МОТИВИ към присъда № 2 / 04.01.2017 г. по НОХД № 6947/2016 год. на БРС, НК, 44-ти състав
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 4343М 578/2016
год. по описа на Второ РУ на МВР- Бургас, Пор.№ 1914/2016 година по описа на
БРП, пор. № 1914/2016 г. по описа на БРП, против В.М.П., с ЕГН: ********** за това, че на 06.06.2016 год., в гр.*********, управлявал моторно превозно
средство - л.а. „Ф. Г." с per.
№ *****,
след употреба на наркотични вещества- метамфетамин, представляващо
високорисково наркотично вещество по см. на чл.3 , ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1,
списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" към чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по
надлежния ред със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с Изх. № 5915 / 27.06.2016г. по описа на
Военномедицинска академия - гр.София- престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при
условията на чл.371, т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на БРП поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че е
доказано по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Излага аргументи, че са налице предпоставките
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година. По отношение на приложеното по делото веществено доказателство – един
брой касета Дрегер „DRUGTEST 5000” с № ARAM -0005 посочва, че следва да се
отнеме в полза на държавата.
Защитникът се придържа към
пледоарията на държавното обвинение, като изразява по отношение размера на
глобата становище идентично с това на държавното обвинение, като по отношение
на наказанието лишаване от право за управлява МПС моли да е в размер на осем
месеца, като обосновава искането си с мотив, че поради факта, че свидетелството
за правоуправление е било иззето от органите на МВР, т.е. фактически е бил
лишен по административен ред да упражнява това свое право и предвид
обстоятелството, че същият е заемал длъжност, която дл.характеристика е
изисквала необходимост от притежаване на такова, се нуждае от това
свидетелство.
Подсъдимият
се признава за виновен и изразява съжаление за стореното от него, като моли да
му бъде наложена глоба в минимален размер.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.М.П.,
е с ЕГН: **********,***, настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство,
неосъждан (реабилитиран), със средно-специално образование, неженен,
безработен.
Подсъдимият П., се води на отчет като водач на
МПС в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- Бургас от 22.04.2010 год.
с придобити категории „В" и „М" и „АМ", притежаващ свидетелство
за управление на МПС № ******, издадено от ОД на МВР-Бургас.
На 06.06.2016 година, следобяд, в гр.******" , въпреки че
бил употребил наркотично вещество - метамфетамин, обвиняемият В.М.П., с ЕГН: **********
привел в движение лек автомобил марка „Ф.г.", с рег.№ ****** и
управлявайки моторното превозно средство се придвижил по улиците на комплекса.
По същото време, свидетелите Т.Р.У. и Г.Т.И.- служители към Второ РУ на
МВР- Бургас, били на работа и изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред и контрол на пътното движение на територията на град Бургас.
Около 14.35 часа на 06.06.2016 година, в гр.********, на пътното платно до бл.**,
служителите на МВР спрели за проверка обвиняемия П., управляващ лек автомобил
марка „Ф.г.", с рег.№ ******. Поведението на водача по време на
извършената проверка усъмнило служителите на МВР за това, че същият управлява
автомобила след употреба на наркотични вещества. Предвид на това, обв.П. бил
придружен от органите на МВР до сградата на сектор „Пътна полиция" на ОД
на МВР-Бургас, където бил тестван с техническо средство "Дрегер Дръг тест
5000"/Dreger Drug Test 5000/,
c фабричен № ARAM-
0005, за употреба на наркотични вещества, при което уредът отчел наличие
на метамфетамин и амфетамин. Тестването започнало в 15.02 часа и приключило в
15.12 часа, като впоследствие с Протокол за доброволно предаване полевият тест
бил предаден на служител при 02 РУ Бургас, а той от своя страна го предал на разследващия
полицай.
За констатираното нарушение на обвиняемия В.М.П., с
ЕГН: ********** бил съставен акт за установяване на административно нарушение -
серия Г № 066628 от 06.06.2016 год. и бил издаден талон за медицинско
изследване № 0017021. Служителите на МВР придружили обв. В.М.П., с ЕГН: **********,
където същият дал кръвна проба за лабораторно изследване за наличие на
наркотични вещества -протокол за медицинско изследване № 319/ лист 18 от
делото/.
При извършената в хода на разследването съдебно-
химическа / токсикологична/ експертиза № М-5915/27.06.2016 г., на изпратената в
специализираната токсикохимична лаборатория към ВМА- София проба кръв на
обвиняемия В.М.П. било установено наличие на наркотично вещество- метамфетамин
в концентрация 98 ng/mL. / лист 15-17 от делото /.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
показанията на свидетелите свидетелски показания на Т.Р.У., С.В.С. и Г.И.Т. (л.9-12); както и от писмените
доказателства и доказателствени средства, а именно: протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /стр.6/, акт за
установяване на административно нарушение с фабр. № 0 66628 от 06.06.2016
г. /стр.7/, талон за медицинско изследване /стр.8/, съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с Изх. №М 5915 / 27.06.2016г. по описа на
Военномедицинска академия гр.София /стр.15-17/, протокол за медицинско изследване /стр.18-19/,
протокол за доброволно предаване /стр32/, протокол за приемане и предаване на
проби за химико-токсикологичен анализ /стр.34/, методически указания
/стр.35-42/, протокол за сервизна проверка на „Дрегер дръг тест 5000” (л.44), справка
за съдимост (л. 45), справка ТД на НАП /55-56/; справка за нарушител/водач (л.
14-18).
Съдът
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и
тези приобщени в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.3 от НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия П. се
подкрепят от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено, че фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт са осъществени действително така, както е посочено. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Така изложената и приета за
установена фактическа обстановка, мотивират настоящия съдебен състав да приеме,
че със своите действия подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъплението чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1
и ал. 2, т. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък № I – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.3, т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Наличието
на наркотични вещества е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба №
30/ 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, а именно с техническо средство - „Дрегер
Дръг тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/, с фабричен № ARAM- 0005.
Метамфетаминът е високорисково наркотично
вещество, по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина” към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
От
субективна страна деянието по чл.343б, ал.3 от НК е извършено при форма и вид
на вината пряк умисъл, тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС след употреба на наркотичното
вещество метаамфетамин, което бил употребил, но въпреки това е управлявал
автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето
деяние.
По вида и размера на
наказанието:
За извършеното престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500
до 1500 лв. Не са настъпили имуществени вреди, като не са налице и
отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК. Видно от приобщената към
доказателствената съвкупност справка за съдимост, със Споразумение от
30.05.2008 г. по описа на Районен съд Бургас П. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, осъществено на 23.12.2007
г., като е бил осъден на пробационни мерки, както следва: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, задължителни срещи с
пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца, поправителен труд по
месторабота за срок от 3 /три/ месеца и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца. Наказанието пробация е започнало да се изпълнява на
12.06.2008 година и е приключило на 23.06.2008 г. Отделно от това преди
посоченото осъждане лицето е било осъдено и по НОХД №497 ОТ 2006 г. по описа на
БРС, като деянието е извършено на 29.04.2006 г. На лицето е била наложена глоба
в размер на 500 лева – платена на 11.04.2016 г. Видно от представената по
делото справка- писмо от ТД на НАП, същата е счетена за заплатена на основание
чл.171, ал.1 от ДОПК, поради изтекъл давностен срок /стр.56/. Видно от
представена справка /стр.65/, то спрямо лицето е бил издаден изпълнителен лист
от 01.03.2006 г. и от 08.08.2007 г. по НОХД 497/2006 Г., като му е било
изпратено писмо за доброволно изпълнение на 09.10.2007 г. Следователно се установява, че срещу П. е имало образувано
изпълнително дело в ТД на НАП Бургас, прекратено по посочения по горе начин и
дата /поради изтекла давност/, като съдът
е изискал служебно справката, цитирана по-горе в този смисъл.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че
от 09.10.2007 г., когато е било
изпратено писмо за доброволно изпълнение на П. от органа по изпълнението, то
това е последното действие по изпълнение по изпълнителното дело, и е изтекъл срокът,
уреден в разпоредбата на чл.82, ал.1, т.5 от НК, който регламентира давността
за изпълнение на глобата- две години на дата 10.10.2009 г. т.е. в деня, следващ
последния ден на срока, в рамките на който не са предприети от органа по
изпълнението каквито и да е действия по изпълнение.
След изтичането на този срок е
изтекъл и срокът, уреден в разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от НК, поради което
П. е бил реабилитиран на 11.10.2010 г. за извършеното от него деяние, заради
което е санкциониран.Предвид изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК. Предвид
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78А от НК.
При
определяне конкретния размер на наказанието по чл. 78а, ал. 1 НК, съдът
съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца, добри характеристични
данни, взе предвид оказаното от него съдействие за разкриване на действителната
фактическа обстановка по делото, проявената от дееца самокритичност към
деянието и изразеното съжаление. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние. Ето защо съдът
намира, че целите на наказанието по чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна
степен, като на подсъдимия бъде наложено административно наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в минималния
размер, предвиден чл. 78а, ал. 1 НК, а именно в размер на 1000 лв.
Разпоредбата
на чл.343г НК задължава съда във всички случаи на деяние по чл.343б от НК да
прилага разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 НК - лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. С приложението на института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение
на П. действително се открива възможност за прилагане на разпоредбата на
чл.78а, ал.4 НК, съгласно която съдът може да наложи административно наказание
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до
три години или да не наложи такова наказание. Съдът намира, че с оглед
по-високата обществена опасност на извършеното деяние и все по-широкото
разпространение на престъпленията по чл.343б, ал.3 от НК, за да се изпълнят
целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция, на П. следва
да се наложи такова административно наказание лишаване от право да управлява
МПС в границите на установения в чл.16 от ЗАНН размер, а именно за срок от десет месеца. Този срок според
съда ще е достатъчен, за да окаже превъзпитаващо и превантивно въздействие
върху подсъдимия.
По веществените доказателства:
Съдът
остави по делото веществено доказателство – «Дрегер
Дръг тест 5000” /„Drager Drug Test 5000”, с фабр.№ARAM 0005, като, която да остане приложена по
делото и да бъде унищожена с изтичане срока на съхранение на делото.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият
бе осъден да заплати направените по делото разноски на досъдебното
производство, в размер на 250,56 (двеста и петдесет лева, петдесет и шест
стотинки) лева в полза на бюджета на ОД на МВР - гр. Бургас по сметка на ОД на
МВР гр. Бургас, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр.Бургас.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.