Р Е Ш Е Н И Е
533/14.7.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На дванадесети
юли две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 454 по описа на ШРС за 2016 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от М.Ж.И. с
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Д.Б.Т. *** срещу Х.Т.И. с ЕГН ********** с
адрес ***. В молбата ищцата излага, че бракът е непоправимо и дълбоко
разстроен, като моли съдът бракът да бъде прекратен без произнасяне по въпроса
за вината. В срока на отговор от страна
на ответника не е постъпил писмен отговор.
Ищцата М.И. се явява лично в съдебно
заседание, заедно с адв. Д.Б. при ШАК. Прави се искане делото да бъде
разгледано по реда на чл.50 и сл. от СК, тъй като желаят да бъде утвърдено
изготвеното между страните споразумение.
Ответника Х.Т.И. се явява лично в съдебно заседание, като
моли съда да прекрати брака и утвърди изготвеното извънсъдебно споразумение с
другата страна.
В съдебно заседание се представя сключено между страните
споразумение, в което същите сe съгласяват
с прекратяването на брака, като уреждат
личните и имуществените отношения помежду си. Молят съда да постанови решение,
с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди
постигнатото споразумение.
Съдът е
допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50
от СК.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становището на молителите,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били
законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 26.10.1991г. в
гр. Шумен, за което бил издаден Акт за
граждански брак № 0499 от същата дата. От брака си имали родени две деца –
дъщери П. и Т., към момента навършили пълнолетие. Семейното жилище било
собственост на родителите на ответника, като към момента са починали и двамата
и същото е наследено от молителя. Жената го е напуснала и няма претенции за
ползването му. Раздялата помежду им е от 2013г. Молителите нямат претенции и за
издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно
съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване. Жената желае възстановяване на предбрачното
си фамилно име – М..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената.
В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо
последиците от прекратяване на брака, е
пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от
съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на М.И. и Х.И.,
се явява основателна и следва да бъде
уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с
развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по
чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите
на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни
за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева.
От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена
държавна такса от молителката в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда
размер следва да се доплати от молителя.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Х.Т.И. с ЕГН ********** и М.Ж.И. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 0499/26.10.1991г.
от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – гр.Шумен ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се
в гр.Шумен, собственост на молителя по наследство е напуснато от молителката и
същата няма претенции за ползването му;
ІІ. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
III. След прекратяване на брака М.Ж.И. възстановява предбрачното
си фамилно име – М.;
IV. Разноските остават
за страните така както са сторени от тях;
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.
ОСЪЖДА Х.Т.И. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева),
представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 лв. (пет) лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: