Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Бургас, 02.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Ц.А. като разгледа докладваното от съдията
Добрев търговско дело № 497 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Околовръстен
път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова
и Димитър Борисов Шумаров- изпълнителни директори,
чрез пълномощник Адвокатско дружество Манчев и Рътков,
представлявано от адвокат
Делян Манчев, съдебен адрес гр.София, ул.“Хан Аспарух“ №54, офис 7, против „МОТИВ“ООД, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас,
бул. “Демокрация“ №7, ет.2,
офис 8, представлявано от К.Д.В., ЕГН ********** с
адрес ***, А.Б.К., ЕГН
********** с адрес *** и И.В.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, с който се претендира
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 354,698.07 швейцарски франка (триста петдесет и четири
хиляди шестстотин деветдесет и осем швейцарски франка и 7 сантима), както
следва: 315 044,93 швейцарски франка (триста и петнадесет хиляди
четиридесет и четири швейцарски франка и деветдесет и три сантима)- главница за
периода от 21.12.2012г. до 13.10.2014г.,
39 181,12 швейцарски франка (тридесет и девет хиляди сто
осемдесет и един швейцарски франка и дванадесет сантима) - договорни лихви за
периода от 21.12.2012г. до 13.10.2014г.,
472,02 швейцарски франка (четиристотин седемдесет и
два швейцарски франка и два сантима)- застраховки за периода от 24.02.2014г. до 13.10.2014г., ведно с дължимата законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, заедно с направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 23.05.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България" АД (сегашно
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и „МОТИВ" ООД бил
сключен договор за банков кредит, по силата на който банката отпуснала на
кредитополучателя сума с размер 334 000 CHF (триста тридесет и четири хиляди
швейцарски франка), а ответното дружество се задължило да ползва и върне
кредита заедно с дължимите лихви при условията на договора. Целта на
първоначалното усвояване на предоставения кредит била покупка на недвижим имот,
който ще се използва от ответника за упражняване на дейността му. Крайният срок
за ползване и погасяване на средствата настъпвал с изтичането на 180 месеца от датата на откриване на заемната
сметка по кредита -27.06.2008г. Частта от кредита за
покупка на недвижимия имот в размер не по-малко от 25% от същия трябвало да се
усвои чрез превод към сметка на продавачите, а останалата част от отпусната
сума, дружеството - ответник имало право да получи в брой. Уточнен бил
тримесечен срок за усвояване на кредита, считано от откриването на заемната
сметка. Дължимата годишна лихва за предоставения кредит била фиксирана на 6,25 %
(шест цяло и двадесет и пет процента) включваща
действащия базов лихвен процент- малки фирми за швейцарски франка, обявен от
банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0.88
(нула цяло и осемдесет и осем стотни) пункта. Към датата на подписване на
договора, обявеният от банката базов лихвен процент за малки фирми бил в размер
на 6,9 (шест цяло и девет десети) процента. Уговорено било между страните, че
при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита дължимата лихва се увеличава автоматично с неустойка за просрочие на
главницата в размер на 10 пункта.
На основание чл. 31 от процесния договор кредитополучателите се съгласили, че
банката във всеки един момент може да прехвърли вземането си, произтичащо от
договора на дружество или институции от групата на „Юробанк
И Еф Джи", включително
на „Бългериън ритейл сървисиз"АД. В тази връзка на 05.09.2008г.
на основание чл.99 от Закона за задълженията и
договорите бил сключен договор за цесия между "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ********* и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, съгласно който ищецът прехвърлял на
второто дружество всички вземания, описани в Приложение N2, между които и вземането,
дължимо от „МОТИВ" ООД по процесния договор.
С анекс №1
от 13.01.2011г. към договор за банков кредит продукт
"Бизнес помещения" № ВL17178, сключен между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „МОТИВ“ООД, К.Д.В., ЕГН **********, А.Б.К., ЕГН ********** и И.В.Г.,
ЕГН ********** страните се съгласили, че посочените физически лица встъпват при
условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на
кредитополучателя „МОТИВ“ ООД. Кредитополучателят се задължавал да погаси
всички лихви по кредитите преди извършването на промени по кредитната сделка,
но не по- късно от 20.01.2011г. Удължен бил и
крайният срок за погасяване на кредита на 27.06.2028г.
