№ 322
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110104937 по описа за 2021 година
Предявени са от „НБИ К.“ ООД, ЕИК ***, адрес: гр. *** срещу „Е.С.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
1264.33 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и 0.33 ст.),
представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание
цена за електрическа енергия от компонента за „пренос средно напрежение“,
за обект ***, аб. № ***, за периода от 01.03.2020г. до 01.08.2020г. по фактури
№№ **********/06.03.2020г.; **********/07.04.2020г.;
**********/07.05.2020г.; **********/08.06.2020г.; **********/07.07.2020г.,
както и обезщетение за забава за периода от 10.09.2020г. до 31.03.2021 г. в
размер на 71.29 лв. (седемдесет и един лева и 0.29 ст.) ;
2671.06 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и един лева и 0.06
ст.), представляваща стойността на начислена и заплатена без правно
основание цена за електрическа енергия от компонента за „пренос средно
напрежение“, за обект ***, аб. № ***, за периода от 01.01.2019г. до
28.02.2020г. по фактури №№ **********/07.01.2019г.;
**********/07.02.2019г.; **********/07.03.2019г.; **********/08.04.2019г.;
**********/07.05.2019г.; **********/06.06.2019г.; **********/08.07.2019г.;
**********/07.08.2019г.; **********/09.09.2019г.; **********/07.10.2019г.;
**********/06.11.2019г.; **********/06.12.2019г.; **********/07.01.2020г.;
**********/06.02.2020г., както и обезщетение за забава за периода от
13.05.2020г. до 31.03.2021 г. в размер на 239.65 лв. (двеста тридесет и девет
лева и 0.65 ст.);
2007.26 лв. (две хиляди и седем лева и 0.26 ст.), представляваща
стойността на начислена и заплатена без правно основание цена за
електрическа енергия от компонента за „пренос средно напрежение“, за обект
1
***, аб. № ***, за периода от 01.08.2020г. до 05.01.2021г. по фактури №№
**********/31.08.2020г.; **********/08.09.2020г.; **********/07.10.2020г.;
**********/09.11.2020г.; **********/07.12.2020г.; **********/07.01.2021г.,
както и обезщетение за забава за периода от 26.01.2021г. до 31.03.2021 г. в
размер на 36.24 лв. (тридесет и шест лева и 0.24 ст.),
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете –
06.04.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че двете дружества са в договорни
правоотношения с предмет доставка на ел.енергия по силата на Договор за
пренос на ел. енергия №СвП13-830/18.11.2013г., с който ответното дружество
е поело задължения да доставя услугата пренос през разпределителната си
мрежа на количества ел.енергия, постъпили в разпределителната мрежа до
мястото на доставката, а ищцовото дружество поело задължение да заплаща
цена за пренос. До обект с аб. №*** в гр.*** ищцовото дружество получавало
електрозахранване от подстанция Г. със собствени електропреносни
съоръжения. Начинът на захранване бил със собствен кабел, който бил
присъединен към мрежа средно напрежение 20 кV в подстанцията. Тези
обекти били: силов трансформатор 1000 kVA сух с дата на придобиване
01.09.2010г.; силов трансформатор 630 kVA сух с дата на придобиване
01.09.2010г.; силово кабелно захранване от подстанция „Г.“ до сграда
„Трафопост“ със ЗП 76 кв.м. и сграда „Нов трафопост“ със ЗП 165 кв.м..
Сградите били придобити с Постановление за възлагане от 29.01.2008г. на
ЧСИ №735 - И.И.. Начинът на захранване на обекта с електроенергия е чрез
собствен кабел, който е присъединен към мрежа средно напрежение 20 KV в
подстанцията. Излага се, че средствата за търговско измерване се намират в
подстанция „Г.“, като при измерване на количеството потребена ел. енергия
на страна средно напрежение загубите от преобразуване на ел.енергията
ниско - средно напрежение били за сметка на потребителя. Нямало други
потребители, присъединени към захранването на обекта от подстанция „Г.“.
Тези факти вече били предмет на съдебна преценка. Твърди се, че не ползва
електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД по начина дефиниран в §1, т.
22 от ДР на ЗЕ за получаването на ел. енергия средно и ниско напрежение, а
използва собствена такава. Заявява, че поради тази причина не дължи
посочената в чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ цена за пренос по електроразпределителната
мрежа, доколкото не използва същата. Въпреки изричните покани за
преустановяване на начисляването на такса „пренос" средно напрежение за
обект *** в гр.Г., ответникът начислил тази такса, а ищецът извършил
плащане, за да не бъде преустановено електрозахранването. По този начин,
ответникът неоснователно се бил обогатил за сметка на ищеца. Претендира и
заплащане на обезщетение за забава, изчислено от датата на получаване на
поканата до датата на завеждане на исковата молба.
В срока по чл.131 по делото е постъпил отговор от „Е.С.”АД, в
който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Признава, че ищецът е клиент на ответното дружество през процесния период
за обект в гр. Г., ул. „***, с клиентски № ********** и абонатен № ***, както
и че потребената електрическа енергия в обекта на ищеца се измерва със
средство за търговско измерване на ниво средно напрежение. Не оспорва
също, че по посочените в исковата молба фактури, ищецът е заплатил на
ответното дружество цена за пренос средно напрежение на стройност 5942.65
лв.. Признава, че ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа
на „Е.С." АД от подстанция „Г." посредством кабелна линия средно
2
напрежение до трафопост ТП „Лъв 1" и трафопост ТП „Лъв 2", че
присъединителните съоръжения са собственост на „НБИ К." ООД и че
средството за търговско измерване (СТИ) е монтирано в съответствие със
законовите изисквания на границата на собственост между електрическите
съоръжения. Изразява становище, че ищецът ползва услугите на „Е.С." АД,
свързани с достъп и разпределение на електрическа енергия по
електропреносната мрежа, така, както същата е дефинирана в разпоредбата на
§ 1, т. 20 от ДР на ЗЕ. Поради това ищцовото дружество дължи цената на тези
услуги така, както същата е посочена в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от
Правилата за търговия с електрическа енергия. Сочи, че съгласно законовата
делегация на чл. 104 ЗЕ приложимите в случая ПТЕЕ изрично регламентират
кои лица заплащат цени за пренос, тъй като разпоредбите им имат предвид
по-особените случаи, когато съоръженията не са собственост на
разпределителното дружество. В този смисъл според твърденията на
ответника единствено чл. 29, ал. 4 ПТЕЕ уреждал хипотеза, в която
производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са
собственост на преносното и разпределителното предприятие не дължат цена
за пренос през съответната мрежа. Заявява, че цитираната разпоредба се
отнася само за производители, които захранват собствени обекти по
собствени мрежи, но ищецът не бил от тази категория лица. Уточнява, че
съгласно чл. 29, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. Акцентира, че съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ,
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция. Налага твърдения, че претендираните от ищеца суми били
дължими по силата на Договор № СвП 13-830/18.11.2013 г. за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на
ответника. Ответникът моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че ищецът е
клиент на ответното дружество през процесния период за обект в гр. Г., ул.
„***, с клиентски № ********** и абонатен № ***; че потребената
електрическа енергия в обекта на ищеца се измерва със средство за търговско
измерване на ниво средно напрежение; че по посочените в исковата молба
фактури ищецът е заплатил на ответното дружество цена за пренос средно
напрежение на стройност 5942.65 лв. с включен ДДС; че „НБИ К." ООД е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД от
подстанция „Г." посредством кабелна линия средно напрежение до трафопост
ТП „Лъв 1" и трафопост ТП „Лъв 2"; че присъединителните съоръжения са
собственост на „НБИ К." ООД и че средството за търговско измерване (СТИ)
3
е монтирано в съответствие със законовите изисквания на границата на
собственост между електрическите съоръжения.
Видно от заключението по допуснатата съдебно-електротехническа
експертиза, кредитирано от съда и неоспорено от страните, обектът на
производствената база на „НБИ К.“ ООД – гр. Г. се електрозахранва от
подстанция „Г.“ чрез собствен кабел, присъединен към мрежа Средно
напрежение 20 KV в подстанцията. От нея, от килия № 11, 20 KV – Средно
напрежение, извод „Лъв“ е изтеглен кабел тип АОСБ – 20 KV – 3 х 185 мм2 –
алуминиев. Същият е положен в района на подстанцията. Сочи се, че кабелът
минава под платното на пътя Г. - Търново подземно и стига до обекта
„Производствена база“, като захранва трафопост № 1, който е с
трансформаторна машина 630 КVA. Oт огледа на терен вещото лице дава
своето заключение, че „НБИ К.“ ООД е свързан с електропреносната мрежа
посредством кабел 20 KV, чрез свързване в закрита разпределителна уредба,
която е собственост на ЕСО ЕАД. Сочи се от вещото лице, че границата на
собственост с ответното дружество е между подстанция „Г.“ и подземно
положения кабел Средно напрежение към трафопост ТП1. От оглед на място
се установява, че „НБИ К.“ ООД се електрозахранва изцяло със собствена
ел.мрежа и съоръжения, както и че производствената база на дружеството –
ищец не ползва ел.разпределителната мрежа на „Е.С.“ АД. Установява се, че
не е налице присъединяване на други абонати към мрежата на ищеца – нито
преди трансформаторите, нито след тях. В заключение се посочва, че „НБИ
К.“ ООД чрез кабелното трасе с напрежение 20 КV захранва само собствения
си обект на ул. „Индустриална“ № 11, като загубите при транспортиране на
ел.енергия, както и разходите за ремонт на електроенергийните съоръжения
са за сметка на „НБИ К.“ ООД.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка, прави следните
правни изводи:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на имущественото разместване между него и ответника,
т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му от
другата страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже
наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на
имуществени блага и точния размер на дължимата сума.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът и ответникът са в договорни правоотношение по
доставка на ел.енергия и между тях има сключен договор за пренос на
ел.енергия, съобразно който „Е.С.“ АД е поело задължението да предостави
услугата пренос през разпределителната мрежа до мястото на доставката
срещу съответна цена.
В предходно воден между страните спор с правно основание чл.55 ЗЗД
за дължимостта на такса за пренос на ел.енергия средно напрежение по възз.
т.д. №527/2016г. по описа на ВОС за периода 16.01.2014г. – 09.08.2014г. е
установено, че средствата за търговско измерване се намират в подстанция
„Г.“; че елементите, по които „НБИ К.“ ООД получава електроенергия от
точката на присъединяване са: кабелно трасе от точката на присъединяване
ПС „Г.“ до ТП“Лъв“ и ТП“Лъв 2“, състоящо се от захранващ силов кабел с
L=830м тип САПЕкТ 20 Kv, 3х185 мм2+1х120 мм2, два ТП „Лъв 1“ и „Лъв 2“
– сгради със специализирани помещения, в които има монтирани два броя
4
силови трансформатори, като е прието че „НБИ К.“ ООД е собственик на тези
съоръжения. Прието е, че дружеството е собственик на обектите, от които е
изградена мрежата, чрез които получава електрозахранване от подстанция
“Г.“ и че дружеството се захранва с ел.енергия със собствен кабел, който е
присъединен към мрежа средно напрежение 20 Kv в подстанция „Г.“, като
мястото на присъединяване на клемните накрайници на кабела, по който се
получава ел.захранване към уредбата на мрежовия оператор е подстанция
„Г.“. По аналогия от мотивите на ТР №3/2016г. от 22.04.2019г. съдът приема,
че по отношение на тези факти, установени в предходно водения процес
между същите страни, макар и за дължимостта на такса за пренос за средно
напрежение за друг период, се разпростира сила на пресъдено нещо.
Сочените факти бяха потвърдени и чрез проведената по делото съдебно-
техническа експертиза.
Отношенията между страните през процесния период се уреждат от
Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа
мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия, приети с Решение № П-1
от 24.03.2008г. на ДКЕВР, Правила за измерване на количеството
електрическа енергия. Съгласно ЗЕ, изменен и обнародван в ДВ бр.74 от
2006г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение на електрическата
енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от
снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос
на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена
от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната
мрежа. С промени в Закона за енергетиката от 2012г. се предвиди всички
клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да избират
доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия.
„Е.С.“АД е разпределително предприятие по смисъла на чл. 88, ал.1 ЗЕ
и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на
ел.енергия. „НБИ К.“ ООД е потребител на ел. енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ
ел.енергията, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на преносното или на съответното
разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на
потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото на
средствата на СТИ съгласно чл. 120, ал.2 ЗЕ се определят съгласно
изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Последната
разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството
ел.енергия. В случая се установява, че границата на собственост е между
подстанция „Г.“ и подземния кабел към трафопоста и СТИ са правилно
разположени.
Основният спорен въпрос по делото е има ли значение чия е
собствеността на присъединителните съоръжения, с оглед дължимостта на
цена за пренос през електроразпределителната мрежа. Съдът намира, че след
като ищцовото дружество използва собствена електроразпределителна мрежа
за получаване на ел.енергия средно напрежение по аргумент от чл.29,ал.3
ПТЕЕ, то не следва да се начислява за пренос, тъй като такава услуга не му
се предоставя. Искът не се оспорва от ответната страна по размер, поради и
което съдът приема, че ищецът е заплатил такса за пренос на ел.енергия на
ниво средно напрежение за процесните периоди и суми, съобразно
издадените от „Е.С.“ АД фактури.
5
Липсват основания, които да обосноват правото на ответника да
задържи платените суми, тъй като плащането е извършено при начална липса
на основание, поради и което съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 55 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени /Решение по
въззивно гр.д. № 1118 по описа за 2020 г. на ВОС/.
По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД.
Заплащането на лихва за забава върху парична сума, предполага
изпадане в забава на задълженото лице за изпълнение на парично задължение.
По делото са представени три покани за доброволно плащане, поместени на л.
20 по гр. д. № 4937/2021г., л. 34 по гр.д. № 4942/2021г. по описа на Районен
съд, гр. Варна и л. 24 по гр.д. № 4939/2021г. по описа на Районен съд, гр.
Варна, по които са налице доказателства, че са получени от ответника, но
плащания не са извършени, поради което съдът намира предявените искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД за основателни, поради и което същите следва
да се уважат.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски. Представен е договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че адвокатското възнаграждение е заплатено в
брой, с което е изпълнено изискването, уредено в ТР 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС за наличие на доказателство за начин на плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на
ответното дружество е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на
разгледаните искове /шест/, ангажираните в производството доказателства
/писмени и СТЕ/, броя на проведените заседания и при съобразяване с
минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т.
2 вр. ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът приема, че възражението за
прекомерност е частично основателно. В случая е неприложима ал.9 на чл.7,
тъй по делото не са проведени повече от две съдебни заседания. На ищеца
следва се присъдят и сумите: 387.70 лева за заплатена д.т. и 400.00 лева за
заплатен депозит за вещо лице, на основание чл.78,ал.1 ГПК. С оглед крайния
изход на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 1787.70 лева,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „НБИ К.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.Г., *** сумите от:
1264.33 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и 0.33 ст.) с ДДС,
представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание
цена за електрическа енергия от компонента за „пренос средно напрежение“,
за обект ***, аб. № ***, за периода от 01.03.2020г. до 01.08.2020г. по фактури
№№ **********/06.03.2020г.; **********/07.04.2020г.;
6
**********/07.05.2020г.; **********/08.06.2020г.; **********/07.07.2020г.,
както и обезщетение за забава за периода от 10.09.2020г. до 31.03.2021 г. в
размер на 71.29 лв. (седемдесет и един лева и 0.29 ст.);
2671.06 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и един лева и 0.06 ст.) с
ДДС, представляваща стойността на начислена и заплатена без правно
основание цена за електрическа енергия от компонента за „пренос средно
напрежение“, за обект ***, аб. № ***, за периода от 01.01.2019г. до
28.02.2020г. по фактури №№ **********/07.01.2019г.;
**********/07.02.2019г.; **********/07.03.2019г.; **********/08.04.2019г.;
**********/07.05.2019г.; **********/06.06.2019г.; **********/08.07.2019г.;
**********/07.08.2019г.; **********/09.09.2019г.; **********/07.10.2019г.;
**********/06.11.2019г.; **********/06.12.2019г.; **********/07.01.2020г.;
**********/06.02.2020г., както и обезщетение за забава за периода от
13.05.2020г. до 31.03.2021 г. в размер на 239.65 лв. (двеста тридесет и девет
лева и 0.65 ст.);
2007.26 лв. (две хиляди и седем лева и 0.26 ст.) с ДДС, представляваща
стойността на начислена и заплатена без правно основание цена за
електрическа енергия от компонента за „пренос средно напрежение“, за обект
***, аб. № ***, за периода от 01.08.2020г. до 05.01.2021г. по фактури №№
**********/31.08.2020г.; **********/08.09.2020г.; **********/07.10.2020г.;
**********/09.11.2020г.; **********/07.12.2020г.; **********/07.01.2021г.,
както и обезщетение за забава за периода от 26.01.2021г. до 31.03.2021 г. в
размер на 36.24 лв. (тридесет и шест лева и 0.24 ст.),
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете –
06.04.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „НБИ К.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.Г., *** сумата от 1787.70 лева /хиляда седемстотин осемдесет
и седем лева и седемдесет ст./, представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7