РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Силистра, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500036 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 651/02.12.2021г. по гр.д. № 1112/2021г. по описа на
СРС е отменено като незаконосъобразно дисциплинарното наказание
“забележка”, наложено от ”, наложено на П. Д. И., от гр. Алфатар, общ.
Алфатар, от работодателя й Агенция за социално подпомагане с БУЛСТАТ
********* и адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2 , представлявана от
директора Р. Д.П., със заповед № РД 01-0880 от 27.05.2021 г. на
изпълнителния директор на агенцията. Осъдена е Агенция за социално
подпомагане гр. София, представлявана от директора Р. Д. П., да заплати по
сметка на СРС държавна такса за производството в размер на 50 лв.
Недоволна от решението, е останала Агенция за социално
подпомагане, която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени решението и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
Ответницата П. Д. И. счита, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което моли съда
да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
1
на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск са с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ във вр. чл. 188,
т. 1 КТ.
По делото не се спори, че П. Д. И. се намира в трудово
правоотношение с ответника, при когото заема длъжността “социален
работник” в отдел „Закрила на детето“ в ДСП - Дулово, считано от 01.03.2019
г., като преди това заемала същата длъжност в ДСП - гр. Алфатар. Не се
спори също, че със заповед № РД 01-0880 от 27.05.2021 г. на изпълнителния
директор на АСП ищцата е наказана с наказание „забележка“ за нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на посочени в
заповедта трудови задължения по повод работата й с детето В. М. Г.,
осъществени в периода от м. април 2018 г- до м. февруари 2019 г., когато е
била на работа в ДСП - гр. Алфатар.
Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена
след сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ, а и освен това тя е предприела всички
необходими и изискуеми от закона действия във връзка с посочения в
заповедта казус, като неуведомяването на майката на детето за оценката на
случая и плана за действие се дължи на обстоятелството, че е било
невъзможно да се установи контакт с нея, тъй като не била открита на адреса
си, а и не посещавала детето си след настаняването му в приемно семейство.
Видно от доказателствата по делото, производството по ангажиране на
дисциплинарната отговорност на П.И. стартира въз основа на преписка от
Инспектората на АСП, съдържаща докладна записка от 26.03.2021 г. и доклад
от извършена проверка от комисия от Инспектората на АСП в периода от
09.03.2021 г. до 12.03.2021 г., като е посочено, че допуснатите от ищцата
нарушения са осъществени в условията на продължавано неправомерно
бездействие, започнало от началната дата, на която е следвало да се извърши
съответното действие и продължило до датата на извършване на проверка от
Инспектората на АСП.
Наказанието на И. е наложено във връзка с работата й по случая на
детето В. М.Г., започната от ДСП - Силистра на 01.09.2018 г. след закриване
на ДСП - Алфатар. Като водещ по случая на детето, е определена ищцата,
която е продължила работата си по него до края на м. февруари 2019 г., като
след тази дата е преназначена на длъжност в ДСП - Дулово. При проверката,
извършена от Инспектората, са установени пропуски в работата на ищцата,
както следва:
-На 08.10.2018 г. ищцата изготвила оценка на случая и план за
действие, с които не е запознала майката на детето и този пропуск е
нарушение на чл. 16а, ал. 3 ППЗЗД и Стандарти 5 и 6 от Методиката за
управление на случай за закрила на дете в риск, като майката и детето не са
били запознати и със следващия план за действие от 10.04.2019 г.
-На 31.01.2019 г. в ДСП - Силистра е получено заявление на майката за
реинтеграция на детето, по което не е организиран преглед на случая и плана
за действие, с което са нарушени чл. 16а, ал. 4 и 5 от ППЗЗД и Стандарт № 9
2
от посочената методика.
-Заявлението на майката не е отразено във формуляр „Развитие на
случая“, което е нарушение на Стандарт 7 от методиката.
-Ищцата не е осъществила социална работа по случая за реинтеграция
на детето, включваща дейностите по чл. 18 от Наредбата за условията и реда
за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и
настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.
-Ищцата също така не отразила във формуляр „Развитие на случая“
желанието на детето да контактува с майка си, вместо което отбелязала в
него, че детето не желае да се среща с близките си.
-Ищцата не е предприела действия за запознаване и консултиране на
майката за възможните последици от настаняването на детето извън семейна
среда, както и с условията на чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 СК, тъй като липсва
писмен документ, който удостоверява подобно уведомяване.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е категорична, че дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и
не по-късно от 1 година от извършването му. Съотношението между двата
срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на
нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл
1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2 – месечния срок от
откриване на нарушението.
"Откриване на нарушението" по смисъла на тази правна норма
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния
срок от откриването на нарушението, т. е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят
следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, включително и да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от
него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и
да определи вида му, както и да го наложи, ако прецени че следва да се
наложи. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ,
субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание, ако не е упражнено, се преклудира. В този см. и Решение № 203 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о.
В случая субектът на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина е изпълнителният директор на АСП. Видно от
находящата се на стр. 55 докладна записка до него, с приложен доклад,
същата е с вх. № 30-27000 от 26.03.21г. Следователно е спазен двумесечния
срок за налагане на наказанието с процесната заповед от 27.05.21г. Не е
спазен обаче едногодишният срок за налагането на наказанието.
В случая от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание става
3
ясно, че установяването на извършените от ищцата дисциплинарни
нарушения е в хода на проверка, извършена в периода от 09.03.2021 г. до
12.03.2021 г. от Инспектората към Изпълнителния директор на АСП, което се
потвърждава от докладите за проверката, съставени от проверяващите
инспектори, въз основа на които на 26.03.2021 г. е изготвена и докладна
записка до изпълнителния директор на агенцията с предложение за налагане
на дисциплинарно наказание на ищцата /стр.55/.
Безспорно в случая се касае за нарушения, изразяващи се в
бездействие от страна на ищцата и те не биха могли да се санкционират до
неопределен момент във времето, докогато бездействието продължава.
Съдебната практика обаче е последователна, че когато нарушението,
изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции,
е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията
на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента
на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на
откриването му съвпадат. Така даденото тълкуване е съобразено с целта на
законодателя - задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването
за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да
се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити
ефективно /В този см. Определение № 60755 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1632/2021 г., IV г., Решение № 78 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1835/2017 г., IV г. о., както и Решение № 416 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 150/2012 г., III г. о.,постановено по чл. 290 ГПК/.
Това бездействие на работника съставлява виновно поведение и
поради това той не може да претендира за добросъвестност.
В случая обаче правилно СРС е приел, че предвид спецификата на
казуса следва да се има предвид изтичане на една година от отпадане на
възможността за извършването на каквито и да било действия по случая на
детето В. М. Г.. Тази възможност е отпаднала с преназначаването на ищцата в
Дирекция „СП“ - Дулово, считано от 01.03.2019 г., а принципната възможност
за извършването на социална работа по този случай е престанала да
съществува с осиновяването на детето, допуснато с решение № 164 от
17.12.2019 г. по гр.д. № 326 по описа на СОС за 2019 г.
Както бе посочено, съдебната практика приема при продължаваните
нарушения, че моментът на извършването им е целият период до
прекратяване на действията или бездействията, осъществяващи нарушението,
но това касае хипотезата, когато към момента на откриване на нарушението
то е продължавало, двата момента - на откриването и извършването,
съвпадат. В настоящия случай обаче към момента на откриване на
нарушението на И. от работодателя то не е продължавало, тъй като от
01.03.2019 г. ищцата вече не е работила по този случай, а и принципната
възможност за извършването на социална работа по случая е престанала да
съществува с осиновяването на детето на 17.12.2019 г.
Работодателят не изтъква наличието на причини за удължаване с
4
повече от една година на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно ползването
на законоустановен отпуск или участие в стачка, поради което се налага
извод, че издадената от него заповед за санкциониране на ищцата е
незаконосъобразна на процесуално основание и наложеното чрез нея
дисциплинарно наказание следва да се отмени, без да се анализират
събраните по делото доказателства в контекста на реалното извършване на
обективираните в нея нарушения на трудовата дисциплина.
Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил правилно
решение, което подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на
въззиваемата следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 300 лв.-
заплатен адвокатски хонорар, направени пред въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 651/02.12.2021г., постановено по гр.д.
№ 1112/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, с БУЛСТАТ
********* и адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, представлявана от
директора Р. Д. П., да заплати на П. Д. ИВ. от гр. Алфатар, сумата от 300
/триста/ лв. представляваща направени деловодни разноски пред СОС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5