмяна на НП, съдът намира, че искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззивната
страна не следва да бъде уважено. В полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид това,
че участието в производство е чрез писмени бележки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0819-
005033 /18.01.24г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което на М. С. И. за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл.
185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и за нарушение
на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА М. С. И. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР –
Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4