РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. гр. Лом, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620101845 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, вр.чл.124,ал.1
ГПК.
Ищецът К. М. Т., представляван от адв.Р.Б., претендира от съда да
постанови решение с което да признае по отношение на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, че ищецът не дължи на ответника, сумата
от 4770лв., представляваща неиздължена главница,
суматаот 457,08лв. представляваща договорна лихва, 48.29лв. наказателна лихва
и сумата 463,42лв., представляваща разноски по делото, тъй като е погасена
по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията, за
които е издаден Изпълнителен лист от 3.02.2011г. издаден въз основа на
влязла в законна сила Заповед за изпълнение по ЧГД № 202/2011 по описа на
Районен съд гр. Лом.
Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство
съдено-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист от 03.02.2011 г. по ч.гр.д.
№ 202/ 2011 г. на РС Лом, съгласно който е осъден да заплати на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, сумите : 4770 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.02.2011
г. до окончателно изплащане, 457.08 лв. договорна лихва, 48.29 лв.
наказателна лихва, 105.51 лв. платени ДТ-и и 357.91 лв. с ДДС разноски за
1
адвокат.
С договор за цесия от неизвестна ни дата, за който ищеца не е
уведомяван съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
с ЕИК *********, вземането си срещу ищеца ми по изпълнителен лист от
03.02.2011 г. по ч.гр.д. № 202/ 2011 г. на РС Лом.
По молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, т.е. повече от 5
г. след издаването на изпълнителния лист, с вх. № 13080/ 01.08.2019 г. на
ЧСИ МАЯ ИВАНОВА с рег. № 748 в КЧСИ, и приложен към молбата
изпълнителен лист от 03.02.2011 г. по ч.гр.д. № 202/ 2011 г. на РС Лом - е
образувано изп. д. № 1406/ 2019 г. по описа на ЧСИ МАЯ ИВАНОВА с рег. №
748 в КЧСИ, с адрес : гр. Монтана, ул. „Васил Левски” № 13.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД : „С изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок”,
А съгласно чл. 120 от ЗЗД : „Давността не се прилага служебно”, поради
което прави възражение за изтекла давност съгласно чл. 110 от ЗЗД на
вземането на ответника по изпълнителен лист от 03.02.2011 г. по ч.гр.д. №
202/2011 г. на РС Лом, за събирането на които суми е образувано изп. д. №
1406/ 2019 г. по описа на ЧСИ МАЯ ИВАНОВА с рег. № 748 в КЧСИ, с адрес
: гр. Монтана, бул. „Трети март”№ 68, ет. 1.
Навежда и твърдения, че понеже ответника е бездействал и не е
прекъснал по никакъв начин давностния срок и е неморално да се черпят
права от собствената му незаинтересованост, а съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главните вземания се погасяват и акцесорните вземания за
лихви, в.т.ч. и мораторни.
Счита, че задълженията описани по-горе са се погасили по давност още
в хода на изпълнителното производство пред ЧСИ .Предлага и налагане на
обезпечителна мярка: спиране на изпълнението на изп.д. 1406/19г. по описа
на ЧСИ М.Иванова.
Иска от съда да признае за установено по отношение на ответната
страна, че ищеца не дължи сумите по изп.лист от 3.2.2011г. по ч.гр.д.202/11г.
ЛРС.
Ответникът „ЕОС Матрикс" ЕООД, чрез пълномощника адв.А.К. в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата
молба.
Счита, че депозираният иск е процесуално допустим и изцяло
неоснователен.
По възражението за неоснователност на иска, подробни съображения:
Намира за неправилни твърденията на ищеца за погасяване на вземанията,
описани в исковата молба, по давност. Счита, че в настоящият случай
погасителната давност е била прекъсвана.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната
2
искова молба в цялост като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски, за които представя надлежен
списък.
В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. Б.,
поддържа иска и моли за положително произнасяне по него , като
претендира за присъждане и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните , а и от доказателствата по делото се
установява, че на 03.02.2011г. срещу ищеца бил издаден ИЛ по ч.гр.д.202/11г.
по описа на ЛРС, на основание което кредиторът е образувал изпълнително
дело № 2011748040413 по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 с район на
действие ОС Лом.
По същото дело са предприемани необходимите принудителни действия,
като на гърба на изпълнителния лист са правени отбелязвания за постъпилите
суми по делото.
От справка по изп.д е видно, че през цялата 201Зг.са постъпвали плащания,
макар и минимални. Последното валидно изпълнително действие предприето
по ИД 413/2011г. е от дата 18.07.2014г.
С Постановление 26.06.2019г. ЧСИ Мая Иванова е постановила
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал1, т.8 ГПК, а
именно - в продължение на две години кредиторът „Юробанк И ЕФ ДЖИ
България“ АД не е поискал извършване на изпълнителни действия.
На основание сключен Договор за цесия на 18.01.2016г, цедентът
„Юробанк И ЕФДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлил вземанията си,
произтичащи от сключен между него и К. М. Т. с ЕГН ********** Договор за
потребителски кредит на цесионера „Е0С Матрикс“ ЕООД. С оглед
извършеното прехвърляне кредитор спрямо цитираното вземане е „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
На 01.08.2019г. кредиторът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело срещу К. МЛ. Т. на основание издадения
изпълнителен лист по ч.гр. д. № 202/2011г. по описа на РС Лом. В молбата са
направени искания да бъде изпратена до длъжника покана за доброволно
изпълнение, справка за действащи трудови договори и справка в регистъра на
БНБ за наличие на банкови сметки, с цел налагане на запор за обезпечаване
на вземането по изпълнителния лист. Към молбата като приложение
кредиторът е представил и Договор за прехвърляне на вземания заедно с
Приложението към него, където фигурира задължението на
длъжника.Кредиторът бил уведомен от ЧСИ, че на 13.09.2019г. поради
3
наличието на публични задължения, държавата е присъединена като
взискател по изпълнителното дело. На 22.11.2019г. кредиторът е поискал да
бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. След това на
03.11.2020г. отново са изисквани справки и за налагането на запори.
Последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на
19.08.2021г., когато съдебният изпълнител е наложил запор при “ХЪС“ ООД
клон Лом.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи,
че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие
на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази хипотеза давността следва да се счита
прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй
като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за
изпълнение формира обвързваща страните сила , че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на
основания и факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на
възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по
чл.424 от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по
ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV гр.отделение/. Предвид на това
стабилизираната заповед за изпълнение по чл.410 има последиците на
съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на
4
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД ,
следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
настоящия случай иск не е предявен, нито в срок са подадени възражения
срещу издадената заповед за изпълнение.Т.е. предмет на изпълнение по
настоящото дело е влязла в сила заповед изпълнение, въз основа на която е
издаден изп.лист, чието изпълнение е оспорено в настоящото производство.
Ищецът аргументира искът си с наведено възражение за изтекла
давност. Т.е. същият следва да установи , че вземането за чието
удовлетворение е образувано изп.дело, вече не съществува и не принадлежи
на принудително изпълнение. Сочи че вземанията са погасени по давност още
в хода на производството по изп.производство пред ЧСИ , преди
постановлението за прекратяването му, както и преди
образуваното изп.производство пред ЧСИ .
Съгласно ТР от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни
действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането .
В мотивите на посоченото решение , съдът категорично посочва, че
извършената с т.10 от ТР от 26.06.2015год. по т.д. №2/2013год. на ОСГТК на
ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.11.1980год. на Пленума на ВС
поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства.С оглед на така дадените разяснения
след образуване на изп.дело пред ЧСИ М.Иванова до датата на постановяване
на ТР - 26.06.2015год. давност не е текла. В тази насока съдът споделя
изцяло доводите на ответника , че с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено съвсем
различно разрешение , като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и
5
във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с
посоченото TP тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и TP тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото,
когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото TP
ще се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК). В този смисъл и
Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г., Решение № 287 от
12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г. и Решение № 434 от
07.12.2018г. на ОС-Бургас по т.д. № 191/2018г.
Предвид на това се явяват неоснователни твърденията на ищеца,
че още преди прекратяване на изп.дело пред ЧСИ, правото за принудително
осъществяване на вземането е погасено.
Вземайки предвид горното съдът счита, че предявения иск се явява
неоснователен и постановява решение с което отхвърля иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл.439 ГПК на
К. М. Т. с ЕГН **********, представляван от адв. Р.Б., за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* следните суми: сумата от
4770,00лв., представляваща неиздължена главница; ведно със законната
лихва,начиная от 3.2.2011г., до окончателно изплащане на сумата, както и
сумата от 457,08лв. представляваща договорна лихва, сумата
48.29лв. наказателна лихва и сумата 463,42лв., представляваща разноски по
делото,за събирането на които суми е образувано изп.д.№ 1406/19г. по описа
на ЧСИ М.Иванова.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6