Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1624 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове, както следва: главен иск с
правна квалификация чл. 74 ЗЗД и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - З. „Б.В.И.Г.” АД, твърди,
че на 22.01.2013 г. на път II-66, в района на гр. Сливен е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Рено”, модел „Лагуна“, с peг. № *******,
управляван от Д.Н.и лек автомобил „БМВ”, модел „525“, с peг. № *******,
управляван от М.Б., в резултат на което е причинена смъртта на лицето Ц.М..
Ищецът посочва, че той имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с водача на лек автомобил „БМВ“, която е действал към
момента на настъпване на ПТП-то. Водачът на лек автомобил „Рено” имал сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника З. „Л.и.” АД, валидна към датата на ПТП. С влязла в сила
присъда от 17.01.2014 г., постановена от Окръжен съд – гр. Сливен е прието, че
смъртта на лицето Ц.М. е причинена при условията на независимо съизвършителство
от страна и на двамата водачи на МПС-та, при участието на които е настъпило
описаното произшествие. Ето защо счита, че двамата застрахователи по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” отговарят поравно за
обезщетяване на настъпилите от събитието вреди. Ищецът твърди, че заплатил на
наследниците на починалото лице изцяло дължимото обезщетение за претърпени от
тях неимуществени вреди, което е в общ размер от 675 000 лв. /по 75 000 лв. за
всеки от деветимата наследници/. С оглед на тези факти ищецът счита, че за него
е възникнало регресно право на основание
чл. 74 ЗЗД вр. чл. 258 КЗ /отм./ да иска от ответника ½ от платената
от него сума, която възлиза на 337 500 лв. Към момента ответникът е заплатил
част от така дължимата сума като след предявяване на иска е престирал парични
средства в размер на 67 000 лв. Поради изложеното ищецът моли ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 270 500 лв., представляваща неплатена част от
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на наследниците на Ц.М.,
в резултат от настъпилото на 22.01.2013 г. произшествие, както и сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 11.06.2019 г. до 16.08.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът – З. „Л.и.” АД,
заявява, че не оспорва, че описаните в исковата молба факти са
настъпили. Твърди, че след завеждане на делото е платил част от дължимото
регресно вземане като е престирал на ищеца сумата от общо 202 000 лв.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да бъде уважен предявения в процеса главен иск, следва да бъдат установени
всички предпоставки, при които съгласно чл. 74 ЗЗД възниква суброгационното
право на платилия чуждо задължение, които с оглед фактите, посочени в исковата
молба, на които се основава предявеното вземане са следните: 1)
наличието на валиден към датата на
събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен
с ищеца за автомобила, управляван от единия от двамата виновни за настъпване на
събитието водачи; 2) наличието на валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с ответника за автомобила, управляван от
единия от двамата виновни за настъпване на събитието водачи; 3) възникнали
права на увредените от събитието лица срещу причинителя на вредата на основание
на чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние, настъпили неимуществени вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени
вреди; 4) плащане от страна на ищеца в полза на увредените лица на обезщетение
за настъпилите вреди в пълния дължим размер; 5) наличие на интерес за
ищеца да изпълни и тази част от задължението за заплащане на обезщетение за
вреди, която е в тежест на ответника.
Съдът като взе предвид заявеното от ответника становище по
основателността на иска намира, че по делото не са спорно следните
обстоятелства: 1) че на
22.01.2013 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил
„Рено”, модел „Лагуна“, с peг. № *******, управляван от Д.Н.и лек автомобил
„БМВ”, модел „525“, с peг. № *******, управляван от М.Б., в резултат на което е
причинена смъртта на лицето Ц.М.; 2) че с влязла в сила присъда от 17.01.2014
г., постановена от Окръжен съд – гр. Сливен е прието, че смъртта на лицето Ц.М.
е причинена при условията на независимо съизвършителство от страна и на двамата
водачи на МПС-та, при участието на които е настъпило описаното произшествие; 3)
че в резултат на настъпилото събитие са причинени неимуществени вреди на
наследниците на починалото лице, както и че общият размер на обезщетението,
което им се дължи за така претърпените вреди възлиза на сумата от 675 000 лв.;
4) че за лек автомобил „БМВ”, модел „525“, с peг. № *******, управляван от
единия виновен за събитието водач в момента на събитието, има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” със З. „Б.В.И.Г.” АД, която
е валидна към датата на настъпване на процесното ПТП; 5) че за лек автомобил „Рено”, модел „Лагуна“, с
peг. № *******, управляван от другия виновен за събитието водач в
момента на събитието, има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество З. „Л.и.” АД, която е валидна към датата на настъпване на процесното ПТП; 6) че З. „Б.В.И.Г.” АД и З.
„Л.и.” АД отговарят поравно за
заплащане на увредените лица на обезщетение за претърпените от събитието вреди
в размер на 675 000 лв., т.е. че всяко от тези дружества отговаря за заплащане
на сумата от 337 500 лв.; 7) че З. „Б.В.И.Г.” АД е
заплатил на наследниците на починалото лице пълния размер на дължимото
обезщетение от 675 000 лв.; 8) че за ищеца е съществувал правен интерес да
заплати на уредените лица и тази част от задължението за заплащане на
обезщетение за вреди, която е в тежест на ответника. Доколкото осъществяването на тези факти е безспорно между страните, че
то е установено в процеса. Това означава, че в производството е доказано
настъпването на всички предпоставки, при които за ищцовото застрахователно
дружество е настъпила законовата суброгация, предвидена в чл. 74 ЗЗД и е
възникнало регресно вземане към ответника за получаване на сумата от 337 500
лв., представляваща размера на погасеното чуждо задължение на З. „Л.и.” АД към наследниците на Ц.М.. По делото не е
спорно, че З. „Л.и.” АД дължи и
обезщетение в размер на законната лихва
върху непогасеното в срок регресно вземане, чийто размер за периода от
11.06.2019 г. до 16.08.2019 г. възлиза на сумата от 5 000 лв.
Между страните в производството не е спорно и това, че след предявяване
на иска ответникът е погасил част от своето задължение, възникнало на основание
чл. 74 ЗЗД в размер на 202 000 лв. Последното обстоятелство се твърди от
ответника и се признава от процесуалния представител на ищеца в молба от
22.11.2019 г. и в съдебно заседание проведено на 03.06.2020 г. То е факт, който
е настъпил след предявяване на иска и
същевременно е от значение за спорното право, поради което и съдът следва да го
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
На 28.10.2019 г. З. „Л.и.” АД е превело по сметка на З. „Б.В.И.Г.” АД сумата от 67 000 лв., на 01.12.2019 г. е превело сумата от 67 500 лв. и на 13.01.2010 г. е превело сумата от 67 500 лв. Всяко едно от тези плащания поотделно, а и в тяхната съвкупност, не са достатъчни за покриване на всички възникнали в тежест на ответника към ищеца задължения, които са задължението за главница от 337 500 лв. и акцесорното задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което се претендира за сумата от 5 000 лв. Ето защо съдът трябва да се произнесе по въпроса каква част от тези задължения са погасени с престираните от ответното дружество парични суми, като приложи правилата за погасяване на задължения, предвидени в чл. 76 ЗЗД и като съобрази задължителните указания по приложение на тази законова норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие законната лихва за забава и главницата и длъжникът не е заявил изрично кое от тях погасява, кредиторът може да приеме частичното плащане, като погасяването на двете акцесорни задължения се извършва при условията и в поредността, предвидени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът може да откаже да приеме такова частично изпълнението, ако няма интерес от това, освен ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. При извършване на плащане, което не е достатъчно за погасяване на задължението за главница и за лихва за забавеното й изпълнение, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение, но има правото и да откаже да го приеме, както и да приеме частичното изпълнение и да извърши погасяването на двете акцесорни задължения по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а не съобразно направения от длъжника избор.
