Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Иск с правно основание чл.5 ал.1 от ЗЛС. Ищцата В. Г. Д. от гр.Г.О. чрез пълномощника си адв.М. твърди в исковата си молба, че ответницата Ц. В. С. от гр.Г.О., нейна майка, страда от психично заболяване, поради което е настанена в Дом за възрастни хора с деменции "С. Л."-гр.С. Излага, че на майка й е необходима постоянна медицинска грижа и състоянието й е необратимо-не я познава, не познава другите от семейството й, счита, че има една дъщеря и това е внучката й, на памперси е, трябва да се движи с придружител, защото излиза и заминава нанякъде. Сочи, че майка й не може да се грижи сама за себе си и за своите интереси. Счита, че са налице предпоставките за поставяне на ответницата под запрещение и моли съдът да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение ответницата и да й бъде назначен настойник. Представителят на В. заема становище, че с оглед на събраните по делото доказателства следва ответницата да бъде поставена под пълно запрещение. Ответницата не подава отговор и не заема становище. Съдът след като прецени събраните по õелото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: Искът е допустим-предявен е от легитимирано за това лице, което е сред кръга на лицата по чл.336 ал.1 от ГПК. По същество искът е основателен по следните съображения: Ищцата е дъщеря на ответницата, който факт не се спори от страните и се установява от приложеното у-ние за раждане от 28.05.1982г. От 24.01.2013г. ответницата се намира в Дом за възрастни хора с деменции "Свети Лазар"-гр.С., видно от приложения договор за постъпване. Видно от приложения протокол на лекарска консултативна комисия от 22.11.2012г., съставен при Център за психично здраве-гр.В. ЕООД, е че С. е с диагноза съдова деменция. От приложената справка за здравословното състояние на С., изготвена от ДВХПР "Свети Лазар"-гр.С. на 31.10.2013г. е видно, че същата е в тежко общо състояние и се обслужва изцяло на легло, с диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство-сегашен епизод-умерено тежък, съдова деменция-смесен тип, хипертонична сърдечна болест, диабЕ. Ответницата е разпитана лично на място в ДВХД "С.Л."-гр.С., съгласно чл.337 ал.1 от ГПК. При разпита й, тя отговаря неадекватно, откъслечно и кратко на поставените й въпроси, като сочи, че е на много години, че е родена там, че е от шивашка кооперация, че има само син, и че е наша работа как се казва. Разпитаната свидетелка В.М., технически сътрудник в дома, сочи, че ответницата само с тяхна помощ се изправя, за да седне, нещо не може сама, трудно контактна е, не може да познае близките си, не може да се храни сама, нито да стои седнала, винаги й е необходима чужда помощ. От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, изцяло възприето от съда като компетентно и обективно, е видно, че ответницата страда от тежко психично заболяване-съдова деменция. Вещото лице, изготвило заключението си след проверка на цялата медицинска документация и след непосредствен преглед на ответницата, излага че заболяването й датира от няколко години, когато получила паметови и интелектуални смущения, което й състояние постепенно се задълбочило до положение напоследък да не познава близките си, да не е ориентирана, достигайки до пълна безпомощност, което наложило настаняването й в социален дом. Експертът сочи, че при прегледа се установило дълбока степен на слабоумие, дължащо се на напреднала множествена склероза, съчетана с възрастови изменения на мозъчните съдове. Излага, че това й състояние не й позволява да се грижи за своите работи, да защитава интересите и имуществото си. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.5 от ЗЛС. С исковата молба е направено искане за поставяне под пълно запрещение на ответницата. Съгласно Постановление № 5 от 1980г. на Пленума на ВС на РБ, независимо от това за какъв вид запрещение е направено искането, съдът не е обвързан с направеното искане и може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение според степента на страданието, ако са налице предпоставките за поставяне под запрещение на лицето. Тези предпоставки са две: наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за своите работи. Съдът счита, че в случая са налице и двете предпоставки, визирани в чл.5 ал.1 от ЗЛС, и че състоянието на ответницата е толкова тежко, че налага поставянето й под пълно запрещение. До този извод съдът достигна като прецени следното: Безспорно е установено по делото, че ответницата страда от душевна болест-съдова деменция. Наличието на такова заболяване не се спори от ответницата, а и се установява от заключението на възприетата съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Ц. и от показанията на св.М. Освен това заболяването на ответницата е в такава степен, че не й позволява сама да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. С оглед на това, следва на осн.чл.5 ал.1 от ЗЛС същата да бъде поставена под пълно запрещение. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ц. В. С. с постоянен адрес: гр.Г.О., ул."С." № 20, В.Б, .4, А.15, ЕГН *. След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на Община Г.О., орган по настойничеството и попечителството за назначаване на Настойнически съвет на поставената под пълно запрещение Ц. В. С.. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |