№ 87
гр. Враца, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Вл. С. С.
като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Частно
наказателно дело № 20221400200074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от
С. Р. Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Враца, с искане да бъде
условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване
от свобода. В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му
наказание и е придобил право за условно-предсрочно освобождаване.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на
присъдата и личното затворническо досие на осъдения С.Р..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата.
Ст. комисар И. С. - н-к на Затвора Враца изразява становище за неоснователност на
искането.
Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание лишаване от
свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище да не
се уважава молбата.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
От приложената справка от ОЗ-Враца е видно следното:
С протоколно определение по НОХД № 1241/21 г. по описа на PC - Монтана е
одобрено споразумение, по силата на което на лишеният от свобода Р. е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 5 месеца при първоначален "общ" режим за престъпление
по чл. 3436, ал. 2 НК.
Същият е изтърпял законно определеният минимум, в конкретният случай е 1/2 от
1
наложеното му наказание.
Начало на наказанието 17.11.2021 г. Фактически изтърпял - 3 (три) месеца и 6 (шест)
дни, от работа 12 (дванадесет) дни Всичко изтърпял - 3 (три) месеца и 18 (осемнадесет) дни.
Остава за изтърпяване - 1 (един) месец и 12 (дванадесет) дни.
Риск от вреди е оценен като среден. Лишеният от свобода Р. няма критично
отношение към извършеното престъпление и не осъзнава вината си. Многократните
осъждания не са изиграли своя превантивен ефект върху поведението на личността. Не е
награждаван за участия в ресоциализиращи мероприятия.
Оценка на риска от рецидив не е правена, поради краткия размер на присъдата -
5месеца "Лишаване от свобода" по чл.343б, ал.2 НК.
Причините и детерминиращите фактори за извършеното престъпление от лишеният
от свобода Р. са ниско правно съзнание, некритично отношение към предишните си
криминални действия и отсъствието на желание за контрол върху собственото си поведение
.
Рискът от вреди е среден спрямо обществото. Аргумент в тази посока е настоящето
деяние на лишения от свобода Р., който за пореден път е осъден за шофиране на МПС в
нетрезво състояние.
Предишните многобройни осъждания са също утежняващ фактор при анализиране на
риска от вреди към обществото. Осъждан е общо 9 пъти за различни по характер и
специфика криминални престъпления: по чл. 343“б“, чл. 199, чл. 130, чл. 255, чл. 267, чл.
195, чл. 252, чл. 256, чл. 196 НК.
С незаконосъобразното си поведение, лишеният от свобода Р. показва,че не се
съобразява със законовите правила и норми.
Злоупотребата с алкохол е отключващ фактор за извършване на нови
правонарушения, както и за ескалирането им.
Като цели в плана на присъдата са заложени формиране на самокритичност,
ограничаване участието в субкултурни дейности, недопускане на дисциплинарни наказания
и възлагане на конкретни трудови задачи.
Първата маркирана проблемна зона при лишения от свобода Р. са уменията за
мислене -не осъзнаване на последствията от шофирането в пияно състояние.
Друга дефицитна зона е злоупотребата с алкохол. Лишеният от свобода Р. не счита
употребата с алкохол за проблем, свързан с извършването на престъплението.
Предишните многобройни осъждания показват, че л.св. Р. представлява сериозен
обществен проблем, поради факта, че продължава с противоправното си поведение.
Налаганите наказания не оказват своя превантивен ефект върху личността.
Налице са самооправдателни нагласи, липса на сензитивност и омаловажаване на
престъплението. Осъденият Р. е склонен към създаването на критични ситуации в пътната
2
обстановка, а вероятността от попадане в ПТП се увеличава многократно, особено след
употреба на алкохол и шофиране на МПС.
В условията на затворническото общежитие през изтеклия период от изтърпяване на
присъдата, рискът от вреди към обществото запазва средните си стойности.
Рискът от вреди спрямо другите лишени от свобода е с ниски стойности. Не показва
враждебни нагласи и не е склонен да употреби физическа сила при попадане в конфликтни
ситуации.
Лишеният от свобода Р. е устройван на работа на различни външни работни обекти
към МБАЛ "Хр.Ботев" гр. Враца, към фирма „Вип-Строй“ гр. Берковица с предмет на
дейност - обща физическа работа в строителството.
