РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Златоград, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100223 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 54 ЗКИР, ал. 2, във
вр. с чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от С. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „Л." №*, чрез адв. З. Д.– АК С., гр. Н., ул. „Д. Ч." №*, против
ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ и Държавата, представлявана от М. на Р. Р.
и Б. - В. Б. К.-К., с адрес гр. С., ул. Св. Св. К. М. №**-**.
Ищецът сочи, че с Р. М. Б. – син на М. С. Б., са собственици, по
силата на давностно владение по ½ идеална част на поземлен имот № 131 по
плана от 1974г. на гр. Н., с площ около 500кв.м. Поземленият имот по
настоящата кадастрална карта не е заснет, като тяхна собственост, а като
речно корито, поради което е налице непълнота в кадастралната карта по
смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Адв. Д., пълномощник на ищеца, сочи, че С. Б. и посоченият по-горе
Р. Б., владеят повече от 30г., необезпокоявани от никого поземления имот. Този
имот ищецът го е получил от баща си – А. С. Б. (И. М. Б.), а Р. М. Б. от баща си
М. С. Б..
Имотът е деклариран в емлячния регистър, като местност ,,В С.“ с
площ 0.5 декара.
Ищецът, чрез своя процесуален представител сочи, че преди повече
от месец Община Н. е ангажирала фирма за почистване на речното корито,
което е в непосредствена близост до имота им. Общината започнала да отнема
1
дръвчета (орех, сливи и др.), засадени в имота на възраст повече от 50г. С. Б. се
противопоставил срещу твърденията на общината, че имотът е нейна
собственост, като е депозирал жалби до кмета на съответната община, като
едната е да спрат да режат дръвчетата, а другата да му бъде заплатено
обезщетение.
В отговор на това ищецът получил писмо, с което кмета на Община
Н. заявява, че следва да предостави документ за собственост, за което С. А. Б.
смята, че с това общината оспорва правото на собственост, както и
твърдението от други служби в общината, че имота е на басейнова дирекция,
заснет като речно корито, с което предявява и иск към втория ответник –
Държавата, представлявана от М. Р. Р. Б.
Ищецът, чрез адв. З. Д., моли съда да признае за установено, на
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 124 от ГПК по отношение на
Община – Н., БУЛСТАТ *********, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес:
гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ и Държавата, представлявана от М. на Р. Р. и Б. - В.
Б. К.-К., с адрес гр. С., ул. Св. Св. К. М. №**-**, че той - С. А. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Л." №* е собственик, по силата на
давностно владение на ½ идеална част от поземлен имот по плана на гр. Н. от
1974г. на ПИ с №131, целия с площ 0.5 декара, при граници: речно корито и
улица. Моли също така съдът да признае, че е налице непълнота в настоящата
кадастрална карта и имот ПЛ № №131 не е заснет като отделен имот с площ
около 500кв.м
Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. Д., като
поддържа предявения иск.
Ответниците подават отговор в законоустановения срок, като същите
оспорват предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
От приложената по делото скица №37 от 01.07.2024г. от Община Н. се
установява, че по плана на Н. (отменен) от 1974г. процесният ПИ е записан на
М. и А. С. Б.. Уличната и дворищната регулация са утвърдени със Заповед
№35/29.04.1974г. На скицата имот ПЛН 131 е нанесен в съседство с реката.
Ищецът С. А. Б. е син на починалия А. С. Б., починал на ********.
Имената А. С. Б. и И. М. Б. са имена на едно и също лице.
Явно в имота, претендиран от ищеца е имало овощни дръвчета и те са
унищожени от фирмата, почистваща речното корито в гр. Н., поради което
кмета е поискал от С. Б. да представи документи, доказващи собствеността
върху процесния имот.
От представеното по делото удостоверение от община Н. се установява,
че при проверка в емлячния регистър от 1949г. на името на И. М. Б. има
декларирани недвижими имоти в землището на гр. Н., между които имот –
нива в местността ,,В С.“ с площ 0.5 декара.
2
От издадено удостоверение от община Н., приложено към отговора на
исковата молба на МРРБ, съдът приема за установено, че за ПИ №131 няма
съставени актове за общинска собственост, тъй като по плана от 1987г. и по
кадастралната карта този имот попада в речното корито и поради това в този
план и КК няма отразен ПИ с идентификатор.
По делото са разпитани като свидетели С. М. Б. и Д. А. Х.. Съдът дава
вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си,
а и със събраните писмени доказателства и заключение на вещите лица. От
същите съдът приема за установено, че от около 30г. С. Б. и жена му –
свидетелката С. Б., обработват процесния имот. Мястото е стръмно. През този
30-годишен период в мястото не е влизал нито представител на общината,
нито някой от държавата. В съседство е мястото на Р. Б.. Ищецът и съпругата
му засаждат мястото със зеленчуци, но реката не го ,,взема“, никога не е
прииждала толкова. В мястото имало засаден орех, който е засаден от
родителите на С.. Имал и синя слива. От общината отишли и отрязали ореха и
синята слива, които обаче не пречили на реката. Площта на ищеца и Р. Б. е
обща. Мястото не им е разделено. Частите и на двамата са по около 200кв.м,
като частта на Р. има ограда, а тази на С. няма.
По делото са назначени и изпълнени съдебно-техническа експертиза с
вещо лице М. А. Т. и хидротехническа експертиза с вещо лице Р. И. Ф., както
и допълнителни такива от същите вещи лица. Съдът приема заключенията на
вещите лица, както и допълнителните такива, като обективни, компетентни и
пълни.
От заключението на вещото лице Т. се установява, че от направения
оглед и геодезическо заснемане в имота, посочен от ищеца се констатира, че в
имота има засадени плодни дръвчета: 3бр. праскови, слива, череша, също така
дънери на орех и слива. Плодните дръвчета на комбинираната скица е отразил
със съответния условен знак и пояснителен надпис. На комбинираната скица
границите на имот пл. №131 по плана от 1974 г. е показал със зелени линии,
като същия е тонирал със зелен цвят. Границите на имота, показани от ищеца
на комбинираната скица е отразил с кафяви линии. На изток имотът е
ограничен до реализирания тротоар в поземлен имот с идентификатор
51319.501.213 и ограда от бетонови колове с телена мрежа. Данни за съставен
акт за общинска собственост, касаещ имот пл. №131 по плана от 1974 г. при
извършената проверка в Община Н. не са били представени (което
кореспондира с посоченото в удостоверението от Община Н.). При
извършената проверка в Община Н. също не са били представени данни за
извършвано отчуждаване на имот пл. №131 по плана от 1974 г. По
кадастралната карта на гр. Н. от 2021 г. и по регулационния и кадастрален
план на гр. Н. от 1987 г. процесния имот не е отразен и съответно няма за
запис в регистрите. По плана от 1974 г. в разписния лист имот пл. №131 е
записан на лицата братя М. и А. С. Б..
Във връзка с поставените въпроси вещото лице е изготвил графичен
анализ - комбинирана скица, на която е съвместил данни от КККР на гр. Н. от
2021 г., данни за имот пл.№131 по плана от 1974 г. и данни от геодезическо
3
заснемане на посочени граници от ищеца. Площта на имот пл.№131 по плана
от 1974 г. е 231 кв.м., а площта по посочени граници от ищеца е 330 кв.м. На
комбинираната скица границите на имот пл.№131 по плана от 1974 г. е
показал със зелени линии, а границите на имота по посочени от ищеца с
кафяви линии.
Имот пл.№131 сравнен с кадастралната карта на гр. Н. от 2021 г. попада
с 94 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 51319.501.213 с данни от
кадастралния регистър - вид собств. Общинска публична, вид територия
Урбанизирана, НТП За първостепенна улица и с 137 кв.м. в поземлен имот с
идентификатор 51319.501.610 с данни от кадастралния регистър - вид собств. -
Държавна публична, вид територия - територия, заета от води и водни обекти.
НТП - Водно течение, река.
Имотът с граници, показани от ищеца, сравнен с кадастралната карта
на гр. Н. от 2021 г., попада с 38 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
51319.501.213 с данни от кадастралния регистър - вид собств. Общинска
публична. вид територия Урбанизирана, НТП За първостепенна улица и с 292
кв.м. в поземлен имот с идентификатор 51319.501.610 с данни от кадастралния
регистър - вид собств. - Държавна публична. вид територия - територия, заета
от води и водни обекти. НТП - Водно течение, река.
По допълнително възложените задачи на вещото лице М. Т., същия
представя заключение, в което сочи, че С. А. Б. е показал границата, отделяща
част от имот пл.№131 по плана от 1974 г., която по твърдения на ищеца се
ползва само от него. На комбинирана скица №2, вещото лице е отразил
границата с лилав цвят. На същата скица със зелен цвят е тонирал частта от
имот пл.№131 с площ 77 кв., която по твърдения на ищеца се ползва само от
него, попадаща в имот 51319.501.610 по КККР на гр. Н.. С жълт цвят -
останалата част от имот пл.№131 по плана от 1974 г., попадаща в имот
51319.501.610 по КККР на гр. Н.. Със син и сив цвят е тонирал частите от
имот пл.№131, които попадат в имот с идентификатор 51319.501.213 и са
ограничени от западната граница на имот кратък номер 213 и реализиран
тротоар.
Данни за съставен акт за държавна собственост, касаещ имот пл. №131
по плана от 1974 г. при извършената проверка в Областна администрация С.
не са открити от вещото лице.
От възложената и изпълнена СТЕ от вещото лице Р. Ф., съдът приема
за установено, че имотът попада между общинска улица „А. С.“ и река Н..
Левият бряг на река Н. при този створ, представлява стръмен скат с обща
височина 6 м от дъното на реката до котата на пътя. По този скат е разположен
процесния имот (снимка 1 от заключението).
Течението в този участък е спокойно, като водата не криволичи, и не
образува завои вляво или вдясно. Имотът се намира на около 1 м над водното
ниво. От страната на пътя имотът е ограден с предпазна мрежа на бетонови
колове.
На база всички констатации вещото лице счита, че процесния имот с
4
пл.№131 по плана на гр. Н. от 1974г. не попада в речното корито на река Н..
От допълнителното заключение на вещото лице Ф., съдът приема за
установено, че от хидротехническа гледна точка, определянето на
прилежащата заливаема земя на реката, в която би могло да попада част от
имота, се отнася конкретно за всеки неин участък, според
средномногогодишното водно количество, норма на оттока, площ на
водосборния басейн при дадения створ на реката. Съответно вещото лице
посочва три варианта за определяне на хидравличните параметри на река Н.
при процесния имот, с цел определяне на заливаемите ивици.
От хидротехническа гледна точка, принадлежащите на реката земи и
заливаемите ивици на практика осигуряват „пространство“ за провеждане на
сравнително високи води, които не могат да се оттекат по речното легло при
съответното състояние на реката, при което се провеждат сравнително често
проявяващи се водни количества. Пропускната способност на реките се
дефинира като задължително условие за речното течение, като в този случай
процесния имот не би препятствал провеждането на високите води, видно от
приложената схема. Вещото лице смята, че дори и при 1000 годишната вълна,
имота няма да намали по никакъв начин пропускната способност на реката в
този участък.
На база всички направени заключения от инж. Ф. и поради това, че
заливаемата ивица на река Н. при високи води не попада в процесния имот,
дори на 1000 годишната вълна, чиито хидравлични параметри са екстремни, а
не средно годишни, то прилежащите земи на река Н., които ще се заливат при
ниво на средните води, също ще бъдат извън обсега на процесния имот.
Ето защо, процесния имот с пл.№131 по плана на гр. Н. от 1974г., не
представлява „прилежащи земи на реки“ по смисъла на §1, т. 27 от Закона за
водите и не попада в крайбрежните заливаеми ивици на река Н..
В съдебно заседание вещите лица поддържат дадените заключения.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.
Съдът намира, че в случая правилно ищецът е насочил иска срещу
двамата ответници. С извършените действия по отсичане на дърветата от
5
фирма, на която това е възложено от община Н., за ищеца е налице интерес от
признаване за установено, по отношение на общината, че той-С. Б. е
собственик на процесния имот.
Тъй като с последния кадастрален план от 1987г. и с кадастралната
карта, приета през 2021г., процесния имот, претендиран от ищеца е включен в
речното корито, то съвсем основателно, като пасивно легитимиран втори
ответник е посочена държавата в лицето на М. на Р. Р. и Б.. В това отношение
относно тази пасивна легитимация има произнасяне на ВКС в Решение
№213/28.10.2015г. по гр.д. №1730/2015г., първо г.о., в което решение МРРБ,
представляващо Държавата е осъдено по иск по чл. 109 от ЗС.
С оглед наведените твърдения, съдът намира, че правилно ищецът е
организирал защитата си с положителен установителен иск по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 30-годишна
придобивна давност.
Владението му не е смущавано и прекъсвано нито от представители на
община Н., нито от представители на държавата, нито от други лица, в това
число и не е обработван от работници на ТКЗС и ДЗС – вещото лице Т. не е
открил данни за отчуждаване на имота.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
6
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 от ЗС.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик. В конкретния случай няма данни и за съставен
акт за частна общинска собственост.
Тук следва да се посочи, че одобреният кадастрален план от 1987г.,
както и кадастралната карта нямат пряко отчуждително действие, те не
създават собственост. Ако предвижданията в тях се реализират по съответния
ред и имот на определено лице бъде отчужден със съответното заплащане на
обезщетение, чак тогава собствеността може да премине в полза на
държавата. Тези разсъждения се налагат, защото в настоящия случай се
установява, че с плана от 1987г. имот ПЛН №131 по предишния план вече не е
частна собственост, а държавна. Друго важно обстоятелство е, че този имот
вече не е нанесен като самостоятелен. По същият начин стоят нещата и в
кадастралната карта. В същото време ВКС прави горния извод в Решение
№221/23.10.2024г. по гр.д. №843/2014г., първо г.о. и Решение №33/29.07.2013г.
по гр.д №401/2012г., първо г.о.
Съдът намира, че в случая няма значение, че процесния имот не може
да се индивидуализира по приетата кадастрална карта, защото тази
невъзможност е в резултат от действията на втория ответник, за което няма
вина ищецът. Индивидуализацията е достатъчна по плана от 1974г.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал.
2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
С оглед гореизложеното се налага извода, че ищецът ще следва да бъде
признат за собственик на претендирания имот с площ от 231 кв.м.,
повдигнат в зелен цвят към комбинирана скица към основното
заключение, изготвено от в.л. М. Т.. Тази скица, приподписана от съдия-
докладчика, следва да се счита за неразделна част от решението.
Тъй като в исковата молба се претендира ищецът да е собственик на ½
идеална част от ПИ №131 по плана от 1974г., който е повдигнат в зелен цвят от
в.л. М. Т. и е с площ 231кв.м, тоест предмет на делото е този имот по този
план и с тази площ. Няма как да бъде уважена претенция за по-голяма площ,
която в случая е показвана, че се ползва от ищеца при посещение от вещото
лице. Самият ищец в съдебно заседание заявява, че няма претенции към
тротоара.
7
Следва да се отбележи също, че по сходен случай, по който отново
ответник е държавата чрез МЗГ, има произнасяне на РС-Златоград с решение
№53/08.10.2021г. по гр.д. №48/2021г., потвърдено с Решение №31/11.02.2022г.
по в.гр.д №446/2021г. на ОС-С., което въззивно решение не е допуснато до
касационно обжалване с Определение №50443/31.10.2022г. по гр.д.
№1927/2022г. на ВКС.
С оглед изхода на делото, ответниците ще следва да бъдат осъдени, да
заплатят на ищеца, разноски по делото общо 1957лв. или всеки от тях по
978.50 лева, съобразно представения Списък по чл. 80 ГПК. Разноските в
действителност са 2 100лв., но адв. Д. претендира по-малката сума.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по
отношение на ОБЩИНА Н., предст. от кмета – Б. К. и Държавата, предст.
от М. на Р. Р. и Б., че С. А. Б., ЕГН **********, гр. Н., обл. С., ул. ,,Л.‘‘ №* е
собственик, по силата на давностно владение над 30 години на ½ идеална част
от поземлен имот ПЛ №131 по плана на гр. Н. от 1974г. с площ 231кв.м. при
граници – речно корито и улица, както и че съществува непълнота в
кадастралната карта, одобрена със заповед от 2021г. и кадастралните регистри
на гр. Н., изразяваща се в незаснемането на този имот, като самостоятелен
обект на кадастъра и отразяването му в КККР.
Приложената по делото скица на вещото М. Т., на стр. 95 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********, представлявана от
Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ и Държавата,
представлявана от М. на Р. Р. и Б. - В. Б. К.-К., с адрес гр. С., ул. Св. Св. К.
М. №**-**, да заплатят на С. А. Б. разноски по делото в общ размер 1957 лева
или всеки от тях по 978.50, представляващи адв. възнаграждение, както и
разноски за съдебно-технически експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
8