Присъда по дело №2237/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 16
Дата: 3 април 2025 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20243630202237
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Шумен, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
СъдебниС.Х.С.

заседатели:К.И.. И.
при участието на секретаря Ф.Д.А.
и прокурора В. Цв. КОЛЕВ
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело от
общ характер № 20243630202237 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, реабилитиран ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от 13.08.2024г. до 22.08.2024г. в гр. Шумен при
условията на продължавано престъпление се заканил на В. Е. К. от гр. Шумен - лице, с което
се намира във фактическо съпружеско съжителство, с убийство, както следва:
на 13.08.2024г. в лек автомобил, движейки се по ул. „Генерал Скобелев“ се заканил с
думите “Ще ти отрежа главата“;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул. „***************************** се
заканил с думите „Ще ти отрежа главата“, „Ако наистина не си била там, наистина ще
те очистя, ще те счупя от бой“;
на 22.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул. ******************************* се
заканил с думите „К., ще те очистя“, „Нали знаеш, че някога ще изляза и ще ви избия!“ и
тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им поради което и
на основание по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 8 месеца „лишаване от свобода“.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, реабилитиран ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА на 13.08.2024г. в гр. Шумен при условията на продължавано
престъпление и в условията на домашно насилие се заканил на В. Е. К. от гр. Шумен - лице,
с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, с престъпление против
1
личността, както следва:
на 13.08.2024г. пред детски кът „Арте кидс“ се заканил с думите: Всяка дума,
която ти казах ще повториш, защото ще те пребия в детския клуб пред всички“ ;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
*********************************** се заканил с думите „Ако кажеш една думичка,
пак ще те ударя по същия начин. И довечера ще те пребия в 20:00часа, ако не се изнесеш
сама от тук!“ и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването
им, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т.3 във вр. ал.1 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 8 месеца „лишаване от свобода“, като го
ОПРАВДАВА първоначалното обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, реабилитиран ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА в периода от 16.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр. Шумен в апартамент,
находящ се на ул. ******************************* при условията на продължавано
престъпление, отправил закана към С. Г. П. от гр. Благоевград за убийство на нейни ближни
-дъщеря й В. Е. К., както следва:
на 16.08.2024г. се заканил с думите“ С., аз ще я убия, ще я унищожа, ще я очистя
твоята дъщеря“;
на 18.08.2024г. се заканил с думите „Ще я унищожа?“ , „Ако подадеш сигнал,че
съм упражнявал пред теб насилие, ще я убия, ще я очистя!“, и тези закани биха могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им поради което и на основание чл. 144, ал.
3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
8 месеца „лишаване от свобода“.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, реабилитиран ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА че на 13.08.2024г. в гр. Шумен, в апартамент, находящ се на ул.
„***************************** в условията на домашно насилие и чрез психически
тормоз /отправяне на закани, че ще я убие/, принудил В. Е. К.- лице, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство, да извърши нещо против волята й, а именно да я
записва с видеокамера , да се съблече гола от кръста на долу - поради което и на
основание чл. 143, ал.3, т.1 във вр. с чл. 143,ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
3 години „лишаване от свобода“.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ общо наказание между така
наложените, а именно 3 години "лишаване от свобода".
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на общото наказание
за срок от 5 години.
На осн.чл. 59, ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА от общото наказание, времето през
което подсъдимия е изтърпявал мярка за неотклонение «задържане под стража» считано от
26.08.2024г. по ЧНД №1521/2024г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН ********** да заплати на В. Е. К. сумата от
2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 144, ал.3, т.1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието 22.08.2024г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН ********** да заплати на В. Е. К. сумата от
2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 144, ал.3, т.3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието 13.08.2024г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН ********** да заплати на В. Е. К. сумата от
3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. по чл. 143, ал.3, т.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието 13.08.2024г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН ********** да заплати на пострадалия С. Г. П.
сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от престъплението по чл. 144, ал.3, т.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието 18.082024г. като отхвърля иска в останалата му част до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
2
На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ОСЪЖДА Р. В. Р. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ШРС държавна такса в общ размер на 280лв. за предявените граждански искове.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН ********** да заплати на В. Е. К. сумата 300лв.
за деловодни разноски /за адвокатско възнаграждение/.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Р. ЕГН ********** да
заплати деловодни разноски в общ размер на 1499,42лв., от които сумата от 1379,42лв.са
се внесе по сметка на ОДМВР Шумен , а сумата 120 лв. да се внесе по сметка на ШРС .
Веществени доказателства – 1бр.видеокамера марка „Sony„ сериен № FDR-
AX53 и фабр.№ 3914107, 1 бр. батерия за видеокамера и 1бр. зарядно за батерия, да се
върнат на собственика й Р. В. Р. ЕГН **********.
Веществени доказателства- 1бр. карта с памет и 6 бр. ДВД дискове да останат
приложени по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите



Мотиви по НОХД № 2237/2024г. по описа на ШРС.
На 16.12.2024г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр.
Шумен обвинителен акт по ПД №154/2024г., по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу Р.В.Р., роден на
********** г. в гр.Шумен, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.********************** български гражданин, разведен, със средно
образование, безработен, реабилитиран, за извършени от него престъпления
от общ характер наказуеми
по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
по чл. 144, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
и по чл. 143, ал.3, т. 1 във вр. с чл. 143, ал.1 от НК .
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
в периода от 13.08.2024г. до 22.08.2024г. в гр. Шумен при условията на
продължавано престъпление подсъдимият се заканил на В.Е.К. от гр. Шумен -
лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, с убийство,
както следва:
На 13.08.2024г. в лек автомобил, движейки се по ул. „Генерал Скобелев“
се заканил с думите “Ще ти отрежа главата“ ;
На 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
********************** се заканил с думите „Ще ти отрежа главата“,
„Ако наистина не си била там, наистина ще те очистя,ще те счупя от бой“;
На 22.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„********************************** се заканил с думите „К., ще те
очистя“, „Нали знаеш, че някога ще изляза и ще ви избия!“ и тези закани биха
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им- престъпление
по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
че в периода от 13.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр. Шумен при условията
на продължавано престъпление и в условията на домашно насилие
подсъдимият се заканил на В.Е.К. от гр. Шумен - лице, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство, с престъпление против личността, както
следва:
На 13.08.2024г. пред детски кът „Арте кидс“ се заканил с думите“
Всяка дума, която ти казах ще повториш, защото ще те пребия в детския
клуб пред всички“ ;
На 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
**************************** се заканил с думите „Ако кажеш една
думичка, пак ще те ударя по същия начин. И довечера ще те пребия в
20:00часа, ако не се изнесеш сама от тук!“ и тези закани биха могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл.
144, ал. 3,т.3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
че в периода от 16.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр. Шумен в апартамент,
находящ се на ул. „********************************** при условията на
продължавано престъпление, подсъдимият отправил закана към С.Г.П. от гр.
1
Благоевград за убийство на нейни ближни -дъщеря й В.Е.К., както следва:
На 16.08.2024г. се заканил с думите“ С., аз ще я убия, ще я унищожа, ще я
очистя твоята дъщеря“ ;
На 18.08.2024г. се заканил с думите „Ще я унищожа?“ , „Ако подадеш
сигнал, че съм упражнявал пред теб насилие, ще я убия, ще я очистя!“, и тези
закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК;
че на 13.08.2024г. в гр. Шумен, в апартамент, находящ се на ул.
*************************************** в условията на домашно
насилие и чрез психически тормоз/отправяне на закани, че ще я убие/,
подсъдимият принудил В.Е.К.- лице, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство, да извърши нещо против волята й, а именно да я
записва с видеокамера и да се съблече гола от кръста на долу –престъпление
по чл. 143, ал. 3, т.1 от НК вр. чл. 143, ал.1 от НК
Пострадалите В.Е.К. и С.Г.П. предявяват граждански искове за
причинени неимуществени вреди съответно : за обвинението по чл. 144, ал. 3,
т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК пострадалата В.Е.К.
предявява гражданки иск в размер на 3000лв.; за обвинението по чл. 144, ал.
3,т.3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК пострадалата В.Е.К. предявява гражданки иск
в размер на 3000лв.; за обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК пострадалата С.Г.П. предявява гражданки иск в
размер на 3000лв.; за обвинението по чл. 143, ал.3, т.1 от НК вр. чл. 143, ал.1
от НК пострадалата В.Е.К. предявява гражданки иск в размер на 4000лв.
В разпоредително с.з. гражданските искове са приети за съвместно
разглеждане. Пострадалите са конституирани като граждански ищци.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите
обвинения и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване
от свобода” за срок от 1 година за първите три деяния по чл. 144 от НК и
наказание 3 години „лишаване от свобода „ за деянието по чл. 143 от НК .
Предлага да се определи общото наказание 3 години „лишаване от
свобода „ което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е
обвинен и не се признава за виновен. Дава подробни обяснения .
В последната си дума подсъдимият заявява, че желае да бъда оправдан.
Защитника на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс. Р.В.Р. и пострадалата В.Е.К. живеят на семейни начала от 2013г. -
2014г. жилище, което е негова собственост - апартамент № 1, находящ се в
гр.Шумен, ул***************************
От съжителството си имат две деца, Б.Р.Р. /на 7г., страдащ от аутизъм и
циклично повръщане / и М.Р.Р. /на 6г./. Пострадалата С.Г.П. е майка на В.Е.К..
От около 2 години подсъдимият започнал да проявява агресивно
поведение към В.К., изразяващо се в отправяне на обиди и закани, проявявал
2
и ревност, следил я, опасявайки се, че поради голямата възрастова разлика
между двамата, тя може да му изневерява. Подсъдимият разбрал, че за
времето от месец април до месец юни, пострадалата К. е изтеглила пари от
четири карти - две дебитни карти и две кредитни карти, които не били на
нейно име, сума в размер на около 18 000 лева, което обстоятелство,
допълнително засилило негативното му отношение и провокирало
агресивното поведение спрямо пострадалата .
На 13.08.2024г. в светлата част на денонощието пострадалата К. отишла с
големия си син до детски кът „Арте кидс“, находящ се в гр.Шумен,
бул.“Симеон Велики“ №46, за да уговори условията за предстоящия рожден
ден на малкия им син.
След като напуснала детския кът, подс. Р. й звъннал за да я попита къде
се яйцата, които по уговорка е следвало да занесе на своя позната.
Тъй като пострадалата не отговорила веднага на обаждането,
подсъдимият се усъмнил, че го лъже, ядосал се, продължил да звъни, като
искал да разбере къде е в момента.
Отначало К. не искала да му казва къде се намира, за да не дойде
подсъдимия и да направи скандал, при който публично да я унижи. Това
обаче още повече разярило обвиняемия, като в крайна сметка тя му казала, че
се намират пред магазин „Кауфланд 2“, находящ се на ул“Бели Лом“ №1,
където отишла с детето за
покупки.
Подсъдимият, много ядосан, отишъл до магазина с автомобила си,
където пострадалата и детето се качили в колата. По пътя за дома им в колата,
пред болното дете започнал да я обижда с думите „К.“, К.“ „боклук“, докато
пътували по ул.“Генерал Скобелев“ й се заканил с убийство, заплашвайки я
„Ще ти отрежа главата“.
След като се прибрали в апартамента в който живеят, на
ул*************************** подсъдимият отново я заплашил с думите
„Ще ти отрежа главата“, продължавал да я обижда, ударил я и й казал :
„Внимавай, защото ще се повтори! Всеки път, когато ти кажа, че си боклук,
ти ще си мълчиш! Ако кажеш една думичка, пак ще те ударя по същия начин!
И довечера ще те пребия в 20.00 часа, ако не излезеш сама от тук!“.
В разгара на скандала подсъдимият, решил заедно да се върнат до
детския клуб, за да се увери лично, дали пострадалата действително е била
там или лъже. Тогава й се заканил отново с убийство, като й казал: „Ако
наистина не си била там, наистина ще те очистя, ще те счупя от бой“.
Поради оказания тормоз и страхувайки, че подс.Р. може да изпълни заканите
си, пострадалата К. се съгласила и тримата се върнали до детския кът.
Преди да влязат вътре подс. й наредил какво точно да говори и й се
заканил с думите „Всяка дума, която ти казах ще повториш, защото ще те
пребия в детския клуб пред всички“. След като влезли в клуба и подс. се
уверил в истинността на казаното от пострадалата , тримата се прибрали.
След връщането им у дома, подс. повикал К. в кухнята да разговарят,
където продължил да я обижда и да се разправя с нея. Чрез цялостното му
поведение до момента, представляващо психически тормоз върху
пострадалата и чрез отправените закани, че щя я убие, подс. принудил
пострадалата В. К. бъде записвана с видеокамера, пред която се водел
3
разговора между двамата и тя трябвало да му разкаже отново къде е била.
След като му разказала за пореден път какво е правила по-рано , подсъдимият
я принудил и да се съблече от кръста надолу гола, за да провери дали е
епилирана в слабинната област. Въпреки, че това било против волята й
пострадалата се съблякла, той я огледал и направил коментар, че
любовниците й я харесвали космата. По –късно Р. излязъл за малко от
жилището, а пострадалата използвала това и се обадила на майка си -постр.
С.Г.П. за помощ. Докато разговаряли обаче, подс. се върнал в къщи, разбрал,
че разговаря по телефона и започнал да я заплашва, като заявил отново на
В.К., че ще й отреже главата, което било чуто от майка й - пострадалата С.Г.П.,
по телефона.
В хода на отново разразилата се разправия, подсъдимият заявил на
постр. К., че трябва да напусне на дома им заедно с децата.
Постр. С.Г.П. / живееща в Благоевград/ силно притеснена от чутото по
телефона, успяла да дойде на 15.08.2024г., като отседнала в с.Я.,
общ.Смядово, обл.Шумен, при другата си дъщеря- свид.К.Е. К. /род. ****г./.
През повечето време тя посещавала дома на подс. Р. и В.К..
На 16.08.2024г., докато С.П. била в апартамента на Р., подс. се заканил с
думите : „С., аз ще я убия, ще я унищожа, ще я очистя твоята дъщеря“,
визирайки В.К., и продължил да отправя обиди по адрес на дъщеря й /че била
К. и др. подобни/.
На 18.08.2024г. при поредното посещение на С.Г.П. при дъщеря си в
гр.Шумен, той отново се заканил на П., че ще убие дъщеря й, казвайки : „Ще я
унищожа“, „Ако подадеш сигнал, че съм упражнявал пред теб насилие, ще я
убия, ще я очистя“. Всички тези закани създали у П. опасения за здравето и
живота на дъщеря й В.К..
На 22.08.2024г., предвид всички отправени от обвиняемия обиди и закани
и опасявайки се за собствената си сигурност и тази на децата, постр.В.К.
повикала майка си - постр.П., свид.К. К. и приятелят й свид.М.П.Х. за да я
защитят. Тогава изтичал и поредният ултиматум, даден от подсъдимия към
В.К., да напусне дома им заедно с децата.
Вечерта той се върнал, заварил всички в дома си и започнал да обижда
В.К. и да я гони пред децата, дори се обадил на оператор за да спре
мобилният телефон, ползван от пострадалата В.К.. Децата се уплашили се
разплакали от крясъците на баща си. Поведението на Р. ставало все по-
агресивно.
Това принудило постр.С. П. да се обади на тел.112 и да поиска
съдействие.
На място пристигнал екип на РУ- Шумен в състав свидетелите Б.С.Д. И
А.С.Д., които станали очевидци на обидите на Р. към съжителката си В. К. с
думите „К., боклук“ и заканите с убийство, като казал: „К., ще те очистя“.
Служителите на реда задържали Р. на основание Закона за министерство
на вътрешните работи и на тръгване, той заявил на В.К. „Нали знаеш, че
някога ще изляза и ще ви избия“.
Подсъдимия бил задържан поради данни за домашно насилие.
Впоследствие било образувано досъдебно производство, като спрямо Р.
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД №
1521/2024г. от 26.08.2024г., потвърдено с определение на ШОС .
4
В хода на досъдебното производство е назначена комплексна
психолого-психиатрична съдебна експертиза на подсъдимия.
В заключението на същата, експертите посочват, че при
освидетелствания са изпълнени критериите Органично разстройство на
личността, оформило се на базата на дългогодишно епилептично заболяване.
Разстройството се изразява в личностова промяна, с ясно оформена вискозно-
експлозивна диспропорция, основните елементи на която са застойност на
афекта с подчертана готовност към експлозивно-агресивни отреагирвания на
фона на силно скъсен самоконтрол при недостатъчни по интензивност
провокиращи събития или ситуации, с интензивни дисфорични реакции. Това
му състояние, според експертите , не може да се приравни към
продължително разстройство на съзнанието и той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Характеровата патология при осв.Р., с оформената нозоспецифична
вискозно- експлозивна диспропорция, изначално довежда до екстремни нива
на афектните му отреагирания. Описаната реактивност го прави
свръхчувствителен към провокиращи го фактори и той е склонен дори и при
незначителни стимули да отреагира свръхмерно.
Експертите посочват, че възможностите му да овладее напрежението и
емоциите си и да контролира поведението си обаче остават качествено
непроменени. Съхранена е способността му за интелектуални оценки като
съобразяване и предвиждане на действията. Осмислянето на
правонарушението е било напълно възможно. Волевият критерий, при
намален самоконтрол, също е запазен. Той е способен правилно да възприема
фактите и обстоятелствата, имащи значение по досъдебното производство и
може, ако желае, да дава достоверни обяснения за тях, като следва да се
отчете, че те са през призмата на защитните му механизми.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа
на:
показанията на свидетелката В.Е.К., включително приобщените на основание
чл.281, ал.1,т.2, пр.2 от НПК показания на тази свидетелка; на свид. С.Г.П.
включително приобщените на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК
показания на тази свидетелка; от показанията на свид. В.С., включително
приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. чл. 281 ал.1,т.2, от НПК показания
на този свидетел; на свид.М.Х. включително приобщените на основание
чл.281, ал.4, вр. чл. 281, ал.1,т.2, от НПК показания на този свидетел; на свид.
К. К. дадени в съдебно заседание; от показанията на свид. А.Д.,
включително приобщените на основание чл.281, ал.4,вр.чл. 281, ал.1, т.2, от
НПК показания на този свидетел; от показанията на свид. Б.Д. включително
приобщените на основание чл.281, ал.4 вр.чл. 281 ал.1, т.2, от НПК показания
на тази свидетелка;от заключението на комплексната съдебно психиатрична -
психологична експертиза, поддържано от вещите лица в с.з. и прието от съда;
заключението на съдебно видеотехническа експертиза от вещото лице в с.з. и
прието от съда, от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото, както и от предявените на страните на основание
разпоредбата на чл.284 от НПК веществени доказателства - 1бр.видеокамера
марка „Sony„ сериен № FDR-AX53 и фабр.№ 3914107, 1 бр. батерия за
видеокамера и 1бр. зарядно за батерия; 1бр. карта с памет и 6 бр. ДВД
дискове, които са възпроизведени в открито с.з. и на които е извършен
преглед на наличните записи и снимки.
5
Описаната фактическа обстановка се изяснява и частично от
обясненията на подсъдимия.
В съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел П. М. П.,
показанията на който не допринасят са изясняване на факти и обстоятелства
касаещи конкретните обвинения. Показанията на този свидетел съдът намира
за ирелевантни, доколкото той не е свидетел на събития случили се на
посочените дати в обвинителният акт , паради което и не се кредитират от
съда.
Показанията на свид. А.Д. и Б.Д. съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви относно лично възприетите от тях
обстоятелства по време на извършената от двамата проверка.
По отношение на тези двама свидетели, според настоящият състав не
важи въведена със ЗИДНПК., в сила от 01.03.2024г., в чл.118, ал.2 от НПК
забрана за разпит в качеството на свидетели, тъй като същите не са
оперативни работници, не им е възлагано извършване на оперативно -
издирвателни мероприятия и не са извършвали разузнавателна беседа
регламентирана в чл.10 ал.1 т.1 от ЗМВР, представляваща един от способите
за извършване на оперативно- издирвателната дейност. Като служители на
полицията, същите са получили сигнала и са извършили проверка, при която
не са извършвали разузнавателна беседа с подсъдимия.
По отношение на изготвените експертизи съдът намира, че всяка една от
тях е пълна и обективно дадена, дава компетентен отговор на всички
поставени въпроси и доколкото за съда не съществува съмнение в
компетентността и непредубедеността на вещите лица , то същите следва да
бъдат кредитирани изцяло.