Назначен е на работа на основание чл. 80 ЗИНЗС като носач на багажа по време на
свижданията през празничните дни. Редовно излиза на работа и спазва трудовата
дисциплина.
Не са регистрирани негативни прояви от контролиращите го органи. Не е наказван,
но не е и награждаван за участия във възпитателни и ресоциализиращи мероприятия.
От администрацията се сочи,че липсата на наказания не означава, че е променил
модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение.
В местата за лишаване от свобода осъденият Р. демонстрира добро поведение, но в
живота на свобода води престъпен начин на живот, несъвместим с добрите нрави и
общочовешки ценности.
Лишеният от свобода Р. не е склонен под влияние на многобройните осъждания /9
бр./ да промени вижданията и принципите си.
Уменията му за мислене не са необходимото ментално ниво, поради факта, че
системно повтаря едни и същи грешки и не си извлича поука от предишното криминално
поведение.
Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения
в затворническото общежитие.
Средният риск от вреди за обществото се обуславя от криминалното минало, а
многократните осъждания показват, че лишения от свобода Р. проявява престъпна
упоритост, самонадеяност и склонност към импулсивни и безразсъдни действия.
Осъдения Р. не осъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма критично
отношение към престъпните си действия.
Липсата на наказания и демонстрираното относително добро поведение в
затворническото общежитие не елиминира констатацията, че рискът от вреди продължава да
бъде среден към обществото.
Администрацията на затворническото общежитие счита, че не са налице убедителни
3
доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради изключително краткия
престой в ЗО - около 2 месеца и 17дни.
Плана за осмисляне на престоя в затворническото общежитие не е изпълнен в своя
пълен обем и цялост, поради което индивидуалната и възпитателна работа с лишения от
свобода Р. трябва да продължи в посока създаване на безопасни умения за шофиране и
повишаване степента на отговорност за поведението си. Формирането на гъвкав модел на
мислене ще доведе до намаляване вероятността от извършване на повторно престъпление.
Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни,защото повтаря
престъпленията и у него се забелязва липсата на мотивация за промяна и корекция в
поведението му.
На основание данните от затворническото досие на осъдения и тези от представени в
съдебно заседание доказателства, този съд дава кредит на доверие на оценката на
инспекторите и администрацията на затвора, които излагат аргументи, че с поведението си
лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и че няма да
допусне закононарушения занапред. Следва да се отбележи, че в доклада е отразено липса
на промяна на оценката за видовете риск.
Изхождайки от описаните по-горе доклади и становища,този съд приема че не са
налице едновременно и двете предпоставки за условно-предсрочно освобождаване,тъй като
с поведението си не е дал достатъчно доказателства за необходимо поправяне.Следва още и
задълбочена работа с цел корекция в поведението му.Не са преодолени все още
дефицитните зони, за да се приеме,че е напълно осъзната личност,насочена към спазване на
обществените норми на поведение и от данните в справката му за съдимост е видно,че е
имал съприкосновение със закона и преди това осъждане.Отчетен е положителен развой на
поправителния процес, но е необходимо още време за допълнителна работа с осъдения за
постигане на трайното му откъсване от установения противообществен стереотип на
поведение.При наличие само на една от предпоставките за изтърпян минимум от наказание
и липса на такива за настъпил цялостен процес на поправяне и превъзпитание за осъденото
лице, за наличие на дефицитите, които не са преодолени в процеса на индивидуалната
работа с него в условията на контролирана среда, съдът дава заключение, че не са налице
необходимите предпоставки за УПО.
На основание гореизложеното, съдът постанови своя съдебен акт за отказ за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Р..
На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Р. Р. - роден на *** в гр.
Монтана, обл. Монтана, с настоящ адрес: гр. ***, българин, български гражданин, женен,
4
осъждан, понастоящем в Затвора гр. Враца, с ЕГН ********** да бъде условно-предсрочно
освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието "Лишаване от свобода",
наложено му с протоколно определение по НОХД № 1241/21 г. по описа на PC - Монтана, с
което е одобрено споразумение, по силата на което на лишеният от свобода С.Р. е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца при първоначален "общ" режим за
престъпление по чл. 3436, ал. 2 от НК, с остатък в размер на 1 (един) месец и 12
(дванадесет) дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5