С Анекс № 2 от 28.03.2011г.
към посочения по-горе договор, страните съгласували размерите на съществуващите
задължения към банката, включващи просрочената главница по кредита, всички
просрочени лихви, всички такси и комисиони, всички дължими застрахователни
премии, въведен бил облекчен ред за погасяване и освен това приели, че общият
размер на дълга към датата на анекса възлизал на 306 383.21
CHF (триста и шест хиляди триста осемдесет и три и 0.21
швейцарски франка). Кредитополучателят и съдлъжниците
следвало да заплащат и редовна лихва в уговорените между страните размери.
Съгласно чл.3 от анекса дългът бил разделен условно
на две части (част А и част Б), които следвало да
бъдат погасявани съгласно общ погасителен план. Уговорен бил гратисен период за
плащането на сумите по главницата с продължителност при условията и в размерите
по договора и анексите. Съгласно чл.7 от анекса, при
просрочие, на която и да е дължима погасителна вноска по дълга както и при
предсрочна изискуемост на същия, кредитополучателят и длъжниците заплащат
наказателна надбавка (неустойка) за просрочие в размер на 10 (десет) пункта.
С анекс №
3 от 28.03.2011г. към договора страните отново предоговорили начина, по който се формира размера на дълга
по кредита и конкретните стойности на лихвената добавка и остатъка от
главницата за заплащане. Подписан бил и нов погасителен план.
Поради неплащане на
дължимите вноски по кредита на длъжниците „МОТИВ" ООД, К.В. и А.К.
били връчени покани за доброволно изпълнение на 19.02.2013г.,
с които кредитът се обявявал за предсрочно изискуем, а ответницата И.Г. била уведомена за намеренията на кредитора на 29.11.2013г.
На 17.06.2014г.
на основание чл.99 от Закона за задълженията и
договорите бил сключен договор за обратно прехвърляне на вземания по договора
за кредит между "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД,
ЕИК ********* и „БУЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, между които и вземането, дължимо
от „МОТИВ" ООД към „БУЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, описано
в приложенията към договора.
За сключването на последния
договор, между двете дружества, на ответниците били изпратени и връчени
нотариални покани, с които им се съобщавало за осъществената цесия.
Предвид неизпълнението на договора
за банков кредит за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на осъдителен
иск срещу ответниците за посочените по-горе суми.
Ответникът „МОТИВ“ ООД, чрез
процесуалния си представител- адв.Николай Кожухаров-
БАК, оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и моли
за тяхното отхвърляне.
Излага съображения, че кредитът не
е отпуснат в договорената между страните валута, което е довело до неправомерно
начисляване на комисионни от банката и представлява неизпълнение на задължението
по договора, доколкото в същия е предвиден ангажимент за предоставяне на уговорения паричен ресурс
в съответната валута. Оспорва дължимостта на сумите,
удържани от банката като комисионна за одобряване на кредита, както и начинът,
по който е формиран размера на лихвения процент по договора, в това число
условията и предпоставките за неговата промяна. Възразява по повод на начина,
по който в извлеченията от счетоводните книги и справката по чл.366 ГПК е прието, че следва да бъдат погасявани задълженията,
застъпвайки позицията, че наказателната лихва, начислявана от кредитната
институция при постъпване на суми, недостатъчни да погасят цялото задължение
следва да бъде приспадана, след приспадане на вземането на банката за
главницата. Излага доводи, че хронологията на погасяване на задълженията,
предвидена в нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД важи единствено при заплащане на договорената лихва, но не и за такова
задължение, представляващо по своя характер обезщетение за забавено изпълнение.
По тези съображения счита, че обезщетението за забавено плащане следва да се
погасява в поредността, посочена в чл.76 ал.1 ЗЗД. Твърди, че доколкото в Централния кредитен
регистър размерът на задължението по кредита е варирал, това е още едно
потвърждение на направената констатация за силно завишен размер на претенцията.