От изявленията на ищеца, направени в хода на производството трябва да се приеме, че той е изразил воля да приеме направените от ответника частични плащания в изпълнение на процесния лихвоносен дълг, поради което и те са произвели своя погасителен ефект. За да отговори на въпроса кое плащане за погасяване на кое от двете акцесорни задължения трябва да се отнесе, съдът първо трябва да се произнесе по това дали при престиране на паричните суми длъжникът е заявил кое от тези задължения погасява. От съдържанието на приетите като доказателства по делото два броя преводни нареждания е видно, че като основание за трите извършени плащания не е посочено дали се погасява задължението за главница или това за начислена лихва за забавеното й плащане, а са записани следните данни: - в преводното нареждане от 28.10.2019 г. е посочен номер на регресна покана и номера на настоящото търговско дело; - в преводното нареждане от 01.12.2019 г. е посочен номер на гражданското дело, по което е разгледан иск за дължимостта от ответника на обезщетение за причинените вреди на пострадалите от събитието лица; в преводното нареждане от 13.01.2020 г. е посочен номера на гражданското дело, по което е разгледан иск за дължимостта от ответника на обезщетение за причинените вреди на пострадалите от събитието лица и номера на настоящото търговско дело. Доколкото с регресната покана, отправена от ищеца до З. „Л.и.“ АД, се иска да бъде заплатено само задължението за главница /към момента на изпращането на поканата длъжникът още не е изпаднал в забава и не е възникнало задължението му за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, то съдът намира, че при плащането на сумата от 67 000 лв. на 28.10.2019 г. длъжникът е заявил изрично, че погасява главното задължение, а не акцесорното такова за лихва за забава. Предметът на гражданското дело, което е посочено като основание за следващите две плащания, е дължимостта от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на обезщетение за причинени неимуществени вреди на увредените лица от процесното събитие, но не и отношенията между двамата застрахователи по повод плащането на чуждо задължение и конкретно въпроса за това кога единият от тях изпада в забава изпълнението на възникналото в полза на другия регресно вземане. Ето защо съдът счита, че волята на ответника е била да погаси задължението за главница и с останалите две плащания, направени през месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г.
В молба от 22.11.2019 г., подадена по делото, ищецът е направил изрично изявление, че с първото плащане на сума в размер на 67 000 лв. е погасено главното задължение на ответника, възникнало на основание чл. 74 ЗЗД. Той заявява, че счита това задължение за погасено за сумата над 270 500 лв. до пълния размер, до който то е възникнало от 337 500 лв., както и че не поддържа искането за увеличение на размера на предявения главен иск с въвеждането в процеса и на тази част от спорното вземане. С оглед на това съдът приема, че кредиторът на процесното парично задължение се е съгласил да приеме направения от длъжника избор, че с извършеното от него частично плащане изпълнява задължението си за главница, а не това за законна лихва за забавено плащане на главницата, което би се погасило при прилагане на приложимото към случая правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно с престиране на сумата от 67 000 лв. З. „Л.и.” АД е заплатил част от възникналото за ищеца регресно вземане за получаване на сумата от 337 500 лв., представляваща размера на погасеното чуждо задължение, като непогасената част от това задължение възлиза на 270 500 лв.
В съдебно заседание, проведено на 03.06.2020 г., процесуалният представител на ищеца е направил изявления, при тълкуване на които съдът счита, че той заявява, че кредиторът е отнесъл паричните средства, които е получил по направените две плащания, за погасяване на главното задължение на ответника, възникнало на основание чл. 74 ЗЗД. Ищецът посочва, че счита това задължение за погасено до размера от 202 000 лв. и в хода на устните състезания моли ответникът да бъде осъден да му заплати непогасеният остатък от него, като същевременно претендира присъждане на пълния размер на акцесорното вземане за обезщетение за забава, което означава, че не счита същото за изцяло или частично погасено с някое от направените от длъжника плащания. Следователно кредиторът на процесното парично задължение отново се е съгласил да приеме направения от длъжника избор, че с извършените от него две частични плащания изпълнява задължението си за главница, а не това за законна лихва за забавено плащане на главницата, което би се погасило по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното трябва да
се приеме, че с престиране на сумата от общо 135 000 лв. З. „Л.и.” АД е
заплатил част от възникналото за ищеца регресно вземане за получаване на сумата
от 337 500 лв., представляваща размера на погасеното чуждо задължение, като
непогасената част от това задължение възлиза на 135 500 лв. Ето защо и искът за
главница следва да бъде уважен за сумата от 135 500 лв. и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 270 500 лв., като погасен
чрез плащане. Доколкото в исковата молба е направено изрично искане за това,
съдът следва да присъди и законна лихва върху предявената главница за периода
от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата, която е законна
последица от уважаване на предявения главен иск. Предвид факта, че част от
главницата е заплатена след предявяване на иска, в хода на производството и
това е единствената причина за отхвърляне на част от главния иск, съдът трябва
да присъди и законна лихва върху тази част от вземането за периода от датата на
подаване на исковата молба до окончателното му плащане, което е съответно до 02.12.2019 г. и до 13.01.2020
г. /законната лихва върху сумата от 67 500 лв. за периода от 16.08.2019 г. до
01.12.2019 г. е 2 025 лв., а законната лихва върху сумата от 67 500 лв. за
периода от 16.08.2019 г. до 12.01.2020 г. е 2 812, 50 лв.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
В случаите, като настоящия, когато искът е отхвърлен поради изпълнение на ответника в хода на съдебното производство по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските, които е направил ищеца следва да бъдат възложени в тежест на ответника, освен ако последният е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Последните две предпоставки, при наличие на които разноските остават в тежест на ищеца, са предвидени в закона кумулативно.
По настоящото дело се установява, че ответникът З. „Л.и.” АД със своето поведение е дал повод за завеждане на делото. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че това юридическо лице е било поканено извънсъдебно от ищеца да изпълни доброволно задължението, възникнало в негова тежест на основание чл. 74 ЗЗД, с покана, връчена на 10.05.2019 г. Следователно падежът на това парично задължение на ответника е настъпил с изтичане на срок за доброволно изпълнение, който е 30 дни от уведомяването, т.е. на 11.06.2019 г., което е преди завеждане на настоящото дело. Ответникът не е заплатил изцяло претендираните суми нито в срока за доброволно изпълнение, нито след това преди предявяване на иска, с което си поведение е дал повод за това ищецът да предприеме действия за събирането им изцяло по съдебен ред и да направи разноски за това. Ето защо и ответникът следва да понесе изцяло отговорността за разноските, направени от насрещната страна по водене на делото, въпреки че част от предявения срещу него главен иск е отхвърлен.
По делото се доказаха реално заплатени от ищеца разноски в общ размер на 19 348 лв., от които 11 020 лв. – държавна такса за разглеждане на иска и 8 328 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което е по-ниско от минималните размери на адвокатските възнаграждение, посочени в чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, поради което съдът не може да възлага в тежест на ответника по-нисък от заплатения размер при направено от него възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** Д, ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК*******със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 74 ЗЗД сума в размер на 135 500 лв. /сто тридесет и пет хиляди и петстотин лева/, представляваща регресно вземане за платено от З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД чуждо задължение, възникнало в тежест на „З.К.Л.И.” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени на наследниците на Ц.М., в резултат от настъпилото на 22.01.2013 г. произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата в размер на 270 500 лв., дължимо за периода от 11.06.2019 г. до 16.08.2019 г., както и сума в размер на 4 837, 50 лв. /четири хиляди осемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава, начислена върху платената в хода на производството главница в размер на 135 000 лв. от 16.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до 13.01.2020 г. – датата на изплащане на тази сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 74 ЗЗД за разликата над сумата от 135 500 лв. до пълния предявен размер от 270 500 лв., като погасен в хода на производството.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД да заплати на З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД сума в размер на 19 348 лв. /деветнадесет хиляди триста
четиридесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: