Р Е Ш Е Н И Е
№ 3190 26.07.2019 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVІІI граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Радка Цекова,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4780 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск правна квалификация по чл. 439 ГПК от Л.К.Д., ЕГН **********
***, чрез а. Б. против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* за
признаване на установено, че ищцата в качеството ѝ на наследник на П.Н.С.,
ЕГН **********, не дължи, поради погасяването им по давност, следните суми: 57,51 лева, представляваща 1/6 от главницата за консумирана питейна
вода и отведена канална вода за периода 01.11.2001 г. – 11.10.2007 г., ведно
със законна лихва върху главницата от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане
и сумата в размер на 7,82 лева,
представляваща 1/6 от разноските, дължими по ч. гр. дело № 6948/2008 г. по
описа на ПдРС, VІІІ гр. с, за които суми е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело 20/2017 г. по описа на *** *.
В
исковата молба се твърди, че на 09.02.2009 г. било
образувано изпълнително дело № ***. На 17.11.2016 г. *** прекратила
производството по изпълнителното дело поради настъпила перемпция, като въз
основа на същия изпълнителен лист на 16.01.2017 г. по молба на ответното
дружество било образувано изп. дело № ***.
Твърди се, че по изпълнителните дела са направени три доброволни плащания
по 40 лв., или общо 120 лв., като последното плащане е от 29.09.2009 г., като с
тези плащания са погасили единствено разноските по изп. дело № *** г.
Твърди се, че сумите по изпълнителния лист са недължи като погасени по
давност.
Навеждат се доводи, че давността е изтекла най-късно или на 12.06.2016 г.
или на 30.07.2016 г. – три години след
последното валидно изпълнително действие. Претендират се и разноските в
процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Моли за отхвърляне на иска,
като също претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
По
делото е приложен изпълнителен лист от 12.03.2008 г., издаден по ч.гр.дело №
6948/2008 г. по описа на Районен съд, гр. Пловдив, по силата на който, на
основание чл. 237 и 242-249 от ГПК (отм.) наследодателката на ищцата – П. Н.
С., е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250 сумата от 345,06 лв., представляваща неизплатена сума по
изразходвана питейна и отведена канална вода за периода
01.11.2001г.-11.10.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.02.2008г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от
6,90 лв. разноски и 40 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на ответника по настоящото
дело с вх. № ***/09.02.2009г. е образувано изпълнително дело № *****, с район
на действие Окръжен съд, гр. Пловдив.
По
посоченото изпълнително дело са извършвани различни действия, в т.ч.
насрочвания са описи, постъпвали си молби от взискателя за предприемане на
различни изпълнителни способи и др.
На
17.11.2016г. с разпореждане на *** производството по изп.д. № *** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
впоследствие е образувано ново изпълнително дело- ***, по което като длъжник по
изпълнителното дело е конституирана и ищцата по настоящото дело, в качеството й
на наследник на Н.П.Д, който пък от своя страна е син на П. Н. С..
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК предвижда, че искът следва да се основава единствено на
факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Това
изискване не е свързано единствено с времето, а има значение да не се допусне
преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като по този начин се
заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила
съдебно решение.
От
фактическа страна е безспорно, че вземането е установено по реда на чл. 237 и
242-249 от ГПК (отм.), издаден е изпълнителен лист, същият не е бил оспорен от
наследодателката на ищцата по реда на чл. 250 от ГПК (отм.) чрез релевиране на
възражение за недължимост на присъдената сума, поради което изпълнителното дело
е редовно образувано въз основа на годен за изпълнение изпълнителен титул.
Паричните
задължения към водоснабдителни дружества, произтичащи от предоставянето на
услуги по водоснабдяване и канализация, са задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД - налице са парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт (съгласно публичните общи условия, действали към
момента на процесния период), чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР № 3/2012г. по тълк. дело № 3/2011г.
на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл. 111, б."в", пр.ІІ и ІІІ ЗЗД
приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на
погасителна давност.
Правната
норма на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, не намира
приложение в разглеждания казус. Издаденият изпълнителен лист се основана на
проведено производство по чл. 237 от ГПК (отм.), което не завършва със съдебно
решение, а само с издаването на листа. В тази връзка, аналогично на сега
действащото заповедно производство по чл. 410 от ГПК, следва да се има предвид,
че в това производство не се установяват факти със сила на пресъдено нещо, а се
поражда единствено изпълнителната сила на листа, която има преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз
основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника
и, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение. В тази връзка, тъй като предметът на настоящото дело са периодични
вземания, то същите следва да бъдат погасени с изтичането на 3-годишен
давностен срок.
Институтът
на давността не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени
твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния лист, то
съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.
Относно твърденията на ищеца, че
вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея
изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В
същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № ***. следва да се
считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови
изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За
разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Искането на кредитора за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия
по реализирането му са предприети от ***. В този смисъл е и трайната практика
на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. №
24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив
начин се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от
взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано
от извършването на валидни изпълнителни
действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не
следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и
процесният случай.
С
оглед изложеното, по отношение настъпването на перемпция на изпълнителното
дело, съдът намира следното:
Видно
от приложеното изп. дело № *** г. последното действие,
което е довело до прекъсване на давността е извършено на 15,04,2013 г. и се
изразява в подаване на молба от страна на взискателя за насрочване на опис и
продажба на движими вещи на длъжника. Следващо действие е на 12,11,2015 г.
В
периода от 15,04,2013 г. до 15,04,2015 г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия.
Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване
на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия
се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.
Осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на
прекратяване на изпълнителното производство, са правно ирелевантни и няма как
да доведат до правно значими последици, каквито са прекратяването и/или
спирането на давностните срокове /виж
т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. №
61273/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Тригодишната
давност за процесните вземания е изтекла на 15,04,2016 г.
Горните
съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло,
доколкото по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по
изпълнителния лист е били погасени по давност.
Тъй
като ищцата е едина от тримата наследници на Н. Д., който заедно с още едно
лице пък се явява наследник на П. Н. С., същата се явява материално легитимиран
да претендира недължимост на 1/6 от
целия дълг на своя наследодател.
По
отношение на разноските:
На
чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един а., ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца са уважени изцяло.
Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят изцяло направените от него съдебни разноски в хода на производството,
а именно в размер на 50 лв. за държавна такса.
Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, а.ът
може да оказва безплатно а.ска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, а.ът има право на а.ско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 1
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на а.ските възнаграждения,
издадена от ВАС възлиза на 600 лева. която сума ответникът ще следва да заплати
лично на пълномощника – адв. С.Л.Б.. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. предвижда, че по
граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от С. Л. Н., че Л.К.Д., ЕГН ********** ***, не дължи, следните суми: 57,51
лева, представляваща 1/6 от главницата за консумирана питейна вода и
отведена канална вода за периода 01.11.2001 г. – 11.10.2007 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане и
сумата в размер на 7,82 лева,
представляваща 1/6 от разноските, дължими по ч. гр. дело № 6948/2008 г. по
описа на ПдРС, VІІІ гр. с, за които суми е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело ***.
ОСЪЖДА „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от С. Л.
Н. да заплати на а. С.Л.Б.,***, възнаграждение за извършеното процесуално
представителство в размер на 600 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от С. Л.
Н., да заплати на Л.К.Д., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай
Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