Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е
гр.Шумен, 28.12.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на двадесет и осми декември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
като разгледа
докладваното от съдията частно административно дело № 271 по описа за
2023 година на Административен съд – град Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
частна касационна жалба рег.№ ДА-01-2905/11.12.2023г. по описа на ШАдмС от П.И.К., с ЕГН
**********,***, подадена от последната в качеството ѝ на майка и законен
представител на малолетната И.П.И. с ЕГН **********, чрез процесуален
представител Д.Д.– адвокат от ШАК, срещу Определение № 751/22.11.2023г., постановено
по ЧАД № 271/2023г. по описа на Шуменски административен съд.
С частната жалба е отправено особено искане на основание чл.83, ал.2 от ГПК
П.И.К. да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски.
С разпореждане
от 12.12.2023г. съдията докладчик в първоинстанционния съд е оставил частната жалба без движение, като е
указал на жалбоподателката да представи доказателства
относно: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение 4.
здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други
обстоятелства, относими за преценката на съда дали молителката разполага с
възможност да заплати дължимата държавна такса за касационното производство.
Разпореждането
е съобщено на 15.12.2023г., като в указания седмодневен срок, а именно на
19.12.2023г., частната жалбоподателка е представила: Декларация за имуществено състояние, удостоверяваща, че последната притежава собствено жилище в гр.Шумен с
площ 41,81 кв.м и лек автомобил „Шкода Фабия“ с Рег.№ Н****КА, произведен през
2005г.; не е
омъжена, работи като личен
асистент на болната си дъщеря и получава месечно трудово възнаграждение в
размер на 1004,72 лева. В подкрепа на декларираните обстоятелства оспорващата е
приложила трудов договор № ЧР-208/28.07.2022г., сключен с Община Шумен, за
длъжността „личен асистент“ на детето И.П.И., ведно с доказателства за размера
на получаваното месечно възнаграждение. Приложена е медицинска
документация, удостоверяваща, че детето И.П.И. страда от „Детска церебрална
парализа. Долна спастична параплегия“ и е със 100% вид и степен на увреждане с
чужда помощ, пожизнено, считано от 26.11.2016г., както и декларация от П.И.К. от 19.12.2023г., че
член от семейството й страда от заболяване, чието лечение в момента налага
разход в размер на 22000 евро.
Съдът, като съобрази представените към частната жалба
доказателства, намира искането на П.И.К. да бъде освободена от заплащане на
такси в касационното производство за основателно, поради
следните съображения:
Съгласно
чл.83, ал.2 от ГПК,във вр. с чл.144 от АПК, такси и разноски по производството
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване, съдът
взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани
обстоятелства.
В
случая от приложените декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК и други
доказателства, става ясно, че П.И.К. има малолетно дете, родено на ***г., което
страда от „Детска церебрална парализа. Долна спастична параплегия“ и е със 100%
вид и степен на увреждане с чужда помощ, пожизнено, като майката работи като
негов личен асистент срещу 1004 лева месечно трудово възнаграждение. Установява
се също, че последната
живее в собствено жилище в
гр.Шумен и притежава движима вещ – лек автомобил. Съдът констатира също, че детето
на жалбоподателката страда от заболяване, чието лечение налага разход в размер
на 22000 евро, както и, че спорът по делото е свързан със заплащането на това
лечение. Въз основа на анализираните и обсъдени по-горе
обстоятелства, удостоверени със съответните писмени доказателства, съдът счита за основателно искането на П.К. да бъде освободена от плащането на дължимите държавни такси по
делото, предвид
факта, че малолетното ѝ дете се нуждае от значителна сума за заплащане на
лечението му и с оглед
обезпечаване достъпа до правосъдие на същата.
На следващо място съдът
констатира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, доколкото
оспорваното определение е връчено на жалбоподателката на 05.12.2023г., а
частната жалба е депозирана в деловодството на първоинстанционния съд на
11.12.2023г. (т.е. в рамките на 7 дневния срок за обжалване на определението).
Подателят на жалбата притежава правен интерес за оспорване на съдебното
определение, доколкото е участвал в първоинстанционното съдебно производство и
постановеният съдебен акт е неблагоприятен за него. Частната жалба е подадена
чрез процесуален представител Д.Д. – адвокат от ШАК, поради което отговаря на
изискванията на чл.212, ал.2 от АПК.
Въз
основа на всичко изложено съдията-докладчик в първоинстанционния съд намира, че
същата е подадена при спазване на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК,
приложими съгласно чл.231 от с.к.
Що
се отнася до искането за освобождаване на частната жалбоподателка от заплащане
на разноски за касационното производство, по аргумент от чл.213а, ал.3 от АПК,
съдията-докладчик в първоинстанционния съд не е овластен да се произнесе по
същото.
Водим
от горното и на основание чл.236, във вр. с чл.213а, ал.4 и чл.227а, ал.2 от АПК, съдията докладчик в първоинстанционния съд
Р А З
П О Р Е Д И :
I. ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК, във вр. с
чл.144 от ГПК П.И.К. – частен жалбоподател по ЧАД
№271/2023 г. по описа на Административен съд – град Шумен, от заплащане на държавни такси за касационното производство по
повод обжалване на определение № 751 от 22.11.2023г. по ЧАД № 271/2023г. по
описа на ШАдмС.
II. ИЗПРАЩА препис от депозираната по ЧАД № 271/2023г. по описа
на Административен съд – град Шумен редовна частна жалба с рег. № ДА-01-2905/11.12.2023г., на Управителя
на НЗОК, който в 3 (три) дневен срок от получаването на преписа може да подаде
възражение с писмени доказателства към него.
На
основание чл.213а, ал.2 от АПК, след изтичане на указания срок, делото да се
изпрати по компетентност на Върховен
административен съд.
Препис от настоящото определение да се
връчи на страните, за сведение.
Административен съдия: