РЕШЕНИЕ
№ 11445
гр. София, 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110124609 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
499, ал. 7 КЗ от ЗК „Лев Инс“ АД срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8651,23 лева, представляваща регресно
вземане на ищеца като застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на т.а. марка
"ДАФ", модел "ФТ ХФ 105.460" с рег. № ЕН3100ВТ срещу ответника като застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на прикрепеното към същия автомобил ремарке
марка "Когел" с рег. № Е0397ЕА, за половината от платеното от ищеца застрахователно
обезщетение за вредите, нанесени от водача на композицията върху л.а. марка "Нисан",
модел "Джук", с рег. № NH-YA1212 при ПТП, настъпило на 15.12.2017г. в гр. Вюрсбург,
Република Германия, ведно със законната от 25.01.2022г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3483/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че между ЗК "Лев Инс" АД и собственика на товарен автомобил
марка "ДАФ", модел "ФТ ХФ 105.460" с рег. № ЕН3100ВТ, бил сключен застрахователен
договор номер: BG/22/117002630694/16.10.2017 по застраховка "Гражданска отговорност"
със срок на действие от 16.10.2017г. до 15.10.2018г., а между собственика на ремарке
"Когел" с рег. № Е0397ЕА и ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД бил сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за срок на действие от 22.03.2017г. до 21.03.2017г.
На 15.12.2017г. в гр. Вюрсбург, Република Германия, водачът на товарния автомобил
"ДАФ", модел "ФТ ХФ 105.460" с рег. № ЕН3100ВТ, с прикрепено към него ремарке "Когел"
с рег. № Е0397ЕА предизвикал ПТП, вследствие на което увредил лек автомобил марка
"Нисан", модел "Джук", с рег. № NH-YA1212. За произшествието бил изготвен протокол за
ПТП от компетентните органи на Република Германия. По предявена претенция Зелена
карта от BECS, ищецът заплатил застрахователно обезщетение за нанесените върху
увредения автомобил вреди в размер на 19 160,50 лева, заплатена с Guarantee call. Съгласно
приложимото по местопроизшествието право на Република Германия, застрахователите на
влекача и на ремаркето, представляващи една оперативна единица, трябвало да поделят
1
щетите поравно помежду си. С оглед на това, с изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу застрахователя
на ремаркето до размера на половината от застрахователното обезщетение и предявява
регресни права спрямо него. С уточнителна молба от 03.02.2023г. ищецът е посочил, че
увреденото лице е Аслан Йесим, водач на лек автомобил марка Нисан, модел Джук, рег. №
NH-YA1212 от гр. Хайлброн, роден на 12.01.1989г. Твърди, че същият е имал оплаквания от
болка в покой и при движение в шийната област, спазъм на параветребалните мускули,
движенията му били ограничени, нямало остър неврологичен дефицит, имал болка в покой,
която идвала от шийната област, била започната консервативна медикаментозна терапия.
Въз основа на нанесените неимуществени увреждания било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 950 евро. Останалата част от претендираната сума била за
настъпилите имуществени вреди по лек автомобил марка Нисан, модел Джук, рег. № NH-
YA1212. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
развива съображения за неоснователност на иска. Твърди, че в случая намирали приложение
правилата на Регламент 593/2008г. и Регламент 864/2007г. относно приложимото към
извъндоговорни отношения право, поради което в случая не се прилагало правото на
държавата по местонастъпването на събитието, а материалното право на държавата по
местоживеене на виновния водач. Сочи, че било приложимо българското право, а съгласно
чл. 479, ал. 1 КЗ за вредите от свързано ремарке отговарял застрахователят на влекача.
Оспорва иска по размер като счита същия за завишен и несъответен на Методиката по чл.
499, ал. 2 КЗ. Счита разходите за труд и материали за завишени. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 28.02.2023г. съдът е върнал подадената
от ЗК „Лев Инс“ АД срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД искова молба в частта по
предявения иск за разликата над 8651,23 лева до пълния предявен размер от 9580,25 лева,
която разлика съответства на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, и е
обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1)
съдържанието на приложимото според ищеца материално право; 2) сключен с ищеца
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на влекача, валиден към
датата на процесното ПТП; 3) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валиден към датата на ПТП, по отношение на тегленото ремарке; 4) плащане
на застрахователното обезщетение на увреденото лице; 5) отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и
вредите; 6) че при настъпване на процесното ПТП влекачът и ремаркето са представлявали
една композиция; 7) размера на причинените вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че местоживеенето на виновния
водач е в Република България, както и погасяване на процесното вземане.
В конкретния случай с определението от 23.01.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното на 28.02.2023г. съдебно заседание,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1) наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и собственика на
влекача; 2) наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
2
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на ремаркето; 3) че на
15.12.2017г. в гр. Вюрсбург, Република Германия, водачът на товарния автомобил "ДАФ",
модел "ФТ ХФ 105.460" с рег. № ЕН3100ВТ, с прикрепено към него ремарке "Когел" с рег.
№ Е0397ЕА виновно е предизвикал ПТП, вследствие на което увредил лек автомобил марка
"Нисан", модел "Джук", с рег. № NHYA1212; 4) че при настъпване на произшествието
влекачът и ремаркето са представлявали една композиция; 5) че за вредите от процесното
събитие ищецът е заплатил застрахователно обезщетение с левова равностойност от 19
160,50 лева; 6) че местоживеенето на виновния водач Николай Николов е в Република
България.
От приетото експертно заключение по съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, отразени в Протокол за ПТП № ВY6376-
014483-17/9 от 16.12.2017г. били следните: на 15.12.2017г. около 17.50 часа, влекач ДАФ ФТ
ХФ 105.460, рег. № ЕН 3100ВТ, с прикачено към него полуремарке „Кьогел“, рег. №
Е0397ЕА, се движил по автомагистрала А3, Германия, в посока към гр. Нюрнберг, и в
района на км 285,5, водачът предприел маневра за престрояване от средната лента за
движение в дясната лента за движение, при която реализирал ПТП с движещия се от дясната
му страна лек автомобил марка "Нисан", модел "Джук", с рег. № NHYA1212. Видимите
щети по превозните средства били, както следва: за влекач ДАФ ФТ ХФ 105.460, рег. № ЕН
3100ВТ с прикачено към него полуремарке „Кьогел“, рег. № Е0397ЕА- предна дясна част на
влекача, за лек автомобил марка "Нисан", модел "Джук", с рег. № NHYA1212- лява
странична част. Експертът е посочил, че щетите по автомобил марка "Нисан", модел "Джук",
с рег. № NHYA1212 се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
15.12.2017г. произшествие на Автомагистрала А 3, Германия. От заключението се
установява, че действителната стойност на процесния автомобил марка "Нисан", модел
"Джук", с рег. № NHYA1212, определена по каталог „Шваке“ и с прилагане на коефициент
на овехтяване за периода на експлоатация към датата на настъпване на застрахователното
събитие е 20 024 лева. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка "Нисан", модел "Джук", с рег. № NHYA1212,
изчислена на база средни пазарни цени в Република България към датата на ПТП е 6686,39
лева, а определена на база калкулация на цени в Република Германия е 13123,93 лева или
6710, 16 евро. Т.е. по делото е установена и причинно-следствена връзка между настъпилите
имуществени щети и процесното произшествие, както и размерът, необходим за
обезщетяването им.
Основният спорен въпрос е свързан с приложимото право спрямо отговорността на
страните по сключените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на товарния автомобил и полуремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на
ЕС при управление на товарния автомобил, докато тегли полуремаркето. По този въпрос
съдът намира следното:
Съгласно Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-
475/14 при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство,
снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на
теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при
произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя
на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент
3
"Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат
отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на
собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите
на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение изрично е посочено, че задължението на
застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически
състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят
според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора,
който го обвързва с отговорното застраховано лице. В т. 61 и 62 е посочено, че на първо
място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за
претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото
превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в
съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим
ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е
приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите –
ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени
дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят
правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4
и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредата. Настоящият случай е именно такъв – приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република
Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и
застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото материално право в
отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да
се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". Съгласно чл. 59 от Застрахователния
кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са застраховани при различни
застрахователи, те са задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на
дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор.
Тоест щом законодателството на държавата, където е настъпило произшествието, предвижда
разделяне на отговорността между влекач и ремарке, приложение следва да намери
Регламент № 593/2008 на ЕП и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към
договорни задължения.
Горното разрешение на така поставения правен въпрос е намерило отражение в
постановената до момента съдебна практика, а именно в Решение № 685 от 30.03.2022г.,
постановено по гр. дело № 10877/2021г. по описа на СГС, III-Б състав, Решение № 3179 от
10.11.2022г., постановено по гр. дело № 2777/2022г. по описа на СГС, II-Б състав, Решение
№ 1040 от 02.03.2023г., постановено по гр. дело № 1905/2022г. по описа на СГС, IV-А
4
състав, Решение № 3296 от 18.11.2022г., постановено по гр. дело № 923/2022г. по описа на
СГС, IV-В състав, Решение № 2382 от 30.08.2022г., постановено по гр. дело № 7691/2021г.
по описа на СГС, II-Е състав и др.
На следващо място, по делото не са представени доказателства, нито са наведени
твърдения страните да са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата
застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, то
приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете
застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно
Кодексът на застраховането на Република България регламентира както задължението за
сключване на застраховките, така и обема на застрахователното покритие по тях.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке,
което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. В случая това е ищецът ЗК „Лев Инс“ АД, който е обезпечил
отговорността на т.а. марка "ДАФ", модел "ФТ ХФ 105.460" с рег. № ЕН3100ВТ.
Поради гореизложеното отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка "гражданска отговорност" поначало не включва задължение за обезщетяване на
вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство, поради което
исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство, което съдът
определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от по 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „С шосе“ № а, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С С“ № , установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, за признаване за установено, че ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 8651,23 лева, представляваща
регресно вземане на ищеца като застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
т.а. марка "ДАФ", модел "ФТ ХФ 105.460" с рег. № ЕН3100ВТ срещу ответника като
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на прикрепеното към същия
автомобил ремарке марка "Когел" с рег. № Е0397ЕА, за половината от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение за вредите, нанесени от водача на композицията върху л.а.
марка "Нисан", модел "Джук", с рег. № NH-YA1212 при ПТП, настъпило на 15.12.2017г. в
5
гр. Вюрсбург, Република Германия, ведно със законната лихва от 25.01.2022г. до изплащане
на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3483/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6