*По отношение първото обвинение,
че в периода от 13.08.2024г. до 22.08.2024г. в гр. Шумен при условията
на продължавано престъпление подсъдимият се заканил на В.Е.К. от гр.
Шумен - лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, с
убийство, както следва:
на 13.08.2024г. в лек автомобил, движейки се по ул. „Генерал Скобелев“ се
заканил с думите “Ще ти отрежа главата“ ;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул. **********************
се заканил с думите „Ще ти отрежа главата“, „Ако наистина не си била
там, наистина ще те очистя, ще те счупя от бой“;
на 22.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„********************************** се заканил с думите „К., ще те
очистя“, „Нали знаеш, че някога ще изляза и ще ви избия!“ и тези закани биха
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им- престъпление по
чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 144, ал. 3, т.1 във вр. с
чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /в сила към датата на извършване
на деянието/- в периода от 13.08.2024г. до 22.08.2024г. в гр. Шумен
6
подсъдимият се заканил на В.Е.К. , с убийство, като : На 13.08.2024г. в лек
автомобил, движейки се по ул. „Генерал Скобелев“ се заканил с думите “Ще
ти отрежа главата“ ;на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
********************** се заканил с думите „Ще ти отрежа главата“,
„Ако наистина не си била там, наистина ще те очистя, ще те счупя от бой“;
на 22.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„********************************** се заканил с думите „К., ще те
очистя“, „Нали знаеш, че някога ще изляза и ще ви избия!“-престъпление по
чл. 144, ал. 3, т.1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК .
Заключението си за осъществен състав по първото обвинение съдът
обосновава въз основа на събраните по делото гласни доказателства от
показанията на свидетелката В.Е.К. дадени в хода на съдебното
производство, и тези приобщени на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК
показания на тази свидетелка, дадени пред състав на ШРС, показанията на
свидетелката С.Г.П. дадени входа на съдебното производство и приобщените
на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показания на тази свидетелка
дадени пред състав на ШРС; показанията на свид. В.С., включително
приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. чл. 281 ал.1,т.2, от НПК показания
на този свидетел; на свид. М. Х., включително приобщените на основание
чл.281, ал.4, вр. чл. 281, ал.1,т.2, от НПК показания на този свидетел; на свид.
К. К. дадени в съдебно заседание; показанията на свид. А.Д., включително
приобщените на основание чл.281, ал.4,вр.чл. 281, ал.1, т.2, от НПК
показания на този свидетел; показанията на свид. Б.Д. включително
приобщените на основание чл.281, ал.4 вр.чл. 281 ал.1, т.2, от НПК показания
на тази свидетелка както и съдържащите се записи в ДВД дискове,
възпроизведени в с.з., представляващи веществено доказателство по смисъла
на чл.109 от НПК, както заключението на съдебно видеотехническа
експертиза от вещото лице в с.з. и прието от съда и частично от
обясненията на подсъдимото лице .

Съдът кредитира показания на посочените свидетели и двете пострадали,
като намира, че са последователни, логични, непротиворечиви и правдиво
пресъздават видяното и чутото от тях.
От показанията на пострадалата В.Е.К. се установява, че на
13.08.2024г. в лек автомобил , на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на
ул. ********************************* в Шумен и на 22.08.2024г. в гр.
Шумен в апартамент, находящ се на ул. **********************
подсъдимият се е заканил на В. К. с убийство .
В с.з. проведено на 06.02.2025г. пострадала заяви: „ …………….. На
13 -ти към обяд, му казах, че излизам, за да отида в детски кът „Арте
Кидс“. Там исках да заплатя капаро за рождения ден на малкия ни син - М. Р.,
на 21.08. Той ме попита с кого точно ще излизам, как ще излизам, не искам ли
да ме заведе там с колата. Обясних му, че не искам, че искам сама да отида,
че искам да изведа детето. Впоследствие измислих план, само за да се
измъкна, защото той постоянно ме следеше, че ще ме заведе с колата си моя
приятелка. Това ми беше важно, за да мога да имам повод да се
измъкна…………..
Качих се в неговата кола. Той започна да ми вика на публично
място…………….
7
Искам веднага да се обадиш на Р., искам да я чуя дали си била с нея“. Аз
не бях с тази дама и много се уплаших. В колата, след като видя, че аз съм
пуснала съобщение на Р., с което я моля да каже, че съм с нея, за да избегна
този скандал и този афект, който имаше той, той видя, че пиша това
съобщение и ми взе телефона. Започна да ме блъска към седалката, да ме
удря. Аз имах синини, но нямах медицинско след това. Тези два дни бях вкъщи,
почти в плен, започна да ме блъска, да ме налага към седалката. Вече отне
моя телефон, не беше боричкане за телефона Синът ми отзад, който е дете
с аутизъм и стоя на задната седалка, се изплаши и започна да вика, хвана ме
за врата, аз се опитвах да успокоявам детето си и да понеса ударите, които
получавах. Той тогава ми каза: „Ще ти отрежа главата, ще те убия, К.
нещастен!“. Това, докато бяхме в колата….
На 13 -ти, след качването ни в апартамента, получих заплаха за
извършване на престъпление против личността ми. Тогава той ми каза:
„Сега ще отидем в детския кът, за да видим дали наистина си била там или
лъжеш. Ако не направиш това нещо, ще те пребия“ и пак ме заплаши с побой,
с убийство. В апартамента получих заплаха за убийство. Каза, че ще ме
очисти и ще ме убие. В колата каза, че „ще ми отреже главата“. Когато
той ме удари с юмрук в главата, ми каза да повтарям всеки път, че съм
боклук, както ми е казал, иначе отново „ще ме пребие“, „ще ме очисти“.
Каза и че ще ми отреже главата: „Ще ти отрежа главата“, „Ще ти
изпочупя кокалите“. Много пъти го повтори - в колата, вкъщи…………
Всичко става на 13 - ти август, в 20,00 ч. ми каза, че имам срок да
напусна, защото тогава вече ще ме изведе навън и ще ме
пребие…………………………………………..
Впоследствие ми обясняваше, че ще каже за моя ТЕЛК. Попитах го
какво знае за моя ТЕЛК, тъй като аз имам ТЕЛК от толкова години. Той щял
да пише жалби. Тогава вече ми каза: „Искам да станеш и да се съблечеш от
кръста надолу“, докато върви записа. Аз се съгласих, защото той беше под
афект и много се изплаших. Аз се подчинявах на всяка негова дума, защото
бях изплашена изключително много от всичките тези негови заплахи, от
движенията в колата, от заплахите, че ще ме пребие, ще ме убие, ще ме
изведе от дома, ще ме пребие на публично място. В този момент малкият ни
син М. беше на детска градина, а големият ни син беше в другата стая. Р. ми
каза, че искал да стана и да се съблека, аз станах от стола, съблякох се -
панталоните и долното бельо. Той ме огледа и ми каза „а-ха, значи твоя е.
обича к. к.. Аз не знам дали има запис, но той каза: „Отиди към камерата, че
ще я изключвам“, но аз не съм убедена в това. Аз нито гледах натам, нито
мислех за това нещо. Аз не мислех за нищо друго, освен да се спася от този
плен в този момент и да изпълнявам всичко, което той ми каже. Преди да се
съблека, той, мисля, че ме излъга, че ще изключи камерата. Мисля, че казах,
че не искам да се събличам пред камерата, но не съм убедена и по този повод
той отиде до камерата, но не знам дали я изключи. Нямах поглед към това.
Бях се навела, гледах към себе си, че ще се събличам. Изпълних командата му,
въобще не съм си мислела дали заснима видео в този момент, но му заявих, че
не желая да бъда заснемана и да се събличам пред камерата. Впоследствие
на това ми каза: „Спокойно, ще я изключа, имам нещо предвид“. Не помня
точно. Като ме огледа и каза тези думи, ми каза да се облека. Отново седнах
на разпит на масата - с кого съм била, в колко часа, с кого. Аз му обясних, че
не съм искала да излизам с него с колата. Тогава заяви: „Ще те пребия, ако
8
до 20 ч. ти не излезеш от моя дом. Ще те очистя, ще те пребия, ще те
изкарам навън да те пребия публично“. Всичко това е на 13 -ти
август……………….
В седем часа той излезе, остави ми телефона, който ми беше отнел. Звъннах
на майка си и я помолих да дойде в Шумен, да се отзове веднага, за да ми е
свидетел. Обясних й какво е станало. Той влизаше и излизаше, защото той
ходи на 5-ти км да снима там и ме видя, че обсъждам каквото ми се е
случило с някого, влезе и ми каза, че ще ми отреже главата. Това го чу моята
майка по телефона. Освен в автомобила, освен в апартамента през деня,
преди да отида в „Арте Кидс“, и пред „Арте Кидс“ и вечерта ми каза пак, че
ще ми отреже главата. ………………
На 22-ри август ми каза, че ще ме очисти…………….Полицаите извеждаха Р.
и когато минаваше покрай нашата стая, той каза: „Нали знаете, че все
някога ще изляза и тогава...“ Каза още нещо, но те вече го извеждаха към
входната врата и не съм чула дословно всичко. Казваше нещо: „и тогава“.
Заканваше се. Чух, че нещо крещи, но не можах точно да чуя ясно какво. Това
е за 22-ри, защото те вече го извеждаха, след като видяха поведението
му….“

В разпита си пред състав на ШРС /стр. 46 от ДП / приобщен по реда на
чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК свидетелката В.К. сочи :
„ ………….Качих се в колата, настаних детето си на задната седалка,
аз се качих до него на предната. …………… Аз не му дадох телефона, той
излезе от „Кауфланд“ и се насочихме по улица „Генерал Скобелев“ надолу, с
цел да завие вдясно и да отидем към нашата улица и жилище. Докато
слизахме с колата той ме блъскаше по рамото, тук в ляво. Блъскаше ме,
удряше ме, тласкаше ме назад, …………….. Р. ми каза: „ Ще ти отрежа
главата“, вече беше тази заплаха. Каза ми, че до 8 часа вечерта трябва да
напусна жилището с децата. Ако няма къде да отидат децата, той ще ги
гледа, но от тук насетне той ще ми казва как да виждам децата си.
…………………….. Влязохме в къщи, там ми каза, че не съм била изобщо в
детския кът, че това е лъжа, че наистина ще ми отреже главата. Аз му
казах, че съм била в детския кът. Аз всъщност или отговарях на това, къде
съм била или му казвах „Не, недей, успокой се!“. ……………….. Отидохме пред
входа на „Арте кидс“, там ми каза: „Внимавай много, кажи каквото ти
казах да кажеш! Всяка дума, която ти казах, ще повториш, защото ще те
пребия в детския клуб пред всички“. Влязохме вътре, зад гишето беше
собственикът на заведението - в., не знам фамилията и неговата съпруга.
Казах, че съм си загубила химикалка със сантиментална стойност, затова
идвам да питам. Те казаха, че ще видят на камерите и ще ми пишат щом е
толкова ценна за мен химикалката. Р. не беше доволен от този отговор и
директно попита: „Тя изобщо днес идвала ли е?“. В. и жена му казаха: „Да,
идва“. Р. каза: „Добре, вие ще ни пишете“ и се измъкнахме. Отидохме в
къщи, той излезе за малко, взе моя телефон. От момента - влизане в колата
на „Кауфланд“ и боричкане в колата той ми взе телефона и вече нямах
телефон. След като беше излязъл и се върна аз се насочвах към банята.
Тогава той започна да ме нарича „Боклук“, че винаги така ще ми казва, че
съм „К.“ и аз му казах: „Моля те, не ме обиждай, аз не съм такъв човек, не
9
съм боклук“, той ми замахна и ме удари с юмрук, в дясната половина на
лицето, в слепоочието, като частта от дясната му ръка - от лакътя до
китката също се озова на лицето ми с все сила в дясната част на моето
лице. Не помня как беше ръката му, но помня, че аз се изненадах, защото вече
се бях насочила, а тази дясна половина на лицето ми, въобще дясното ми око
е полусляпо, аз не виждам с него. Просто усетих удара, който получих,
залитнах, хванах се за халата в банята, който е закачен и той каза:
„Внимавай, защото това ще се повтори. Всеки път, когато ти кажа, че си
боклук, ти ще си мълчиш. Ако кажеш една думичка, пак ще те ударя по същия
начин. И довечера ще те пребия в 20.00 часа, ако не излезеш сама от тук“.
Казвам му, че имаме деца, малкият е дете „в норма“, че не искам да се случва
подобно нещо, не искам децата ми да стават свидетели на това. Той каза, че
децата не го интересуват, М. ще види как ме пребива. След това ми каза да
остана в кухнята, седна на стола. Малкият ми син беше на градина до 18
часа обикновено. Детето с аутизъм, което беше навсякъде с нас, в този
период, отиде в детската стая и му дадох таблета, за да не вижда, да не
чува нищо. Насочихме се към кухнята, той ми заповяда да седя на стола и ще
ме записва с видеокамера, той е фото- и видеооператор. Сложи своята
видеокамера, трябваше дословно да му кажа къде съм била, защо съм
излизала, трябваше да му дам обяснение за всяка минута. Не вярваше, че
изобщо сме били в детски кът „Арте кидс“. Обяснението защо ме записва
беше, че това ще бъде последният ми разговор. Това прозвуча и като заплаха,
защото беше много ядосан, много афектиран, особено с това движение с
колата на улицата. Когато е идвал към „Лидл“ ми сподели, че на две места е
щял да блъсне 2 коли. Когато седнах и течеше този запис с компактна малка
видеокамера, на която тече на екранче видеозапис. Аз съм късогледа, не
виждам кое точно влиза в кадър, камерата беше отдалечена и сложена на
бюфета в кухнята, а ние бяхме на масата и аз започнах да обяснявам за
всяка своя стъпка кога къде съм била. Той ми обясняваше защо съм ходела на
жегата, защо съм излизала сама. „.

Информация за заплахите с убийство отправени към пострадалата
В.Е.К. се извлича и от показанията на свид. С.Г.П. дадени в с.з. проведено на
06.02.2025г. заяви: „…
0
На 13-ти август се обърна живота ми на 180 . Към късния следобед,
беше към 19-20 ч., В. ми се обади и ми каза: „Мамо, тръгвай за Шумен, много
ме е страх от него. Той ще ме убие.“. В следващия момент чувам в
слушалката гласа на Р.: „Ще й отрежа главата!“. Знаете ли как съм се
почувствала? Казах си, че трябва да замина. Разбрах, че има конфликт и
много се притесних. Даже не можах веднага да тръгна, на следващия ден
тръгнах, докато взема нещо успокоително. Аз смятам, за да се стигне до
този фатален край, слава Богу, благодарение на намесата на полицията не се
стигна, но пак е фатален, защото и за В., за мен и за децата аз изпитвам
страх от този човек. На 15-ти тръгнах от Благоевград. Отидох при
малката ми дъщеря и говорих с В.. ……………………………….. Аз го молех. Той
ми каза, че го е решил, нищо нямало да загуби, бил на шестдесет и две години.
Щял да я убие, да я очисти, да я унищожи. Това беше на 18-ти. На 22-ри,
вечерта той се прибира от село и пак започва да блъска вратите, децата са
там. Там бяха дъщеря ми и приятелят й. Той пак се обръща към мен, че е на
шестдесет и две години и няма какво да губи. Ще остане в затвора, след
10
като я убие………… Децата пищят Казах си, че аз не мога да й помогна, освен
да изляза навън и да извикам полиция. Излязох навън и си казах, че спасението
на моите внуци и на дъщеря ми е навън. Извиках полицията. Дойдоха
двамата полицаи - г-жа С. и г-н Д.. Р. още крещеше. Полицаите го свариха
как крещи. …………... Той ми крещеше. Срещу коридора е банята. Това е на
22-ри. На 16-ти вечерта Р. ми казва, че Б. е опасен. А, Б. е едно добро дете.
Той е аутист, но е чувствително. Каза, че ще прави с. навън, след като той я
изгони, за да си изхранва децата. Пак ще я убива. Винаги повтаряше как ще я
убива и няма какво да губи, след като я убие“

Фактическата обстановка, приета от съда по делото, се потвърждава и
от заявеното от пострадалата С.Г.П. в разпита й пред състав на ШРС /стр. 62
от ДП / приобщен по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК :
„ ….На 13-ти В. ми се обади по телефона, плачеше и каза „мамо
тръгвай бързо, той ще ме убие“ и чувам неговия глас в слушалка, отстрани
се провиква „ще ти отрежа главата“. Аз много се притесних, много се
изплаших. Не можах веднага на тръгна и на 15-и тръгнах с влака. Дойдох тук
и останах при малката ми дъщеря, която е ветеринарен лекар и живее в с.
Я.. Той ми казва на сутринта „С., твоята дъщеря тоя К.“. ……….. Попитах
„защо така, деца имате“, а той ми каза „децата не ме интересуват“, а мен
ме интересуват като баба. ………... След това в петък, аз бях пак при
малката ми дъщеря К.. Обади ми се В. и казва „мамо, тръгвай“ и тъй като
К. живее в с. Я. с едно момче и момчето веднага се съгласи да ни докара в
Шумен с колата. Като дойдохме тук той крещеше, викаше и казва „С., аз ще
я убия, ще я унищожа, ще я очистя твоята дъщеря, взимам и кредитните
карати, вземам й телефона и твоята дъщеря ще прави с. за 50 лева, за да
изхранват децата“. Каза ми „изведи я, до четвъртък ти давам срок и с
децата“. Това беше петък 16-ти тогава се закани, че ще я убие. В Петък
каза, че я унищожи, че ще я очистя и ще я утрепи. Аз останах при голямата
ми дъщеря да я пазя, защото тя каза, че я е страх. На следващия де той ми
казва, че дъщеря ми е К. и че ще прави ДНК тест дали детето е от него.
…………….По цяла нощ крещи и вика. Той злоупотребява с алкохола. Нощно
време отваря вратата в 2 часа, в 3 часа и все се заяжда. Нарича я К., овчи
мозък. В неделя последва още един скандал пак със закани, пак към нея и към
мен, вече нападна и мен. Той казваше „ ще я унищожа“. Снощи когато
полицията го прибра ме заплаши, че ще стана клошарка. Дни изпълнени с
много мъка, аз съм й майка, много обичам внуците си и не мога да преживея
тези неща. Казваше курво на всяка дума. …………….“. Каза ми „ако подадеш
сигнал, че съм упражнявал пред теб насилие, ще я убия, ще я очистя“.
Съблича се по слипове и върви така, преоблича се. Казвам му „Р.е, аз съм с
такъв морал и от такова поколение и не ми е приятно това да го правиш“. И
говори само за секс. На 22-ри той се прибра и каза защо стоите тук. В
апартамента беше К. и приятеля й. Той ми е писал СМС да напускаме. Казах
му детето е болно, той „ не ме интересуват децата, изхвърлям“. Веднъж ми
се обади малка дъщеря и ми каза, че Р. е каза, че ще размаже в стената Б.,
защото е обречен, защото е болен. Снощи аз се обадих на полицията. В
апартамента бяха малката ми дъщеря голямата ми дъщеря, М. - приятелят
на малката ми дъщеря, и той. Обадих на полицията, защото започна да
крещи на дъщеря ми „К., ще те очистя“, ………………Полицаите видяха как и
двете деца плачат, той крещеше и викаше. К. и приятелят й бяха там, аз
11
тръгнах да изпишкам детето, ако не беше полицая и на мен щеше да посегне.
На вратата на банята ми каза „ ще се върна, а все някога ще се върни,
внимавай, ще видите, вие...“. „

Показанията на свид. В.С., свид. К. К., свид. М. Х. изясняват част от
случилите се събития на 13.08.2024г., относно обстоятелства на които тези
свидетели са очевидци. Показанията им съдът намира за логични,
последователни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на свид. В.С. от които се установява, че
действително на 13.08.2024г. пострадалата В.К. е била в детския клуб, както и
че по късно се е върнала заедно с подсъдимия. Свидетеля посочва в с.з. по
делото :
“ ………….Беше лятото, миналата година, не си спомням дата и месец.
В. беше на посещение в клуба, за да уточним резервация за празненство -
рожден ден на едното от децата. Дойде, уточнихме всичко, направихме
резервацията, както правим с всеки един клиент, обсъждаме детайли по
празненството. След това тя си замина и след определен период от време, в
същия ден, между час и час и половина ориентировъчно, тя се върна в клуба.
Не беше сама, беше с подсъдимия. Тогава го видях за първи път. Тогава не ми
стана ясно кой е. Тя се върна с него и търсиха розова писалка, която аз не бях
виждал при нейното посещение, когато уточнявахме резервацията и
потвърдих, че не съм виждал, защото на практика след всеки клиент
дезинфекцираме, почистваме, след което разбрах, че има сантиментална
стойност тази писалка, предложих да върнем записите от камерите. След
като казах, че В. е стояла на това място, хората си тръгнаха. Запомних
този случай, защото преди час говорих с жена, която обсъждаше рождения
ден на сина си и беше видимо щастлива, въодушевена и обсъждаше
детайлите за празненството, а в момента, в който влезе, беше по-скоро по-
мълчалива, по в ступор и търсеше химикала. Втория път изглеждаше по-
мълчалива, по-притеснена. Първия път, като дойде, детето го нямаше с нея.
На същия ден подсъдимият не ме е посещавал. След няколко дни, не помня
точно колко, подсъдимият дойде пред заведението и ми даде разписка,
напечатана, беше някакъв скрийншот, който не исках да прочета. Той ми го
даде и каза да се запозная и че е много важно да следим жените си, да
внимаваме. Дойде тогава и се представи, каза: „Аз съм съпругът на В.“, даде
ми скрийншот, снимка на някакъв чат, текст от разговор . Аз го дръпнах
настрани и не исках да го виждам. Казах, че нямам никаква връзка с това и
не искам да се меся, не ме интересува и това е. Помня някои от нещата,
които ми каза господинът, каза: „Това е най-умната жена, с която съм бил,
но е „овчи мозък“. Каза, че тя му изневерява, че това не трябва да се случва,
че трябва аз да внимавам с жена ми и да я предупредя.“
От показания на този свидетел се установява и състоянието в което е
била пострадалата К. при връщането в детския кът –притеснена , по в ступор.
Съдът изцяло кредитира показанията и заявеното от свид.В.С. дадени
пред органа на разследването / стр. 78 ДП / приобщен по чл.281, ал.4, вр. чл.
281 ал.1,т.2, от НПК.
Относно обстоятелствата случили се на 22.08.20204г. в апартамент
находящ се на ул. **********************, съдът кредитира показанията
си свид. М. Х. . В съдебно заседание проведено на 06.02.202025г. той
12
заявява :
“ ……….. Втората вечер звъня телефонът „на пожар“, между 10 -
10,30 ч. В. звънна на майка си, имаше нужда от помощ и майка й ме помоли
да тръгнем. Затова тръгнахме. Запалихме колата веднага, бърза реакция,
отидохме, тогава бях свидетел на отношението на Р. към нея - с обиди, със
закани и така. Като отидохме, В. изглеждаше под голям стрес, плачеше. Р.
отправяше към В. закани, че ще я изгони от апартамента с децата, че ако се
наложи да си гледа децата, ще трябва „да прави с. за по 50 лв.“ Това беше
казано на В. в мое присъствие. Вече не си и спомням подробно какво каза, но
постоянно имаше викове, караници, тя плачеше през цялото време. По едно
време се обръщам, М., малкият син, беше точно зад мен. Аз им казах:
„Намалете тона, детето е зад мен“ и малко след това се поуспокоиха
нещата. Това стана в петък, мисля, че 15-и или 16-и, не мога да си спомня.
………………………….. Ние бяхме на работа, К. ми спомена, че трябва някакви
учебници да си вземе от тях. Отидохме, но преди това, той беше написал на
майка й есемес в кой ден, в колко часа ще изхвърли В. отвън. Аз реших да
останем, да изчакаме до 20 часа, мисля, че беше съобщението. Изчакахме да
дойде Р.. Той дойде някъде около 21 часа и с влизането: „Ти пак ли си тук?“.
Започна да обижда, В. се разстрои, големият син Б. също се разстрои,
започна да плаче. Първо й каза, че ще й спре телефонните номера. Взе й
картите, обади се по телефона. М. беше при мен, Б. беше при нея. След това
дойде полицията. Когато дойде полицията, всичко стана много бързо.
Децата бяха при нас. Б. плачеше, отиде при В.. В коридора е станало нещо,
но аз не съм бил свидетел. Полицаите дойдоха, дръпнаха Р. в другата стая и
при излизането от стаята, той се обърна през рамо и каза: „Аз един ден ще
излезна“. Това е, което съм видял, повече не съм го виждал. „
Част от събитията на 22.08.2024г. се изясняват и от показанията на
свид. К. К. дадени в съдебно заседание по делото:
„………. Отношенията им са такива, че той проявяваше физическо и
психическо насилие върху нея. ……………. Сестра ми ми звъни. Принципно се
чуваме през ден. Беше разтревожена, плачеше. Тръгнах да я успокоявам.
Започна да ми разказва, че той я тормози, че постоянно я обижда, че не
искал да е там, да се изнесе с децата. Сподели ми, че Р. й се заканвал - че ще я
хване за косата и ще я изкара насила през входа, ако не напусне. Каза ми, че
щял да я очисти“. На следващия ден, след работа, отидох. По - късно дойде и
моят приятел. Тя беше разтревожена, трепереше, плачеше. По всякакъв
начин исках да я успокоя. Аз също бях в шок, не очаквах да се случат тези
неща. Чакахме майка ми на 15 - ти. Взехме я от авотогарата. Отидохме в
село Я., преспахме една вечер. На следващата вечер се прибрахме късно. Към
22,30 -23,30 ч тя звънна. Беше още по - разстроена, плачеше, че той искал да
окаже физическо насилие, психическото - отделно, че използвал грозни
епитети. Ние запалихме колата, възможно най - бързо стигнахме, като по
телефона си говорехме с нея и я успокоявахме. Стигнахме там. Децата бяха
там. Тя беше там. Р. беше в кухнята. Влязохме в кухнята, като се стремихме
децата да не чуват това нещо. Започна да говори как той издържал
семейството. Когато стана дума за рождения ден на М., той каза: „А, то
21- ви, тогава ли е била?, един вид, че не го интересува кога е родено детето
му. Започна да говори - сестра ми ако не може по някакъв начин да се
издържа, да ходи на други места да изкарва по 50лв. и да прави с..
13
Прибрахме се с моя приятел. Когато се върнахме, малкият ми племенник
беше там и се беше разплакал. Той беше чул част от тези неща. Майка ми
остана там. Всяка сутрин гледах преди работа, защото моят приятел е по-
отрано, да отивам и да я виждам как е, нещо да не й се случило, защото не
можах и аз да заспя тази вечер, прибрахме се късно. Отидохме на 21-ви на
рождения ден на М. в детския кът. Беше много хубаво, както винаги
подготвено за децата. Била съм свидетел - сестра ми абсолютно за всичко се
грижи за децата, нищо не им е липсвало. Като приключи рождения ден, ги
оставихме и на следващата сутрин, Р. беше казал, че в 20 ч на 22 -ри сестра
ми с децата ще изхвърчат. Ние се притеснихме. Отидох и без това имаше да
се взема мои неща - учебници, които бяха в дома на сестра ми. Вратата ми
отвори майка ми. Седяхме. Р. не беше там. Той дойде 40 минути по - късно.
Влезе, погледна ни всички и каза: „А, тука сте“. Отиде до колата, взе
кошницата с домати. Седна на леглото. големият ми племенник се беше завил
с одеалото, а малкият ми племенник аз го взех в себе си, защото явно усети
какво се случва. Р. започна да казва, че сестра ми била нахална повече от
хлебарка, че до коледа щял да продаде апартамента, но тя нямало да живее
там, да си заминава. Пак за с.те повтори. Каза, че ще й спре телефона. Пред
нас го направи. Чрез неговия телефон спря нейната карта. Усетих агресията
му. Говореше вербано, със злоба. Искаше просто да излезем от там, всички
да излезем от там. Той да си седи и да си царува. Сестра ми тръгна да вземе
големия ми племенник и тъкмо се разминахме с него и той каза на сестра ми,
че ще я очисти. Това на 22-ри. По - късно дойде полицията. Майка ми извика
полицията. Дойдоха. Полицайката влезе при нас. Полицаят отиде с него в
другата стая. Взеха показания. Питаха сестра ми въпроси. Двете деца
запонаха да плачат. Тръгнахме да ги успокояваме. Към края, отвори вратата
и каза с усмивка: „Нали знаете, че все някога ще изляза“. Затвори вратата и
нещо друго каза, но не го чух какво точно, но по - рано го чух какво каза по
отношение на сестра ми и заплахата беше, че ще я очисти.„
В подкрепа на заявеното е и посоченото в разпита на свид. М. Х. пред
разследващ по ДП приобщен по реда на чл.281, ал.4, вр. чл. 281, ал.1,т.2, от
НПК .

Относно конкретно заявените от подсъдимия реплики, съдържащи
закани отправени към пострадалата на 22.08.2024г., съдът кредитира също
показанията на полицейските служители, които са посетили жилището по
повод сигнала подаден от св. С.П.-майка на постр. В.К..
От показанията на тези свидетели се извлича информация и относно
състоянието, в което се е намирала пострадалата В. К., както и пострадалата
С. П. на посочената дата 22.08.2024г.
Свид.А.Д. в с.з. проведено на 06.02.2024г. посочва :
“ ……………….. Като ни посрещна ни обясни, че имат нужда от
помощ, че дъщеря й се намира в опасност. Тя беше много притеснена. Дъщеря
й била в опасност, тъй като имала проблеми с мъжа, с който живее.
Говореше за насилие. Имало заплахи, притесняваше се да нямало физическо
насилие или да стане нещо повече с дъщеря й. Жената беше много
разтреперана. Жилището се намираше на 1 ет. Качвайки се още по
стъпалата преди жилището, се чуваха крясъци и викове от жилището.
Крясъците бяха на мъжки глас, който заплашваше нещо, точно не мога да си
14
спомня думите, но имаше заплахи. Жената даже се притесняваше да влезе
вътре. Почукахме. Отвори господинът (сочи подсъдимия), който беше
вътре. Видимо имаше някакви разправии от състоянието, в което беше. С
колежката разделихме двете страни, тъй като имаше нападки и в наше
присъствие продължаваше да ескалира скандалът, чисто вербално и
преценихме, че е най - добре да се разделят страните. Колежката влезе да
работи с дамата. Вътре имаше две деца - на шест и на осем години. Имаше
още едно момче и едно момиче. Те стояха и не вземаха никакво отношение
към това, което ставаше. Доколкото разбрах, са били там, само за да
гарантират сигурността на дамата, която беше заплашена. Аз останах с
господина. Моята колежка проведе беседата, попълни необходимата
документация, която е по Закона за домашното насилие. Каза ми, че има
достатъчно данни за стартиране на процедурата, от което следваше ние да
задържим извършителя. Той беше задържан по ЗМВР, във връзка с телесна
повреда, в условията на домашно насилие. От разговора, който водихме с
господина, се опитахме да смекчим напрежението. Обясни ми, че имали
проблеми с жената, с която живеят, във връзки с някакви изневери, с
някакви чатове. Обясни, че през цялото време той се грижи за децата, но
влизайки в жилището, мое лично виждане, не ангажирам никого, беше доста
неподредено - най - меко мога да кажа. Навсякъде бяха нахвърлени неща, чудя
се как се отглеждат деца в обстановката. Най - голямо впечтление ми
направи една касетка с живи пиленца, качени върху хладилника, на два метра
височина. През цялото време колежката разговаряше. По едно време бабата
излезе да заведе едно от децата до тоалетна. Тоалетната се намираше
точно където бях застанал - преди входа на кухнята. Тогава господинът
тръгна към дамата заплаштелно. Аз застанах между тях и заех целия
коридор, само и само да не стигне до някакво физическо насилие. В мое
присъствие той заплашваше жена си и я наричаше с различни обидни думи.
Детенцето се разплака. Казах им: „Не е нормално така да се държите,
защото детето страда“. Точните думи, с които я заплаши, не мога да
перефразирам, но беше нещо от рода на това, че ще я убие, че ще я нарани.
Когато излизахме от апартамента с него, след като му разяснихме правата,
че ще бъде задържан, тъй като оказваше абсолютно никаква съпротива, не
сме използвали нито физическа сила, нито помощни средства, той се обърна
и каза: „Нали знаете, че аз ще изляза един ден, ще видите какво ще Ви се
случи“, в този ред, но не мога да съм сигурен точно в думите. „
В разпита си пред разследващ орган по ДП приобщен по реда на
чл.281, ал.4, вр. чл. 281, ал.1,т.2, от НПК свидетеля А.Д. казва :„………Отиде
до вратата на хола където се намираше В. и се обърна към нея с думите
:“Нали знаеш,че някога ще изляза и ще ви избия“.
В показанията си свид. Б. Д.а също потвърждава възприетите от нея
закани отправени от подсъдимия към пострадалата, като чрез нейните
показания по този начин се изясняват част от събитията и фактите по делото,
свързани с датата 22.08.2024г. В разпита си в с.з от 03.04.2024г., тя заявява :
„…………………….Бяхме изпратени на сигнал на ул. *****************,
точния номер не се сещам, с данни за домашно насилие. Така беше подаден
към нас сигнала от ОДЧ. Пристигайки пред входа на блока ни очакваше
дама, името й доколкото си помня е С., тя е подателката на сигнала и ни
обясни, че в апартамента, в който живее дъщеря й и мъжът с когото живее
15
на семейни начала има скандал и той я е заплашвал. Тя ни отвори входа, тя
ни покани в жилището. Непосредствено когато влязохме в апартамента,
видях мъж с гръб към нас, който беше отворил насрещната вратата срещу
входната и сипеше обиди и закани към лицата вътре. Впоследствие
разбрахме кое е лицето Р. и кои са лицата вътре. Този господин /сочи
подсъдимия/ беше лицето Р.. Лицата вътре бяха 2 малки момчета, жената, с
която живее на семейни начала - В., нейната сестра и зет й. Веднага
разделихме страните, за да се прекрати скандала, като колегата остана да
осигурява господина, аз започнах воденето на беседа с пострадалата страна,
като първо отидох до нашия служебен автомобил да взема нужната
документация. Когато се върнах влязох в стаята, която е хол, там бяха
другите лица и проведох беседа с В. относно това дали има или няма
домашно насилие. …………... До преди той да разбере, че ние сме там, аз чух
как наричаше някой вътре „К., ще ви избия“ и имаше още неща. Обиждаше,
обиждаше много, държеше се много гадно. Децата плачеха неистово.
Едното детенце така хлипаше, не можахме да го успокоим през целия процес
на беседата, а другото се беше завило през глава и не искаше да комуникира с
никого. ………. Докато водех беседата с В., той беше в другата стая. ……….
Когато разбра, че ще бъде задържан, той през това време си беше приготвил
някаква торбичка с вещи. След като разбра, че ще бъде задържан си позволи
пред нас да използва изречението „... нали знаеш, че ще изляза и след това ще
ви избия.“, или нещо подобно, не съм много сигурна, но това беше отправено
към В.. Като цяло всички заплахи бяха отправени към В. и говореше в
множествено число. Сестра й и зетя й, които бяха в стаята, те не вземаха
никакво участие, единствено стояха, ако стане нещо да потушат
саморазправата, но нито се е карал с тях, нито те с него. По време на
беседата с В., тя сподели, че и друг път е имало такива случаи, включително
е има случаи на саморазправа и е използва принуда. Единият случай, който ми
остана в съзнанието, че й е натикал лицето в тоалетната и на това нещо са
ставали свидетели децата. Това са нейни думи. Мисля, че сподели, че е имало
отправени закани към нея и нейни близки, но какви точно, не си спомням.
Искам да добавя, че към него не е използвана физическа сила и помощни
средства, тъй като той съдействаше изцяло по време на задържането. В.
беше много разстроена и трепереше. С. също беше много разстроена. Още
от посрещането ни жената плачеше и трепереше цялата. Дата не си я
спомням, беше август месец миналата година.“
В разпита си пред разследващ орган по ДП приобщен по реда на
чл.281, ал.4, вр. чл. 281, ал.1,т.2, от НПК свид. Б. Д.а относно конкретно
заявените думи от подсъдимия казва :„………Отиде до вратата на хола и
се обърна към В. с думите :“Нали знаеш,че някога ще изляза и ще ви избия“.
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка и относно част
от заплахите отправени към пострадалата на 13.08.2024г. е и заключението на
съдебно видеотехническа експертиза и възпроизведените от експерта на
хартиен носител обидни и заплашителни реплики /стр. 107 от ДП /, както и
приложения снимков материал и възпроизведените в с.з. видеозаписи от
приложените по ДП дискове със записи .

**По отношение на второто обвинение,
16
че в периода от 13.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр. Шумен при условията на
продължавано престъпление и в условията на домашно насилие подсъдимият
се заканил на В.Е.К. от гр. Шумен - лице, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство, с престъпление против личността, както следва:
на 13.08.2024г. пред детски кът „Арте кидс“ се заканил с думите“ Всяка
дума, която ти казах ще повториш, защото ще те пребия в детския клуб
пред всички“ ;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул. „*****************“
*********** се заканил с думите „Ако кажеш една думичка, пак ще те ударя
по същия начин. И довечера ще те пребия в 20:00часа, ако не се изнесеш сама
от тук!“ и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за
осъществяването им - престъпление по чл. 144, ал. 3,т.3 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК

Съдът приема, че в настоящия процес по безспорен начин се
установява, че на 13.08.2024г. в гр. Шумен при условията на продължавано
престъпление и в условията на домашно насилие подсъдимият Р. се заканил
на В.Е.К. от гр. Шумен - лице, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство, с престъпление против личността, както следва:
на 13.08.2024г. пред детски кът „Арте кидс“ се заканил с думите:
Всяка дума, която ти казах ще повториш, защото ще те пребия в детския
клуб пред всички“ ;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„*************************************** се заканил с думите „Ако
кажеш една думичка, пак ще те ударя по същия начин. И довечера ще те
пребия в 20:00часа, ако не се изнесеш сама от тук!“ и тези закани биха
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, престъпление
по чл. 144, ал. 3, т.3 във вр. ал.1 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Изводите за това се налагат от анализа на събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелката В.Е.К. дадени в хода на
съдебното производство и тези приобщени на основание чл.281, ал.1, т.2,
пр.2 от НПК показания, дадени пред състав на ШРС,
В с.з. проведено на 06.02.2025г. пострадала заяви:
„ …………….. На 13 -ти, …………, получих заплаха за извършване на
престъпление против личността ми. Тогава той ми каза: „Сега ще отидем в
детския кът, за да видим дали наистина си била там или лъжеш. Ако не
направиш това нещо, ще те пребия“ и пак ме заплаши с побой, ………Тогава
…………… като ми каза, че ще отидем в „Арте Кидс“, (също на 13 - ти), за
да видим дали наистина съм ходила там и ако не вляза, не се усмихна и не се
покажа спокойна като влизаме там, „Ще те пребия там, на публично
място“. Аз не бях спокойна. Аз плачех. Всичко става на 13 - ти август……
…………….Заведе ни отново вкъщи, в нашето общо жилище и Р. излезе
по повод, че продава яйца. Беше ми отнел моя телефон, моя лаптоп
служебен. След около 15-20 минути се върна и още от входа викаше: „Боклук,
К.“. Влезе. Аз бях в банята и му казах да не вика така и пред детето. казах
му: „Не съм боклук, нали се даказа, че съм била там? Какво значение има за
теб това?“ Тогава той ме удари изключително силно в дясната половина на
17
лицето, в слепоочието, в главата, с юмрук. Аз полетях и се хванах за халата в
банята. Щях да падна. Стана ми много зле. Р. ми каза тогава: „Ако не
казваш всеки път отново, след като ти кажа „боклук“ и ти да кажеш, че си
боклук, ще те пребия по същия начин“, т.е. пак с юмрук. Каза ми да стана и
да отида в кухнята, тъй като това щяло да бъде последният ни разговор и
да го запише на видео. Упомена ми къде да седна, настани камерка на
бюфета насреща. Това става пак на 13 - ти август. Тези събития са на 13 -
ти август……………………
…………... Отново седнах на разпит на масата - с кого съм била, в колко
часа, с кого. Аз му обясних, че не съм искала да излизам с него с колата.
Тогава заяви: „Ще те пребия, ако до 20 ч. ти не излезеш от моя дом. Ще те
очистя, ще те пребия, ще те изкарам навън да те пребия публично“. Всичко
това е на 13 -ти август. Към 6 ч. аз го помолих да отида да взема малкия ни
син. Той даже нямаше понятие, че трябва да се вземе малкото дете. Казах:
„Става шест часа. Ще ти се обадят и учители“. В седем часа той излезе,
остави ми телефона, който ми беше отнел. Звъннах на майка си и я помолих
да дойде в Шумен, да се отзове веднага, за да ми е свидетел. Обясних й какво
е станало. Той влизаше и излизаше, защото той ходи на 5-ти км да снима
там и ме видя, че обсъждам каквото ми се е случило с някого, влезе и ми каза,
че ще ми отреже главата. Това го чу моята майка по телефона. Освен в
автомобила, освен в апартамента през деня, преди да отида в „Арте Кидс“,
и пред „Арте Кидс“ и вечерта ми каза пак, че ще ми отреже главата..“
В разпита си пред състав на ШРС /стр. 46 от ДП / приобщен по реда
на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК пострадалата В.Е.К. заявява :
“ ….. ….Аз му казах, че съм била в детския кът. Аз всъщност или отговарях
на това, къде съм била или му казвах „Не, недей, успокой се!“. Тогава ми каза:
Добре, ще направим една постановка. Ще се върнем в детски клуб „Арте
кидс“, ще кажеш, че си си забравила една химикалка, за да видим по
реакциите на собствениците ти била ли си там, когато уж ми казваш“. Аз
му казах: „Моля те, не ме унижавай, аз ги познавам собствениците, какво ще
им кажеш“. Отидохме пред входа на „Арте кидс“, там ми каза: „Внимавай
много, кажи каквото ти казах да кажеш! Всяка дума, която ти казах, ще
повториш, защото ще те пребия в детския клуб пред всички“. Влязохме
вътре, зад гишето беше собственикът на заведението - в., не знам
фамилията и неговата съпруга. Казах, че съм си загубила химикалка със
сантиментална стойност, затова идвам да питам. Те казаха, че ще видят на
камерите и ще ми пишат щом е толкова ценна за мен химикалката. Р. не
беше доволен от този отговор и директно попита: „Тя изобщо днес идвала
ли е?“. В. и жена му казаха: „Да, идва“. Р. каза: „Добре, вие ще ни пишете“ и
се измъкнахме………………“
Съдът кредитира в горния смисъл и заявеното от
пострадалата С.Г.П. в разпита й пред състав на ШРС /стр. 62 от ДП /
приобщен по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК относно факта, че спрямо
пострадалата В.К. са отправени заплахи с престъпление против личността от
подсъдимото лице.

Същевременно анализа на събраните по делото доказателства касаещи това /
второ/ обвинение срещу подсъдимия, налага и извода на съда, че не са
налице безспорни и категорични доказателства, че на 18.08.2024г. от
18
подсъдимия са отправени конкретни заплахи срещу пострадалата В.К. с
престъпление против личността.
Същевременно се установява, че такива не са и формулирани в
диспозитива на обвинението. Поради горния извод съдът ОПРАВДА
подсъдимия по първоначалното предявено обвинение по този пункт.

***По отношение на третото обвинение,
че в периода от 16.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр. Шумен в апартамент,
находящ се на ул. „*****************“ № ************** при условията на
продължавано престъпление,подсъдимия отправил закана към С.Г.П. от гр.
Благоевград за убийство на нейни ближни -дъщеря й В.Е.К., както следва:
на 16.08.2024г. се заканил с думите“ С., аз ще я убия, ще я унищожа, ще я
очистя твоята дъщеря“ ;
на 18.08.2024г. се заканил с думите „Ще я унищожа?“ , „Ако подадеш
сигнал, че съм упражнявал пред теб насилие, ще я убия, ще я очистя!“, и тези
закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.

Обвиненото се доказва от заявеното от пострадалата С.Г.П.. казаното в
с.з. проведено на 06.02.2025г.: „…
Това стана на 16-ти вечерта, в техния дом. Той ми каза: „С., ще изгоня
дъщеря ти от този дом“. Аз му казах, как може да я изгони, че имат две
деца, от които едното е болно. Големият ми внук и негов син, е аутист. Има
и втора диагноза „синдром на цикличното повръщане“. Това ще рече, че след
прекаран грип или настинка, трябва да му се включи банка в спешния център,
с глюкоза, за да не се обезводни. Попитах Р.: „Ти няма ли да помогнеш на Б.?“
Той каза: „Не. Нека е.ите на дъщеря Ви, те да го заведат в болницата“. Аз го
молех. Той ми каза, че го е решил, нищо нямало да загуби, бил на шестдесет и
две години. Щял да я убие, да я очисти, да я унищожи. Това беше на 18-ти.
…………….. На 16-ти вечерта Р. ми казва, че Б. е опасен. А, Б. е едно добро
дете. Той е аутист, но е чувствително. Каза, че ще прави с. навън, след като
той я изгони, за да си изхранва децата. Пак ще я убива. Винаги повтаряше
как ще я убива и няма какво да губи, след като я убие“
С.Г.П. в разпита й пред състав на ШРС /стр. 62 от ДП / приобщен по
реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК също заявява :
„……………..Това беше петък 16-ти тогава се закани, че ще я убие. В
Петък каза, че ще я унищожи, че ще я очистя и ще я утрепи. Аз останах при
голямата ми дъщеря да я пазя, защото тя каза, че я е страх. На следващия
де той ми казва, че дъщеря ми е К. и че ще прави ДНК тест дали детето е от
него. Детето разбира всичко, то е на 6 години, чу го и започна да плаче.
Детето ми каза „не си отивай бабо, ти си много силна“. По цяла нощ крещи
и вика. Той злоупотребява с алкохола. Нощно време отваря вратата в 2 часа,
в 3 часа и все се заяжда. Нарича я К., овчи мозък. В неделя последва още един
скандал пак със закани, пак към нея и към мен, вече нападна и мен. Той
казваше „ ще я унищожа“. Снощи когато полицията го прибра ме заплаши,
че ще стана клошарка. Дни изпълнени с много мъка, аз съм й майка, много
19
обичам внуците си и не мога да преживея тези неща. Казваше курво на всяка
дума. Казах чу „ако В. беше твое дете, ти как би постъпил“ и той казва „ти
нямаш избор“. Каза ми „ако подадеш сигнал, че съм упражнявал пред теб
насилие, ще я убия, ще я очистя“.
Показанията на С.Г.П. съдът кредитира, като намира същите за
последователни, правдиви и логични.
Това обвинение се доказва и от кредитираните показаният на свид. В. К.,
дадени по настоящото дело и тези приобщени по НПК дадени пред състав на
ШРС. Така кредитираните доказателства потвърждават извършеното от
подсъдимото лице и отправените заплахи и закани от него към пострадалата .
****По отношение на четвъртото обвинение,
че на 13.08.2024г. в гр. Шумен, в апартамент, находящ се на ул.
„*****************“ № 31, вх.1, ет. 1, ап. 1 в условията на домашно насилие
и чрез психически тормоз /отправяне на закани, че ще я убие/, подсъдимия
принудил В.Е.К.- лице, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство, да извърши нещо против волята й, а именно да я записва с
видеокамера и да се съблече гола от кръста на долу като по този начин е
извършил престъпление по чл. 143, ал. 3, т.1 от НК вр. чл. 143, ал.1 от НК.

Доказателствата за посоченото обвинение се извличат от показанията
на свид. В.Е.К.. В проведеното с.з. по делото, пред настоящия състав същата
заяви :„ ………………. Заведе ни отново вкъщи, в нашето общо жилище и Р.
излезе по повод, че продава яйца. Беше ми отнел моя телефон, моя лаптоп
служебен. След около 15-20 минути се върна и още от входа викаше: „Боклук,
К.“. Влезе. Аз бях в банята и му казах да не вика така и пред детето. казах
му: „Не съм боклук, нали се даказа, че съм била там? Какво значение има за
теб това?“ Тогава той ме удари изключително силно в дясната половина на
лицето, в слепоочието, в главата, с юмрук. Аз полетях и се хванах за халата в
банята. Щях да падна. Стана ми много зле. Р. ми каза тогава: „Ако не
казваш всеки път отново, след като ти кажа „боклук“ и ти да кажеш, че си
боклук, ще те пребия по същия начин“, т.е. пак с юмрук. Каза ми да стана и
да отида в кухнята, тъй като това щяло да бъде последният ни разговор и
да го запише на видео. Упомена ми къде да седна, настани камерка на
бюфета насреща. Това става пак на 13 - ти август. Тези събития са на 13 -
ти август. Мисля, че стана след 2-3 ч. след обяд, в записа той ми казваше да
казвам, че съм искала второ жилище за децата. Той включва камерата и ме
насилваше да казвам неща, които той искаше да се чуят после в записа, за да
го показва някъде. Нямам представа къде и за какво ще му послужи този
запис. Дали да ме злепоставя, не знам. Аз не знаех, че ще поиска да ме
съблече. Аз му напомних, че ме е ударил в банята, питах го защо, като знае
моето физическо състояние, защо ме е заплашил с убийство. Всичко това го
има в записа, убедена съм, но той какво ми отговори, не помня. По време на
записа не си спомням дали съм получила някакви заплахи, а и не съм искала да
гледам записа. Помня, че искаше да кажа, да заявя, че не искам второто
жилище, което е на негово име. Такова нещо нямал, той го обещава от 8 г. на
големия ни син, да го даде някога като наследство от него. Впоследствие ми
обясняваше, че ще каже за моя ТЕЛК. Попитах го какво знае за моя ТЕЛК,
20
тъй като аз имам ТЕЛК от толкова години. Той щял да пише жалби. Тогава
вече ми каза: „Искам да станеш и да се съблечеш от кръста надолу“, докато
върви записа. Аз се съгласих, защото той беше под афект и много се
изплаших. Аз се подчинявах на всяка негова дума, защото бях изплашена
изключително много от всичките тези негови заплахи, от движенията в
колата, от заплахите, че ще ме пребие, ще ме убие, ще ме изведе от дома, ще
ме пребие на публично място. В този момент малкият ни син М. беше на
детска градина, а големият ни син беше в другата стая. Р. ми каза, че искал
да стана и да се съблека, аз станах от стола, съблякох се - панталоните и
долното бельо. Той ме огледа и ми каза „а-ха, значи твоя е. обича к. к.. Аз не
знам дали има запис, но той каза: „Отиди към камерата, че ще я
изключвам“, но аз не съм убедена в това. Аз нито гледах натам, нито мислех
за това нещо. Аз не мислех за нищо друго, освен да се спася от този плен в
този момент и да изпълнявам всичко, което той ми каже. Преди да се
съблека, той, мисля, че ме излъга, че ще изключи камерата. Мисля, че казах,
че не искам да се събличам пред камерата, но не съм убедена и по този повод
той отиде до камерата, но не знам дали я изключи. Нямах поглед към това.
Бях се навела, гледах към себе си, че ще се събличам. Изпълних командата му,
въобще не съм си мислела дали заснима видео в този момент, но му заявих, че
не желая да бъда заснемана и да се събличам пред камерата. Впоследствие
на това ми каза: „Спокойто, ще я изключа, имам нещо предвид“. Не помня
точно. Като ме огледа и каза тези думи, ми каза да се облека. Отново седнах
на разпит на масата - с кого съм била, в колко часа, с кого. Аз му обясних, че
не съм искала да излизам с него с колата. Тогава заяви: „Ще те пребия, ако
до 20 ч. ти не излезеш от моя дом. Ще те очистя, ще те пребия, ще те
изкарам навън да те пребия публично“. Всичко това е на 13 -ти август.
…………“. В седем часа той излезе, остави ми телефона, който ми беше
отнел. Звъннах на майка си и я помолих да дойде в Шумен, да се отзове
веднага, за да ми е свидетел. Обясних й какво е станало. Той влизаше и
излизаше, защото той ходи на 5-ти км да снима там и ме видя, че обсъждам
каквото ми се е случило с някого, влезе и ми каза, че ще ми отреже главата.
Това го чу моята майка по телефона. Освен в автомобила, освен в
апартамента през деня, преди да отида в „Арте Кидс“, и пред „Арте Кидс“
и вечерта ми каза пак, че ще ми отреже главата. „
Относно тези обстоятелства в разпита си пред състав на ШРС /стр. 46
от ДП / приобщен по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК свидетелката В.К.
сочи:
„ ………. След това ми каза да остана в кухнята, седна на стола.
Малкият ми син беше на градина до 18 часа обикновено. Детето с аутизъм,
което беше навсякъде с нас, в този период, отиде в детската стая и му
дадох таблета, за да не вижда, да не чува нищо. Насочихме се към кухнята,
той ми заповяда да седя на стола и ще ме записва с видеокамера, той е
фото- и видеооператор. Сложи своята видеокамера, трябваше дословно да
му кажа къде съм била, защо съм излизала, трябваше да му дам обяснение за
всяка минута. Не вярваше, че изобщо сме били в детски кът „Арте кидс“.
Обяснението защо ме записва беше, че това ще бъде последният ми разговор .
Това прозвуча и като заплаха, защото беше много ядосан, много афектиран,
особено с това движение с колата на улицата. ………………….. Изведнъж
той каза: „Сега имам нещо предвид“. Стана, насочи се към камерата, не
21
видях дали я изключи или не, не съм сигурна и каза: „Стани и се съблечи от
кръста надолу!“ Свалих си панталоните, гащите и той почна да ме оглежда,
доближи се, ехидно се смя малко без нищо да ми казва. След това ми каза
отново „Курво“ и ми каза: „Аха, ти не си обръсната, значи твоят е. обича к.
к.“ Това много ме унижи, защото в този момент можеше да влезе синът ни,
който вече е на 8 години“, почувствах се много унижена. Според мен ме
огледа дали имам епилация, т.е. полагам ли усилия за външния си вид такъв, че
да изглеждам привлекателна за някой мъж. След това записът отново се
включи или не се включи -той ми каза, че отново ще го включи, дори не
погледнах натам, започна отново да ме разпитва и някъде около 6 без 10
часа го помолих да отида да взема М.чо. ………………….. Той почти ме
задържа насила в кухнята след 3.30 ч. до 6 без 10 часа. Записът е може би
около час с тези негови прекъсвания, които съобщаваше - това няма да
снима, друго ще снима. Казвах, че не желая да ме записва но след това от
неговото постоянно изтезаване с купища въпроси - едни и същи и едни и
същи, му казах „Добре снимай вече!“ Когато се съблякох каза, че имал нещо
предвид, затова щял да изключи камерата и тогава изкомандва това
действие да се съблека. Но аз не съм убедена дали я изключил и с коя карта,
защото той смени две карти докато записваше видеото. ………………….
….Там беше с фотоапарат, не с видеокамерата, с която ме снима, тя
остана в къщи. След това вече имах телефон, той ми върна телефона, не
видя никакви уличаващи чатове, това е била целта му от 6 и нещо, до към 7
часа, върна ми телефона. Каза, че ще ме пребие в 8 часа отново ако не
напусна жилището. ……………. Р. се върна от работа. На 13-ти говорих с
майка си и я молих след всички тези случки през деня да дойде. Тогава влиза
отново Р., който беше излязъл и пак влезе, защото той като отива на
работа идва през половин час. Върна се и ме вижда, че говоря по телефона, и
ми казва: „Ще ти отрежа главата“, аз говорих с моята майка по телефона,
бяхме на линия с моята майка. Той разбра че говоря с майка си. След това
този ден, след като установи, че има някой на телефона той се успокои не ме
изгони тази вечер…………….„
Доказателства обосноваващи извода на съда за осъществен състав от
подсъдимия по чл. 143, ал.3, т.1 вр.чл. 143, ал.1 от НК, освен показанията на
пострадалата, са и приложените по делото веществени доказателства-
видеозаписи и снимков материал, включително и Протокол № 216 от
изготвената видеотехническа експертиза, приета по делото, ведно с
приложения снимков материал на стр. 109 , ф.к. 16 (DSC00713); ф.к. 16
(DSC00714), както и заключението на приетата комплексна психолого-
психиатрична съдебна експертиза на подсъдимия. Тези доказателства
потвърждават изцяло твърденията на пострадалата, заявени пред състав на
ШРС и в хода на настоящото производство относно извършената принуда на
сочената от обвинение дата.
Показанията на горепосочените свидетели и пострадали / цитирани за
всяко едно от обвиненията /, съдът категорично кредитира, доколкото приема,
че са дадени от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите и
обстоятелствата, за които свидетелстват. Събраните гласни доказателства
разкриват различни обстоятелства от събитията по датите на обвиненията в
зависимост от това към кой момент съответните свидетели са били очевидци
на факти и обстоятелства имащи значение по делото.
В своята съвкупност кредитираните показания изясняват в пълнота
22
всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на
подсъдимия и действията му спрямо пострадалата В.К. и спрямо
пострадалата С.П.. Кредитираните показания на свидетелите съставляват
пряко доказателство, тъй като са очевидци на казаното от подсъдимия.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Пламен Петров доколкото
този свидетел не е присъствал и не е бил очевидец на обстоятелствата и
ситуациите посочени от обвинението.
В подкрепа на изводите на съда е и заключението на Протокол № 216
от изготвената съдебно видеотехническа експертиза от вещото лице, от
описаните от вещото лице реплики , приложените снимки към протокола от
експертизата, както и от възпроизведените в с.з. записи, приложени като
доказателство по делото.
По отношение на обясненията на подсъдимия в с.з., които са насочени
към пълното му оневиняване, съдът намира, че противоречат на установените
в хода на съдебното следствие относими към предмета на доказване
обстоятелства. Съдът отчете безусловно гарантираното от закона право на
подсъдимия да дава обяснения по обвинението, каквито желае. За разлика от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното
производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл. 290 НК),
"обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са негово основно
средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност,
така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал"
(в т.см. р.№ 685/11.12.2003 г. по н.д.№ 537/03 г. І н.о.).
Съобразявайки приобщения по делото безпротиворечив
доказателствен материал, съдът намира, че обясненията на подс. са
неубедителни и недостоверни.
Обясненията на подсъдимият съдът кредитира частично, относно
заявената последователност на развилите се събития от 13.08.2024г. до
22.08.2024г.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия приобщени на
основание чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, съобразявайки изавлението му в
съдебно заседание : "...Това нещо никой не ми го е чел ...".
Не се споделя от съда, заявеното становище от защитника на
подсъдимия адв. Д.С., че действията му/ на подсъдимия Р. / са „предмет на
неговото силно его и чувство за чест , морал и достойнство“, както и че
„закани за убийство се чуват, но под условие, те са извадени от
контекста….“, като счита, че подобно оневиняване и оправдаване на
поведението на подсъдимото лице не намира никаква опора в събраните по
делото доказателства, преки и косвени.

