РЕШЕНИЕ
№ 1561
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502051 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. Е. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 2388/18.07.2022 год., постановено по гр. дело №
18385/2021 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът В. П. Е. е осъден да заплати на
Г. Н. П. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, сумата от
500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
дискриминационни действия, изразяващи се в по-неблагоприятно третиране на ищцата, а
именно: „преследване“, установено с влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 год. на
Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 29.12.2021 год. (подаването на исковата молба) до окончателното и изплащане,
́
както и сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от дискриминационни действия, изразяващи се в „тормоз“ на работното място,
установени с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от
дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.12.2021
год. (подаването на исковата молба) до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, наред с това доказателствата по
делото не установяват наличието на причинно- следствена връзка между твърденията за
претърпени от ищцата вреди и действията на ответника, настоящ въззивник В. Е., липсва и
причинна връзка между твърдените вреди и проведеното производство пред Комисията за
защита от дискриминация. Твърди се в жалбата, че производството пред КЗДискр било
инициирано от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата
дисциплина и са саботирали действията на ищеца, в качеството му на директор на Дирекция
„Морска администрация“ – гр. Варна относно въведените от него изисквания за стриктно
1
спазване на работното време и за бързо и качествено обработване на корабните документи с
цел избягване на всякакви корупционни практики. Установено е по делото, че ищцата и
няколко нейни колежки и близки приятелки, са били изключително недисциплинирани,
същите са се обединили против ответника, в качеството му на директор на Дирекция
„Морска администрация“ – гр. Варна като са саботирали дейността му; няколко служители,
между които и ищцата, заедно със синдикалния лидер и близък техен приятел – Н. Д., който
бил в открита конфронтация с ответника, са създали „клика“ за противопоставяне на
директора (ответникът В. Е.) и саботиране на действията му, свързани с спазването на
трудовата дисциплина, както и че тези служители умишлено са инициирали производство
пред Комисията за защита от дискриминация и са саботирали действията на ответника в
качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна.
Твърди също, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла вреди от
действията на ищеца, признати за дискриминационни с влезлите в сила решения на
Комисията за защита от дискриминация, като изводът на първоинстанционния съд в обратен
смисъл е неправилен.
В евентуалност навежда, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен. Според въззивника всеки един човек
изживява „тревожност“ и „стрес“ непрекъснато, както в работата си, така и в личния си
живот и това е част от същността на човека, поради което и определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000
лева е необосновано завишено, като се има предвид ниския вредоносен резултат, при което
и не съответства на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът
да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – за намаляване на размера на присъденото
обезщетение, съразмерно на понесените вреди.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, въззиваемата – ищца Г. Н. П., оспорва жалбата, счита решението за правилно
и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
възивната си жалба, настоява да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Г. П., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор. Настоява първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с молби от 28.01.2022 год. и 16.02.2022 г. ищцата Г. Н.
П. от гр. Варна е навела следните твърдения:
В периода 2000-2019 год. е работила на длъжност „Главен специалист “ в отдел
„Административно наказателна дейност и информационни системи“ в Дирекция „Морска
администрация“ - гр. Варна към ИА “МА“. В периода 2015 – 2019 год. е била подложена на
дискриминационно и неравноправно третиране на работното си място от страна на
ответника В. П. Е., който в посочения период (2015-2019 год.) е изпълнявал длъжността
директор на Дирекция „Морска администрация“- гр. Варна.
Навежда, че с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 г. на Комисията за защита от
дискриминация (КЗД) по преписка № 82/2019 год. е установено, че ответникът В. Е., в
качеството си на директор на Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна е извършил
нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по-неблагоприятно третиране под формата на
„тормоз“ по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 2 и 3 от ДР на ЗЗДискр на служители от дирекцията,
които са подали предходна жалба №16-18-39/11.05.2017 г., между които служители е и
ищцата.