Изразява становище, че приложените по делото анекси с номера 1, 2 и 3 към
договора за банков кредит са нищожни, поради липса на предмет и основание, тъй
като са сключени между ответниците и „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД- дружество,
което не е страна по договора, още повече, че кредитополучателят не е бил
уведомен за прехвърляне на вземането от банката на последното дружество.
Изложени са доводи, че не са налице данни „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД да е действало
като представител на ищцовата кредитна институция. По
мнение на ответника договорът за цесия от 05.09.2008г.
е нищожен, поради противоречието му със закона и е целял неговото заобикаляне.
Ако съдът приеме извършената по силата на посочения по-горе договор цесия за
валидна правна сделка се твърди на първо място нищожност на клаузите,
предвиждащи като база за определяне на дължимата лихва- базов лихвен процент за
малки фирми, както и тези, предвиждащи определяне на дължими такси и
комисионни. Недействителни, поради противоречието им със закона са клаузите на чл.2, чл.4 ал.2
б.“в“ от анекс №2 и чл.2 ал.1 от анекс №3, по силата на които към главницата са прибавени
непогасени задължения за заплащане на лихви, такси комисионни, застрахователни
премии. На второ място се изтъква, че ако се приеме договора за цесия за
действителен, то единствено „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД би могло да
обяви вземането за предсрочно изискуемо, а от представените писмени документи
се вижда, че същите изхождат от ищцовото дружество.
Оспорени са извлеченията от счетоводните книги на банката, като при условията
на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
В отговора си ответниците К.В., А.К. и И.Г.,
представлявани от адвокат Николай Кожухаров от БАК оспорват предявените искови
претенции, като изразяват несъгласието си с твърденията на банката. Излагат
сходни доводи с тези, застъпени от „МОТИВ“ООД,
правейки същите възражения по повод действителността на сделката по прехвърляне
на вземането и анексите към договора, както и на отделните клаузи, включени в
тях. Застъпват позиция, че доколкото са физически лица, дори и да са встъпили в
дълг на юридическо лице, то следва да се ползват с правата по Закона за защита
на потребителите. Ако бъде прието, че по силата на анекс №1
са встъпили валидно в задължението на „МОТИВ“, считат, че посоченият по-горе
нормативен акт следва да намери приложение. Изтъкват доводи за наличие на
неравноправни клаузи в договора и анексите към него, посочени са конкретно
разпоредбите, които според ответниците попадат в приложното поле на чл.143 ЗЗП, които са договорени в тяхна вреда и влизат в
противоречие, включително с Директива 93/13/ЕИО, към
която препраща §13а т.9 от
ЗЗП.
Ищецът, с допълнителна искова
молба взема отношение по депозираните отговори. Оспорват се направените от
ответниците твърдения. Поддържа се изложеното в исковата молба във връзка с
уговорените условия между страните по кредита, включително и отпускането му в
посочената в същия валута- швейцарски франкове. Оспорва направеното възражение
за нищожност на клаузата на чл.4 ал.2
от договора за кредит, както и наведените доводи за нищожност на договора, с
който вземането е прехвърлено на „Бългериън Ритейл Сървисис“. Твърди, че
възраженията за неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП са неприложими,
доколкото кредитът е отпуснат на юридическо лице и в този смисъл тримата
ответници физически лица не попадат под защитата на същия нормативен акт.
Ответниците, с допълнителния
отговор на исковата молба са взели отношение по депозираната допълнителна
искова молба. Поддържат твърденията, наведени в отговорите на исковата молба по
повод на валутата, в която следва да бъде отпуснат заема. Възразяват по
приемането на представената от ищеца методология за образуване на БЛП,
считайки, че последната е приложима само при отпускане кредити на физически
лица. Освен това заемат позиция, че се касае за субективни параметри, въведени
от банката- ищец при приемане на такава методология по повод на лихвени нива и
премии, вместо възприемане на обективни критерии за това.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
На 23.05.2008г. е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес
помещения“, по силата на който Банката- ищец отпуснала на
кредитополучателя „МОТИВ“ООД сума в размер на 334
000 CHF (триста тридесет и четири хиляди швейцарски франка), а ответното
дружество се задължило да ползва и върне предоставената му сума, заедно с
дължимите лихви, при условията на договора. Средствата били усвоени с цел
покупка на недвижим имот, който ще се използва от ответника за упражняване на
дейността му, като крайния срок за погасяване на получените суми настъпвал с
изтичането на 180 месеца от датата на
откриване на заемната сметка по кредита. Страните уточнили помежду си също
така, че една част от кредита в размер не по-малко от 25% от същия трябвало да
се усвои чрез превод към сметка на продавачите на недвижимия имот, а останалата
част от посочената сума, дружеството - ответник ще получи в брой. Уговорен бил
срокът за усвояване на средствата, както и дължимата годишна лихва за
предоставения кредит в размер на 6,25 % (шест цяло и двадесет и пет процента) включваща действащия
базов лихвен процент- малки фирми за швейцарски франка, обявен от банката и
договорна лихвена надбавка в размер на 0.88 (нула
цяло и осемдесет и осем стотни) пункта. Към датата на подписване на договора,
обявеният базов лихвен процент за малки фирми бил в размер на 6,9 (шест цяло и
девет десети) процента. Уговорено било между страните, че при просрочие на
дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се
дължи неустойка в размер на 10 пункта.
В договора за кредит била
включена клауза, съгласно която кредитополучателят се съгласявал, че банката
във всеки един момент може да прехвърли вземането си, произтичащо от договора
на дружество или институции от групата на „Юробанк И Еф Джи", включително на „Бългериън ритейл сървисиз"АД. Няколко месеца по-късно на 05.09.2008г. бил сключен договор за цесия между от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК
********* и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, съгласно който ищецът прехвърлял
на второто дружество всички вземания, описани в Приложение N2, между които и вземането,
дължимо от „МОТИВ" ООД по процесния договор.
С анекс №1
от 13.01.2011г. към договор за банков кредит продукт
"Бизнес помещения" № ВL17178, сключен между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „МОТИВ“ООД, К.Д.В., ЕГН **********, А.Б.К., ЕГН ********** и И.В.Г.,
ЕГН **********, последните трима се съгласили да встъпят при условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на
кредитополучателя „МОТИВ“ ООД. Дружеството- ответник от своя страна поело
ангажимент да погаси всички лихви по кредитите преди извършването на промени по
кредитната сделка, но не по- късно от 20.01.2011г.
Удължен бил и крайният срок за погасяване на кредита на 27.06.2028г.
С подписването на Анекс № 2 от 28.03.2011г. към посочения
вече договор, страните съгласували размерите на съществуващите задължения към
банката, включващи просрочената главница по кредита, всички просрочени лихви,
всички такси и комисиони, всички дължими застрахователни премии, въведен бил
облекчен ред за погасяване на сумите, като размерът на дълга към датата на анекса
възлизал на 306 383.21 CHF (триста
и шест хиляди триста осемдесет и три и 0.21
швейцарски франка). Кредитополучателят и съдлъжниците
следвало да заплащат и редовна лихва в уговорените между страните размери.
Уговорен бил гратисен период за плащането на сумите по главницата, като
съгласно чл.7 от анекса, при просрочие, на която и да
е дължима погасителна вноска по дълга както и при предсрочна изискуемост на
същия, кредитополучателят и длъжниците следвало да заплащат наказателна
надбавка в размер на 10 (десет) пункта.
С анекс №
3 от 28.03.2011г. към договора страните отново предоговорили начина, по който се формира размера на дълга
по кредита и конкретните стойности на лихвената добавка, както и остатъка от
главницата за заплащане.
След спиране на плащанията
по кредита през месец декември 2012г. длъжниците „МОТИВ" ООД, К.В. и А.К. били уведомени, че банката обявява
кредита за предсрочно изискуем, като в тази връзка получили покани за
доброволно изпълнение на 19.02.2013, а И.Г. била уведомена за намеренията на кредитора на 29.11.2013г.
На 17.06.2014г.
бил сключен договор за обратно прехвърляне на вземания по договора за кредит
между "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД,
ЕИК ********* и „БУЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, между които и вземането, дължимо
от „МОТИВ" ООД към „БУЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, описано
в приложенията към договора.
За сключването на последния
договор, между двете дружества, на ответниците били изпратени и връчени
нотариални покани от името на кредитната институция, с които им се съобщавало
за осъществената цесия.
От заключението
на вещото лице по допуснатите от съда съдебно-счетоводни експертизи, изготвено
след запознаване със счетоводните книжа на банката и на
ответника-кредитополучател се установява, че процесният
кредит в размер на 334 000 швейцарски франка е усвоен от кредитополучателя
„МОТИВ“ООД на 02.07.2008г.,
като договорената сума е във валута, а неиздължената главница към 19.02.2013г. възлиза на 315 044.93
швейцарски франка. Дължимите лихви от 20.02.2013г. до
13.10.2014г. са установени в размер на 39 181.12 швейцарски франка, а дължимите застрахователни
премии към 13.10.2014г. са в размер на 472.02 швейцарски франка. Последните плащания от страна на
кредитополучателя, в полза на банката, били направени на 19.02.2013г.,
съответно за главница и лихви в размер на 998.80
швейцарски франка и 161.20 швейцарски франка и на 12.10.2012г. за застраховки в размер на 356.53
швейцарски франка. Според вещото лице договорената сума била във валута,
съгласно договора за банков кредит от 23.05.2008г.,
като получените 334 000 швейцарски франка била трансформирани в 404 864.79 български лева, приведени по разплащателната сметка
на длъжника- „МОТИВ“ООД. За продажбата на валута от
кредитополучателя са удържани 9 221.74 лева.
Вещото лице е установило и размерът на задължението при годишен лихвен процент
6.25%, без да включва в сумата начислените такси и комисионни от банката, като
е извършило изчисленията си в два варианта в швейцарски франкове и български
лева по курсовете на БНБ в деня на плащането. Така констатираните размери на
дължимата главница във валута към 19.02.2013г. и 22.11 2013г. са съответно
266 485.05 швейцарски франка и 278 976.51 швейцарски франка, като не са надвнесени суми.
В допълнително
заключение вещото лице е установило, че банката –ищец не е отписала счетоводно
дължимата сума от „МОТИВ“ след сключването на договора за цесия от 05.09.2008г. и съответно „БУЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД не
е осчетоводявало получаване на суми от кредитополучателя, като в негова полза
няма извършени погасителни вноски от страна на ответниците.
Заключението по допуснатите и изготвени съдебно- счетоводни експертизи
съдът кредитира изцяло, тъй като вещото лице е изпълнило задачите си
компетентно и професионално, отговаряйки изчерпателно и коректно на поставените
му, от страните, въпроси.
Съдът възприема становище, че несъмнено от всички, събрани
по делото доказателства се установява съществуването на облигационно
правоотношение, възникнало по повод на сключен договор за кредит, част от
условията, на който са били предмет на преуреждане с
три последователни анекса, носещи подписите на ответниците, неоспорени от
страните. Няма различни позиции на страните и по въпроса, че обслужването и
плащанията по дълга са спрели след 20.12.2012г.
Предявеният иск обаче се оспорва, като се твърди, че кредитът не бил отпуснат в
уговорената между страните валута, в резултат на което дружеството- ответник
било принудено да купува швейцарски франкове и отчело загуба, както и че
уговорената между страните такса одобрение е недължима, поради недействителност
на такава клауза и противоречието и със закона и морала. Заявява се също така,
че от представените по делото документи не става ясно какъв е размерът и как се
определя годишния лихвен процент, с който се олихвява кредитът, като в тази
връзка се твърди нищожност на клаузата на чл.4 ал.2 от договора за кредит. Претендира се нищожност, поради
липса на основание и на сключените анекси към договора, предвид
обстоятелството, че в същите като страна е записано „Бългериън
Ритейл Сървисез“АД, а за
цесията не е съобщено на длъжника, поради което прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него. На второ място се посочва, че договорът за цесия
от 05.09.2008г. е нищожен поради противоречието му
със закона, респективно неговото заобикаляне. Твърди се също така и
недействителност на клаузите в
сключените анекс №2 и 3, предвиждащи капитализиране
на задължението, доколкото се стига до забраненото от закона начисляване на
лихви върху лихви.
Направените
по-горе възражения не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. На
първо място видно от всички, приобщени по делото писмени документи кредитът е
отпуснат и усвоен в швейцарски франкове и в такава валута са изчислявани
дължимите месечни вноски. Твърдението, че сумата е отпусната в лева е
недоказано и не се подкрепя от събраните по делото писмени данни, включително
заключението на вещото лице. На второ място и по повод доводите за недължимост на такса одобрение, поради противоречието на
тази договорна клауза със закона и морала, както и на заявената
недействителност на уговорките в анекс 2 и 3, предвиждащи капитализиране на
лихвата следва да се отбележи, че такъв извод няма как да бъде мотивиран
след задълбочен анализ на всички приети по делото доказателства и тълкуване
смисъла на посочените по-горе, договорени между страните, текстове. За да е
налице противоречие на договор или негова клауза със закона е необходимо да
бъде констатирана несъвместимост между тях и конкретен нормативен акт/Закон за кредитните институции например/
или императивни норми, която да е от степен да доведе до възникване на права
или задължения на страните, които противоречат на вложения от законодателя
смисъл или преследвана цел на нормативен акт, уреждащ обществените отношения в
определена област или сфера на обществения живот. Следователно страните в
случая трябва да се стремят да постигнат забранен от закона ефект. Необходимо е
съзнание у двете страни по сделката за това, че сключват договор, който би
довел до забранени от закона правни последици. Ако само едната от тях е целяла
противоправен резултат е налице унищожаемост на сделката, поради измама,
каквото основание в конкретния случай не се изтъква от ответната страна. Нищожност на
договора е налице, когато същият страда от толкова съществени пороци, че те му
пречат да породи правното си действие още към момента на сключването му.
Добрите нрави биха били накърнени, когато с оглед установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях.
Еквивалентността на правомощията на страните да внесат едностранно промяна в
отношенията си, при настъпване на определени, предвидени в договора условия,
произтича от договорната автономия и в този смисъл възражение за липса на
равнопоставеност на посочените по-горе уговорки би било относимо
към евентуалната унищожаемост на договор, сключен при крайна нужда, каквито
възражения отново не са въведени, а не към нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави. След като страните изрично са се съгласили с
посочените клаузи и приели посочените изменения на договора и не се установява
недобросъвестност на някоя от тях,
липсва неравнопоставеност и породената от това
нищожност. Посочените доводи и аргументи важат и могат да бъдат изложени и по
повод твърденията за нищожност на клаузата, предвиждаща възможност на банката
едностранно да определя размера на базовия лихвен процент за малки фирми. В чл.4 ал.2 от договора страните са
уточнили изрично, че действащият базов лихвен процент не подлежи на договаряне,
но следва да се посочи, че промяната на същия безспорно е обвързана с
настъпването на обективни условия и предпоставки, които се свеждат най-общо до
изменение на икономическата обстановка и валутния пазар в страната, а не
произтичат от субективни критерии и преценка на кредитната институция. Много
важно е да се отбележи, че посочената клауза не въвежда възможност единствено и
само за увеличаване на лихвения процент- касае се действащ такъв процент през
следващата година, което означава, че същият би могъл да бъде намален при
възникване на съответните основания за това –следователно на практика
съществува възможност за промяна на лихвата и в двете посоки-повишаване или
намаляване. Ето защо въпросната уговорка не е нищожна, нито би могла да се квалифицира
като неравноправна клауза, доколкото не създава неблагоприятни условия за
длъжника.
По отношение твърдението за
недействителност на договора за цесия от 05.09.2008г.
следва да се отбележи, че липсва законова забрана за прехвърляне на права от
банка в полза на небанкова институция. Банката е упражнила в рамките на
правомощията си регулираната от закона дейност по отпускане на кредит, като са
уговорени и условията на връщане. Прехвърлянето на вземането е вече при
условията на предоставен заем с определени условия, които следва да се
изпълняват. Доколкото банката не се освобождава от отговорностите си по
договора, няма пречка да бъде изпълнявано и на нея, а и в самия договор за
цесия е уговорено, че всички суми, изпълнени в полза на банката се превеждат на
цесионера. Няма забрана за продажба на задължението, като цесионера се явява
изпълняващ договора, включително по отношение приетият ред за олихвяване,
размер на вноски и начин за погасяване на задължението. В тази връзка съдът
намира също така, че изменение на условията, касаещи посочените обстоятелства е
допустимо да се извърши от цесионера. Няма как да бъде прието в настоящия
казус, че за първата цесия не е съобщено на длъжника, поради което и
прехвърлянето на вземането не е произвело своето действие. Дружеството-
кредитополучател, чрез своя представител е подписало анекси №1,
2 и 3 към договора за кредит, като по този начин безспорно се е съгласило с
обстоятелството, че страна в облигационното правоотношение, на която се дължи
изпълнение, считано от 13.01.2011г./датата на
сключване на анекс №1/ е „Бългериън Ритейл
Сървисез“ АД, както и със съдържанието и обвързващата
страните сила на клаузите на анексите. Съвсем отделен е въпросът как и дали
въобще е осчетоводено прехвърлянето на вземането от банката- ищец и от
цесионера, но това обстоятелство не е предмет на спора по делото.
Колкото до втората цесия от 17.06.2014г. действително уведомленията изпратени до ответниците са от името на банката, а не от стария кредитор, но в тази връзка трябва да се спомене следното: Според разпоредбата на чл.99 ЗЗД предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал.3 на чл.99 ЗЗД
е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. Смисълът на уведомяването е да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието на задълженото лице станалата цесия. Без значение е формата и начина на извършеното съобщение, защото те не са условие за валидност. При това положение няма как да се приеме, че ответниците не са узнали за цесията, но дори да бъде възприета позицията, че изпратените съобщения до ответниците –длъжници не изхождат от предишния кредитор, поради което същите не са уведомени за извършеното прехвърляне на вземането, то безспорно с получаване на книжата, приложени към исковата молба това обстоятелство е станало известно на адресатите му и следва да се счита, че уведомлението е достигнало до знанието на ответниците. Извършеното по този начин съобщаване трябва да бъде взето предвид, на основание чл. 235 ГПК и да се цени като редовно направено уведомяване в хода на процеса. Изложените аргументи важат в пълна степен и за направените възражения, че единствено „Бългериън Ритейл Сървисез“ АД е могло да обяви вземането по кредита за предсрочно изискуемо.Отношенията между страните произтичат от търговска
сделка, по смисъла на обективния критерий на чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, така и на
субективния по чл.1 ал.3 ТЗ. Доводите, че ответниците физически лица следва да се ползват с правата по
Закона за защита на потребителите и в тази връзка попадат под защитата на чл.143 ЗЗП не могат да бъдат споделени. По делото не се
спори, че процесният договор за кредит е сключен с „МОТИВ" ООД,
за да се финансира придобиването на
недвижим имот, свързан с търговската му дейност, поради което тримата съдлъжници- физически лица не могат да се позовават на
наличието на неравноправни клаузи в същия документ и анексите към него.
Последните трима, независимо, че са се съгласили да отговарят за изпълнението
на задължението от дружеството- кредитополучател в качеството им на физически
лица не са потребители по смисъла на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5.04.1993г., която е въведена в Закона
за защита на потребителите с нов чл.13а т.9 от ДР ЗЗП /Д.в. бр. 64/2007 г/,
доколкото основанието за възникване на правоотношението е търговска сделка.
Възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като от
настъпване изискуемостта на вземането/месец декември
2012г./, не е изтекъл законовия срок по чл.111 ЗЗД, а
още по-малко този по чл.110 ЗЗД.