№ 220
гр. Шумен, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500078 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 220, изр. 2 от
ГПК.
Постъпила частна жалба вх. №6214 от 30.12.2021 г. от „ЕКО БИО БРИ“ ЕООД с ЕИК
.... със седалище и адрес на управление: с. П......, представлявано от управителя Г.И.И.,
срещу определение № 704 от 13.12.2021г. постановено по гр. д. № 20213620100962 на
Районен съд – Нови Пазар, в частта с която е отказано конституирането на трети лица -
помагачи на страната на ответника - жалбоподател.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Подадена е от
надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Представен е и документ за внесена държавна.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК няма депозиран отговор.
Разгледана по същество жалбата, се явява неоснователна.
След като се запозна с приложените по делото доказателства, съдът установи от
фактическа и правна страна следното:
Производството по Гр. д. № 962/2021 г. е образувано по предявени обективно
съединени претенции с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 18 500 лева -
главница и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 1 274,44 лв. – обезщетение за забава, от
страна на ищеца „Левенде“ ЕООД, с ЕИК ...., представляван от П.П.П., със седалище и адрес
на управление: гр. С...., срещу ответника „Еко био бри“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление с. П..., представлявано от Г.И.И..
В отговора на исковата молба ответникът„Еко био бри“ ЕООД оспорва исковата
претенция и я намира за недопустима, тъй като от исковата молба не ставало ясно
основанието за възникване на задължението за плащане и размера на претенцията, не било
ясно каква част от исканата сума е цената на продадените вещи, каква част е ДДС и върху
коя част се претендира лихва; не било ясно и дали се претендира изпълнение заедно с
обезщетение за забава, или само обезщетение за неизпълнение. Освен това оспорва исковите
претенции по основание и по размер. Признава иска до размер на главницата от 4 850 лв. и
1
заявява, че разликата до посочената искова сума била платена, съгласно постигнато между
страните споразумение, като първоначално договореността била постигната с бащата на
управителя на ищцовото дружество П.Г.П., а по-късно управителят П.П. потвърдил
действията. Вместо плащане по поръчката за преработка се договорили, по предложение на
ищцовото дружество, да се прехвърли собствеността на вещите - посочени в исковата молба
и затова бил съставен въпросният договор за покупко-продажба и посочената фактура.
Както договорът, така и приемо-предавателният протокол били подписани от бащата П.П.
на управителя П.П. на дружеството ищец „Левенде“ ЕООД. През септември 2020 г.
представители на ищците и ответниците се срещнали, съставили писмен документ за
състоянието на сметките между двете дружества, според които ответното дружество
оставало да дължи на ищцовото 4850 лв., но не определили срок за плащане на сумата и до
завеждане на исковата молба ответникът не направил плащане. Поради това ответникът
счита исковата претенция за заплащане на 18 500 лв. и законна лихва за забава в размер на 1
274 лв. за неоснователна над признатото задължение от 4 850 лв.
С отговора ответникът е направил искане в срока но чл. 219, ал. 1 от ГПК, да бъдат
привлечени в качеството им на трето лице - помагач лицата М.Н.К. и П.Г.П., двамата от гр.
Д.., посочвайки, че част от договорките са правени именно с тези лица и част от документите
са подписани именно с тях.
С определение № 704 от 13.12.2021г. постановено по гр. д. № 20213620100962
Районен съд – Нови Пазар посочил, че от направеното искане с отговора на исковата молба
не е ясно какъв е правният интерес на посочените физически лица да помагат на ответната
страна, оставил искането от страна на ответното дружество на основание чл.219 от ГПК без
уважение и не допуснал до участие по делото като трети лица - помагачи на ответната
страна лицата М.Н.К. и П.Г.П..
Относно искането за привличане в процеса на трети лица - помагачи на ответника,
ШОС счита следното: В конкретният случай частният жалбоподател – ответник по иска е
упражнил правото си по чл. 219, ал. 1 от ГПК в предвидения за това срок - в отговора на
исковата молба, но в него не е посочен конкретен правен интерес за третите лица-помагачи.
Едва в частната си жалба той посочва като правен интерес това, че поисканите от него трети
лица- помагачи са действали като пълномощници на дружеството ищец. Твърди, че за тях
също имало правен интерес, тъй като попадали в хипотезата на чл.32 от ТЗ, независимо че
не бил представен договор за търговско представителство, защото самостоятелността и
сътрудничеството на тези две лица при извършването на сделки обуславяли и качеството им
на търговски представители. Смята, че отказът да бъдат привлечени като трети лица -
помагач накърнява правата му, тъй като осуетявало защитата му срещу ищеца съобразно чл.
223 ал.2 от ГПК и пар.72 от ГПК. ШОС намира тези доводите на частния жалбоподател -
ответник за неоснователни, тъй като: Съгласно разпоредбите на чл.218 и чл.219 от ГПК
конституирането на третото лице помагач е допустимо, когато за това лице съществува
интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го страна, респективно когато
привличащата главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го
обвърже с мотивите към решението с оглед на бъдещ съдебен процес. Интересът от
привличане и участие на третото лице помагач е абсолютна процесуална предпоставка за
основателност на искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът
може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Решението
по делото би имало посоченото в чл. 223 ГПК установително действие в отношенията на
третото лице и насрещната страна като това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е
привлякла. В случая от направеното искане с отговора на исковата молба е нeясно какъв е
правният интерес на посочените физически лица да помагат именно на ответната страна.
Доводите посочени в частната жалбата, че тези лица били действали като търговски
представители на ищеца „Левенде“ ЕООД не променят този извод на съда, защото от
приложените по първоинстанционното дело на л.60 - 64 пълномощни е видно, че лицата
М.Н.К. и П.В.П. са именно търговски пълномощници на управителя П.П.П. в качеството му
2
на представляващ и управляващ „Левенде“ ЕООД. Твърдението на ответника в частната
жалба, че са имали договор за търговско представителство е необосновано – то не почива на
доказателства. Предвид принципната разлика между търговския пълномощник по чл. 26 от
ТЗ и търговския представител по чл.32 от ТЗ и приложените по делото търговски
пълномощни от ищцовото дружество, искането за конституиране на пълномощниците като
трети лица помагачи на ответника „Еко био бри“ ЕООД, следва да се остави без уважение.
Освен това отказа на съда да конституира трето лице – помагач по реда на чл.219 от ГК не
прегражда възможността, иска срещу него да се предяви в отделно производство и в този
смисъл не се накърняват правата на привличащата го страна.
С оглед горното настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно, съответно че жалбата срещу обжалваната му част, следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 220, изр. 2 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 704 от 13.12.2021г. постановено по гр. д. №
20213620100962 на Районен съд – Нови Пазар, в частта с която е отказано искането на „ЕКО
БИО БРИ“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: с. П......, представлявано от
управителя Г.И.И., за конституирането на трети лица - помагачи на страната на ответника.
В останалата част първоинстанционното определение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3