Решение по КНАХД №267/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, срещу Решение № 349 от 30.08.2023г., постановено по АНД № 60/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на електронния фиш на това основание. Поддържа че неправилно съдът е приел, че електронният фиш е издаден след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриването на нарушението и нарушителя, както и че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.179, ал.3д, изр. 3 от ЗДвП. По тези съображения и такива за безспорна доказаност извършването на санкционираното нарушение, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърден като правилен и законосъобразен електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „А. – А. А.“, гр. Русе, чрез пълномощника си по делото, в представените писмен отговор и становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на електронния фиш, за което излага подробни съображения, вкл. такива за непропорционалност на наложената административна санкция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен се е развило по жалба на ЕТ „А. – А. А.“, гр. Русе, срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на ЕТ „А. – А. А.“ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 16.12.2021г., в 17.38 часа, е установено нарушение с ППС влекач СКАНИЯ Р 400 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, за движение по път I–5 км. 239+292, общ. Стара Загора, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I–5 км. 239+292.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на електронния фиш на това основание. В мотивите на решението са изложени съображения, че електронният фиш е издаден след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриването на нарушението и нарушителя, както и че е налице непълнота при обосноваване на административнонаказателното обвинение от правна страна от гл.т на посочената като нарушена законова разпоредба.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че електронният фиш е издаден след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриването на нарушението и нарушителя, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Във връзка с възраженията на касатора следва да се отбележи следното: При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя с издаването на електронен фиш и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления, да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по издаване на ЕФ, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни (като АУАН) и със санкционни (като НП) функции. Противно на твърдяното от касатора, по делото не само че липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, за издаване/генериране на ЕФ на дата 16.12.2021г., но това твърдение категорично се опровергава от събраните от въззивния съд доказателства, еднозначно сочещи, че издаването на ЕФ е извършено на 01.12.2022г. Към тази дата без съмнение тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е бил изтекъл, тъй като санкционираното с ЕФ нарушение се явява установено още към момента на съставяне на АУАН № 356/ 18.12.2021г. срещу водача на ППС за допуснато нарушение по чл.179а, ал.3 от ЗДвП, като в хода на образуваното със съставения АУАН административнонаказателно производство са събрани и към датата на неговото прекратяване с Резолюция № 356/ 16.05.2022г. са налични доказателства, за това чия собственост е ППС, при управлението на което е извършено нарушението. Противно на твърдяното от процесуалния представител на касатора, постановеното с Резолюция № 356/ 16.05.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ, прекратяване на административнонаказателното производство, не е по съображения за образувано второ по ред (след издаден ЕФ) производство за санкциониране на едно и също нарушение, а поради обстоятелството, че не е установено и доказано виновното извършване на нарушението от лицето, срещу което е съставен АУАН. Съдът не намира за нужно да обсъжда изложението в касационната жалба относно това дали ЕФ се издава или генерира, още по-малко доводите, основани на „спецификата на вътрешноведомственото, нормативно нерегламентирано производство във връзка с ЕФ“. Следва да се отбележи, че в приложимия материален закон издаването на електронен фиш е легален термин, като в самия ЕФ № ********** е посочено, че същият „е издаден при условията на чл.189ж от ЗДвП“, а „за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП“. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава (генерира) доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи т.е противно на твърдяното от касатора, електронната система за събиране на пътни такси не генерира ЕФ, а доклад за нарушението към момента на неговото заснемане.

Отделно от установените от въззивния съд процесуални нарушения, касационният състав приема, че електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура, е издаден в противоречие с принципа на съразмерност, което също съставлява основание за неговата отмяна. Съобразно член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.05.2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008г. съгласно чл. 2 (Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, до 10 юни 2008 г.), държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата Директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В Решение на СЕС от 04.10.2018г. по Дело С-384/17г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, съдът е посочил, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (в този смисъл Решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68, C-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

В Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 (по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса"), СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Очевидно в случая наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за неплатена такса в размер на 133 лева, и задължението за заплащане на такса и /или компенсаторна такава също в твърд размер, е явно несъответна на тежестта на извършеното нарушение, като без съмнение налагането на тази санкция би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат, тъй като нарушението се изразява в неплащане на дължима пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението и единствено за конкретното място, посочено в ЕФ като такова на извършване на нарушението. Ето защо и при съобразяване на задължителното тълкуване на Съюзното законодателство се налага извод, че оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция във фиксиран размер на 2 500 лева, е издаден в противоречие с принципа на съразмерност, като самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, като незаконосъобразен.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „А. – А. А.“, гр. Русе, сумата от 650 лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в производството пред касационната инстанция. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 349 от 30.08.2023г., постановено по АНД № 60/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на ЕТ „А. – А. А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, кв. „Дружба – 3, [адрес], сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева - разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.