РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500822 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк.
Н.В., против решение № 260031/07.01.2022 г., постановено по гр.д. №
12192/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. състав, с което е
признато за установено, че Д. И. Я. с ЕГН: **********, с адрес: *** не му
дължи сумата от 5 996,62 лв. – главница, ведно със законна лихва от
28.03.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от
489,86 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. - разноски в
арбитражното производство, 50 лв. - присъдена държавна такса, за които
е издаден изпълнителен лист на 14.11.2013г по т.д. № 7111/2013 г. на
СГС, въз основа на решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело №
1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и
е образувано изп. дело № 2318/2019 г. на ЧСИ К.П.. С въззивната жалба
се поддържа, че решението е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен. Жалбоподателят претендира разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна Д. И. Я. чрез адв. оспорва жалбата като
1
неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Д. И. Я. е основала иска си на твърдението, че въз основа
на влязло в сила Решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело
1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ за
исковите вземания в полза на „Профи Кредит България” ЕООД, чийто
частен правоприемник е ответникът „Кредит инкасо инвестимънтс БГ"
ЕАД, е бил издаден изпълнителен лист от 14.11.2013 г. по т. д. №
7111/2013 г. на СГС. Въз основа на този изпълнителен лист на 05.02.2014
г. е образувано изпълнително дело № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б.,
с peг. ***, с район на действие СГС, което е прехвърлено на 16.12.2019 г.
при ЧСИ К.П. с peг. № ***, с район на действие ПОС под №
20198240402318. Твърди се, че към момента на образуване на ИД №
2318/2019 г. на ЧСИ П. вземането е погасено по давност, тъй като в
продължение на повече от пет години след образуване на изпълнителното
дело кредиторът не е предприел действия за събиране на вземанията,
които да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Ответникът „Кредит инкасо инвестимънтс БГ" ЕАД оспорва
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Видно от приложеното по делото пред районния съд копие от
изп.д. № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., с peг. ***, с район на
действие СГС, за принудително събиране на вземания на „Профи Кредит
България” ЕООД по изпълнителен лист от 14.11.2013 г. по т. д. №
7111/2013 г. на СГС, издаден въз основа на Решение № 1026/28.03.2013 г.
по арбитражно дело 1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ за исковите вземания е образувано изпълнително
производство на 05.02.2014 г. Въз основа на молба от 25.09.2018 г. като
взискател на мястото на „Профи Кредит България” ЕООД е конституиран
„Кредит инкасо инвестимънтс БГ" ЕАД, поради прехвърляне на
вземането с договор за цесия от 08.08.2018 г. След прекратяването му, по
молба на взискателя на 20.08.2019 г. изпълнителното производство е
образеувано отново при ЧСИ М. Б. по № 3985/2019 г. По молба на
взискателя на 22.11.2019 г. изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ
К.П. и е образувано под № 2318/2019 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
2
съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, а според чл. 116, б."в" ЗЗД -
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти,
прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в
разпоредбата като предприемане на действия за принудително
изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на
погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан
и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Съгласно даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, обаче е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Така извършената отмяна на
ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на
тълкувателното решение, като се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. / В този смисъл е
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г./
По приложеното изп.д. № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б. са
извършвани следните действия, прекъсващи давността:
Образуването на изпълнителното делото с молбата на взискателя
от 05.02.2014 г. е прекъснало давността по отношение на процесните
вземания. От образуването на изпълнителното производство до датата на
3
обявяване на датата на ТР № 2/26.06.2015 г. следва да се приеме, че
давност не е текла. С молбата е поискано налагането на запор върху
банкова сметка на длъжника в Банка ДСК.
Впоследствие давността е прекъсвана, както следва:
На 21.02.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника
в „Банка ДСК“ ЕАД, като от банката е получено на 09.03.2018 г.
потвърждение за налични две сметки на ищцата - разплащателна и
спестовна.
С молбата на взискателя от 25.09.2018 г. е отправено искане до
ЧСИ за прилагане на конкретни изпълнителни способи - искане за
насрочване на опис по отношение на движимите вещи в дома на
длъжника.
Исковата молба е постъпила в съда на 24.09.2020 г. и към този
момент пет годишна погасителна давност за процесните вземания не е
изтекла.
По изложените съображения решението на районния съд, с което
искът е уважен се приема за неправилно, поради което същото ще бъде
отменено, а вместо него ще се постанови друго решение по същество, с
което искът ще се отхвърли.
Предвид основателността на въззивната жалба и на основание чл.78,
ал.8 ГПК въззиваемата страна ще бъде осъдена да заплати на
дружеството-жалбоподател направените разноски пред въззивната
инстанция, така, както са поискани, а именно: сума в размер от 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за заплатена държавна такса в размер
на 131,42 лв., или общо разноски във въззивното производство от 431,42
лв.
По тези съображения и на основание чл.271 от ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260031/07.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 12192/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Я. с ЕГН: **********, с адрес:
*** против „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че от Д. И. Я. с ЕГН: ********** не
дължи на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД с ЕИК ***сумата от 5
996,62 лв. – главница, ведно със законна лихва от 28.03.2013 г. до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 489,86 лв. -
4
юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. - разноски в арбитражното
производство, 50 лв. - присъдена държавна такса, за които е издаден
изпълнителен лист на 14.11.2013г по т.д. № 7111/2013 г. на СГС, въз
основа на решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело № 1026/2013
г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и е
образувано изп. дело № 2318/2019 г. на ЧСИ К.П..
ОСЪЖДА Д. И. Я. с ЕГН: **********, с адрес: ***да заплати на
„Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 431,42 /четиристотин тридесет и един лв. и 42
ст./ лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5