Р Е Ш
Е Н И Е
№ ІІІ-95 01.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1143 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по
чл.17, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
С решение № 1569 /
20.06.2019 год. по гр.д. № 2478 / 2019 год. по описа на Бургаския районен съд
са наложени мерки за защита на В.Б.П. ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“И.“,
бл.**, ет.**, ап.** и А.Н.П. ЕГН **********, срещу домашно насилие осъществено
спрямо тях от Н.Т.П., ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**, ет.**, ап.**,
на 16.03.2019 год., около 23 ч., като :
-е задължен Н.Т.П.,
ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Б.П.
ЕГН ********** и А.Н.П. ЕГН **********
-осъден е Н.Т.П.,
ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**, ет.**, ап.**, да заплати на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН по сметка на Районен съд-Бургас глоба в размер на
200 лв./двеста лева/, както и да заплати на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН по
сметка на Районен съд-Бургас сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
производството.
- осъден е Н.Т.П.,
ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**, ет.**, ап.** да заплати на В.Б.П. ЕГН **********, адрес: гр.Б.,
ж.к.“И.“, бл.**, ет.**, ап.** сумата от 400 лв./четиристотин лева/ съдебно –
деловодни разноски.
-постановено е да
се издаде заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.
-посочено е, че
заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
-предупреден е Н.Т.П.,
ЕГН ********** за последиците по чл.21,ал.2 от ЗЗЗН - при неизпълнение на
съдебната заповед полицейският орган констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
-указано е на
полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Постановено е
преписи от решението и издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото
лице.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н.Т.П., ЕГН **********,
адрес: гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**, ет.**, ап.**, чрез процесуален представител адв.Таня
Илиева. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, тъй
като от една страна изводите на районния съд са оскъдни, а от друга -
противоречат на събраните по делото доказателства. Твърди се също, че решението
е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Изложени са подробни съображения. Извършен е анализ на
мотивите на районния съд, с които въззивникът е изразил несъгласие. Твърди се,
че не е доказан осъществен акт на домашно насилие от страна на въззивника
спрямо молителката и детето, както и, че института на домашното насилие е
използван от молителката за оказване на натиск върху съпруга по висящото между
страните бракоразводно дело. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение, за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие и за присъждане
на съдебно – деловодните разноски за двете инстанции.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещните страни В.Б.П. ЕГН ********** и А.Н.П. ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.Йорданова. Изложени са съображения за
неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение.
Твърди се, че решението е постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства, а възраженията на въззивника не следва да бъдат споделени.
Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба, за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивния съд.
Д“СП“- Бургас не е
взела становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по молба за защита от домашно
насилие с правно основание чл.8, т.1 и т.3, вр. чл.3, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Молителката В.Б.П., действаща лично и в
качеството и на законен представител на малолетното дете А.Н.П. ЕГН ********** е
подала молба до районния съд
за защита от домашно насилие, което твърди, че е
осъществено спрямо нея
и детето, от ответника Н.Т.П. – неин с. и б.
на малолетното дете, с когото са в процес на развод. Твърди се, че бракът между
страните е сключен на 03.11.2015 год., но от 01.03.2019 год. са във фактическа
раздяла след като молителката напуснала семейното жилище в гр.Б., к-с“И.“ и се
установи с детето в жилище СИО находящо се в гр.Б., ул.“Ц. Б. *“.
Молителката твърди,
че ответникът често употребява наркотици, под влияние на които става агресивен
към нея и детето. Твърди, че на 16.03.2019 год. около 23 часа, в семейното
жилище в гр.Б., к-с “И.“ ответникът, който бил „надрусан“ в присъствието на
детето и отправил заплахи и обиди. Твърди, че я стиснал за раменете, започнал
да я нарича “боклук“, казвал и „ще те залея с киселина“, „ще те размажа“, „ще
те осакатя“, „ще те направя на парчета“. Твърди, че съвсем съзнателно
ответникът е отправял такива заплахи за да я ужаси, тъй като му било известно,
че тя ще се явява на конкурс „Мисис
Бургас“ и държи на външния си вид. Твърди, че е подала сигнал на тел.112 и след
като пристигнал полицейски екип на място тя успяла „да се откопчи“ от хватката
на ответника тръгвайки с тях. Твърди, че през цялото време детето плачело и
било много уплашено. Твърди, че поведението на ответника е предизвикало
основателен страх у нея, както за нейната физическа цялост, така и за здравето
на детето. Направено е искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН и за
присъждане на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.
Ответникът е подал
писмен отговор, в който изцяло е оспорил твърденията на молителката. Твърди, че
настоящият процес се използва от молителката за постигане на целите й във
висящия бракоразводен процес. Отречена е твърдяната наркотична зависимост,
както и твърдените актове на домашно насилие. Молителят твърди, че не
употребява наркотици, че молителката няма адекватно отношение на съпруга и
майка, като към момента посочен в молбата -16.03.2019 год. вечерта не е била
трезва и е извикала полиция единствено за да окаже натиск върху него при
разрешаване на съпътсващите бракоразводния процес битови и семейни спорове.
Твърди, че не той, а тя го е обиждала, като го наричала „боклук“, „тъпанар“,
„идиот“, „смешник“, „ наркоман“ и пр. Направено е искане за отхвърляне на
молбата и за присъждане на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.
Молбата е подадена
в едномесечен срок от твърдените актове на домашното насилие, от легитимирано
лице, срещу легитимиран ответник съгласно ЗЗДН, поради което следва да бъде
разгледана по същество. Страните са съпрузи, поради което молителката и детето
попадат в кръга на защитените лица по чл.3 от ЗЗДН.
Към молбата
е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Установява
се от представените по делото удостоверения, че молителката и ответникът са
съпрузи чиито брак е сключен на 03.11.2015 год. От брака им е родено детето А.
– род. на *** год. – на … навършени години към момента на подаване на молбата.
Страните не спорят, че са във фактическа раздяла от 01.03.2019 год., както и,
че на 16.03.2019 год. между тях е възникнал скандал, но твърдят различни
причини и обстоятелства относно възникването му.
Пред
районния съд са събрани гласни доказателства.
Разпитан е
свидетелят Х. – без родство със страните, който познава молителката от две
години като приятелка на неговата с.. Свидетелят сочи, че на следващия ден след
инцидента на 16.03.2019 год. бил потърсен по телефона от молителката, която му
казала, че е имала голям скандал със съпруга си и той я заплашил, че ще я залее
с киселина. Казала, че я хванал за раменене и я разтърсил, като я заплашил и с
физическа саморазправа. Молителката била разстроена. Страхувала се от ответника
както за себе си, така и за детето. Обяснявала агресивното поведение на
ответника със зависимостта му от приема на наркотици и поискала съвет от
свидетеля в качеството му на служител на МВР. Свидетелят е посъветвал да си търси
права по законния ред – чрез полицията и съда.
Разпитана е
свидетелката Д. – без родство със страните, ***** на семейното жилище. Свидетелката
сочи, че «панаирът» е станал на Тодоровден. Късно през нощта свидетелката се
събудила от викове. Не посмяла да отвори вратата, но чула гласа на молителката,
която викала «Боклук, къде е този боклук». Свидетелката разбрала, че
молителката говори по телефона, но не знае с кого, не е виждала полиция. Тонът
на молителката бил «груб», а гласът и бил «друг», което според свидетелката
сочело, че е употребила алкохол. Свидетелката не чула детето да плаче, не чула
и гласа на Н.. След няколко дни Н. казал на свидетелката, че В. се почерпила и
вдигнала скандал.
Разпитан е
свидетелят П. – без родство със страните, извършил посещение по сигнала на
молителката около 02 и 20 часа през нощта на 17.03.2019 год. в качеството му на
полицейски служител. Сочи, че получили сигнал от дежурния и пристигнали на
място пет минути след това. Посрещнала ги молителката на етажа. Жената била
видимо афектирана – превъзбудена, говорела бързо. Не лъхала на алкохол, нямала
видими белези от физическо насилие. Казала, че се е скарала със съпруга си, с
когото не живеят заедно от известно време и той и посегнал. Свидетелят сочи, че
тя им казала, че съпругът й е употребил наркотици, но дежурният екип не
разполагал със средства да провери това. Съпругът бил спокоен, неагресивен с
нормално поведение. При огледа на жилището /за което били допуснати от страните/
свидетелят видял, че детето е легнало на един диван и било почти пред
заспиване. Полицаите поканили молителката да отиде с тях в районното управление
за да подаде сигнал, тя отишла с тях, подала сигнал и си тръгнала.
По
делото е приложена преписката образувана
в Пето РПУ-Бургас по сигнал на молителката срещу ответника, по която е
приложено постановление на прокурор при РП-Бургас за отказ за образуване на
досъдебно наказателно производство.
По смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие или
опитът за такова насилие, или принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Разпоредбата на ал.2 сочи, че за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установи извършване на домашно насилие от
страна на ответника спрямо молителката и детето, по начина, по който това е
посочено в молбата. Твърденията на молителката в сезиращата съда молба се
установяват от представената по делото декларация подадена по реда на чл.9 ал.3
от ЗЗДН. Законът
за защита от домашното насилие регламентира отношения между лица в близка или
родственна връзка, като често за тези отношения няма преки доказателства. Целейки
осигуряване на адекватна защита, законодателят в чл.13, ал.3 от ЗЗДН е предвидил,
че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. Ето защо домашното насилие може да бъде
прието за осъществено само въз основа на представената от молителката
декларация, поради което съдът не споделя възражението по въззивната жалба за недоказаност
на твърденията по молбата. В случая тези твърдения са надлежно доказани с
допустимо по закон доказателствено средство – декларация подписана от
молителката под страх от наказателна отговорност, и не са опровергани от доказателства
ангажирани от ответника.
Доколкото разпитаните
по делото свидетели не са присъствали при осъществяване на акта на дамошно
насилие, тъй като към момента на извършването му е нямало преки свидетели, тези
показания не могат да бъдат ценени нито като пряко подкрепящи, нито като пряко
опровергаващи изложеното в декларацията от молителката. Индиция за верността на
изложеното в сезиращата съда молба обаче са показанията на свидетелите Х. и П.
относно състоянието на молителката след случилото се между съпрузите вечерта на
16.03.2019 год. срещу 17.03.2019 год. Молителката е била стресирана и притеснена
от поведението на съпруга й спрямо нея и детето. Основното и притеснение било свързано с неконтролирани агресивни прояви
от страна на съпруга след употреба на наркотични вещества.
Свидетелските
показания на свидетелката Д. не могат да бъдат преценени като опровергаващи
твърденията на молителката защото са откъслечни, само въз основа на чутото, но
не и на видяното от свидетелката в по-късен момент, а също - почиват на
предположения.
Предвид
горното настоящият съд намира, че твърденията на молителката за осъществено
спрямо нея и детето домашно насилие са надлежно доказани по делото. Установи се
по делото, че в резултат на поведението на ответника описано в молбата, молителката
е преживяла психически страдания – стрес и страх за здравето и физическото неприкосновение на нея и детето. Психическо напражение е преживяло и детето на
страните, което е присъствало при извършването на актовете на домашно насилие
от ответника спрямо неговата майка.
Ето защо съдът приема, че е осъществено домашно насилие
по смисъла на ЗЗДН, което сочи необходимост от налагане на мерки за защита на
молителката и детето.
В случая за защита
на молителката и децата следва да бъдат взети следните мерки:
по чл.5, ал.1, т.1 - да бъде задължен ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето.
Спрямо ответника
следва да бъде наложена глоба съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН в минималния размер от 200 лв.
Дължимата от
молителя държавна такса за въззивно обжалване е предварително заплатена.
Като е стигнал до
идентични прави изводи Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което на осн. чл.17,
ал.5 от ЗЗДН следва да бъде оставено в
сила от настоящия съд.
С оглед изхода на
делото въззивникът дължи направените събедни разноски от насрещната страна в
размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивния съд.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.17, ал.5 от ЗЗДН, Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1569 / 20.06.2019 год. по гр.д. № 2478 / 2019
год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Н.Т.П., ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**,
ет.**, ап.** да заплати на В.Б.П. ЕГН **********,
адрес: гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**, ет.**, ап.** сумата от 400
лв. /четиристотин лева/ съдебно – деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.