№ 154
гр. Бургас, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500323 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 691 от 12.06.2023 г., постановено по гр.д. 1514/ 2022 г.
на Окръжен съд Бургас е осъдено „Застрахователно Еднолично
Акционерно Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Д.Ч, И.И.Г., П.А.Ш.,
Ш.И.И., Н.Й.П – заедно от всеки двама изпълнителни директори, да заплати
на Т. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ********, с адрес за връчване: гр.
Бургас, ул. „В. Левски“ № 16, ет.3, офис 316 - адв. Ж. Н., сумата от 30 000 лв.,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания, получени
при (пътно-транспортно произшествие) ПТП на 23.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на
застрахователя на 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като за
периода 23.10.2020 г. – 25.11.2020 г. претенцията за лихва за забава е
отхвърлена.
Със същото решение е осъдено „Застрахователно Еднолично
Акционерно Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Д.Ч, И.И.Г., П.А.Ш.,
Ш.И.И., Н.Й.П – заедно от всеки двама изпълнителни директори, да заплати
на Т. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ********, с адрес за връчване: гр.
Бургас, ул. „В. Левски“ № 16, ет.3, офис 316 - адв. Ж. Н., сумата от 8230 лв.,
като обезщетение за причинени имуществени вреди, от която 7500 лв. -
стойността на унищожения при ПТП мотоциклет, марка „Сузуки Ве-Стром“ с
рег. № ******, 650 куб.см., и 730 лв. - направените разходи по медицински
изследвания и услуги, ведно със законната лихва върху главницата от 7500
лв., считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на мотоциклета пред застрахователя на 14.02.2023 г. до
окончателното плащане, като за периода от 23.10.2020 г. до 13.02.2023 г.
претенцията за лихва за забава е отхвърлена.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно Еднолично
Акционерно Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, чрез
процесуалния му представител адв. М. С., срещу постановеното решение, в
която се изразява недоволство от размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди, като същото се счита за завишено и несправедливо,
над размера от 10 000 лв. Иска се отмяната на решението в атакуваната част –
над 10 000 лв., и постановяване на ново такова за отхвърляне на претенцията
в тази й част.
В жалбата се сочи, че след постановяване на първоинстанционния
съдебен акт, дружеството застраховател е заплатило в пълнота на пострадалия
претендираната сума за имуществени вреди, ведно с лихвата за забава, както
и 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с
лихвата върху тази сума.
Изтъква се, че в съдебния акт съдът неправилно е приложил
общественото разбиране за справедливост, спрямо обективно
съществуващите и доказани по делото обстоятелства, свързани с конкретното
увреждане. Излагат се съображения, че претендиращият обезщетение е
получил травматични увреждания, съставляващи леки телесни повреди, на
същия не се е наложило болнично лечение и престой, не са провеждани
манипулации и операции, а още в деня на произшествието той е бил изписан
2
за домашно лечение, което говори за липса на сериозност на уврежданията на
здравословното му състояние. Акцентира се, че е опровергано твърдението за
настъпила тежка фрактура на лявата колянна става от приетото по делото
експертно заключение и се е потвърдило пълното анатомично и
функционално възстановяване на ищеца. Не са доказани, според въззивника,
твърденията за обездвижване на въззиваемия с шина, възстановяването му не
е било продължително, могъл е да се движи и обслужва сам. Излагат се
твърдения за други фактори, допринесли за продължителността на
оздравителния процес.
В допълнение се сочи, че произшествието се е осъществило през
месец октомври 2020 г., при различни от настоящите социално –
икономически условия в страната, като това следва да се вземе предвид при
определяне размера на дължимото обезщетение.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, отговор на въззивната жалба от Т. Х. Х. не е
постъпил.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия е
заявил становище по оспорване на въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена
пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззиваемия, като следствие от пътен инцидент, от който
той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на
3
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
от прекия причинител на увреждането – П. И. Г.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззиваемият е отправил до
застрахователното дружество на 26.11.2020 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като е
получил отказ за плащане от застрахователя – Писмо изх. № П 00487/
26.05.2021 г., е инициирал настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ,
и искът му е допустим за разглеждане по същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
4
за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо
обезщетение за претърпените увреждания в конкретния случай би
представлявала сумата от 10 000 лв. за неимуществените вреди. Ето защо,
налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота
и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта.
Горната установеност поражда в полза на увреденото лице право да
получи от застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и
страданията от деликта.
Видно от данните по делото, на 23.10.2020 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което въззиваемият е бил увреден, като водач
на мотоциклет марка Сузуки, с рег. № ******. При движение в дясната лента
по бул. „Д. Димов“ в гр. Бургас, излизащият от пресечка на булеварда лек
автомобил Опел Астра, с рег. № ****** управляван от П. И. Г. навлиза в
лентата за движение на мотоциклета, като отнема предимството му, и
предизвиква сблъсък между превозните средства, при който пострадалият –
въззиваем, е бил ударен в десния крак и е паднал на пътното платно.
В резултат на настъпилия сблъсък, на въззиваемия са причинени
следните увреждания, установени на базата на ангажираните в
производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска
експертиза: контузия в областта на двете коленни стави и лява бедрена
област; контузия в областта на десен глезен; охлузвания в областта на двете
коленни стави и фрактура в областта на проксимална фибула вляво. Вещото
лице по експертизата, при запознаване с медицинската документация във
връзка с третиране уврежданията на въззиваемия, е констатирало, че е било
проведено болнично лечение, консултации със специалисти, направени са
били образни изследвания; извършена е била хирургична обработка на
охлузванията и мазеви превръзки. Видно от заключението, окултната
фрактура на проксималната фибула на лявата бедрена кост на въззиваемия е
открита повече от два месеца след инцидента, което, по мнение на вещото
лице, изразено при разпита му в съдебно заседание, е удължило периода на
възстановителния процес на три – четири месеца. По преценка на експерта,
към настоящия момент въззиваемият е изцяло възстановен, при констатация
за пълен обем на движение в двете колени стави, самостоятелна походка и
едва забележими белези от охлузванията по кожата, с остатъчен болков
5
синдром в двете коленни стави при физическо натоварване.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не
абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства,
имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие
увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на
ВКС № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, вследствие инцидента, въззиваемият е понесъл
увреждания на коленните стави, счупване на бедрена кост – травми с висок
интензитет на болкови усещания. Претърпял е хирургично третиране на
охлузванията и превръзки. Възстановен е от уврежданията, но все още
изпитва болки.
Разпитаните пред съда от първа инстанция свидетели Х.а – съпруга
на въззиваемия, и Л. – негова тъща, непосредствено възприели състоянието на
въззиваемия след произшествието, споделят за неговите преживяванията,
натоварени със силни болкови усещания, невъзможност да се придвижва и
обслужва в ежедневието за известен период, както и да оказва помощ в
6
домакинството.
Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 37 г.,
клинично здрав.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– трудоспособната възраст на въззиваемия; причинените сериозни
травматични увреждания; претърпени хирургична обработка и превръзки;
болезнени усещания; нанесени белези; периода на възстановяване, през който
се е нуждаел от обгрижване, и воден от общественото схващане за
справедлива обезвреда, към датата на увреждането, настоящият състав
намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 30 000 лв.
Основателна е и претенцията за присъждане на лихвата за неточно
във времето изпълнение, по правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр.чл.429, ал.2, т.2,
вр.ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 26.11.2020 г.
Съвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция с тези
на първоинстанционния съд обосновава потвърждаване на атакувания
съдебен акт.
При този изход от делото и отправеното искане на въззиваемата
страна се следват разноските, сторени пред настоящата инстанция, с оглед
отхвърляне на жалбата. Следва да се присъди сумата от 1500 лв., относно
която са налице доказателства за плащането – отбелязване в представения
договор за правна помощ, подписан от страните, относно плащане на сумата в
брой – т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 691 от 12.06.2023 г. на Окръжен съд
Бургас, постановено по гр.д. 1514/ 2022 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от Н.Д.Ч, И.И.Г., П.А.Ш., Ш.И.И., Н.Й.П – заедно от всеки
двама изпълнителни директори, да заплати на Т. Х. Х., ЕГН **********, с
адрес: ********, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „В. Левски“ № 16, ет.3,
7
офис 316 - адв. Ж. Н., сумата от сумата от 1500 лв. – адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8