ПРОТОКОЛ
№ 15
гр. Свиленград, 12.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора М. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно
дело от общ характер № 20245620200024 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована, изпраща представител – прокурор М. С..
Подсъдимият С. А. М., редовно призован се явява лично и с адв.А. П.,
упълномощен защитник от досъдебното производство.
По хода на делото.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. П. – Да се даде ход на делото.
Подсъдимият С. А. М. - Ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на подсъдимия.
Подсъдимия С. А. М., роден на ************ година в град Хасково,
българин, български гражданин, ЕГН **********, с адрес по лична карта:
1
град ****************, и живущ в град *******************, женен, със
средно образование, безработен, осъждан.
На основание чл. 274, ал.1 от НПК се разясниха на страните правото
им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния
секретар.
Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава
на съда, защитника на подсъдимия и секретаря.
Адв. П. – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда,
прокурора и секретаря.
Подсъдимият С. А. М. - Не възразявам против състава на съда,
прокурора, защитника и секретаря.
На основание чл.274, ал.2 от НПК се разясниха на страните правата
им предвидени в НПК.
Подсъдимият С. А. М.– Разяснени са ми правата.
Съдът докладва внесеното споразумение.
Прокурорът – Представили сме споразумение, което сме подписали с
адв. П., защитник на подсъдимия С. А. М., което поддържам и с което
уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал.5 от НПК. Моля производството по
делото да бъде прекратено с одобряване на представеното споразумение.
Адв. П. - Поддържам споразумението, което сме подписали. Моля
производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното
споразумение. Не възразявам с така направеното предложение от страна на
съда.
Подсъдимият С. А. М. – Поддържам споразумението, което сме
подписали. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване
на представеното споразумение.
На основание чл. 382, ал.4 от НПК Съдът запитва подсъдимия С. А. М.,
разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците
от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал
споразумението.
Подсъдимият С. А. М. - Разбирам обвинението. Признавам се за виновен.
Разбирам последиците от споразумението и съм съгласен с тях. Известно ми
2
е, че одобреното споразумение има характера на влязла в сила присъда.
Подписал съм споразумението доброволно.
Съдът, след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие
относно съдържанието на окончателното споразумение,
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА съдържанието на окончателното споразумение в съдебния
протокол, както следва:
Днес, 12.01.2024г. в гр. Свиленград между подписаните от една страна М. С.,
прокурор в Районна прокуратура-Хасково, ТО-Свиленград и А. П. - Адвокат
при Адвокатска колегия- Хасково, защитник на С. А. М., обвиняем по
Досъдебно производство № 24/2023г. по описа на РУ - Свиленград, като
констатирахме, че са налице условията, визирани в чл. 381 от НПК,
постигнахме помежду си споразумение за решаване на делото, включващо
съгласието ни по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, относно
следното:
1. Обвиняемият С. А. М., роден на ************год. в гр. Хасково, българин,
български гражданин, с ЕГН:**********, с адрес по лична карта : гр.
****************, и живущ в гр. *****************, женен, със средно
образование, безработен, осъждан,
СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 05.01.2023г. в гр. Свиленград , обл.Хасково, при проведен телефонен
разговор се заканил с убийство на длъжностно лице - разузнавач VI-V степен
в „Оперативно - издирвателна дейност” от Гранично полицейско управление
при Регионална дирекция „Гранична полиция” към Главна дирекция
„Гранична полиция” – МВР – ****************, при и по повод изпълнение
на службата му, с думите: „********************” и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал.3 , вр.ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
2. За така извършеното от обвиняемия С. А. М., със снета по-горе
самоличност, престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 2, вр.ал. 1 от НК,
на основание чл. 144, ал.3, вр.ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, т. 2, б „б”,
вр.чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 42б от НК се налага наказание „Пробация”
3
със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 8 /осем /месеца, с периодичност 2 /два /пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8
/осем /месеца.
На основание чл. 205, ал.1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация ” да се изпълни
по настоящия адрес на обвиняемия С. А. М..
3. От деянието извършено от обвиняемия С. А. М. не са причинени
имуществени вреди.
4. Иззетите по делото веществени доказателства, а именно:
1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy” S21 Ultra 5 GB с поставена в
него сим карта на мобилен оператор „Виваком” със сериен номер:
********** Vivacom **********, с имей 1: 354505628807471 и имей 2:
359131208807479, с поставен силиконов гръб на телефона – прозрачен с
червени краища, да се върне на обв. С. А. М..
5. Направените по делото разноски в размер на 1310.40 лева за вещи лица по
назначени експертизи, на основание чл.189, ал.3 се възлагат и следва да се
заплатят от обвиняемия С. А. М..
С настоящото споразумение страните уреждат всички въпроси във връзка с
чл.381, ал.5 от НПК.
За така извършеното престъпление чл. 381, ал.2 от НПК допуска сключването
на споразумение за решаване на делото.
На страните е известно и същите се съгласяват с правните последици от
споразумението, а именно, че след одобряването му от първоинстанционния
съд, определението на съда по чл.382 от НПК е окончателно, има
последиците на влязла в сила присъда за обвиняемия С. А. М. и не подлежи
на въззивно и касационно обжалване.
4
На обвиняемия С. А. М., със снета по-горе самоличност беше разяснен
смисъла на настоящето споразумение и същият декларира, че се отказва от
съдебно разглеждане на делото по общия ред.
ДЕКЛАРАЦИЯ:
Подписаният С. А. М., ДЕКЛАРИРАМ, че съм съгласен със сключеното
споразумение, досежно извършеното от мен престъпление и се отказвам
от съдебно разглеждане на делото по общия ред, за което се подписвам
ОБВИНЯЕМ:..................................................
/ С. А. М. /
СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:
РП-ХАСКОВО
ТО-СВИЛЕНГРАД
ПРОКУРОР:......................................
/М. С./
ЗАЩИТНИК:.......................................................
/ адв.А. П./
5
ОБВИНЯЕМ:................................................
/ С. А. М. /
Съобразявайки се с текста на окончателното споразумение, Съдът
намира, че то не противоречи на закона и морала и следва да бъде одобрено.
Поради гореизложеното и на основание чл. 382, ал.7 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И: №
СПОРАЗУМЕНИЕ:
ОДОБРЯВА постигнатото между Прокурор М. С. при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и адв. А. П. от
АК – Хасково, защитник на подсъдимия С. А. М., СПОРАЗУМЕНИЕ, както
следва:
І. ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. М., роден на ************ година в
град Хасково, българин, български гражданин, ЕГН **********, с адрес по
лична карта: град ****************, и живущ в град *******************,
женен, със средно образование, безработен, осъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 05.01.2023г. в гр. Свиленград , обл.Хасково, при проведен
телефонен разговор се заканил с убийство на длъжностно лице - разузнавач
VI-V степен в „Оперативно - издирвателна дейност” от Гранично полицейско
управление при Регионална дирекция „Гранична полиция” към Главна
дирекция „Гранична полиция” – МВР – ****************, при и по повод
изпълнение на службата му, с думите: „********************” и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
6
престъпление по чл. 144, ал.3 , вр.ал. 2, вр.ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр.ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 55,
ал. 1, т. 2, т. 2, б „б”, вр.чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 42б от НК, ГО
ОСЪЖДА на наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност
8 /осем/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – 2 /два/ пъти седмично
и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” - с
продължителност 8 /осем/ месеца.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.205 ал.1 от ЗИНЗС наказанието
„Пробация” ДА СЕ ИЗПЪЛНИ по настоящия адрес на подсъдимия С. А. М.,
а именно: град *******************.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия С. А. М., със
снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР Хасково, направените по
делото разноски в размер на 1310.40 лв. (хиляда три и десет лева и
четиридесет стотинки) произтичащи от изготвяне на експертизи по
досъдебното производство.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото, а именно: 1
бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy” S21 Ultra 5 GB с поставена в
него сим карта на мобилен оператор „Виваком” със сериен номер:
********** Vivacom **********, с имей 1: 354505628807471 и имей 2:
359131208807479, с поставен силиконов гръб на телефона – прозрачен с
червени краища, ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия С. А. М..
С оглед горното и на основание чл.24,ал.3 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 24/2024
година по описа на Районен съд – Свиленград, водено срещу С. А. М. от град
Хасково, за престъпление по чл. 144, ал.3, вр.ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Прокурорът – Правя искане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
вр.чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК за отнемане в полза на Държавата на
7
вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой мобилен телефон
„Huawei”, черен на цвят, с имей 1: 8672290502252722 и имей 2:
867229050752721, с поставена в него сим карта на мобилен оператор
„Виваком” с № **********, **********, които са на съхранение в РУ –
Свиленград.
Адв. П. – Не възразявам да се открие производство.
Подсъдимият С. А. М. – Не възразявам да се открие производство.
Съдът намира искането за допустимо и своевременно отправено, поради
което следва да бъде открито производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от
НПК.
С оглед на изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТКРИВА производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за
произнасяне относно вещественото доказателство по делото, а именно: 1
брой мобилен телефон „Huawei”, черен на цвят, с имей 1: 8672290502252722
и имей 2: 867229050752721, с поставена в него сим карта на мобилен
оператор „Виваком” с № **********, **********.
Прокурорът – Считам, че са налице предпоставките на чл. 53, ал. 1, б.
„а” от НК за отнемане в полза на Държавата на посоченото веществено
доказателство, тъй като е послужило за извършване на престъплението и
принадлежи на подсъдимия Марияна Шамари.
Адв. П. – Не възразявам, като считам че действително са налице
предпоставките на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК.
Подсъдимият С. А. М. – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
По така откритото производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
Съдът намира следното: Отнемането на вещи по чл. 53 от НК се прилага
независимо от наказателната отговорност, която е предмет на
Споразумението, и се намира извън неговия задължителен обхват. Страните
не могат да се споразумяват по отношение на веществени доказателства,
когато те влизат в категорията на вещи по чл. 53 от НК. Мерките по чл. 53 от
НК са с принудителен характер въпреки изцяло имуществената си
насоченост. Целта им е да отнемат от виновния вещите, които му
принадлежат и са послужили за извършване на умишлено престъпление,
8
както и поради вероятността ако останат у него, да обусловят извършването
на друго престъпление.
Страните не спорят, че телефон „Huawei”, черен на цвят, с имей 1:
8672290502252722 и имей 2: 867229050752721, с поставена в него сим карта
на мобилен оператор „Виваком” с № **********, **********, е собственост
на подсъдимия С. А. М. и е послужил за извършване на умишленото
престъпление. Предвид изложено според Съда е допустимо отнемането в
полза на Държавата по реда на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК на посоченото
веществено доказателство, което е собственост на подсъдимия М. и е
послужило за извършване на умишленото престъпление.
Всичко това обуславя извода на Съда, че Искането на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград за отнемане на
посоченото веществено доказателство, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК
освен допустимо, се явява и основателно и като такова следва да бъде
уважено.
Предвид изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 53, ал. 2, б.
„а” от НК, вещественото доказателство по делото, а именно: телефон
„Huawei”, черен на цвят, с имей 1: 8672290502252722 и имей 2:
867229050752721, с поставена в него сим карта на мобилен оператор
„Виваком” с № **********, **********.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател:……………………..
…
(Добринка Кирева)
Прокурорът – С оглед влязлото в сила споразумение считам, че е
отпаднала нуждата от взетата му мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на Република България”, поради което моля да бъде
9
отменена.
Адв. П. – Съгласен съм с изявлението на представителя на
прокуратурата.
Подсъдимият С. А. М. – Придържам се казаното от защитника ми.
Доколкото наказателното производство приключи с влязъл в сила
съдебен акт, то на основание чл. 68, ал. 6 от НПК, съдът следва да се
произнесе по наложената спрямо подсъдимия С. А. М. мярка за процесуална
принуда „Забрана за напущане пределите на Република България”, като
предвид наложеното наказание „Лишаване от свобода”, което изпълнение е
отложено, съдът намира че необходимостта от същата отпада и следва да
бъде снета.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И: №
ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на
пределите на Република България”, наложена на С. А. М., роден на
************ година в град Хасково, българин, български гражданин, ЕГН
**********, с адрес по лична карта: град ****************, и живущ в град
*******************, женен, със средно образование, безработен, осъждан,
взета с Постановление от 29.11.2023 година на М. С. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград по Досъдебно
производство № 24/2023 година по описа на РУ - Свиленград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател:……………………..
…
(Добринка Кирева)
ДА СЕ ПИШЕ писмо до ОД на МВР – Хасково, в което се посочи, че
забраната за напускане на пределите на Република България, наложена на С.
А. М., роден на ************ година в град Хасково, българин, български
гражданин, ЕГН **********, с адрес по лична карта: град ****************,
и живущ в град *******************, женен, със средно образование,
10
безработен, осъждан, взета с Постановление от 29.11.2023 година на М. С. –
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград по Досъдебно производство № 24/2023 година по описа на РУ –
Свиленград е снета, доколкото наказателното производство е приключило със
съдебен акт по НОХД № 24/2024 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Прокурорът – Да се отмени мярката за неотклонение взета спрямо
подсъдимия, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт.
Адв.П. – Не възразявам и моля съда да уважи искането на прокурора.
Подсъдимия С. А. М. – Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът счита, че доколкото наказателното производство е прекратено в
влязъл в сила съдебен акт, то следва мярката за неотклонение, взета спрямо
подсъдимия С. А. М. на досъдебното производство да бъде отменена на
основание чл. 309, ал. 4 от НПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение
„Подписка” спрямо подсъдимия С. А. М. с ЕГН ********** от град
*******************.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател:……………………..
…
(Добринка Кирева)
Прокурорът – Госпожо Съдия, предвид последното осъждане на
подсъдимия по настоящото производство, а именно по НОХД № 24/2024
година на РС - Свиленград и с оглед осъждането му по НОХД № 235/2023
година по описа на Военен съд – Пловдив, считам, че са налице
материалноправните предпоставки на чл. 25 и чл. 23 от НК за кумулиране на
наказанията наложени по горепосочените дела, тъй като и двете деяния са
11
извършени при условията на реална съвкупност, извършени са преди да има
влязла в сила Присъда, за което и да е от тези дела, поради което моля да
извършите съответното групиране и наложите най-тежкото наказание. В
случая, това е наказанието наложено му по НОХД № 235/2023 година на
Военен съд - Пловдив, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и
6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. Моля към така определеното общо наказание
да присъедините и наказанието „Глоба” в размер на 5 000 лева, на основание
чл. 23, ал. 3 от НК.
Адв. П. - Действително са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23
от НК спрямо предходно осъждане на подсъдимия така, както предложи
прокурорът и моля да уважите искането му в тази насока.
Подсъдимият С. А. М. – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Съдът, след като изслуша страните и се запозна с приобщените по
делото писмени доказателства, касаещи подсъдимия, намира следното:
Видно от справката за съдимост на осъдения С. А. М. с ЕГН
********** е осъждан многократно като по първите четири осъждания
лицето е реабилитирано на основание чл.88а от НК.
По петото осъждане, с Определение № 7/20.12.2023г. по НОХД №
235/2023г. по описа на Военен съд – Пловдив, С. А. М. е осъден за извършено
на 10.03.2023 г. престъпление по чл.281, ал. 2, т.1 и т.5 вр с ал.1 вр с
чл.20,ал.2 вр с чл.2,ал.2 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 1 година и 6 месеца , което на основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложено за срок от 3 година, и наказание „Глоба” в размер на 5000
лева.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода” е приспаднато времето, през което осъденото лице е
било задържано на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за Военната полиция
и по чл. 64, ал. 2 от НПК, по НОХД № 235/2023 година на Военен съд –
Пловдив, считано от 20.06.2023 година до 22.06.2023 година.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 20.12.2023 г.
По настоящото НОХД № 24/2024г. производството е приключило с
одобряване на постигнатото между страните споразумение, влязло в сила на
12.01.2024г., с което на осъдения за извършено на 05.01.2023 година
12
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е наложено
наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 8 /осем/ месеца, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – 2 /два/ пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” - с
продължителност 8 /осем/ месеца.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, е постановено наказанието
„Пробация” да се изпълни по настоящия адрес на осъдения С. А. М., а
именно: град *******************.
За постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК
въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по
отделно постановените присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за
всяко от тях.
Съгласно чл.25 вр. чл. 23 от НК, съдът налага най- тежкото от
определените за отделните престъпления наказания като такова за
съвкупността, към което присъединява наложените по-леки наказания. С
това обаче не завършва процеса на налагане на наказание за множество
престъпления. Съдът следва да извърши преценка дали общото наказание
съответства на тежестта на всички престъпления в съвкупността, дали същото
следва да се увеличи съгласно чл.24 НК и едва тогава- след като определи
размера на общото наказание- да се пристъпи към решаване на въпроса за
начина на неговото изтърпяване.
Когато на основание чл.25, ал.4 НК съдът отложи изтърпяването на
общото наказание, изпитателните срокове по присъдите, включени в
съвкупността, губят самостоятелното си значение. Преценката за наличие на
предпоставките по чл.66, ал.1 НК по отношение на общото наказание
включва и размера на изпитателния срок, който не може да започне за тече от
момент, различен от този на влизане в сила на определението по чл.306, ал.1
НК.
В конкретния случай са налице материално-правните предпоставки по
чл. 25 и чл. 23 от НК за кумулиране на наказанията, наложени на С. А. М. с
ЕГН **********, по които същият не е реабилитиран.
Т.е. следва да бъде извършена кумулация като се определи на осъдения
13
С. А. М. с ЕГН ********** едно общо наказание по НОХД № 235/2023
година на Военен съд – Пловдив и по НОХД № 24/2024 година на Районен
съд - Свиленград, тъй като са извършени в условията на реална съвкупност,
т.е. преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, тъй
като и двете са извършени / на 10.03.2023г. и 05.01.2023г./ преди да е имало
влязла в сила присъда по което и да е от тези дела /първата влязла в сила
присъда е на 20.12.2023г. по НОХД № 235/2023 година на Военен съд –
Пловдив, а втората на 12.01.2024г./. и същите се явяват по благоприятни за
осъдения,като се оформи по благоприятна група за осъдения по присъди
/определения по НОХД № 235/2023 година на Военен съд – Пловдив и по
НОХД № 24/2024 година на Районен съд - Свиленград - за определяне на
общо наказание , явяваща се най-тежкото, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок 1/една/ година и 6/шест/ месеца .
Съдът не обсъжда възможността за увеличаване на така определеното
общо наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на
наказанието и водейки се от принципните правила за най-благоприятното за
осъдения съчетание, счита че така определеното общо наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца ще е достатъчно, с
оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не следва
да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. От друга страна няма такова
искане от страна на Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград. Отделно
от това следва да се посочи, че константната съдебна практика приема, че
при кумулиране само на две или три наказания „Лишаване от свобода” с
невисоки размери, от порядъка на месеци или на 1 – 2 години, не следва да се
прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се увеличава определеното
общо наказание, тъй като по този начин се лишава от смисъл института на
„определяне на общо наказание” и практически се стига до резултат,
равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от кумулираните наказания.
Съгласно чл.25, ал.4 от НК вр. чл.39, ал.2 от НПК прерогатив на
групиращия съд е да реши въпроса дали общото наказание следва да се
изтърпи ефективно или да се отложи изпълнението му по реда на условното
осъждане. Отложеното изпълнение по чл.66 от НК, постановено за някои от
наказанията, предмет на кумулацията, не може да бъде нито пречка, нито
предпоставка за ефективно изтърпяване на общото наказание. В този смисъл е
константната съдебна практика и конкретно решение №91/2003г. по н.д.
14
№72782002г., І н.о. на ВКС, съгласно което с групирането на наказанията по
отделните присъди за деяния, извършени в съвкупност, отлагането на
изтърпяването на наказанията по чл.66 от НК изгубва своето самостоятелно
правно значение и следва да се решава винаги отново от съда , който
разглежда въпроса за кумулацията.
След преценка на съдебното минало на осъдения и като съобрази
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо същия така
определеното общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок 1/една/ година и 6/шест/ месеца следва да се отложи изпълнението му
за срок от три години.
Следва на основание чл.25,ал.1 вр с чл.23,ал.3 от НК към така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” да се присъедини и
наказанието „ГЛОБА” в размер на 5 000 лева, наложено му по НОХД №
235/2023 година на Военен съд – Пловдив.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ: №…………………………
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК на осъдения
С. А. М. с ЕГН **********, със снета по делото самоличност, едно общо,
най-тежко от тях наказание, измежду наказанията, наложени му по НОХД
№ 235/2023 година на Военен съд – Пловдив и по НОХД № 24/2024 година
на Районен съд – Свиленград, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.25, ал.1, вр.чл. 23, ал. 3 от НК към
така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието
„ГЛОБА” в размер на 5 000 лева, наложено му по НОХД № 235/2023 година
на Военен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд-Хасково.
15
Председател :…………………….
/Добринка Кирева/
Заседанието завърши в 10.50 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
Секретар: _______________________
16