2
С влязло в сила решение № 408/03.10.2018 год. по преписка № 88/2017г. на КЗД е
установено, че ответникът в качеството му на длъжностно лице е нарушил ЗЗДискр като е
допуснал по неблагоприятно третиране по отношение на ищцата под формата на
„преследване“ като служител, подал предходна жалба №44-01-70/04.05.2015г.
Ищцата твърди, че в резултат на дискриминационното третиране е накърнено
достойнството и, създадена е обидна и враждебна работна среда. В последните няколко
́
години ищцата тръгвала към работното си място с безпокойство, провокирано от
неизвестността за поведението на ответника. След срещите си с него се прибирала у дома си
разплакана. След като през януари 2019г. била показно изгонена и унизена пред колегите си
от ответника, ищцата потърсила медицинска помощ. От преживения стрес придобила
чувство на безизходица и безнадежност. Изпитвала постоянен психически стрес за това, че
всеки нов работен ден й предстоят неприятности, което в крайна сметка я принудило да
напусне. След принудителното напускане на работа се чувствала непълноценна, унижена от
отношението и обидите и продължавала да търпи негативни преживявания от изпитания
стрес. Срамувала се да общува с повечето от бившите си колеги. Излага, че преживените от
нея физически и емоционални болки и страдания са в пряка причинна връзка с упражненото
спрямо нея от ответника дискриминационно поведение.
Съобразно наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника
да и заплати сумата от 5000 лева, от които: 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
́
претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ на работното
място в периода 2015 – 2019 год., установено с влязло в сила решение № 408/03.10.2018 год.
на Комисията за защита от дискриминация, както и сумата от 4 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „тормоз“
на работното място в периода 2015 – 2019 год., установено с влязло в сила решение №
485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва
върху сумата от 5000 лева, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2021 год. до
окончателното и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. П. Е., чрез
процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че не е имал негативно отношение спрямо
ищцата, както и че не е осъществявал спрямо нея неравноправно третиране и
дискриминация. Навежда, че ищцата е била недисциплиниран служител, създавала е
интриги сред колегите си и междуличностни конфликти, като по този начин е създала
условия за враждебна работна среда. Установено било, че използва две магнитни карти за
пропуск на работното и място с цел прикриване продължителното си отсъствие от работа.
́
Твърди, че с действията си е осъществявал единствено координация и контрол по
отношение на работата на служителите в Дирекцията за спазването на трудовата и служебна
дисциплина. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените нея болки и страдания, оспорва
също, в случай, че такива вреди действително са търпени, те да са резултат от неговото
поведение.
Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 год. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 88/2017 год. е прието за установено, че
ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил
нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „преследване“ на
служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали жалба с №
44-01- 70/04.05.2015 год. до КЗДискр и до други институции. Видно от документите по
преписката по жалбата с вх. № 44-01-70/ 04.05.2015 год. ищцата Г. П. е един от
жалбоподателите (общо двадесет и трима) до КЗДискр.
С влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 82/2019 год. е прието за установено, че
3
ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил
нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „тормоз“ спрямо
служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали предходна
жалба с вх. № 16-18- 29/ 04.04.2017 год. и допълнение към нея с вх. № 16 – 18 –
39/11.05.2017 год. по описа на КЗД за извършен тормоз на работното място. Видно от
преписката по жалба с вх. № 16-18- 29/04.04.2017 год. по описа на КЗДискр ищцата Г. П. е
жалбоподател по цитираната жалба.
От болничен лист на л. 26 от делото на РС-Врна е видно, че в периода 09-11.01.2019
год. ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност с диагноза – смесено
тревожно депресивно разстройство.
От показанията на свидетеля Д. Р. В., без родство и дела със страните, бивш
служител на Морска администрация Варна до 2021 год., ангажирана от ищцата, се
установява следното: Работната атмосфера в администрацията била напрегната,
нездравословна, затормозяваща и затрудняваща изпълнението на функциите на
служителите. Състоянието на лошата работна атмосфера в Дирекция „Морска
администрация“ – Варна се дължало на обиди, унижение, злепоставяне на определени
служители от страна директора В. Е.. Според свидетелката тормозът от страна на директора
Е. започнал след подадена жалба през 2015 год. от 23-ма служители. Свидетелката неведнъж
е виждала ищцата разстроена, разплакана. Ищцата и споделила за ситуации, в които била
́
унижена пред колеги от ответника. Свидетелката описва случай, при който на проведено
събрание на служителите през месец януари 2019 год., директорът приканил ищцата и още
една служителка от същия отдел да напуснат залата без причина. След тази ситуация
ищцата била напрегната, затормозена, искала да напусне работа. Сочи, че директорът В. Е.
отправял към служителите думи като „малоумна“, „некомпетентна“, „проста“, „аз лично не
мога да ви уволня, но ще направя така, че да си подадете молбите“. Сочи, че преди да
напусне работа ищцата получила нервна криза, след пореден скандал с директора постъпила
в болница с депресивно разстройство. Всички началник-отдели получавали указания за
изготвяне на атестациите за служителите. Януари месец директорът ги събирал, за да им
даде указания да не пишат такива оценки, че да се налага той да ги намалява впоследствие.
Пояснява, че последиците от ниските оценки били неполучаване на материални бонуси или
получаване на такива в минимален размер. Описва ищцата като интелигентен, ерудиран и
отговорен човек и служител, изпълняващ задълженията си качествено и в срок. Ищцата е
напускала работа в работно време само за изпълнение на служебните си задължения като го
е съчетавала с обедната си почивка. Сочи, че на ищцата й било забранено да излиза без да
предупреждава началника на отдела, включително и за да ползва тоалетна.
От показанията на свидетеля Д. А. П., съпруг на ищцата, се установява, че до 2019
год. съпругата му работила в „Морска администрация“ Варна. До назначаването на
директора В. Е. същата била доволна от работата и средата, в която работи, а след това
започнало да се усеща напрежение и разстройство в психиката й. В началото съпругата му
споделяла, че новият директор се държал грубо, невъздържано и дори арогантно, не само с
нея, а и с доста други служители. Наричал ги „некадърници“, „тъпи“, „прости“, „малоумни“,
което довело до подаване на жалба до Изпълнителната агенция в София и до други
институции. Съпругата му споделяла за оказан натиск и тормоз върху нея, целящи да си
подаде молба за напускане. Сочи, че в този период тръгвала за работа със страх, незнаейки
какво може да последва и на какво може да бъде подложена на работното място. Прибирала
се от работа разстроена, нерядко плачела, заключвала стаята, появил се проблем със съня й,
вземала успокоителни, усещало се напрежение в семейната среда, била много изнервена –
лесно избухвала за дреболии. Тъй като доста колеги на ищцата развили заболявания, като
един от тях починал, вследствие отключване на автоимунно заболяване, свидетелят я
съветвал да подаде молба за напускане. Спирал я немалкият стаж от почти 20 години, които
имала в агенцията. Излага, че един ден му се обадила много разстроена, плачела и
свидетелят я взел от работа и я завел на лекар, където се установило смесено тревожно-
депресивно разстройство. Били изписани антидепресанти и около две седмици седяла в
4
къщи. Повод за това състояние, станало демонстративното изгонване от общо събрание на
всички колеги от предприятието без някакви мотиви. На това събрание дори и било
́
забранено да излиза без разрешение от стаята, дори за да ползва тоалетна. Според свидетеля
целта на директора В. Е. била да унижи ищцата и тя да си подаде сама молбата за напускане.
След като напуснала, ищцата била подтисната, изправена през неизвестността да търси
работа на 45 години. Постепенно състоянието и се подобрило, въпреки че и сега има
́
проблеми със съня и все още взема антидепресанти. Понастоящем работи на нова работа.
Свидетелката В. Н. Д., ангажирана от ответника, без родство и дела със страните, в
трудово правоотношение с Дирекция Морска администрация и пряк ръководител на ищцата,
зявява в покзанията си, че е Г. П. имала проблеми с трудовата дисциплина, защото системно
не спазвала установеното работно време. Имала забележки за закъснения. Твърди, че в
отдела имали възможност за плаващо работно време, за което се прави предварително
график, като трябва да има 50 % от служителите на работа. Ищцата решавала да се пише от
08:30 ч., останалите идват на работа 9:00 ч. и няма как да се упражни контрол, дали идва
навреме, защото не се чекира, а е взела посетителска карта и влиза и излиза с нея. Когато
установила това, поискала писмени обяснения, защо е взела тази карта и по този начин
заобикаля установения ред, след което тя напуснала. Твърди, че свидетелката е имала
спорове с директора по служебни въпроси, но обиди не са разменяни. Имали среща в отдела
за обсъждане на дисциплината, след което било свикано и общо събрание на цялата
дирекция, на което се поставили за разглеждане същите въпроси и тогава директорът казал,
не само на П., а и на друга служителка, че могат да напуснат. Задълженията на Г. П. били
отчитане на финансово-счетоводните документи, плащания, счетоводна дейност, свързана с
част от Човешки ресурси, отпуски, болнични, отчетност, графици, плаващи работни
времена. Заявява, че си е вършила работата качествено и в срок, но често отсъствала от
работното си място, като я нямало поне половин час и никой не знаел къде е и какво прави.
Налагало се поне един път месечно да ходи до банката за попълване на касовата наличност.
Проблемите в отдела били междуличностни - между по-късно назначена колежка М. М. и Г.
П., като Г. П. зад гърба на свидетелката преразпределяла задачите, товарейки
новопостъпилата колежка с нетипични за нейната позиция дейности, т.е. прехвърляли
своята работа. Сочи още, че Г. П. често обиждала М. М.. Твърди, че сега нямат проблеми с
трудовата дисциплина на служителите. Споделя, че от 2019 год. до сега трима служители са
напуснали работа. Едната служителка започнала по програмата „Старт на кариерата“, но не
я устройвали парите и напуснала. След нея дошла друга, също млад човек, но и тя
напуснала, тъй заплащането било ниско. След това започнала служителка на средна възраст,
която работила по-дълго, но също напуснала по семейни причини.
Свидетелят М. Т.а М., работи в Дирекция „Морска администрация“ гр. Варна, излага,
че е бивша колежка с ищцата, като били на една и съща длъжност. Сочи, че не е ставала
свидетел на случаи, в които В. Е. се е отнасял неравнопоставено с ищцата. Случвало се е,
когато се връща в стаята ищцата да се е оплаква от осъществяван тормоз, което свидетелката
обяснява с неспазването от ищцата на работното време, което често правела. Обяснява, че
всеки служител има персонална карта за допуск до сградата, като се отбелязва часа на
влизане и напускане на сградата. Твърди, че последната година от март до септември, преди
да напусне, ищцата разполагала с втора, карта, като по този начин излизала и влизала в
сградата през работно време, без в системата да се отчита, че отсъства от сградата. Заявява,
че не е забелязала ответникът да е имал по-специално отношение към ищцата. Не е ставала
свидетел на обиди към служителите. Свидетелката присъствала на общото събрание, от
което ищцата била отстранена, което обяснява с факта, че преди това няколко служители от
отдела – Б., Д., П. и Т. имали предварителен разговор и били изчерпани темите, но нито на
ищцата, нито на Д. директорът е казал да напуснат събранието. Между нея и ищцата имало
междуличностен конфликт, като свидетелката в продължение на година и половина била
подложена на много силен тормоз от П. – крещяла и, обиждала я, прехвърляла работа, тъй
́
като с тези нейни излизания от офиса работата оставала несвършена. Описва ищцата като
изключително небрежна към работата, често правела грешки, но всеки път, като и посочат,
́
че е сгрешила, тя се дразнела и ядосвала. Сочи, че ищцата е излизала по работно време, като
5
в началото твърдяла, че ходи до банката и е имало случаи, когато се е връщала на работа
без банково извлечение. Впоследствие банковото извлечение се получавало по имейл.
Когато я накарали да напише обяснение за злоупотребата с карата, ищцата напуснала.
Видно е от обсъдените по – горе документи по преписките с № 88/2017 г. и с №
82/2019 г., двете по описа на КЗДискр, че свидетелката Д. Р. В. е била жалбоподател по
жалбите, по повод на които са образувани цитираните преписки.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. В. и Д. П., отчитайки и
възможната им заинтересованост, доколкото по делото няма нито едно доказателство, което
да ги опровергава или да ги поставя под съмнение.
Показанията на ангажираните от ответника свидетели, че не са възприемали лично
актове на дискриминационно отношение от страна на ответника към ищцата, не са в
опровержение на изнесените от свидетелите Д. В. и Ст. Д. факти, още повече, че както бе
посочено по – горе, с две свои влезли в сила решения, обсъдени по – горе, Комисията за
защита от дискриминация е приела, че ответникът е извършил актове на дискриминация
спрямо ищцата – „преследване“ и „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр.
Показанията на свидетелките В. Д. и М. М. в частта им относно описани от тях нарушения
на трудовата дисциплина от страна на ищцата (чести отсъствия от работа, преждевременно
напускане на работното място и др.) не се подкрепят от нито едно доказателство по делото –
липсват данни за водени дисциплинарни производства против ищцата, няма и твърдения в
тази насока, поради което и предвид и възможната тяхна заинтересованост, доколкото
същите работят и понастоящем в дирекция „Морска администрация“, гр. Варна и са
йерархично подчинени на ответника, съдът не ги кредитира в тази им част.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр в случаите по раздел I
(уреждащ производството пред Комисията за защита от дискриминация) всяко лице,
претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство
в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или
органите, причинили вредите. Законът за защита от дискриминация цели санкциониране на
всяко поставяне в неравностойно положение според признаците на чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,
по който Република България е страна.
По-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В случаите, когато дискриминационното действие или поведение е установено от
КЗД или от административен съд по пътя на обжалването, съдът пред който е предявен иска
за обезщетение за вреди не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и
срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са
те, пряка последица ли са от нарушението на ЗЗДискр и какъв е размерът на обезщетението.
В настоящия случай дискриминационните актове, осъществени от ответника спрямо
ищцата, са установени в производство по раздел първи на глава четвърта от ЗЗДискр от
Комисията за защита от дискриминация, поради което и съобразно изложеното по – горе,
повторното им установяване в настоящото производство е недопустимо.
Установено е по делото, че ответникът В. Е. е осъществил по отношение на ищцата Г.
П. неблагоприятно третиране под формата на „тормоз“ и „преследване“. Възраженията на
ответника, че дискриминационното му отношение е провокирано от поведението на ищцата
(по същество това е възражение за съпричиняване) са неоснователни. В тази връзка
показанията на ангажираните от ответника свидетели, според които ищцата системно
нарушавала трудовата дисциплина, не са достатъчни да обосноват подобен извод, доколкото
неизпълнението на служебните задължения е основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на държавния служител съгласно чл. 89 от ЗДСл, при което и нарушенията на
6
трудовата дисциплина, респ. неизпълнението на служебните задължения следва да бъде
установено със заповед по чл. 97 от ЗДСл, а такава липсва, не се и твърди срещу ищцата да
е било образувано дисциплинарно производство.
Установено е още по делото, че осъществяваните спрямо ищцата тормоз и
преследване на работното място са представлявали значим стресогенен фактор; ищцата е
работела под силен стрес, изпитвала е несигурност, безпокойство, страх, унижение,
негативни емоции за дълъг период от време (около 5 години), довело до влошаване на
здравословното и състояние и в крайна сметка е мотивирало ищцата да вземе решение да
́
напусне работа. Установено е също, че в резултат на проявената от работодателя форма на
дискриминация ищцата е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в засягане на
личните й чест и достойнство пред колеги, накърняване на самочувствието, изпадане в
депресивно състояние. По-ранното напускане на работа се е отразило негативно на ищцата,
тъй като е била поставена в състояние на несигурност за това дали ще успее да намери нова
работа, предвид възрастта й, както и страх от подобно отношение към нея ако започне нова
работа. В случая негативните преживявания са прераснали в смесено тревожно-депресивно
разстройство.
Касае се за установени с пълно и главно доказване от ищеца чрез ангажираните от
него гласни доказателства негативни преживявания, които са пряка последица от
дискриминационните действия, а не за опосредяването на този резултат, доколкото не се
установиха наличието на такива факти и обстоятелства, които да опровергават пряката
връзка на причинените негативни преживявания и причинилите го действия, признати за
дискриминационни.
С оглед изложеното съдът намира, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка с осъществените от ответника спрямо нея
дискриминационни действия.
Доводите на ответника, наведени във въззивната му жалба, поддържани и в хода на
първоинстанционното производство, че не е установена причинна връзка между
претърпените вреди и дискриминационното поведение на ответника към ищцата, тъй като
производствата пред Комисията за защита от дискриминация били организирали умишлено
от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата дисциплина и са
саботирали действията на ответника във връзка с въведените от него изисквания за стриктно
спазване на работното време и качествено и бързо обработване на документите и изобщо
изисквания за качествено изпълнение на служебните им задължения, настоящият състав
намира за неоснователни. Тези доводи имат отношение не към наличието на причинна
връзка между установеното дискриминационно поведение на ответника към ищцата, която
причинна връзка е един от обективните елементи от фактическия състав на увреждането,
причинено от акт/актове на дискриминация, а по същността си са възражение за
съпричиняване от страна на ищцата за нанесените и вреди от осъществената спрямо нея
́
дискриминация, което възражение съдът счита за неоснователно по изложените по – горе
съображения.
Наведените от въззивника доводи относно това по чия инициатива са били
образувани производствата пред Комисията за защита от дискриминация и изложените от
него причини за подаване на жалбите, са ирелевантни и нямат никакво отношение към
наличието на причинна връзка между установеното дискриминационно отношение на
ответника към ищцата и причинените и от това вреди. Освен това както вече се посочи,
́
дискриминационното поведение на ответника спрямо ищцата е установено по задължителен
за съда и страните начин, поради което и този въпрос не може да бъде пререшаван в
настоящото производство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази
вида и характера на увреждането; степента на претърпените болка и страдание; периода през
който са търпени; продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно,
7
липсата на усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като относно
последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъжането на парично
обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от
увредения болки, страдания, неудобства, отрицателни емоции и преживявания, а не да се
превръща в средство или източник за неоснователно обогатяване. При определяне на
обезщетението съдът отчита възрастта на ищцата, понесените от нея душевни болки и
страдания в резултат от дискриминационното поведение на ответника към нея – стрес,
безпокойство, тревожност, страх, несигурност, унижение, обида; продължителния период
през който са търпени (повече от 5 години); възрастта на ищцата; системността на тормоза;
влошаване на общото и здравословно състояние в резултат от него, тежкото унижение, на
́
което е била подложена в колектива, както и икономическата обстановка в страната в
периода 2015 – 2019 год.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, като прецени и цялостното отражение на
дискриминационното поведение на ответника върху психиката, здравето и личността на
ищцата, съобрази обстоятелството, че липсват доказателства, установяващи ищцата Г. П.
понастоящем да продължава да търпи някакви негативни последици, съдът счита, че същата
има право на обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 5000 лева.
́
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 600
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2388/18.07.2022 год., постановено по гр. дело №
18385/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА В. П. Е. ЕГН ********** от *** да заплати на Г. Н. П., ЕГН********** от
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8