I.По отношение обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1 във
вр. с чл. 144, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК извършено в периода от
13.08.2024г. до 22.08.2024г..
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
категоричен и безспорен начин се доказва, че именно подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, в което е обвинен - в периода от
13.08.2024г. до 22.08.2024г. в гр. Шумен при условията на продължавано
23
престъпление се заканил на В.Е.К. от гр. Шумен - лице, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство, с убийство, както следва:
На 13.08.2024г. в лек автомобил, движейки се по ул. „Генерал Скобелев“
се заканил с думите “Ще ти отрежа главата“ ,
На 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
********************** се заканил с думите „Ще ти отрежа главата“,
„Ако наистина не си била там, наистина ще те очистя,ще те счупя от бой“
На 22.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„********************************** се заканил с думите „К., ще те
очистя“, „Нали знаеш, че някога ще изляза и ще ви избия!“ и тези закани биха
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
му по следните правни съображения:
Преценявайки всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция
приема, че с горното деяние подсъдимият безспорно и категорично е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, защото:
* обект на престъплението, съобразно систематичното му място в
Раздел V “Принуда”, са обществените отношения, които осигуряват правото
на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране на решение и
изразяване на собствена воля.;
* от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
В конкретният случай заканите за убийство спрямо пострадалата са
отправени вербално от подсъдимия, на 13.08.2024г. в лек автомобил,
движейки се по ул. „Генерал Скобелев“ се заканил с думите “Ще ти отрежа
главата“ ,
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул. **********************
се заканил с думите „Ще ти отрежа главата“, „Ако наистина не си била
там, наистина ще те очистя, ще те счупя от бой“
на 22.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„********************************** се заканил с думите „К., ще те
очистя“, „Нали знаеш, че някога ще изляза и ще ви избия!“ ;
Непосредствен обект на заканата е конкретно физическо лице - в случая
пострадалата В.Е.К.. С извършване на престъплението се цели промяна
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което може
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Според заключението на комплексна психолого-психиатрична съдебна
експертиза на подсъдимия характеровата патология при Р.Р., с оформената
нозоспецифична вискозно- експлозивна диспропорция, изначално довежда до
24
екстремни нива на афектните му отреагирания. Описаната реактивност го
прави свръхчувствителен към провокиращи го фактори и той е склонен дори
и при незначителни стимули да отреагира свръхмерно. Експертите посочват,
че възможностите му да овладее напрежението и емоциите си и да
контролира поведението си обаче остават качествено непроменени.
Съхранена е способността му за интелектуални оценки като съобразяване и
предвиждане на действията. Осмислянето на правонарушението е било
напълно възможно. Волевият критерий, при намален самоконтрол, също е
запазен. Той е способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата,
имащи значение по досъдебното производство и може, ако желае, да дава
достоверни обяснения за тях, като следва да се отчете, че те са през
призмата на защитните му механизми.
Съхранена способността на дееца за интелектуални оценки като
съобразяване и предвиждане на действията и е способен правилно да
възприема фактите и обстоятелствата .
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено - опасните последици, като деецът е
предвиждал и искал настъпването на обществено опасните последици.
Подсъдимият е съзнавал смисъла на изречените от него думи към
пострадалата, съзнавал е съдържанието на заканата с убийство и чрез
поведението си е целял именно това - да възбуди у пострадалата основателен
страх, че заканата ще бъде изпълнена .
Съдебната практика трайно приема, че за да е съставомерно
извършеното, не е необходимо адресатът на заканата действително да се е
изплашил.
Достатъчно е заканването обективно да е такова, че да може да възбуди
основателен страх от осъществяването му. Преценката следва да се прави по
време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.
Начинът на възприемане на заканата от лицето, срещу което е насочена,
неговите субективни преживявания са без значение, доколкото престъпният
резултат на престъплението не изисква да се стигне до действително възбуден
основателен страх у пострадалия, а е достатъчно той да узнае за заплахите /в
този смисъл Решение №112/16.09.2019г. по н. д. № 460/2019 г., I н. о./.
Безспорно се установиха заканите отправени от подсъдимия към
пострадалата, както и факта, че същата ги е възприел лично. Фактът, че са
изречени от подсъдимия, мотивират настоящия състав да приеме, че същите
са били напълно в състояние да възбудят основателен страх от
осъществяването им у пострадалата.
Квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК е налице, доколкото деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като
извършените деяния осъществяват състава на престъплението по чл.144,
ал.3,т.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият е осъществил три деяния в периода от 13.08.2024г. до
22.08.2024г., които осъществяват поотделно един и същи състав на
престъпление, а именно чл.144, ал.3,т.1 от НК, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
25
еднородност на вината (пряк умисъл), следващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС, съобразно
която продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност е с
по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното
разделно извършено престъпление и осъждане. Това при всички хипотези
обуславя по-тежкото наказание в сравнение с разделното осъждане. В
практиката на Върховния съд е споделяно разбирането, че продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на
обществена опасност, в сравнение с едноактното, разделно извършено
престъпление и осъждане. Тази оценка е обусловена не само от
обстоятелството, че обединяването на няколко еднородни деяния в едно
продължавано престъпление увеличава размера на предмета на
престъплението в рамките на един престъпен състав, но в редица случаи
довежда и до квалификация на престъплението в друг, по-тежко наказуем
престъпен състав - големи размери, особено големи размери. Следователно
продължаваното престъпление при всички хипотези обуславя по-тежкото
наказване в сравнение с разделното осъждане.(В този смисъл е Решение № 23
от 27.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 539/97 г., III н. о.).

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи
несъобразяването и незачитането на правата на личността и законите и в
страната.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието,
което съдът преценява като висока.Степента на обществена опасност на
подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които
сочат, че същият към датата на деянието е реабилитиран.
Същевременно, съгласно чл.36, ал.1 от НК, освен въздействие върху
конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез
наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в
страната правов ред. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат
постигнати по отношение на подс, като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК. За престъплението по чл. 144, ал.3, т.1 от НК е
предвидено наказание /в сила към датата на извършване на деянието/ е
предвидено наказание «лишаване от свобода" до 6 години.
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подс. ще бъде определяне на наказанието над
минималния предвиден размер, а именно 8 месеца «лишаване от
свобода».

II. По отношение второто обвинение за престъпление по чл. 144, ал.
26
3,т.3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в периода от 13.08.2024г. до 18.08.2024г.
по отношение В.Е.К..
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
категоричен и безспорен начин се доказва, че подсъдимият на 13.08.2024г. в
гр. Шумен при условията на продължавано престъпление и в условията на
домашно насилие се заканил на В.Е.К. от гр. Шумен - лице, с което се намира
във фактическо съпружеско съжителство, с престъпление против личността,
както следва: на 13.08.2024г. пред детски кът „Арте кидс“ се заканил с
думите: Всяка дума, която ти казах ще повториш, защото ще те пребия в
детския клуб пред всички“ ;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„*************************************** се заканил с думите „Ако
кажеш една думичка, пак ще те ударя по същия начин. И довечера ще те
пребия в 20:00часа, ако не се изнесеш сама от тук!“ и тези закани биха
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, като по този
начин е осъществил престъпление по чл. 144, ал. 3, т.3 във вр. ал.1 от НК
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът намери основание да оправдае подсъдимия по първоначалното
обвинение в което е посочено, че е извършено престъпление в периода от
13.08.2024г. до 18.08.2024г. като конкретно за датата посочена в
обвинителният акт - 18.08.2024г. счита, че по делото не се събраха
доказателства за извършена закана с престъпление против личността спрямо
пострадалата В.К..
По повод оправдателния диспозитив по първоначалното обвинение
по този текст съдът съобрази, че според Постановление № 6 от 4.V.1978 г.,
Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. правото на защита на
обвиняемия е неразривно свързано с неговото правно положение,
произтичащо от презумпцията за невинност, изрично установена с чл. 14, ал. 2
от НПК. Гаранцията за реализиране на това правно положение лежи в
изискването съответните държавни органи да докажат виновността на
обвиняемия, в забраната да се прехвърля тежестта на доказването върху
обвиняемия, в изискването съдът да признае подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин и че присъдата не може да почива
на предположения ( чл. 303, ал. 1 НПК).С чл. 14, ал. 2 и чл. 303, ал. 2 НПК
ясно и категорично е изразен принципът за невинност на подсъдимия до
завършване на наказателното производство, като е уточнено, че същият се
признава за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил
престъпление, органите на предварителното производство и съдът са длъжни,
ако делото не е изяснено, да извършат допълнително разследване за
отстраняване на всяко съмнение. Този извод се налага и от изискването за
обективност, всестранност и пълнота на следствието. След изчерпване на
всички процесуални средства за доказване на обвинението, ако не се установи,
че деянието е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно и
когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава подсъдимия за
невинен и го оправдава не защото съмнението се тълкува в негова полза, както
изискваше чл. 8, ал. 2 НПК (отм.), а защото обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Принципът за разкриване на обективната истина по
стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и
27
изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по
делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е
суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да
събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или
отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или
смекчават отговорността му. Това изискване винаги търпи ограниченията на
предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и не може да се тълкува
разширително до степен съдът да заеме процесуалното място на някоя от
страните, като се впусне в разработване на версии, свързани с наказателна
отговорност на лица, по отношение на които не е повдигнато обвинение./
съобразно Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н.
о., НК /.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
му по следните правни съображения:
Преценявайки всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата
инстанция приема, че подсъдимият безспорно и категорично е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 144, ал. 3, т.3 във вр. ал.1 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
като на 13.08.2024г. в гр. Шумен при условията на продължавано
престъпление и в условията на домашно насилие се заканил на В.Е.К. от гр.
Шумен - лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство,
с престъпление против личността, както следва: на 13.08.2024г. пред
детски кът „Арте кидс“ се заканил с думите: Всяка дума, която ти казах ще
повториш, защото ще те пребия в детския клуб пред всички“ ;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
„*************************************** се заканил с думите „Ако
кажеш една думичка, пак ще те ударя по същия начин. И довечера ще те
пребия в 20:00часа, ако не се изнесеш сама от тук!“ и тези закани биха
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, защото:
* обект на престъплението, са обществените отношения, които
осигуряват правото на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране
на решение и изразяване на собствена воля.;
* от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с престъпление против личността и в условията на домашно
насилие спрямо лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й.
В конкретният случай заканите с престъпление против личността
спрямо пострадалата и в условията на домашно насилие са отправени
вербално от подсъдимия
на 13.08.2024г. пред детски кът „Арте кидс“ се заканил с думите: Всяка
дума, която ти казах ще повториш, защото ще те пребия в детския клуб
пред всички“ ;
на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул.
28
„*************************************** се заканил с думите „Ако
кажеш една думичка, пак ще те ударя по същия начин. И довечера ще те
пребия в 20:00часа, ако не се изнесеш сама от тук!“ ; Непосредствен адресат
на заканата с престъпление е конкретно физическо лице пострадалата В.Е.К.,
като се цели промяна поведението и действията на заплашения противно на
волята му в исканата от дееца насока.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което може
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Според заключението на комплексна психолого-психиатрична съдебна
експертиза на подсъдимия характеровата патология при Р.Р., с оформената
нозоспецифична вискозно- експлозивна диспропорция, изначално довежда до
екстремни нива на афектните му отреагирания. Описаната реактивност го
прави свръхчувствителен към провокиращи го фактори и той е склонен дори
и при незначителни стимули да отреагира свръхмерно. Експертите посочват,
че възможностите му да овладее напрежението и емоциите си и да
контролира поведението си обаче остават качествено непроменени.
Съхранена е способността му за интелектуални оценки като съобразяване и
предвиждане на действията. Осмислянето на правонарушението е било
напълно възможно. Волевият критерий, при намален самоконтрол, също е
запазен. Той е способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата,
имащи значение по досъдебното производство и може, ако желае, да дава
достоверни обяснения за тях, като следва да се отчете, че те са през
призмата на защитните му механизми.
Съхранена способността на дееца за интелектуални оценки като
съобразяване и предвиждане на действията и е способен правилно да
възприема фактите и обстоятелствата .
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено - опасните последици, като деецът е
предвиждал и искал настъпването на обществено опасните последици.
Подсъдимият е съзнавал смисъла на изречените от него думи, съзнавал е
съдържанието на заканата с престъпление против личността и чрез
поведението си е целял именно това - да възбуди у пострадалата основателен
страх, че всяка от отправените закани ще бъде изпълнена .
Съдебната практика трайно е приела, че за да е съставомерно
извършеното, не е необходимо адресатът на заканата действително да се е
изплашил. Достатъчно е заканването обективно да е такова, че да може да
възбуди основателен страх от осъществяването му. Преценката следва да се
прави по време на извършване на деянието.
Начинът на възприемане на заканата от лицето, срещу което е насочена,
неговите субективни преживявания са без значение, доколкото престъпният
резултат на престъплението не изисква да се стигне до действително възбуден
основателен страх у пострадалия, а е достатъчно той да узнае за заплахите /в
този смисъл Решение №112/16.09.2019г. по н. д. № 460/2019 г., I н. о./.
Безспорно се установиха заканите отправени от подсъдимия към
пострадалата, както и факта, че същата ги е възприела лично и са били
напълно в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им у
пострадалата.
29
Квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК е налице, доколкото деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като
извършените деяния осъществяват състава на престъплението по чл.144,
ал.3,т.3 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС, съобразно
която продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност е с
по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното
разделно извършено престъпление и осъждане. Това при всички хипотези
обуславя по-тежкото наказание в сравнение с разделното осъждане. В
практиката на Върховния съд е споделяно разбирането, че продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на
обществена опасност, в сравнение с едноактното, разделно извършено
престъпление и осъждане. Тази оценка е обусловена не само от
обстоятелството, че обединяването на няколко еднородни деяния в едно
продължавано престъпление увеличава размера на предмета на
престъплението в рамките на един престъпен състав, но в редица случаи
довежда и до квалификация на престъплението в друг, по-тежко наказуем
престъпен състав - големи размери, особено големи размери. Следователно
продължаваното престъпление при всички хипотези обуславя по-тежкото
наказване в сравнение с разделното осъждане.(В този смисъл е Решение № 23
от 27.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 539/97 г., III н. о.).
Налице е квалификацията е по т.3 на по 144, ал.3 от НК в условията на
домашно насилие- Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Подсъдимият и пострадалата
живеят на семейни начала от около 2014г.
Подсъдимият е осъществил две деяния на 13.08.2024г., които
осъществяват поотделно един и същи състав на престъпление, а именно
чл.144, ал.3,т.3 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл),
следващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи
несъобразяването и незачитането на правата на личността и законите и в
страната .
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл: При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът
прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът
преценява като висока.Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът
преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият към
датата на деянието е реабилитиран.
30
Същевременно, съгласно чл.36, ал.1 от НК, освен въздействие върху
конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез
наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в
страната правов ред. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат
постигнати по отношение на подс, като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК. За престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК е
предвидено наказание /в сила към датата на извършване на деянието/ е
предвидено наказание «лишаване от свобода" до 6 години.
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подс. ще бъде определяне на наказанието над
минималния предвиден размер ,а именно 8 месеца «лишаване от
свобода».

III. По отношение третото обвинение за престъпление извършено
в периода от 16.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр. Шумен спрямо С.Г.П. по
чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира,
че по категоричен и безспорен начин се доказва, че именно подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, в което е обвинен - периода от
16.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр. Шумен в апартамент, находящ се на ул.
„********************************** при условията на продължавано
престъпление, подсъдимият отправил закана към С.Г.П. от гр. Благоевград за
убийство на нейни ближни -дъщеря й В.Е.К., както следва:
На 16.08.2024г. се заканил с думите“ С., аз ще я убия, ще я унищожа, ще я
очистя твоята дъщеря“ ,
На 18.08.2024г. се заканил с думите „Ще я унищожа?“ , „Ако подадеш
сигнал, че съм упражнявал пред теб насилие, ще я убия, ще я очистя!“, и тези
закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им .
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
му по следните правни съображения:
Преценявайки всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция
приема, че с горното деяние подсъдимият безспорно и категорично е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, защото:
* обект на престъплението, съобразно систематичното му място в
Раздел V “Принуда”, са обществените отношения, които осигуряват правото
на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране на решение и
изразяване на собствена воля.;
* от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице- в случая чрез думи закана
31
към С.Г.П. за убийство на нейни ближни -дъщеря й В.Е.К., която да е
възприета от пострадалата и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й.
В конкретният случай заканите са отправени вербално от
подсъдимия, отправил закана към С.Г.П. за убийство на нейни ближни -
дъщеря й В.Е.К., както следва:
На 16.08.2024г. се заканил с думите“ С., аз ще я убия, ще я унищожа, ще я
очистя твоята дъщеря“ ,
На 18.08.2024г. се заканил с думите „Ще я унищожа?“ , „Ако подадеш
сигнал, че съм упражнявал пред теб насилие, ще я убия, ще я очистя.
Непосредствен обект на заканата е конкретно физическо лице - в случая
пострадалата С.Г.П..
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което може
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Според заключението на комплексна психолого-психиатрична съдебна
експертиза на подсъдимия характеровата патология при Р.Р., с оформената
нозоспецифична вискозно- експлозивна диспропорция, изначално довежда до
екстремни нива на афектните му отреагирания. Описаната реактивност го
прави свръхчувствителен към провокиращи го фактори и той е склонен дори
и при незначителни стимули да отреагира свръхмерно. Експертите посочват,
че възможностите му да овладее напрежението и емоциите си и да
контролира поведението си обаче остават качествено непроменени.
Съхранена е способността му за интелектуални оценки като съобразяване и
предвиждане на действията. Осмислянето на правонарушението е било
напълно възможно. Волевият критерий, при намален самоконтрол, също е
запазен. Той е способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата,
имащи значение по досъдебното производство и може, ако желае, да дава
достоверни обяснения за тях, като следва да се отчете, че те са през
призмата на защитните му механизми.
Съхранена способността на дееца за интелектуални оценки като
съобразяване и предвиждане на действията и е способен правилно да
възприема фактите и обстоятелствата .
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено - опасните последици, като деецът е
предвиждал и искал настъпването на обществено опасните последици.
Подсъдимият е съзнавал смисъла на изречените от него думи към
пострадалата, съзнавал е съдържанието на заканата с убийство и чрез
поведението си е целял именно това - да възбуди у пострадалата основателен
страх, че заканите с убийство на дъщеря й, ще бъдат изпълнени .
Съдебната практика трайно приема, че за да е съставомерно
извършеното, не е необходимо адресатът на заканата действително да се е
изплашил.
Достатъчно е заканването обективно да е такова, че да може да възбуди
основателен страх от осъществяването му. Преценката следва да се прави по
време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.
Начинът на възприемане на заканата от лицето, срещу което е насочена,
неговите субективни преживявания са без значение, доколкото престъпният
32
резултат на престъплението не изисква да се стигне до действително възбуден
основателен страх у пострадалия, а е достатъчно той да узнае за заплахите /в
този смисъл Решение №112/16.09.2019г. по н. д. № 460/2019 г., I н. о./.
Безспорно се установиха заканите отправени от подсъдимия към
пострадалата, както и факта, че същата ги е възприела лично и са били
напълно в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им у
пострадалата.
Квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК е налице, доколкото деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като
извършените деяния осъществяват състава на престъплението по чл.144,
ал.3,т.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият е осъществил три деяния в периода от 16.08.2024г. до
18.08.2024г., които осъществяват поотделно един и същи състав на
престъпление, а именно чл.144, ал.3,т.1 от НК, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината (пряк умисъл), следващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС, съобразно
която продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност е с
по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното
разделно извършено престъпление и осъждане. Това при всички хипотези
обуславя по-тежкото наказание в сравнение с разделното осъждане. В
практиката на Върховния съд е споделяно разбирането, че продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на
обществена опасност, в сравнение с едноактното, разделно извършено
престъпление и осъждане. Тази оценка е обусловена не само от
обстоятелството, че обединяването на няколко еднородни деяния в едно
продължавано престъпление увеличава размера на предмета на
престъплението в рамките на един престъпен състав, но в редица случаи
довежда и до квалификация на престъплението в друг, по-тежко наказуем
престъпен състав - големи размери, особено големи размери. Следователно
продължаваното престъпление при всички хипотези обуславя по-тежкото
наказване в сравнение с разделното осъждане.(В този смисъл е Решение № 23
от 27.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 539/97 г., III н. о.).
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи
несъобразяването и незачитането на правата на личността и законите и в
страната.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието,
което съдът преценява като висока.Степента на обществена опасност на
подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които
сочат, че същият към датата на деянието е реабилитиран.
Същевременно, съгласно чл.36, ал.1 от НК, освен въздействие върху
33
конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез
наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в
страната правов ред. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат
постигнати по отношение на подс, като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК. За престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК е
предвидено наказание /в сила към датата на извършване на деянието/ е
предвидено наказание «лишаване от свобода" до 6 години.
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подс. ще бъде определяне на наказанието над
минималния предвиден размер, а именно 8 месеца «лишаване от свобода».

IV.По отношение четвъртото обвинение за престъпление
извършено спрямо В.К. по чл. 143, ал. 3, т.1 от НК вр. чл. 143, ал.1 от
НК.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
категоричен и безспорен начин се доказва, че подсъдимият на 13.08.2024г. в
гр. Шумен, в апартамент, находящ се на ул.
*************************************** в условията на домашно
насилие и чрез психически тормоз/отправяне на закани, че ще я убие/,
подсъдимият принудил В.Е.К.- лице, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство, да извърши нещо против волята й, а именно да я
записва с видеокамера и да се съблече гола от кръста на долу , като по този
начин осъществил състава на престъпление по чл. 143, ал. 3, т.1 от НК вр. чл.
143, ал.1 от НК .
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
му по следните правни съображения:
Преценявайки всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция
приема, че с горното деяние подсъдимият безспорно и категорично е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 143, ал. 3, т.1 от НК вр. чл. 143, ал.1 от НК , защото:
* обект на престъплението, са обществените отношения, които
осигуряват правото на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране
на решение и изразяване на собствена воля.;
* от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
противоправно мотивиране на пострадал към поведение, което той не желае,
като се касае винаги до въздействие върху психиката на жертвата, което в
конкретния казус е станало чрез психически тормоз/отправяне на закани,
спрямо пострадалата В. К. лице с което подсъдимият се намира във
фактическо съпружеско съжителство, че ще я убие. Като следствие, в
конкретния случай, в жертвата, е възникнал основателен страх.
Нормата на чл. 143 ал.1 от НК предвижда осъществяване на действия от
подсъдимия, с които се възпрепятства свободното поведение на пострадалия и
34
той бива принуден да предприеме поведение, което не желае / Решение № 48
от 11.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1986/2014 г., III н. о., НК /. За да е налице
осъществено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, е необходимо от обективна
страна пострадалият да има реална представа, че неговото поведение
противоречи на интересите му, но извършва, пропуска да извърши или
претърпява нещо противно на волята си от страх, че ако не извърши исканото
от дееца, за него ще настъпят неблагоприятни последици, като
изпълнителното деяние се осъществява чрез противоправно мотивиране на
пострадалия да има поведение, което той не желае.
* субект на престъплението в конкретния казус е пълнолетно вменяемо
лице, което може да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Според заключението на комплексна психолого-психиатрична съдебна
експертиза на подсъдимия характеровата патология при Р.Р., с оформената
нозоспецифична вискозно- експлозивна диспропорция, изначално довежда до
екстремни нива на афектните му отреагирания. Описаната реактивност го
прави свръхчувствителен към провокиращи го фактори и той е склонен дори
и при незначителни стимули да отреагира свръхмерно. Експертите посочват,
че възможностите му да овладее напрежението и емоциите си и да
контролира поведението си обаче остават качествено непроменени.
Съхранена е способността му за интелектуални оценки като съобразяване и
предвиждане на действията. Осмислянето на правонарушението е било
напълно възможно. Волевият критерий, при намален самоконтрол, също е
запазен. Той е способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата,
имащи значение по досъдебното производство и може, ако желае, да дава
достоверни обяснения за тях, като следва да се отчете, че те са през
призмата на защитните му механизми.
Съхранена способността на дееца за интелектуални оценки като
съобразяване и предвиждане на действията и е способен правилно да
възприема фактите и обстоятелствата .
* от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с действията и
думите си принуждава пострадалата да извърши нещо против волята си – в
случая в условията на домашно насилие и чрез психически тормоз/отправяне
на закани, че ще я убие/, принудил В.Е.К. лице, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство, да извърши нещо против волята й, а
именно да я записва с видеокамера и да се съблече гола от кръста на долу,
имал е съзнанието за обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им - действал
е виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до грубо
незачитане волята на пострадалата.
Налице е квалификацията е по т.1 на по 143, ал.3 от НК в условията на
домашно насилие- Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Подсъдимият и пострадалата
живеят на семейни начала и от съжителството си имат две деца .
35
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл: При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът
прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът
преценява като висока.Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът
преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият към
датата на деянието е реабилитиран.
Същевременно, съгласно чл.36, ал.1 от НК, освен въздействие върху
конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез
наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в
страната правов ред. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат
постигнати по отношение на подс, като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК. За престъплението по чл. 143, ал. 3, т. 1 от НК е
предвидено наказание /в сила към датата на извършване на деянието/ е
предвидено наказание «лишаване от свобода" от 3 до 10 години.
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, съдът счита, че
справедливо и съответно на извършеното от подс. ще бъде определяне на
наказанието на минималния предвиден законов размер, а именно 3 години
«лишаване от свобода».

Налице са предпоставките на чл. 23 ал. 1 от НК, поради което съдът
определи на подс. едно общо наказание "лишаване от свобода" от така
наложените наказания до размера на по-тежкото, а именно общо наказание –
3 години “лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от
свобода”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието,
защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието
приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно
средство за превъзпитание на подсъдимия.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК в конкретния случай и изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено за 5 години, като приема че
именно този изпитателен срок е относим и адекватен на генералната и
индивидуална превенция на наказанието по конкретния казус. Съгласно
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано
на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не
е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения
към момента на извършване на процесните деяния, същият е реабилитиран и
определеното наказание е три години „лишаване от свобода“, поради което е
допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“. Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи
на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
36
двете цели на наказанието.

По гражданските искове - Пострадалите В.Е.К. и С.Г.П. предявяват
граждански искове за причинени неимуществени вреди съответно :
за обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК пострадалата В.Е.К. предявява гражданки иск в размер на
3000лв.;
за обвинението по чл. 144, ал. 3,т.3 във вр.ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
пострадалата В.Е.К. предявява гражданки иск в размер на 3000лв.;
за обвинението по чл. 143, ал.3, т.1 от НК вр. чл. 143, ал.1 от НК
пострадалата В.Е.К. предявява гражданки иск в размер на 4000лв.
за обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК пострадалата С.Г.П. предявява гражданки иск в размер на
3000лв.;
При всеки един от предявените горепосочени граждански искове са
претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на деянията по
чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 144,
ал. 3,т.3 във вр.ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 143, ал.3, т.1 от НК вр. чл. 143, ал.1
от НК неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица,
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму –
чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат всички
отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според
което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение
спрямо всяка от пострадалите от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява.
*При преценката относно гражданският иск в размер на 3000лв.
предявен от пострадалата В.Е.К. за обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр.
с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът съобрази обстоятелствата по
делото и събраните доказателства, поради което искът беше уважен за сумата
от 2000лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието 22.08.2024г. до окончателното изплащан, като за разликата до
пълния предявен размер искът беше отхвърлен като неоснователен и
недоказан .
*При преценката относно гражданският иск в размер на 3000лв.
предявен от пострадалата В.Е.К. за обвинението по чл. 144, ал. 3, т.3 във
вр.ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, съдът съобрази обстоятелствата по делото и
събраните доказателства, поради което искът беше уважен за сумата от
2000лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието 13.08.2024г. до окончателното изплащан, като за разликата до
пълния предявен размер искът беше отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
*При преценката относно гражданският иск в размер на 4000лв
предявен от пострадалата В.Е.К. за обвинението по чл. 143, ал.3, т.1 от НК
37
вр. чл. 143, ал.1 от НК, съдът съобрази обстоятелствата по делото и събраните
доказателства, заключението на видео техническата експертиза /с приложен
албум/, както и приложените по делото веществени доказателства и
видеозаписи, поради което искът беше уважен за сумата от 3000лв. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 13.08.2024г.
до окончателното изплащан, като за разликата до пълния предявен размер
искът беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.
*При преценката относно гражданският иск в размер на 3000лв.
предявен от пострадалата С. Г. П. за обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във
вр. с чл. 144, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, съдът съобрази обстоятелствата
по делото и събраните доказателства, поради което искът беше уважен за
сумата от 2000лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието 18.08.2024г. до окончателното изплащан, като за
разликата до пълния предявен размер искът беше отхвърлен като
неоснователен и недоказан .
На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза 280лв., за
уважените граждански искове.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски, в общ размер 1499,42лв., от които сумата
от 1379,42лв. следва да се внесе по сметка на ОД МВР Шумен, а 120лв. да се
внесат по сметка на ШРС .
Съдът постанови веществени доказателства – 1бр.видеокамера марка
„Sony„ сериен № FDR-AX53 и фабр.№ 3914107, 1 бр. батерия за
видеокамера и 1бр. зарядно за батерия, да се върнат на собственика й Р.В.Р.
ЕГН **********, а веществени доказателства- 1бр. карта с памет и 6 бр. ДВД
дискове да останат приложени по делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


38
Съобщи за изтекли лични данни