МОТИВИ
към присъда по НОХД № 438 по описа на Карловския
районен съд за 2020 год.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия С.Д.О. за това,
че на 17.05.2020 г. в гр. К., обл. П.
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел
„ЦРВ“ с рег. № ******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0182“ - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на
подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на седем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитатален срок
от три години, като за същия срок да бъде лишен и от право да управлява МПС.
Взема становище процесният автомобил да бъде отнет в полза на държавата като
средство, послужило за извършване на нарушението.
Подсъдимият
С.Д.О. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371
т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На
основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление и критичност. Лично и
чрез защитника си пледира за наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца с отлагане на изпълнението, както и лишаване от право да управлява МПС за
същия срок. Считат, че не са налице основания за отнемане на автомобила в полза
на държавата.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички
събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в
съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите А.Л.К.и
К.И.Ц, АУАН № 217558/17.05.2020г., талон за изследване, справка за нарушител
водач, ЗППАМ № 20-1030-001143/17.05.2020г., ЗППАМ № 20-1030-001144/17.05.2020г.,
протокол от проверка на анализатор за алкохол в дъха, препис свидетелство за
регистрация част 2, свидетелство за управление на МПС и контролен талон,
справка в ЦБ КАТ, протокол за доброволно предаване, протокол за отговорно
пазене, справка АИС БДС, обезпечителна заповед, определение по ЧНД № 297/2020г.
по описа на КРС, справка от ДСИ при КРС, характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимия, заключението на съдебно стоковооценъчната експертиза,
изготвена от вещото лице Р.М., намери за установено следното:
Подсъдимият С.Д.О., ЕГН ********** е роден на *** ***, обл. П.,
ул. „**********“ № **. ***,******,****. Работи в ****. Не е осъждан.
На 17.05.2020 г. свидетелите А.К.и К.И.Ц – мл. автокотнрольори в сектор ПП
при ОД на МВР П., били на работа като осъществявали контрол за спазване
правилата за движение по пътищата в гр. К., обл. П.. Около 02:10 ч. на
17.05.2020 г. свидетелите спрели за проверка лек автомобил – марка „Хонда“,
модел „ЦРВ“с рег. № ******, движещ се по ул. М.Б. в гр. К.. Била установена
самоличността на водача – подсъдимият С.Д.О. ***. При извършената на водача
проверка за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с
фабричен номер ARNА-0182 било установено, че водачът С.О. управлявал МПС след
употреба на алкохол над 1,2 на хиляда,а именно 1,27 промила. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН № 217558 от 17.05.2020г. и талон за медицинско
изследване № 0062461 от 17.05.2020 г. В съставения талон лицето собственоръчно
написало, че приема показанията на техническото средство.
Със съставеиня АУАН № 217558 от 17.05.2020 г. били иззети като
доказателство 1 бр. СУМПС № *********, контролен талон към него, СРМПС №
********** и 2 бр. рег.табели № РВ1203ТС.
В хода на бързото производство автомобила марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с
рег. № ******, ведно със свидетелството му за регистрация на същия част І и
един брой контактен ключ за него, били приобщени като веществени доказателства.
Автомобилът бил предаден с протокол на С.О. за отговорно пазене.
В хода на разследването била назначена съдебно стоково-оценъчна експертиза,
от която се установява, че пазарната стойност на горепосочения автомобил е 3400
лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното
производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като
на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в
обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания
на свидетелите А.Л.К.и К.И.Ц. Показанията на тези свидетели съдът възприема
като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по
делото писмени доказателства. В съдебно заседание подсъдимият прави пълно
признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмените доказателства и съдебната експертиза.
В рамките
на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и
непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения
в съда обвинителен акт относно фактическите констатации на същия, които са
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на повдигнатото му с обвинителния акт престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, тъй
като на 17.05.2020 г. в гр. К., обл. П. е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“ с рег. № ******с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARNA-0182“.
Подсъдимият О. е субект
на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. Същият е наказателно отговорно лице
по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
От обективна страна О. е
осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав – управлява –
като е извършвал действия с механизмите на лекия автомобил, по такъв начин, че
последният е бил приведен в движение. Предмет на престъплението по чл. 343б ал.
1 от НК е лекият автомобил – марка „Хонда“, модел „ЦРВ“ с рег. № ******, върху
който подсъдимият е упражнил въздействие, в резултат на което първият е бил
приведен в движение. Чрез въздействието върху предмета на престъплението,
подсъдимият е засегнал обществените отношения, обект на същото – сигурността и
безопасността на движението по пътищата. Тези обществени отношения са
засегнати, тъй като подсъдимият е управлявал лекия автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.27 на хиляда. Концентрацията
на алкохол в кръвта на субекта на престъплението е друг обективен елемент на
престъпния състав. За да е осъществен състава на чл. 343б ал. 1 от НК е
необходимо количеството на алкохол в кръвта да е над 1.2 на хиляда. По делото
категорично се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на О. е била 1.27
на хиляда. Изискването на НК е констатацията за количеството на алкохол в
кръвта да е извършена по надлежния ред. Този ред е установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г. В случая концентрацията на алкохол от 1.27 на хиляда в кръвта на
подсъдимия е установена с техническо средство при спазване разпоредбите на
цитираната наредба – „Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0182“, чието
показание е приел, видно и от приетия по делото талон за изследване № 0062461.
От субективна страна,
подсъдимият е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че управлява лекия
автомобил, след като е употребил алкохол, предвиждал е, че по този начин
застрашава безопасността на движението по пътищата, в което се изразява
обществената опасност на деянието и е целял последното.
С оглед изложеното съдът
счита, че подсъдимият О. следва да носи наказателна отговорност за
престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК.
Относно определяне на
наказанието на подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.
372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а. В случая според съда следва да се
прилага разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК във вр. с чл.55 от НК. При
индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най – лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода и
глоба двеста лева се явява несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност и
на деянието, и на дееца, поради което определи наказанието при приложението на
чл.55 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни,
трудовоангажиран е, съдействието му при
извършване на проверката и за разкриване на обективната истина по делото,
добросъвестното му процесуално поведение, както и установената концентрация на
алкохол, която надвишава малко приетата от законодателя за съставомерна. Тези
обстоятелства мотивираха съда да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК,
който в случая е и по-благоприятен за дееца и да наложи на подсъдимия наказание
под предвидения най-нисък предел от една година
в близък до минимума за наказанието лишаване от свобода размер, а именно
шест месеца лишаване от свобода. Съдът
не наложи минималното възможно наказание, като съобрази, че жалбоподателят е
наказван и друг път за нарушения с
наказателни постановления и фишове, свързани с управление на МПС. Съдът,
отчитайки посочените индивидуализиращи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, наложи на О. и кумулативно предвиденото наказание глоба, което
определи при наличието на многобройни смекчаващи такива, в размер на 180 лева.
Съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода и определяне на изпитателен срок три
години. Определеното наказание е под три години лишаване от свобода.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Предвид добрата му обществена характеристика, съдът прие, че по отношение на
него могат успешно да се постигнат целите на наказанието, посочени в чл. 36 ал.
1 от НК и без то да се изтърпява реално.
Като прецени вече
обсъдените определящи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия и
предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за
определен срок - шест месеца. Този срок на наказанието ще
съдейства, както за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, така и ще го
възпира да извършва други престъпления срещу обществените отношения,
осигуряващи безопасността на движението по пътищата. За начална дата на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът
определи 17.05.2020 г., когато СУМПС на подсъдимия е било иззето по
административен ред със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК приспадна времето от посочената
дата до влизане на присъдата в законна сила при изпълнение на наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
Така определените
наказания като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, и най– добре биха изпълнили целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в досъдебното
производство в размер на 40.75 лв.
Съдът постанови веществените
доказателства - свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ******, с номер на
рама ********* – част І и един брой контактен ключ за МПС с рег. № ******,
предадени на домакина на РУ на МВР Карлово и
МПС „Хонда“, модел „ЦРВ“ с рег. № ******, с номер на рама *********,
оставено на отговорно пазене на С.Д.О. след влизане на присъдата в законна сила
да се върнат на подсъдимия С.Д.О..
Неоснователно е искането
на прокурора за отнемане на автомобила като вещ, послужила за извършване на
престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. Съгласно приетото в Тълкувателно
решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г. ОСНК на ВС средствата
/оръдията/ за извършване на престъплението са извън обществените отношения,
които престъплението охранява и не са елемент на последното, а предмет на
престъплението най-често са материалните предпоставки на общественото
отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на засегнатите
обществени отношения. Изхождайки от посоченото разграничение, управляваният
автомобил е елемент от фактическия състав на престъплението, за което О. беше
признат за виновен, негов предмет и като такъв би могъл да бъде отнет в полза
на държавата на основание чл. 53 ал. 1 б.
б от НК, но само в случай, че в Особената част на НК е предвидено такова
отнемане. Предвид, че в ОЧ не е
предвидено отнемане на предмета на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК,
приложението на чл. 53 ал. 1 б. а от НК
е лишено от правно основание.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